Уау! Гледай ти колко време е минало. Повече от две седмици. Съжалявам за късния отговор. Но много се радвам, че и аз вече съм човечка. :) Благодаря на nеgesta за топлото посрещане. А какво имаш предвид, като казваш, че не си от
онези приказници? :)
Кога каляването става пре-каляване? Остава ли нещо нежно у нас, когато вечно ни брули вятър? А нежното безполезно ли е? Фалшиво, по дефинцията на we see ourselves as we really are?
Човек се определя не само по това как се справя с изпитания, но и доколко може да оцени щастието и в какво го открива. Така че не, не мисля, че нежната и щастливата ни част е фалшива. Щастието също е начин на духовно развитие. Просто е различен. Както ти каза скоро, ние сме сложни същества, със сложни нужди. :) Има толкова много, което не е под наш контрол. За съжаление, възможността ни за избор е ограничена. Но винаги остава нещо свободно в нас, при каквито и да е обстоятелства. Никой не може да ти отнеме спомените, мечтите, принципите. Никой освен самият ти. :) Започвам рецензията си на "Sold" с думите Juana Inez de la Cruz:
And so, Love, you launch in vain your insane onslaught: since it will be said - to see me fall yet not surrender - that you managed to kill but failed to conquer.Това дали си истинският ти не е свързано с това дали си щастлив или нещастен (обикновено и двете чувства присъстват), а доколко вярваш в себе си и се самоизграждаш. Както щастието, така и нещастието могат да ни накарат да се самозабравим.
Много да си го пазиш тоя приятел.
Той е съкровище. :)
Цитатите – поне по-дългите от тях – мисля да ги ползвам в следващия ни запис „Малкото четене“ в блога. Пак благодаря! До момента ти оставаш единственият читател, който прати такива.
Чак сама си се радвам! :) И благодаря, че ме спомена специално. Или, както каза ти, кредитира. :) Съжалявам, че не успях да допринеса повече. Но виждам, че други са го направили и много се радвам. :) Много ми харесаха думите на negesta:
реалността като свят, видян от много хора едновременно и разпадащ се пред ума в няколко версии на случващото се
Ако имаше предвид, че не си част от тези, които пишат приказките, определено трябва да започнеш и ти. :)
За „алтернативните/паралелните“ светове трябва да прегледаме контекста пак и да преценим.
Спорим за това каква дума трябва да се използва дори когато не се налага. :) Преводачеството почва да ме променя. :)
А ние – да се почувстваме като джуджета в компанията на великани. Били те и умрели преди 132 години. :P
(Ба, това, дето нек'ви хора били джуждета, стъпили върху раменете на великани, си е техен проблем. We? We are magic. We are starlight.
Благодаря за песента! Отдавна исках да ми пратиш. :) Ние може да сме малки, но разпознаваме големите, което също е начин да бъдеш голям. :) Както се казва, birds of the same feather flock together. :)
Относно това защо
изцеляващата приказка идва директно след
ужасяващата, ми хрумват две неща. Хей, това е както когато аз те попитах как тълкуваш последните думи в...импресията?..., която написах. Много е интересно да си пращаме неща и да ги обсъждаме после, нали? Особено когато е нещо, което те кара да мислиш. :) Както казва Поаро, the little grey cells. :) Но аз се отклоних. Това, което искам да кажа: първото, което ми идва наум, е очевидното. След ужаса идва изцеление. Не бива да губим надежда, че можем да се справим. Другото, за което мисля, е че понякога именно в ужаса се крие изцелението. Ние сме говорили за това. За духовното израстване, което, ако му позволим, идва със страданието. Едно от най-болезнените ми преживявания доведе до прозрение, което наистина беше изцеляващо. И за това имам цитат, но няма да прекалявам. Имам цитат за всичко. :)
by 
. Като цяло точно тази ... тези? "игри на духа" са ми доста далечни и почти ... абстрактни. Аз ли живея като щраус с глава заровена в пясъка и светът наоколо е наистина ужасно място ... или живеем в различни светове? 
изцеляването може да е феноменално преживяване! //за целта е необходимо феноменално нараняване ... Да се върна пак към поста от преди години. Наистина ли точно това си избираме от безкрайното изобилие на духа? оО
)
, но ти си един от шепата човеци, които с по две думи заковават скрития ми умисъл в тия приказки. Вчера си поговорих с друга такава човечка... беше хем мегамило и несамотно, хем напомнящо колко трябва да съм благодарен, че съм си намерил дори един от тоя вид/сой/дух. Благодаря ти, че се намерихме, Неве. Май не го казвам-показвам достатъчно често.)
