Премиерата ще бъде в гр. София на 13 декември 2014 г. от 13 часа на обяд в Детски отдел на Столична библиотека на площад Славейков. А на Софийския панаир на книгата в НДК, на 14 декември – неделя, ще подписвам екземпляри на книгата от 11 часа сутринта до 14 часа следобед. Подписването на книги ще става на страхотния щанд на моето невероятно издателство„MBGBooks“. Елате да видите щанда на издателство „MBGBooks“! Сам по себе си той е невероятна атракция. А има и голяма вероятност да ви почерпят с елфически сладки, джуджешка бира или малиново тролско вино.Освен това ще имам представяне на книгата във гр. Варна на 20 декември 2014 г. от 11 часа сутринта в суперската детска книжарница „Жар-птица“, която се намира на ул. „Шипка“№ 24. Разбира се, ще имам и срещи с деца за представяне на книгата в няколко софийски училища.
Книгата е замислена като начало на трилогия. Готови ли са следващите две части и кога да ги очакваме на пазара?
Готова е втората книга от трилогията. След редакцията, която предстои, мисля, че втората книга ще излезе за Коледните празници догодина. А третата книга я пиша в момента.
В книгата се скривам от студа и виелицата навън. В книгата се усещам като в хралупа – защитена и невидима за чуждите очи. Следите отвън ми подсказват, че стига да искам – пътят е отворен.
А четейки за деца, без извъртания се отдавам на волностите, за които иначе измислям оправдания. Познавам Весела Фламбурари като авторка на приказки, сега я открих и разпознах и като разказвачка на роман, първа част от трилогия.
(...) В текста подобно мъниста са вплетени приказки. Получава се неповторима, жива магия: приказка в приказката. Състезание по въображение. Интересно е, а след мъничко още по-забавно. Запознаваме се със Старчето с дълга, предълга брада, Жената с крилата риза, Момичето с рибя опашка и Юначето с пламтящите очи. Преминаваме от Долната в Горната земя, пътуваме с кош, пеша, с кораб, криеме се от вещицата Пакония.
Диалози, провокиращи вниманието ни, поетичен език и безгранична фантазия, забързан ритъм и кинематографичност, детайли, които изграждат атмосфера, познаване на детския характер. Сблъсъкът между минало и настояще сътворява напрежение и книгата се чете леко.
„Тази история е прекалено истинска, за да се усъмня в нея“, взимам думите от устата на директорката Мишева.
Омаяна прегръщам книгата и се радвам, че няма ръка, която да ми дърпа ушите за неспазването на часа за лягане.
Много ми допада, че нашият свят е представен от България, като най-важното земно място са дворецът в Балчик и неговата прекрасна градина, които могат да се приемат като портал между измеренията. В повествованието има изобилие от български фолклорни елементи, а и за нюансите на текста много помага, че авторката е българка. Тук не става дума за натрапване на фанатичен национализъм, а просто за фентъзи, което е по-близо до душите и манталитета ни и не звучи като обезличена преводна литература.
(...)
Прекрасно са изградени и героите в книгата, поне според стандартите на жанра. Децата не са досадни или малоумни, както често се случва в детската литература, нито пък са гениални, смели и безгрешни, както още по-често се случва. Намерена е златната среда – главните герои са схватливи и положителни, могат да служат за идоли и модели на подражание на малките читатели, но в същото време са и човешки същества с някои чудатости и недостатъци. Включването на възрастните в действието пък е чудесен начин романът да стане подходящ и за по-големи, а и да се покаже на малките, че никой не се ражда готов и без родители и учители не може. Магьосниците от Горната земя и Бран, доведеният баща на Мина, също са интересни и симпатични персонажи, чиято роля в историята е не по-малка от тази на децата (вместо да са само спомагателни образи, които да бъдат трагично убити по някое време, както формулата повелява).
(...) Измислих първата си дълга приказна история, когато бях на шест-седем години. Излязох на нашата уличка и я разказах на хлапетата. Тогава, все още, се играеше по улиците. Да разкажа приказката ми се стори правилно – историята разказваше за двете ни улични банди и исках всички хлапета да я знаят. "Враговете" на моята банда трябваше непременно да чуят как се превръщат в кални змии, които приличат повече на големи червеи, и как ние от бандата на златните змейове ги побеждаваме. Може да беше правилно да им разкажа всичко това, но не беше много умно, защото няколко деца от "вражеската" банда ми се ядосаха и ме опердашиха по най-приятелски. Болеше си, но така разбрах, че да си Приказник винаги си има и цена. Въпреки цената обаче, да си Приказник е най-хубавата работа на света.
(...) Приказката е тази, която ни дава модел за излизане от привидно безизходните ни делници. Дори когато сме възрастни, някъде в нас, на чисто емоционално ниво, едно дете с отворени очи и ум изповядва приказното верую за победата на доброто над злото... Всичко се заключва във върховното усилие да разбираш, да си целият във връзка, на линия. Да разгадаваш знаците на това, което те заобикаля, и да действаш според това, което си научил. Правим го непрекъснато... А щом успяваме, това означава само едно: Ние ходим и дишаме, по поникналата, зелена земя на нашата собствена приказка!
(...) Сигурна съм, че ако от хлапешки години се заразиш с ентусиазма да четеш приказни романи и приказки, докато се усетиш и животът ти ще се превърне във въртележка от юнашки песни, самодивски китки, мечове, дарове и магии. А когато една глава е пълна със змеици, таласъми и юнаци, никакви капризи на непосредствената реалност не могат да я спрат да фантазира. И никой не може да отклони въпросната глава от пътя на ведрото и спокойно приемане на действителността. Защото да измисля светове е станало нейна насъщна нужда, а и реалният свят си е чисто фантазиен свят, защото искаме или не, и реалността започва като идея в нечия глава.
В последната „Мина“ сякаш най ме докоснаха приказките, които разказват различните герои. Като тези два откъса:В тази тайнствена нощ, в годината само веднъж, звездите се събираха за танци и смях. И много често смеха си загубваха. А смехът на звездите е газиран като бъзов сироп. Снежните деца само това чакаха. Пълнеха малки бутилчици смях от звезди и ги затваряха с тапи.
После пиеха звездния смях на големи снежни глътки. А който пие газиран звезден сироп, започва да пляска с ръце. А после да тропа с крака. И накрая полита като стрела далече, далече, толкова далече, че разкъсва небето и излиза от другата страна на дъгатаИмаше в началото на световете една стрела, която летеше без посока и цел. Стрелата бе точна, а точността я правеше страшна. Защото може да си без посока и цел, но в точността се крие по нещо от двете.
Силните от началото на света желаеха тази стрела. Тя можеше да ги направи още по-силни. Слабите от началото на света също желаеха тази стрела, за да станат равни на силните. А стрелата летеше без посока и цел.
И тогава от Сянката на Слънчевия гъсок излезе Дриан Лазар. Той беше силен със силните и съвсем слаб със слабите. В него живееше нещо от древните страхотии и нещо от новите. В него растеше голямото, красивото и мъдрото древно дете. Дриан Лазар – ловецът, който нямаше нужда да ходи на лов. Защото ловът се въртеше край него.
Или просто сега имам най-много нужда от митопоезия...
On the back cover they wrote:Краят увенчава триумфално делото!
Третата част от книгите за "Мина" на Весела Фламбурари доказва достойно българската мъдрост. Героите на Фламбурари са отдадени на делото на доброто. Като мислещи и чувстващи същества, те се впускат в спасяване на всички светове – измислени и реални. Само мисълта и действието, подредени в този ред – мисъл и после действие – заставят истинския живот да се превърне в това, за което винаги сме мечтали да бъде.
Всеки може да бъде творец на собствения си живот! Всеки, който не се предава пред трудностите и който използва креативно собствените си способности.
Изключителното писателско перо на авторката ни убеждава, че доброто побеждава, ако поемем отговорност за него. Ако учим, четем, тренираме както физическите, така и психическите, но най-вече творческите си сили. Ако вярваме в мисията си, ще можем да управляваме света. Защото всеки от нас – чрез упорство и креативност, стига до нови идеи. А светът се движи единствено и само от новите идеи. С прекрасния си, пъстър и богат език Весела Фламбурари разказва историята на щастието и успеха. Невероятният успех да бъдеш човек!
Весела wrote:Накъдето и да обърнем глава днес, в нашето всекидневие на възрастни хора ясно ни се натрапва една мисъл: "Явно е, че не живеем в приказка!". Тъжно! Но, ако поне за малко обърнем взор навътре, към себе си, ще ни връхлети и замае едно откритие… Защото, може да си въобразяваме, че не живеем в приказка, но приказката задължително живее в нас. Ето какво имам наум: колкото и странно да звучи, приказката се е загнездила в нашия емоционален свят и много здраво се е вплела в надеждите ни за бъдещето. Тя блести като сребърна нишка в упованията на разума ни за спасение. Приказката е тази, която ни дава модел за излизане от привидно безизходните ни делници. Дори когато сме възрастни, някъде в нас, на чисто емоционално ниво едно дете с отворени очи и ум изповядва приказното верую за победата на доброто над злото… Всичко се заключва във върховното усилие да разбираш, да си целият във връзка, на линия. Да разгадаваш знаците на това, което те заобикаля, и да действаш според това, което си научил. Правим го непрекъснато… А щом успяваме, това означава само едно: ние ходим и дишаме, по поникналата, зелена земя на нашата собствена приказка!
Аз и Голямата сме едно... Каквото може тя, мога го и аз! Тук е Горната земя! Тук съм бояра и магията е в мен!
– Здрасти! Чел ли си от книгите на Весела Фламбурари за Мина и магиите?
– здрасти. Не се сещам. Там е пълно със странни имена, които не мога да запомня.
Ох, зачетох я и е страхотна! Много ми харесва как от време на време изскачат някакви хашлашки думи в текста. Определено ме разведрява и много благодаря, че ми я даде.
На 6 ян. Весела wrote:Част от моя трети закон на детското четене гласи: "Да се чете на детето на глас. Дори когато детето чете само, да се продължи да му се чете на глас. Да се достига до крайност и да се чете на детето на глас дори и ако е станало на трийсет години!" Защото гласът е нова реалност и когато се свърже органично с реалността на текста, се получава двойно вълшебство. А вълшебството става съвсем особено, ако ви чете Яна! Защото гласът ѝ е чиста магия! В гласа на Яна преливат обаяние, съвършенство, мистика и професионализъм! Казвам ви, атмосферата на книгата, когато я слушате, е завладяваща, сякаш сте влезли в приказката, сякаш участвате във филм, сякаш ви носят на криле от думи. Мина е много горда, че трилогията за нея излиза на платформата на Сторител, България, и всеки може да си я слуша... колкото жадува душата му, "ручей животворен". Първата книга се появи днес, втората ще излезе в края на януари, а третата – в средата на февруари. В момента българските книжни издания на трилогията са изчерпани, така че* това е начинът да се потопите в моя свят от думи и в света на Яниния невероятен глас. Заповядайте при нас, черпим топъл салеп и торта с крем от кестени. Гуш!
me wrote:„Мина и тайната на магиите“ на Весела Фламбурари е самодостатъчен завършек на засмяна романова трилогия, който плете и разплита порастването, отношенията с майката, с бащата, ако ги има родителите; набляга на ценността на всяко създание за преборването на трудностите и ни потапя в природни цветове и вкусове на чудни гозби, подправени с омайни български слова.
Users browsing this forum: CCBot and 0 guests