Хубава книга, малко тъжна, но нежна. Липсваха ми по - напрегнатите действия, но краят изобилстваше на тях. В началото си подчертах две страхотни мисли. Финалът ми хареса най - много, трогна ме. Красотата, докоснала за малко хората, все пак си отиде с обещанието, че пак ще ги навести, дори и само в сънищата, мечите, бляновете. Недостижимото си остана такова, но то даде тласък на много други неща. Позволи на бездарник да повярва в себе си и да стане по - силен и от най - талантливите, позволи на душа, невинна, но изпълнена с мъка, да открие себе си, щастието, любовта, позволи на самата чистота, самото съвършенство, да изпита някакви чувства, близки до нашите, да скърби. Впрочем, страхотен превод.
... историята за еднорогата е най-красивата книга, най-великолепния текст, най-прелестната идея, и всичко най-топло, меко, нежно и изящно възможно въплътено в писмена форма. Всяко изречение е важно, сякаш обмисляно с векове, без нито една излишна или липсваща дума, без капка прекалена префърцуненост, или намек за твърде груб реализъм. Мрачно, меланхолично и тихо, но и пъстро, експлозивно и обнадеждаващо. Много лица на един и същи текст, носещи поравно талази от бели сълзи и звънливи усмивки. Така трябва да се пише. Оригинално, технично, завършено. И преводът в по-голямата си част е наистина великолепен. Имаше някои архаизми, които не стояха достатъчно уместно, но в общия конктест носеха цялата сила на думите на Бийгъл, заредени до пръсване с магия, убийствен блясък и усещането за почти пълна перфектност. Тази дребна книжка я четох по съвсем малко, в продължение на повече от седмица, сякаш бях попаднала на истински бял труфел, струващ годишната ми заплата, който сърце не ти дава да погълнеш нацяло, а просто помирисваш, погалваш, минаваш покрай него с мисълта колко префинено удоволствие съдържа в себе си. Много странно усещано, сякаш не бях чела хубава книга от години, и това се яви като свръх нова на качествената литература, изгаряща читателските ми ретини и непозволяваща на която и да е друга история да заблести дори и скромно след нея. Ако трябва да сме пошли - Еднорогата си е Анджелина Джоли на фентъзито – след нея просто не ми е ясно как се продължава в света на книгите, без всяка следваща да ти намомня колко по-зле е от историята на Бийгъл. Последният еднорог е кота нула, единица мярка, звездата вечерница, определяща пътищата по света. Преди много години съм гледала и анимация по книгата, и се чудих как може едно филмче да е толкова болезнено безнадеждно и да е за деца. Ами не знам дали тази книга, или каквото и да е инспирирано от нея би могло да влезе в главата на едно дете по правилния начин. Еднорогата е истинската Малка Русалка на Андерсен, която не е за нормално средностатическо дете. Тъга, отчаяние, вълни чиста болка. Красота, пролет, искрици печална радост. Всичко има. По много. Такава книга се чете по сто пъти в живота, и всеки път ти е коренно непозната и различна. Безумно и невероятно.
chushi_ wrote:Започнах книгата с голяма надежда, но после едвам я дочетох, само защото я бях започнала вече. Не ми харесва как пише самият автор. Дано на вас ви хареса.
Kosite na lazur wrote:Не съм дочела още цялата книга, но съм пленена от историята и красивия начин на нейното представяне! От много малка зная за анимацията по " Последният еднорог" беше едно отлюбимите ми филмчета! С наболели очи продължавам да чета… А начинът на писане на автора според мен напълно съответства на еднорогата, за която разказва- мекота и ефирност лъхат след всеки ред, премесени на места с интелигентен и малко странен хумор!
Маслинка wrote:Авторът разказва така, както ние сънуваме.
И аз гледах като дете анимацията, и мен ме трогна толкова дълбоко, така, както вече ще нося и книгата в себе си. Трудно се описват с думи думите на автора, те са като далечен полъх от стара песен за принцове, магьосници и еднорози, който улавяш със сърцето си и който се чува все по-тихо.
А може и никога всъщност да не го е имало.
Кал wrote:... което те прави петият човек, дето не я е харесал. (От няколкoстотин, с които съм говорил лично.)
Мисля, че специално корицата на „Последният еднорог“ ще пребъде...
Прочетох книгата вчера, буквално на един дъх. След като я затворих очите ми бяха се изпълнили със сълзи. Сълзи от щастие, че съм се докоснала до това вълшебство, както и от копнеж по един свят, където има гори с вечна пролет и където бродят Те.
Тази книга имах щастието да я проимам много след като я прочетох на български, защото ми я дадоха назаем и казаха "Чети!"
Беше чудесна, наистина. Но не ви ли се случи да правите непрекъснато паралел между филма и написаното? В книгата много по-ясно се усеща, че главната героиня изпитва силен страх и дори отвращение от човешкото си тяло, и поради това самият преход от психика на еднорог към чисто човешки чувства и емоции е по-разбираем и някак си на място. И това не го казвам, защото смятам, че във филма е трябвало да са по-подробни, а защото усетих разликата и това дори ме подразни. В книгата Шмендрик не е толкова смотан също.
Иначе и на мен корицата не ми хареса, но тази работа с преработената бяла хартия ме изпълни с топли чувства към хората, които са се постарали.
"Понеже само за магьосника светът тече безспир, изменя се без граници и винаги е нов. Само той знае тайната на промяната, само той знае, че всички неща са затаили дъх в копнеж да се превърнат в нещо друго, и тъкмо от това всеобхватно напрежение черпи силата си. "
"Последният еднорог" е една омагьосваща четящите ми сетива приказка; тя е красива история, нежна метафора, копнеж и жажда за красивото, сънуван и пленяващо разказан сън, тя е Лебедово езеро, арията Casta Diva, картините на Моне.
В това пътешествие на магичното е събрано толкова много, от мъката по преходното, през интелигентния хумор до докосването от еднорог. А когато те докосне еднорог никога няма да останеш същия, винаги ще търсиш следите му, ще вършиш такива дела, които биха го зарадвали и от време на време в очите ти ще проблясват зелени листа, ще бълбукат потоци и ще притичват малки животни. В тези минути или секунди ще се протягаш към безсмъртието, към истинската, непостижимата за нас хората свобода и ще громиш червените бикове по пътя си.
За мен тази история не е фентъзи и някак си не се вписва в това, което сме свикнали да очакваме от жанра, светът в книгата не е мащабен, епичен, липсват многобройните раси и оригинални магии. "Последният еднорог" е една приказна метафора на живота, тихо докосване до смисъла, безсмъртието уловено с периферен поглед, или просто изкуство от най-красив вид.
Стилът е интересен и нестандартен, преводът е повече от прекрасен, а най-удивителното е, че приказката е наситена и с хумор, което уравновесява стремежа към мъдруване и философстване и ни връща на земята. Все пак, дори когато препускаме с еднорози, ние си оставаме най-вече хора.
Много ми се иска да напиша още неща, дълбокомислени и гръмки, иска ми се да убедя повече и повече хора да я прочетат. Трудно е да се намерят думи, особено, когато става въпрос за такова произведение. Наистина това е само една приказка, но тя е толкова актуална, многопластова и истинска, колкото е и животът. Нима в живота няма Червени бикове и управници, които са изгубили желанието на сърцето си, защото са го постигнали? Такива, без копнеж, които ни предлагат само пустоща на собствената си ограбена и продадена душа? Нима няма страхливци, като жителите на Хагсгейт, които правят властта им възможна?
Недейте да махате отегчено с ръка, не си позволявайте да казвате - това са детски приказки, реалният живот е много по-сложен. Не ставайте част от онова самодоволно мнозинство, което свиква с лошотията в живота ни и я оправдава със сложния живот и борсовите индекси. Не пренебрегвайте тази малка, но ценна книжка, отделете време за нея и тя ще ви се отплати с истинско докосване от еднорог и с проблясъка на зелени листа в очите ви.
"Великите герои се нуждаят от велика скръб и бреме, иначе половината им величие остава незабелязано.Всичко е част от приказката."
Прекрасна история.
Мога само да съжалявам, че не съм я прочела като по-малка - щеше да ми е любима.
Но дори и сега приказката ме грабна; описанията на пейзажи, чувства, гласове и хора ме караха да си представям всичко ясно, все едно го виждах с очите си.
Еднорогата бе най-странното същество, за което съм чела - тя е главен герой, но безсмъртната и природа я поставя някакси встрани от всичко случващо се около нея, въпреки че събитията я засягат по един или друг начин.Подобно на слънцето, тя носи радост и утеха с присъствието си, но нехае какво се случва с животите, които и се любуват.Тя знае само как да бъде себе си - вечна и красива.
И въпреки това и тя претърпява промени с течение на историята, за нейно добро или лошо.
Интересно бяха описани и другите герои в книгата - всеки със своята история, качества, мечти...всички обединени около еднорогата, техният извор на надежда.
Не мога да кажа повече, без да пусна спойлери и да задълбая в поучителните моменти от които прелива книгата.
Чудесна, наистина си заслужава!"Не винаги сме зърнатото от очите, и никога почти - видяното в мечтите."
Elentari (= Gilraen) wrote:Красива история за дългото пътешествие към себе си; за отключването на скритите ни сили и отхвърлянето на дълбоко вкоренените в нас страхове. Поетичност, магия, доброта и изящен хумор се преплитат в повествователна нишка, която следваме със затаен дъх, усмивка или сълзи на пречистване.
Users browsing this forum: CCBot and 0 guests