Приказки от Горната земя (Мина и магиите)

[Кал]

Тема за трилогията на Весела Фламбурари, започнала с „Мина, магиите и бялата стъкленица“ и „Мина и магията за предсказание“.

[Кал]

На 13.12.2014 ще се състои премиерата на второто издание на „Мина, магиите и бялата стъкленица“.

Премиерата ще бъде в гр. София на 13 декември 2014 г. от 13 часа на обяд в Детски отдел на Столична библиотека на площад Славейков. А на Софийския панаир на книгата в НДК, на 14 декември – неделя, ще подписвам екземпляри на книгата от 11 часа сутринта до 14 часа следобед. Подписването на книги ще става на страхотния щанд на моето невероятно издателство„MBGBooks“. Елате да видите щанда на издателство „MBGBooks“! Сам по себе си той е невероятна атракция. А има и голяма вероятност да ви почерпят с елфически сладки, джуджешка бира или малиново тролско вино.Освен това ще имам представяне на книгата във гр. Варна на 20 декември 2014 г. от 11 часа сутринта в суперската детска книжарница „Жар-птица“, която се намира на ул. „Шипка“№ 24. Разбира се, ще имам и срещи с деца за представяне на книгата в няколко софийски училища.

И по въпроса, чийто отговор очаквате всички :

Книгата е замислена като начало на трилогия. Готови ли са следващите две части и кога да ги очакваме на пазара?

Готова е втората книга от трилогията. След редакцията, която предстои, мисля, че втората книга ще излезе за Коледните празници догодина. А третата книга я пиша в момента.

[nraykov]

Чета в момента първата книга и определено е на доста добро ниво. Мен лично ми харесва повече от Хари Потър (съпоставям с филмите, книгите не съм ги чел). Има ли някакви планове да стигне до международни издатели?

[Кал]

Навремето (още 2007 + 2008-а) участвахме с нея в проекти на Европейската комисия (програма „Култура“), заедно с още няколко заглавия. Оценяващите харесаха пакета книги („Аурелион: Монетата“ и „Играта“ на Светлинките, „Аз, грешният Иван“ на Светлев, „За змейовете и вампирите...“ на Величка Настрадинова) – и като литературни качества, и като превод, и като „европейски ценности“... но не харесаха разпространителските ни планове и ни отрязоха. (Оценяването беше много проблематично – изписал съм цели фермани в разни скрити работни подфоруми наоколо.)

Самата Весела пък е удряла на камък с шведски издатели, докато е живяла в Швеция. Тяхното мислене било „Ще ви обърнем внимание, ако ви представлява българското културно министерство“. *въздъх*

Така че, да – и желание имаме, и подготвен издателски пакет. Но ще се задействаме сериозно само ако още някой ми помага в общуването с агенти и издателства.

Никола, искаш ли да обединим сили в това? (И не само за Весела.) В момента съм много зле с времето, но като минат Националните фантастични награди, би трябвало да се поосвободя.

[nraykov]

Аз разговарях с Весела и тя ми разказа за Швеция. Реакцията на издателствата е стандартна, много малко вероятно е някой да ти обърне внимание ако се изтипосаш да им предлагаш нещо. Тя ми изпрати и превода на английски. Да разбирам ли, че ти си виждал въпросния превод и имаш добро мнение за него?
Следващите няколко месеца ще ми бъдат много натоварени. Честно казано не знам какъв е най-добрият начин за търсене на реализация в чужбина, но нещо ми посказва, че не е изпращането на запитвания до агенти и издателства.
А какъв беше проблемът на комисията с разпространението (в едно изречение)?

[Кал]

Преводът, който правихме през 2007/8-а, беше само началото на първата „Мина“. Весето него ли ти показа?

„Няма гаранция, че издадените книги ще достигнат до достатъчно количество читатели.“ Едно изр. (В момента обаче изискванията за „бизнес план“ в европроектите са доста по-подробно разписани. Тогава беше едно бяло поле, из което да медитираш...)

[nraykov]

Ами не, това е превод на цялата книга. Ако искаш да му хвърлиш един поглед драсни ми мейл, за да ти го пратя. На мен ми е малко трудно да преценя качествата му, но ми се струва, че има накъде да се подобрява.

[frog]

Никола,

Скрит текст: покажи

книгите за ХП за много мили и вълнуващи. И се четат светкавично - човек не спи, не яде, докато не свърши започнатото. Такова нещо с други книги много-много не ми се случва. А пък не са повърхностни.

книгата за Мина наполовина съм я прочела. При мен за жалост има един особено трагичен фактор - не мога да чета текст, който няма основна корекция... Със средно специално образование съм (английски език) и не мога да се примиря в сблъсъка си с такива текстове. Тука пълни членове липсват на места, правопис на думи, тирета при подразбиране, запетаи от тия най-основните, интервали, ѝ... Това са все неща, дето човек в училище ги учи и MBG са си оставили ръцете!!!
Пък покрай ЧоБи обръщам внимание и на кавичките - бре да му се не види - ако хванете задната корица, ще видите три различни начина!

За жалост тези глупости ми правят книгата непълноценна, но не заради Весела. Тя каквото си е написала, написала го е и е много миличко и усмихващо, и си представям гласа ѝ ососбено когато се споменава храната, но някой друг не си е досвършил работата!

Нещо ми липсва... Не знам какво е - сигурно се крие в оформлението... може би шрифтът ми е едър и ми се накъсва картинката.

Дотук със субективните глупости... Не че следното е обективно
Много ме дразни Мина каква е нерва! В тоя роман най-много удивителни има!

[Кал]

Отзив на Христина Панджаридис в Книголюбие

В книгата се скривам от студа и виелицата навън. В книгата се усещам като в хралупа – защитена и невидима за чуждите очи. Следите отвън ми подсказват, че стига да искам – пътят е отворен.
А четейки за деца, без извъртания се отдавам на волностите, за които иначе измислям оправдания. Познавам Весела Фламбурари като авторка на приказки, сега я открих и разпознах и като разказвачка на роман, първа част от трилогия.
(...) В текста подобно мъниста са вплетени приказки. Получава се неповторима, жива магия: приказка в приказката. Състезание по въображение. Интересно е, а след мъничко още по-забавно. Запознаваме се със Старчето с дълга, предълга брада, Жената с крилата риза, Момичето с рибя опашка и Юначето с пламтящите очи. Преминаваме от Долната в Горната земя, пътуваме с кош, пеша, с кораб, криеме се от вещицата Пакония.
Диалози, провокиращи вниманието ни, поетичен език и безгранична фантазия, забързан ритъм и кинематографичност, детайли, които изграждат атмосфера, познаване на детския характер. Сблъсъкът между минало и настояще сътворява напрежение и книгата се чете леко.
„Тази история е прекалено истинска, за да се усъмня в нея“, взимам думите от устата на директорката Мишева.
Омаяна прегръщам книгата и се радвам, че няма ръка, която да ми дърпа ушите за неспазването на часа за лягане.

[Кал]

Отзив на Петър Атанасов в SciFi.bg

Много ми допада, че нашият свят е представен от България, като най-важното земно място са дворецът в Балчик и неговата прекрасна градина, които могат да се приемат като портал между измеренията. В повествованието има изобилие от български фолклорни елементи, а и за нюансите на текста много помага, че авторката е българка. Тук не става дума за натрапване на фанатичен национализъм, а просто за фентъзи, което е по-близо до душите и манталитета ни и не звучи като обезличена преводна литература.
(...)
Прекрасно са изградени и героите в книгата, поне според стандартите на жанра. Децата не са досадни или малоумни, както често се случва в детската литература, нито пък са гениални, смели и безгрешни, както още по-често се случва. Намерена е златната среда – главните герои са схватливи и положителни, могат да служат за идоли и модели на подражание на малките читатели, но в същото време са и човешки същества с някои чудатости и недостатъци. Включването на възрастните в действието пък е чудесен начин романът да стане подходящ и за по-големи, а и да се покаже на малките, че никой не се ражда готов и без родители и учители не може. Магьосниците от Горната земя и Бран, доведеният баща на Мина, също са интересни и симпатични персонажи, чиято роля в историята е не по-малка от тази на децата (вместо да са само спомагателни образи, които да бъдат трагично убити по някое време, както формулата повелява).

Отзив на Петя Ивайлова в SciFi.bg

[Кал]

Фентъзи ЛАРП център: Вълшебните истории на Весела Фламбурари (интервю на Кристиана Тошева)

(...) Измислих първата си дълга приказна история, когато бях на шест-седем години. Излязох на нашата уличка и я разказах на хлапетата. Тогава, все още, се играеше по улиците. Да разкажа приказката ми се стори правилно – историята разказваше за двете ни улични банди и исках всички хлапета да я знаят. "Враговете" на моята банда трябваше непременно да чуят как се превръщат в кални змии, които приличат повече на големи червеи, и как ние от бандата на златните змейове ги побеждаваме. Може да беше правилно да им разкажа всичко това, но не беше много умно, защото няколко деца от "вражеската" банда ми се ядосаха и ме опердашиха по най-приятелски. Болеше си, но така разбрах, че да си Приказник винаги си има и цена. Въпреки цената обаче, да си Приказник е най-хубавата работа на света.

(...) Приказката е тази, която ни дава модел за излизане от привидно безизходните ни делници. Дори когато сме възрастни, някъде в нас, на чисто емоционално ниво, едно дете с отворени очи и ум изповядва приказното верую за победата на доброто над злото... Всичко се заключва във върховното усилие да разбираш, да си целият във връзка, на линия. Да разгадаваш знаците на това, което те заобикаля, и да действаш според това, което си научил. Правим го непрекъснато... А щом успяваме, това означава само едно: Ние ходим и дишаме, по поникналата, зелена земя на нашата собствена приказка!

(...) Сигурна съм, че ако от хлапешки години се заразиш с ентусиазма да четеш приказни романи и приказки, докато се усетиш и животът ти ще се превърне във въртележка от юнашки песни, самодивски китки, мечове, дарове и магии. А когато една глава е пълна със змеици, таласъми и юнаци, никакви капризи на непосредствената реалност не могат да я спрат да фантазира. И никой не може да отклони въпросната глава от пътя на ведрото и спокойно приемане на действителността. Защото да измисля светове е станало нейна насъщна нужда, а и реалният свят си е чисто фантазиен свят, защото искаме или не, и реалността започва като идея в нечия глава.

[Кал]

Отзив в Goodreads за „Мина и тайната на магиите“:

В последната „Мина“ сякаш най ме докоснаха приказките, които разказват различните герои. Като тези два откъса:

В тази тайнствена нощ, в годината само веднъж, звездите се събираха за танци и смях. И много често смеха си загубваха. А смехът на звездите е газиран като бъзов сироп. Снежните деца само това чакаха. Пълнеха малки бутилчици смях от звезди и ги затваряха с тапи.
После пиеха звездния смях на големи снежни глътки. А който пие газиран звезден сироп, започва да пляска с ръце. А после да тропа с крака. И накрая полита като стрела далече, далече, толкова далече, че разкъсва небето и излиза от другата страна на дъгата

Имаше в началото на световете една стрела, която летеше без посока и цел. Стрелата бе точна, а точността я правеше страшна. Защото може да си без посока и цел, но в точността се крие по нещо от двете.
Силните от началото на света желаеха тази стрела. Тя можеше да ги направи още по-силни. Слабите от началото на света също желаеха тази стрела, за да станат равни на силните. А стрелата летеше без посока и цел.
И тогава от Сянката на Слънчевия гъсок излезе Дриан Лазар. Той беше силен със силните и съвсем слаб със слабите. В него живееше нещо от древните страхотии и нещо от новите. В него растеше голямото, красивото и мъдрото древно дете. Дриан Лазар – ловецът, който нямаше нужда да ходи на лов. Защото ловът се въртеше край него.

Или просто сега имам най-много нужда от митопоезия...