Последният еднорог

[Пазителят]

"Последният еднорог" е една от малкото книги, за които говоря трудно. (Една от двете, всъщност - другата е "Приказка без край".) Чувството, което ме спохожда, когато препреживявам историята или препрочитам някое от надрасканите в тефтерчето ми изречения, е прекалено силно, за да търся истинските думи.

Затова - няма да говоря за "Последният еднорог".

Нека тя сама го стори.

Архив от предишната Фантазия.

[Кал]

Запис от първа среща с романа в клуб "Ефремов" на 13.12.2006

Запис от "Колективният превод: как правим невъзможното" в Нов български университет на 18.12.2007

[Кал]

Рецензия на Димитър Панайотов, първоначално публикувана в сайта Forest of Magic през март 2008 г.

„Последният еднорог“ е безспорно най-колоритната и магична книга, която съм чел, и едва ли ще успея да ви предам нейния дух. Но поне ще се постарая да привлека вниманието ви към качествата, които я правят толкова вълшебна и специална.

Нашата приказка започва с решението на бялата като морска пяна еднорога да потърси изгубения си народ. Тя напуска горичката, за която се грижи, и се впуска в едно пътешествие, изпълнено с приключения, много чувства и мъдрост.

“С рога си бе убивала дракони и бе изцелила един крал, чиято отровна рана не искаше да зарасне, и бе брулила зрели кестени за малките мечета. “

По пътя си нашата героиня осъзнава, че хората са забравили за нея. От най-красивото и чисто същество, през техните очи тя се превръща в обикновена кобила. Още по-удивено, еднорогата разбира от един пеперуд, комарджия и поет, че в изчезването на нейните събратя е замесен Червеният бик, огромно и всемогъщо създание, служещо на мрачния крал Хагард (той не винаги е бил зъл, но е искал да провери дали така ще му хареса), който търси всичко красиво на света. Ненадейно, еднорогата попада в плен на Среднощния карнавал и собственичката му, вещицата Мама Фортуна. В него са затворени чудновати създания, страшни чудовища и отдавна изчезнали животни. Но дали всъщност са това, което изглеждат? Там нашата героиня среща първия си спътник - безсмъртния магьосник Шмендрик, чиито магии винаги имат различен ефект от този, който желае. С негова помощ тя успява да избяга и двамата потеглят към търсенето на изчезналите й събратя.

“- Рядко се случва да приемат някого за това, което е – каза. – По света има много грешни преценки. Знаех, че си еднорога, от момента, в който те видях, както знам, че съм твой приятел. Въпреки това ти ме смяташ за клоун, или глупак, или предател, и такъв би трябвало да бъда, щом такъв ме виждаш. Магията върху теб е просто магия и ще изчезне, когато се освободиш, но в твоите очи аз завинаги ще остана белязан от заклинанието на заблудата, което хвърляш върху мен. Не винаги сме зърнатото от очите и никога почти – видяното в мечтите.”

Скоро след това те попадат на Къли и веселата му дружина. Разбойници, възпяващи главатаря си и тайно надяващи се да срещнат истинския Робин Худ. Там се запознават и с третата си спътничка - Моли Гру, бивша разбойничка с чиста и непорочна душа. И така, тримата тръгват към замъка на крал Хагард. По пътя си те попадат в много ситуации, показващи невероятна любов и хуманизъм, представени по наистина приказен начин, срещат се с уникални хора и създания, всеки различен и добър по свой собствен начин. Накрая нашите герои, много променени от цялото си приключение, станали по-Човечни и по-топли вътре в душите и сърцата си, се изправят заедно срещу последно препятствие, срещу най-големите си страхове, срещу най-големите си мечти, срещу най-таените си копнежи, а какво ще изберат и дали ще бъде успешно тяхното търсене? Това ще разберете сами.

„Последният еднорог“ може да се опише само с една дума - копнеж. Копнеж за красота, копнеж за любов, копнеж за нещо истинско… Бийгъл е невероятен творец, художник, рисуващ своите герои, образи и случки с изящество и грация, на която са способни малко писатели. Книгата е изваяна и изписана с невероятно умение, съчетаваща в себе си много от всичко. Тя пробужда сърцето и гали душата, изостря сетивата и те потапя в атмосфера, караща те да чувстваш с цялата си същност. Всяко едно нещо в нея е уникално и неповторимо, героите, случките и начинът, по който са представени. Привидно това е една приказка, напълно нереалистична и измислена, но същевременно криеща в себе си толкова истина… Приказка, способна да те разплаче и разсмее, да те накара да се почувстваш не толкова самотен, малко по-добър, много по-топъл и наистина Човечен.


“Тя е по-рядко създание, отколкото можете да мечтаете. Тя е мит, спомен, блуждаещ копнеж. Ридаещ огън. Ако си спомняхте, ако жадувахте…”

[Кал]

Примери за пътешестване по виртуални пътища към хора най-реални :

Ана Б.: 1, 2

Elentari в дир-Фентъзи

Смокини и черници: 1, 2, 3

Антони де ла Реа в BgHelp.net

Пътеките на светлината: 1, 2, 3

Stars in my Pocket

Семки и бонбонки: 1, 2, 3, 4, 5

Федерация Междузвездни войни България - Анти-СПИН карнавал

Форум на ЕГ "Пловдив"

Кутията за всичко

Ивайло Иванов в: дир-Фентъзи, дир-Фантастика, дир-Литература, all.bg

Български Толкин форум

Shadowdance

Форум при клуб “Иван Ефремов”: от Моридин до Lifejoker

Пещерата на неандерталеца

[Кал]

И по-отдавнашни отклици:

Старлайтър: Триптих за еднорога

Tower of Idealism: The Last Unicorn

Светличе: Сливане

Shadowdance: Специално - бр. 44, Редакционно - бр. 44, "Джонатан Стрейндж..."

Actista: ще разпознаете ли еднорог?

TANSTAAFL

Вторични мисли: Последният еднорог, избрани откъси

организираният хаос: моите хора (изгубен)

The Last Defender of Camelot: 42, The Last Unicorn

Public Republic: Книгата "Последният еднорог"

Първи впечатления от последно прочетеното

K.I.S.S. (изгубен)

[Кал]

Отклик от Евгения Василева:

Хубава книга, малко тъжна, но нежна. Липсваха ми по - напрегнатите действия, но краят изобилстваше на тях. В началото си подчертах две страхотни мисли. Финалът ми хареса най - много, трогна ме. Красотата, докоснала за малко хората, все пак си отиде с обещанието, че пак ще ги навести, дори и само в сънищата, мечите, бляновете. Недостижимото си остана такова, но то даде тласък на много други неща. Позволи на бездарник да повярва в себе си и да стане по - силен и от най - талантливите, позволи на душа, невинна, но изпълнена с мъка, да открие себе си, щастието, любовта, позволи на самата чистота, самото съвършенство, да изпита някакви чувства, близки до нашите, да скърби. Впрочем, страхотен превод.

[Кал]

Споделям радостта.



(Източник: AllyVRK)

[Nameless]

Толкова... Е... Готино... Отначало не го зацепих, но после взех да го разбирам и се пукам да се смея. Ще си го разучавам цялото после, ама супер радва, радва, радва. От нещо такова имах нужда.

[Кал]

Ето и българския превод – с благодарност към приятелите от SciFi.bg:

[Кал]

Аз чета: „Последният еднорог“ (рецензия на Димитър Панайотов)

[Кал]

Фентъзийното място на Ана Хелс: „Последният еднорог“

... историята за еднорогата е най-красивата книга, най-великолепния текст, най-прелестната идея, и всичко най-топло, меко, нежно и изящно възможно въплътено в писмена форма. Всяко изречение е важно, сякаш обмисляно с векове, без нито една излишна или липсваща дума, без капка прекалена префърцуненост, или намек за твърде груб реализъм. Мрачно, меланхолично и тихо, но и пъстро, експлозивно и обнадеждаващо. Много лица на един и същи текст, носещи поравно талази от бели сълзи и звънливи усмивки. Така трябва да се пише. Оригинално, технично, завършено. И преводът в по-голямата си част е наистина великолепен. Имаше някои архаизми, които не стояха достатъчно уместно, но в общия конктест носеха цялата сила на думите на Бийгъл, заредени до пръсване с магия, убийствен блясък и усещането за почти пълна перфектност. Тази дребна книжка я четох по съвсем малко, в продължение на повече от седмица, сякаш бях попаднала на истински бял труфел, струващ годишната ми заплата, който сърце не ти дава да погълнеш нацяло, а просто помирисваш, погалваш, минаваш покрай него с мисълта колко префинено удоволствие съдържа в себе си. Много странно усещано, сякаш не бях чела хубава книга от години, и това се яви като свръх нова на качествената литература, изгаряща читателските ми ретини и непозволяваща на която и да е друга история да заблести дори и скромно след нея. Ако трябва да сме пошли - Еднорогата си е Анджелина Джоли на фентъзито – след нея просто не ми е ясно как се продължава в света на книгите, без всяка следваща да ти намомня колко по-зле е от историята на Бийгъл. Последният еднорог е кота нула, единица мярка, звездата вечерница, определяща пътищата по света. Преди много години съм гледала и анимация по книгата, и се чудих как може едно филмче да е толкова болезнено безнадеждно и да е за деца. Ами не знам дали тази книга, или каквото и да е инспирирано от нея би могло да влезе в главата на едно дете по правилния начин. Еднорогата е истинската Малка Русалка на Андерсен, която не е за нормално средностатическо дете. Тъга, отчаяние, вълни чиста болка. Красота, пролет, искрици печална радост. Всичко има. По много. Такава книга се чете по сто пъти в живота, и всеки път ти е коренно непозната и различна. Безумно и невероятно.

[frog]

This very night към dawn, a difficult night indeed, дочетох книгата :}

[Кал]

Ще споделите ли нещо повече?

(Че се борим против едноредовите постове – особено в темите, които не се казват „Помежду ни“. )

[frog]

За момента нищо друго няма да кажа освен това, че се радвам, че първото ми прочитане приключи именно тази, както отбелязах, изпитателна нощ. Леглото ми е голямо и на него винаги има книги и когато се опитвах спокойно да спя, корицата беше обърната към възглавницата ми. Не успя да ме опази от малко кошмарче, но все пак беше малко :} . Не се сетих да опаковам-обезопася книгата и да спя с нея може би защото сигурно още довечера ще я подаря.

[frog]

Не искам да замърсявам тази тема със следното си писание, но не издържам. Освен всичко друго днес... съседите през банята ме обгазяват с белина, а тя... не се измирисва!

Понеже е миниатюрен броят останали Еднорози, трябва много хубаво да премисля на кого давам. За да установя с точност бройката, звъннах на баба да я питам братовчедките на по 13+ и 11+ години дали са обърнали внимание на Еднорога, който ѝ подарих. 11+ не я е видяла. 13+ я започнала, доскучало ѝ, отворила в средата, отворила в края и я оставила.

Като компенсация на това нека ви разкажа за баба. Баба е най-добрият получател на книги! Тя е изчела всичките си книги вкъщи, някои по повече от веднъж, и прочита "на момента" всяка новопопаднала ѝ книга!!! Това не означава, че я засипвам с книги. Досега съм ѝ подарила 2 или 3. За Коледа - Еднорогът. Баба като видя корицата, трудно ми е да опиша изражението ѝ. Вярно, че корицата е приковаваща (под)съзнанието, вярно, че баба ѝ се зарадва по принцип. Ама да я видите баба ми как блесна (тя е дребничка) с момичешко изражение все едно е видяла най-прекрасната кукла или коте!!! Или ей такова грамаданско лакомство. Мисля, че е прочела книгата, защото спомена, че е "много хубава приказка".

Сега да се върна на 13+ и 11+. Снощи леля ни ми разказа какви книги четат. Знам, че гълтаха здрач като... черни дупки. Бяха им разпечатали преди време "последната" книга, с която станал гафът с leek-a. В безумен превод, естествено. Но чутото снощи ме отврати и тотално убеди, че тия двечките Еднорог няма да четат. При положение, че обикновените им читателски удоволствия са "Игрите на глада" (Сюзън Колинс). Yet I'm sure these books, cause they are more than one, differ from Lord of the Flies, за бога, колкото и да е ужасяваща. Ами... да им подаря нея! Да се... позабавляват...

Не искам този post да се превръща в обществено-възпитателен, но за мен той обобщава много!!! И съм бясна. Не заради белината.
Чудя се какво ли е станало с Кристалите, които им подарих преди някоя и друга година. А се притеснявах да не им е грубичка...

[Кал]

Тук много ме досърбя да отговоря, но си изчерпах запаса думи за деня – така че само маркирам „мястото“. А утре... да видим, утре.

ЕДИТ: Утре дойде.

Да си призная нещо принципно:

Аз вече не подарявам книги – или поне х-ниги. Струва ми се все по-обвързващ, ангажиращ подарък... освен ако не съм 99 процента сигурен, че човекът отсреща има нужда, и то точно от тази книга.

(С е-книгите - които, както всички знаем, са едно нищо – не се притеснявам толкова. Там, и да не уцеля, никой нищо не губи. Но пак ги подбирам и внимаваме да не „натрапя“.)

С „Последния еднорог“, като първо дете, съм особено внимателен. Даже имам един-два случая, в които съм изземвал кобилилки обратно. На принципа „Тя очевидно не е за тебе – прибирам я обратно, докато си намери истинския стопанин“.

Скрит текст: покажи

(А имаме и един, в който не успяхме да си изземем книгите – но то не бяха кобилки, и въобще не е за разправяне тука...)

- - -

Твоята баба е като моя дядо – по майчина линия. Той не само че чете всичките ни книги, ами какво само тълкувания им прави после... За еднорогата беше казал, че символизира свободата. Единственият читател, когото съм чувал да я вижда така. (Аз самият я виждам другояче. ) И няма да забравя как на мен ми блеснаха очите, като намерих листчето, на което си беше записвал отличителни качества на героите от „Бленуващите кристали“... Ееееех. Читатели-мечта са това...

- - -

И не, Хриси... На колене ти се моля... Каквото и да четат... Каквото и да са ти сторили, или тепърва да струват...

Не им подарявай „Повелителя на мухите“!!!

Ако въобще ще го четат – нека сами стигнат до него.

Скрит текст: покажи

(Подозирам, че ще им се види и той скучен, всред всичката съвременна „детско-младежка“ литература. )

[frog]

Аз гледам да не прекалявам с подаряването, най-вече на knihy. Но предпочитам да подаря книга, отколкото друг... предмет. Нека не открехвам тази лавина. Много мисля дали да е книга и каква да е. И когато имам конкретни опасения, обявявам нещо искрено за книгата, и се надявам да проработи... все някога.
Аз съм на път да "иззема" един Еднорог, защото твърде много ме преследва чувството, че, умишлено или не, не е забелязан... от няколко години. Първо ще проуча ~ деликатно въпроса и после, когато много ми се чете, може и да си го прибера. Написала съм представително посвещение отпред, не е просто да съм пльоснала книгата на човека. А колко е възможно да я е прочел и да си е замълчал... to nevím.

Отскоро имам една идея и смятам пълнокръвно да я осъществявам.
1) Ако пиша посвещение, няма да е върху самата книга, за да могат
2) хората да се чувстват необвързани, когато я получат, и
3) направо ще ги благославям със следното радикално нещо: ще им казвам изрично, че не са длъжни да задържат книгата у себе си. Когато получа книга, дори и да я дам на някого да я прочете, никога няма да му я оставя завинаги, защото ще чувствам задължение към подарилия. Да, ама аз ще освободя хората от това задължение. Но кой знае, може следното да сметнат за задължение:
- ще могат да отстъпят книгата другиму... for good
- ще ги помоля ДЕЛИКАТНО, ако по някакъв начин книгата им харесва, да я сподEлят с други хора.
Не че не услужваме с книгите си. Напротив. Аз... малко се чувствам като заемна относно една приятелка, което е хубаво, защото мои книги не стоят без нищо, но пък е и, кхм, леко досадно. Понеже аз и n пъти да чета една книга, тя ще остане максимално запазена. Да не кажа съвсем.

Баба ми е по майчина линия. Един кусур има, не съм го формулирала добре още - замислено чете, но някак... романтично, наивно. За Стоедин беше казала как ѝ се струва, че "символизира наш'та държава", на което аз здържано отговорих, че човек много неща като чете могат да му заприличат на познати проблеми. Призна, че съм права.
Загледа се в Кристалите последния път и имаше риск да не си свърши домакинската работа.

Скрит текст: покажи

Нямам намерение на 13+ и 11+ да им подарявам Повелителя! Като малка филм съм гледала по телевизията, сякаш черно-бял беше. И... в английската филология го прочетох на английски, защото трябваше. Не знам защо в тази филология доста от текстовете са твърде смахнати. Първи курс кърти мивки >:|
Макар че... аз не съм скандализирана от книгата. Може би защото филмът ме е подготвил. И защото някак ми е реалистична, а не оригиналничеща и самоцелна. Само дето не помня the lord himself каква толкова важна роля има.

[Кал]

Скрит текст: покажи

За Стоедин беше казала как ѝ се струва, че "символизира наш'та държава"...

Ами... чувал съм от не един и двама читатели, живели повече в оная епоха, че и те така преживяват „Стоедин“-а; и че авторът не е бил от най-благите поклонници на строя. Та може би – ние изпускаме нещо...

Но това си е за темата на „Стоедин“.

[frog]

Засега няма да изземам книгата. Показах я на друг член от семейството и чувствам, че няма да забрави.
Иначе при първа възможност ще снимам скромното посвещение, дето съм го написала. Чак дори се впечатлих от себе си.

5.II.2013:
Най-общо мнението на баба ми за книгата - "много, много! хубава", и преди това - "много нежна".

[Кал]

Отзиви от Моята библиотека:

Започнах книгата с голяма надежда, но после едвам я дочетох, само защото я бях започнала вече. Не ми харесва как пише самият автор. Дано на вас ви хареса.

Не съм дочела още цялата книга, но съм пленена от историята и красивия начин на нейното представяне! От много малка зная за анимацията по " Последният еднорог" беше едно отлюбимите ми филмчета! С наболели очи продължавам да чета… А начинът на писане на автора според мен напълно съответства на еднорогата, за която разказва- мекота и ефирност лъхат след всеки ред, премесени на места с интелигентен и малко странен хумор!

Авторът разказва така, както ние сънуваме.
И аз гледах като дете анимацията, и мен ме трогна толкова дълбоко, така, както вече ще нося и книгата в себе си. Трудно се описват с думи думите на автора, те са като далечен полъх от стара песен за принцове, магьосници и еднорози, който улавяш със сърцето си и който се чува все по-тихо.
А може и никога всъщност да не го е имало.

[Кал]

Пренесено от тук. -- Кал

... което те прави петият човек, дето не я е харесал. (От няколкoстотин, с които съм говорил лично.)

Мисля, че специално корицата на „Последният еднорог“ ще пребъде...

Аз не бях чел Последния еднорог, сега я зачетох и имат право стотиците хора корицата много добре си отговаря на книгата. А до сега не бях чел книга с такова въздействие.

[Кал]

Любими цитати от книгата в kolchakova.blog.bg

Откъс (отново любим, предполагам в petia-knigi.blogspot.com

Отзив от Айа:

Прочетох книгата вчера, буквално на един дъх. След като я затворих очите ми бяха се изпълнили със сълзи. Сълзи от щастие, че съм се докоснала до това вълшебство, както и от копнеж по един свят, където има гори с вечна пролет и където бродят Те.

Отзив от Elven:

Тази книга имах щастието да я проимам много след като я прочетох на български, защото ми я дадоха назаем и казаха "Чети!"
Беше чудесна, наистина. Но не ви ли се случи да правите непрекъснато паралел между филма и написаното? В книгата много по-ясно се усеща, че главната героиня изпитва силен страх и дори отвращение от човешкото си тяло, и поради това самият преход от психика на еднорог към чисто човешки чувства и емоции е по-разбираем и някак си на място. И това не го казвам, защото смятам, че във филма е трябвало да са по-подробни, а защото усетих разликата и това дори ме подразни. В книгата Шмендрик не е толкова смотан също.
Иначе и на мен корицата не ми хареса, но тази работа с преработената бяла хартия ме изпълни с топли чувства към хората, които са се постарали.

Пълно преиздание в seeworldofwords.blogspot.com: част 1, част 2

И още едно (неработещо?) в black-zone.ovo.bg

Хихи... а това е първият еднорог, който виждам при антиквар

(Да си го вземем ли обратно? Че тъкмо нашите ни свършиха...)

[Кал]

Отзив на Вещерския книжен рафт:

"Понеже само за магьосника светът тече безспир, изменя се без граници и винаги е нов. Само той знае тайната на промяната, само той знае, че всички неща са затаили дъх в копнеж да се превърнат в нещо друго, и тъкмо от това всеобхватно напрежение черпи силата си. "

"Последният еднорог" е една омагьосваща четящите ми сетива приказка; тя е красива история, нежна метафора, копнеж и жажда за красивото, сънуван и пленяващо разказан сън, тя е Лебедово езеро, арията Casta Diva, картините на Моне.

В това пътешествие на магичното е събрано толкова много, от мъката по преходното, през интелигентния хумор до докосването от еднорог. А когато те докосне еднорог никога няма да останеш същия, винаги ще търсиш следите му, ще вършиш такива дела, които биха го зарадвали и от време на време в очите ти ще проблясват зелени листа, ще бълбукат потоци и ще притичват малки животни. В тези минути или секунди ще се протягаш към безсмъртието, към истинската, непостижимата за нас хората свобода и ще громиш червените бикове по пътя си.

За мен тази история не е фентъзи и някак си не се вписва в това, което сме свикнали да очакваме от жанра, светът в книгата не е мащабен, епичен, липсват многобройните раси и оригинални магии. "Последният еднорог" е една приказна метафора на живота, тихо докосване до смисъла, безсмъртието уловено с периферен поглед, или просто изкуство от най-красив вид.

Стилът е интересен и нестандартен, преводът е повече от прекрасен, а най-удивителното е, че приказката е наситена и с хумор, което уравновесява стремежа към мъдруване и философстване и ни връща на земята. Все пак, дори когато препускаме с еднорози, ние си оставаме най-вече хора.

Много ми се иска да напиша още неща, дълбокомислени и гръмки, иска ми се да убедя повече и повече хора да я прочетат. Трудно е да се намерят думи, особено, когато става въпрос за такова произведение. Наистина това е само една приказка, но тя е толкова актуална, многопластова и истинска, колкото е и животът. Нима в живота няма Червени бикове и управници, които са изгубили желанието на сърцето си, защото са го постигнали? Такива, без копнеж, които ни предлагат само пустоща на собствената си ограбена и продадена душа? Нима няма страхливци, като жителите на Хагсгейт, които правят властта им възможна?

Недейте да махате отегчено с ръка, не си позволявайте да казвате - това са детски приказки, реалният живот е много по-сложен. Не ставайте част от онова самодоволно мнозинство, което свиква с лошотията в живота ни и я оправдава със сложния живот и борсовите индекси. Не пренебрегвайте тази малка, но ценна книжка, отделете време за нея и тя ще ви се отплати с истинско докосване от еднорог и с проблясъка на зелени листа в очите ви.

[Кал]

Отзив от Julia в Goodreads:

"Великите герои се нуждаят от велика скръб и бреме, иначе половината им величие остава незабелязано.Всичко е част от приказката."

Прекрасна история.
Мога само да съжалявам, че не съм я прочела като по-малка - щеше да ми е любима.
Но дори и сега приказката ме грабна; описанията на пейзажи, чувства, гласове и хора ме караха да си представям всичко ясно, все едно го виждах с очите си.
Еднорогата бе най-странното същество, за което съм чела - тя е главен герой, но безсмъртната и природа я поставя някакси встрани от всичко случващо се около нея, въпреки че събитията я засягат по един или друг начин.Подобно на слънцето, тя носи радост и утеха с присъствието си, но нехае какво се случва с животите, които и се любуват.Тя знае само как да бъде себе си - вечна и красива.
И въпреки това и тя претърпява промени с течение на историята, за нейно добро или лошо.
Интересно бяха описани и другите герои в книгата - всеки със своята история, качества, мечти...всички обединени около еднорогата, техният извор на надежда.
Не мога да кажа повече, без да пусна спойлери и да задълбая в поучителните моменти от които прелива книгата.
Чудесна, наистина си заслужава!

"Не винаги сме зърнатото от очите, и никога почти - видяното в мечтите."

[Кал]

Ако искате да подкрепите „Последният еднорог“ в онлайн класацията „Книгата, която ме вдъхновява“ – гласувайте тук.

[Кал]

По-интересните коментари от „Книгата, която ме вдъхновява“:

Красива история за дългото пътешествие към себе си; за отключването на скритите ни сили и отхвърлянето на дълбоко вкоренените в нас страхове. Поетичност, магия, доброта и изящен хумор се преплитат в повествователна нишка, която следваме със затаен дъх, усмивка или сълзи на пречистване.

[Кал]

Светлозар Желев харесва „Последният еднорог“ – и като книга, и като начин на случване в България.

[Кал]

До тази неделя, 26 октомври, гласуваме за „Последният еднорог“ в Топ 30 на „Книгата, която ме вдъхновява“.

[Кал]

В подготовка за новото издание: откъс първи

Събираме още По-желали и предварителни поръчки. Давайте!

[Кал]

Ама колко сме хубави, бреее... Как да не ни цъкнеш бутона Want to read?

(Честно: такова описание на книга сега не мога да сътворя. Някои неща няма да се завърнат... Единственото, което ме тласка напред, е вярата, че и тези, които идват зад следващия завой, ще носят чудеса. Свои си.)