Развитие на Човешката библиотека

[Кал]

П.П. Първата ми идея по-горе – за зачитане на гласове само от активните Чобити – все още стои неразколебана...

... и понеже не чух възражения – идеята се приема. Единодушно.

(Също като Етиен от „Непоискано добро“, в такива моменти се чудя да се смея ли, да плача ли...)

Напомням какво приехме (единодушно...):

При всяко гласуване в ЧоБи се броят гласовете само на онези Чобити, които през последните 3 месеца са допринесли по някакъв начин за работата на ЧоБи.

„По някакъв начин“ е широко понятие: може да означава участие в подготовката на книга, в организацията на събитие/жива среща, в журирането на Копнеж, в разпращането на информация, в измислянето на нови начини за развитието на ЧоБи ... доверявам се на вашия усет какво още. Ако се колебаете „Това моето води ли се принос?“ – питайте.

Чобитите, които нямат приноси за последните три месеца, си участват в дискусиите както и досега, но в гласуването гласът им не се брои. Докато не отбележат нов принос. (Чини ми се, че активното участие в дискусии не е принос само по себе си... но търпя разубеждаване. )

За повечето от нас се вижда лесно кой е бил активен напоследък, кой – не. Все пак, ако някъде имаме колебания – Гугългрупите „Ядро“ и „Сподвижници“ имат архив, с едно търсене ще проверим дали Чобитът под въпрос има скорошни приноси.

Към момента (13.03.2013) Чобити, за които съм сигурен, че нямат принос към работата ни през последните 3 месеца, са:

Александър Александров
Александър Кирилов
Антон Фотев
Васил Станев
Димитър Панайотов
Емануил Томов
Красимир Кирчев
Петър Руевски
Светослав Александров
Силвия Радева
Симеон Шопов
Цветомира Димитрова

Някой объркал ли съм? Моля прилагайте примери.

[Dante Lee]

туй мяза на стената на срама : ) тююююююююх, ма барем да влезнат тез пичове и да се видят : )
в такъв случай ще ги оповестиш ли драгите че вече няма да им зачитаме гласовете?

[divna3]

Юпиии! Мен ме няма в списъка!
Аз, както и преди казах, през тези 2-3 месеца, ще съм много заета, но ще си свършвам задачките. Та, за гласуването съм съгласна. Щом нямаме принос, махай, коли режи! Така ни се пада. Пък следващият път някой може да се стегне и да допринесе с нещо, та да си извоюва и правото на глас.)

[Кал]

в такъв случай ще ги оповестиш ли драгите че вече няма да им зачитаме гласовете?

Нужно ли е да оповестявам(е) нещо повече от имейла, който ви пратих таз сутрин?

Spoiler

Ако не прочетат него, съмнявам се, че ще прочетат и следващ.

[Кал]

Жоро – тази тема е... я да видим как я е обяснил Ал:

Здравейте.
Бих искал да отворя тази тема за "Развитие на Човешката Библиотека"
Пук мисля да слагаме предложения за развитието на фондацията,
да даваме идвей, критики и насоки като цяло или в частност...

Та – като че този клип би бил за тук, ако чрез него даваш конкретна идея за нашето си развитие. Например кажеш „Вижте го, а после искате ли да направим еди-какво си?“.

Иначе – може би „Междучовешки“ (хихи) във Фантазия? Нова тема наоколо?

[отсъстващ]

Това го правим в ЧоБи, просто е разяснено в линка. Само, че си мисля, че можем повече хора да привлечем, още мисля как.

1,000 True Fans
http://www.kk.org/thetechnium/archives/ ... e_fans.php

[Кал]

Много интересна - и сложна - тема повдигаш. Часът е късен да я зачеквам, но тази статия съдържа някои от собствените ми разсъждения. Например:

Evolutionary biology shows us one metaphor for this trap of stylistic boundaries, in terms of species diversity and inbreeding (ref. E.O. Wilson). When a species sub-population becomes isolated, its traits start to diverge from the larger group to eventually form a new species. Yet under these conditions of isolation, genetic diversity can decrease and the new environmentally specialized species becomes more easily threatened by environmental changes. The larger the population, the less risk it faces of inbreeding. If that population stays connected to the main group of its species, it has the least chance of overspecialization and the most chance for survival in multiple environments.

This metaphor becomes relevant to Artists and True Fans because our culture can get obsessed with ideas of style and demographic. When an artist relies on such intense personal commitmen from such a small population, it's like an animal that relies solely upon the fruit of one tree to survive. This is a recipe for extinction. Distinctions between demographics resemble mountain ranges set up to divide one population from another. I prefer a world where no barriers exist between audiences as they define themselves and the art they love. I want a world of mutts and cross-polinators. I would feel more comfortable if I thought I had a broader base of people interested in my work, not just preaching to the choir.

[отсъстващ]

Благодаря, Кал. Не очаквах, че ще се включиш.
В ЧоБи знам, че има идеи, за които не се говори много. Като тази, за която дадох линк. Може би ти си го обясняваш по друг начин и на нас също. Но едно е ясно големи нетипични за организации идеи са заложени тук и няма как да ги разпознаем по инстинкт както става със идеите на статуквото.
За да мога да се включа ефективно в ЧоБи, на мен ми е нужно да разбера как работи. То за всеки е така, но на мен ми е нужен отговора на въпроса защо. За да знам по какъв път върви ЧоБи и как да помогна, за което се включих. Понеже помоща, която искам да дам, е на по високо концептуално ниво, за това ми е нужно по високо концептуално разбиране на ЧоБи. В противен случай всяко мое усилие ще е стреляне в тъмното.

По текста, който си цитирал.
Мисля той отразява "просвещаването", за което съм те виждал да пишеш. Текста има чисто механистична страна - затварянето и създаването на (леко пресилено) "секта" от последователи е убийствено за общността. Аз съм съгласен с това, такива общности престават да са искрени и не виждат друго освен себе си.

Интересно ми е и дали всъщност нашите фенове съставляват общност. Защото степента на сплотеност и връзка е по-слаба от тази на общност. Могат да се определят няколко нива на връзка между членовете. От това ми хрумва, че ЧоБи с тези степени на свързаност не мрежа, не знам какво е. Определено не е мрежа. Интересувал съм се какво е мрежа между хора. (Пиша както ми идват разсъжденията за това сам се опровергавам) Всъщност е мрежа, но не е само мрежа заради слоевете на свързаност между групи хора (Приятели, Сподвижници, Ядра) свързани с ЧоБи. Едно проясняване за мен дойде от книгата Networked: The New Social Operating System (не можах да я прочета цялата). Прояснението е, че едно нещо да е мрежа трябва да има ясни канали за взаимодействие (interaction) и това взаимодействие да се осъществява между членовете на мрежата.

Той коня иде у ряката (не знам дали ви е познат тоя израз, значи много се отклоних). Фокуса и замисъл на на поста ми се съдържа в първия абзац. Това са само последващи размисли, които на момента ми хрумнаха.

[Кал]

... За да мога да се включа ефективно в ЧоБи, на мен ми е нужно да разбера как работи. То за всеки е така, но на мен ми е нужен отговора на въпроса защо. За да знам по какъв път върви ЧоБи и как да помогна, за което се включих. Понеже помоща, която искам да дам, е на по високо концептуално ниво, за това ми е нужно по високо концептуално разбиране на ЧоБи. В противен случай всяко мое усилие ще е стреляне в тъмното.

Струва ми се, че най-пълният отговор, който можеш да намериш, ще бъде „Помагалото за работа с ЧоБи“ – когато Чобитите го донапечатат. (Останаха 7-8 части май.) Макар че и то започва да остарява морално – идеите и опитът в него са отпреди две години. А ние определено сме динамична система. Променили сме си и продължаваме да се променяме.

Аз направих една грешка малко преди да се присъединиш ти – бях започнал да обяснявам прекалено много. До степен останалите участници да поизгубят способността си за самостоятелно мислене и взимане на решения; до степен ЧоБи да се превръща в „Какво си мисли Кал за ЧоБи“ (което би било не по-малка смърт от „сектата последователи“) – а не в „Какво си мислят Чобитите за ЧоБи“. Затова сега предпочитам да мълча (освен ако виждам тежко буксуване някъде) – или да формулирам упражнения по мислене. (И да наблюдавам доколко идеите и резултатите, възникващи там, се възприемат и прилагат на практика.)

Повече няма да кажа.

[отсъстващ]

Кал, не можеш да избягаш от ролята, в която си - да водиш нещата в ЧоБи. Не и докато не се появят други хора, които да водят и да се създаде култура на насърчаване на лидерство.

Макар да не ти се иска, според мен, това което можеш да направиш е да отглеждаш лидерите в ЧоБи, което значи и да ги мотивираш. Според мен само ти можеш да го направиш тъй като в теб са юздите и ти си единствения действен лидер. Според мен, никой няма да стане лидер ако ти не го насърчиш, по простата причина, че след като ти си лидер и както си лидер не ще изпуснеш контрола и да го отстъпиш частично на друг лидер. Според мен ти знаеш само твоя начин да си лидер и искаш и ние по същия начин да сме лидери. Само, че хората са различни и по различен начин са лидери.
Докато писах това се сещах за мисълта - истинските лидери създават други лидери.

Опасявам се, че на някой може да му хрумне, че аз съм подходящ или искам да съм лидер. Честно, тази възможност ме плаши. Имам си достатъчно лични и неотложни проблеми да разрешавам и не се чувствам на място и адекватно в такава роля.

Този пост не се получи добре, но няма да го редактирам, понеже това исках да кажа.

[Кал]

Spoiler

Това ми напомни за един виц, дето трябвало да накарат американец, руснак (съветски) и българин да скочат в пропаст.

Казали на руснака: „За родину, за Сталину - скачай!“. Той: „Имам семейство, не мога да не скоча“ – хоп! Скочил.

Казали на американеца: „В името на великите Съединени щати – скачай!“. Той: „Вие луди ли сте?“. Те: „Ще платим на семейството ти десет милиона долара“. Хоп! Скочил.

Казали на българина: „В името на родината – скачай!“
„Я па тия...“
„Ще платим на семейството ти десет милиона лева.“
„Какво ме грее мене? Нали ще съм мъртъв.“
Поотчаяли се хората, ама един (народопсихолог) се сетил: „Тоя ли, бе? Той не може да скочи...“
„Кой?! Аз ли!?“ – хоп!

... Всичко мога, Жоро.

Вие също.

[отсъстващ]

Spoiler

Кал, разбирам че може да не е подходящ момент за теб и за това може да не ми отговаряш или пък точно сега. И това не е някакъв непростим грях, всички сме така. Просто посочвам.

Сет Годин, го е казал много добре и ми харесва, и за това го цитирам, вместо аз да го пиша. Да се смята за моя отговор на горното. Да направя уточнение, аз също страдам от това.

No need to read the whole book, I can just glance over the Cliffs Notes... I get it.

I don't need to hear your whole pitch, just show me the summary slide... got it.

No, I already heard about your vacation... remember, I saw the Instagram feed.

Him, why would I go out with him? I read his match.com profile.

You're probably smart enough to 'get it' merely by reading the 140 character summary of just about anything. But of course, that doesn't mean you understand it, or that it changed you. All it means is that you were quickly able to sort it into an appropriate category, to make a decision about where it belongs in your mental filing cabinet.

The best experiences and the biggest ideas don't fit into a category. They change it. They don't get filed away, they transform us.

It's entirely possible that you can process and file more information than anyone who has come before you. And quite likely that this filing is preventing you from growing and changing and confronting the fear that's holding you back.

You get it? No you don't. Not yet. Because all you've gotten is a tweet.

Read the book. The whole thing. Use the product. A few times. More than a few times.

Immersed. It can change you.

[Кал]

Spoiler

Това, което съм споделил по-горе, е резултат от години наблюдения и премисляне. Включително и по темата, която загатваш ти.

И – като всичко друго – подлежи на промяна.

[eli]

Георги, използваш думи като "фенове", "юзди", "контрол", "лидер" - сигурен ли си, че говориш за ЧоБи?
Аз ще вметна само едно разсъждение - уви, няма да цитирам велик мислител, а ще споделя какво казва реалният ми опит. Какво се случи с протеста - той беше жив и активен до момента, в който решиха да го "организират", появиха се някакви, които се определиха за "лидери". В този момент енергията на протеста започна да намалява- А виждали ли сте по подобен начин толкова много хора да са така прекрасно организирани без организатори? Защото всички имат една цел, мислят по подобен начин, стремят се към едно нещо. Да организираш можеш само с рейсове

[отсъстващ]

Ели, не съм сигурен дали говоря за ЧоБи. Обясни ми, защо греша. Наясно съм, че не знам и за това те питам. Аз искам да разбера.

[eli]

О, не съм човекът, дето да го обясни. Моят опит да се причобя беше доста неуспешен и вероятно не съм разбрала добре нещата. Истината е някъде там. В линковете

[Люба]

Кал, не можеш да избягаш от ролята, в която си - да водиш нещата в ЧоБи. Не и докато не се появят други хора, които да водят и да се създаде култура на насърчаване на лидерство.

...
Докато писах това се сещах за мисълта - истинските лидери създават други лидери.

Опасявам се, че на някой може да му хрумне, че аз съм подходящ или искам да съм лидер. Честно, тази възможност ме плаши. Имам си достатъчно лични и неотложни проблеми да разрешавам и не се чувствам на място и адекватно в такава роля.
....

Георги, тук ме усмихна. И се сетих за теста на Белбин
Наскоро го срещнах и при все, че някои от нещата са си ограничени откъм възможности да те отразят с вариантите на отговорите, ще ми е любопитно да си го направим повече хора в ЧоБи и после да седнем да анализираме резултатите
А това, дето Калин е написал - всеки може всичко, факт. Без значение какъв профил му наложи тестът
Животът е шарен и като така непрекъснато преливаме от сложния сбор от роли и потребности, които преследваме. А като се наложат и битови, проч аспекти - някои наши лица могат да се обърнат в посока, която да не ги ползваме повече
Изобщо - не е скучно, а е моментно и променливо. Или период-променливо, обусловено от всички фактори около и вътре в нас.

Spoiler

Ама това май го говорихме някога в някоя друга нишка, май?!?

[negesta]

Spoiler

Бих написала и аз някои неща, но няма да го направя сега.
Темата не ми е безразлична, просто не бих писала в момент на раздразнение.
Защото чувствам, че се задушавам.
.... Защото пасивната членска маса е повечко, а активната е на път да се изтощи. Струва ми се, че това е критичната точка, на която трябва да наблегнем. Можем да помислим и за начин за привличането на нови и мотивирани хора. Някакъв Копнеж.... например. Дори един от хиляда да привлечем, пак си струва...

[отсъстващ]

Според мен много добри идеи за комункикация и как се вършат нещата в следващото видео
http://www.youtube.com/watch?v=aXQb-yhqktQ

[Кал]

От известно време наблюдавам един феномен, който поставя интересни въпроси (и възможности) за развитието на ЧоБи:

Значителна част от Чобитите работят по свои самостоятелни проекти, като 1) не си оставят време да следят какво правят другите; 2) не се опитват активно да привлекат съратници сред тях. (Или не си личи от обратната им връзка.)

Това е още една форма на „разпокъсване“, при която обикновено се трупа разочарование („Ама защо на мен никой не ми обръща внимание?!“), а може и съответните Чобити въобще да се отдръпнат от общите дейности (и самата ЧоБи).

(Лично аз, заради мисията си да развивам общите дейности, обръщам по-малко внимание на самостоятелните. Времето не ми стига; усещането за „дърпане към себе си“ ме смущава.)

Засега не мога да се посветя сериозно на причините – и възможните решения – на тая ситуация. Надявам се въпросите, които Георги и Нев ни готвят, да дадат начален тласък. Надявам се и всеки от вас също да наблюдава последиците от изборите си – и да взима мерки, ако не му харесват.

[отсъстващ]

Кал, аз съм в сподвижници и следя групата. Въпреки това не ми било ясно какво става във ЧБ, само частични знаци тук там, като изключвам теб. Ти си най-видим в ЧБ и голяма част от работата ти също е видима, за което ти имаш "вина". Ако искам да знам какво прави някой, аз трябва да питам този човек. А дали знам какво правят другите в ЧБ, то е само за някои хора и то пак частично. Тоест понякога не знам кого да питам какво прави или с какво се занимава да се обърна към него, ако имам нужда от помощ.
Примерно това би се разрешило, като има описнаие на основните роли в ЧБ и хората, които се числят към тях. Освен това, ако има място, на което всеки отбелязва по какво работи в момента и с какъв приоритет го работи, ако има срок, кога е.

[Кал]

Моето наблюдение е насочено главно към „двигателите“ на тези самостоятелни проекти. Ако те желаят повече подкрепа:

1) ще си я търсят по-активно;

2) ще обръщат внимание и на чуждите проекти (не само на собствените си) – по принципа на реципрочността.

Това е поне как аз виждам нещата. (Черпейки от опита дотук.) Възможно е да пропускам нещо – за което разчитам да кажат другите.

Spoiler

(Впрочем – от тези размисли може да изскочи третият въпрос в поредицата „преоткриване на ЧоБи“. Или да доразвием втория. )

[отсъстващ]

(Впрочем – от тези размисли може да изскочи третият въпрос в поредицата „преоткриване на ЧоБи“. Или да доразвием втория. )

Ти си един от малкото в ЧБ, който има възможността да направи такова наблюдение. Формулировката, която си направил на това, което виждаш има нужда да се подобри. От сегашната формулировка мога да извадя тривиален твърде конретен въпрос, който не заслужава да се включи в преоткриването или общ въпрос, който няма да ни е ясно как ще даде отговор на това, което виждаш. За това смятам е добре да се потрудиш над по-добра формулировка, от нея ще е по-лесно да го извайваме въпроса (то така се получва, първия го дялахме докато не бяха доволни всички).

[Кал]

Spoiler

А, това горното е само мъгла на тоя етап. Включат ли се още гласове, може да се поизбистри.

[divna3]

Не съм си задавала въпроса - защо не ми обръщате внимание, защото ако ми трябва нечие внимание или помощ, директно се обръщам към човека. Прося си и внимание и помощ, демек!
Иначе, моята дейност е основно с клуба. Повечето от вас знаят, пишем Аурелион 3 в момента, книгата на малките, за сладуранката-светлинка Алекс, с едноименно заглавие /за сега/. иии... най-трудоемкото - снимаме и работим по сериала.
Освен всичко това с малките светлинки участваме във всички възможни конкурси и тази година, направо разбиваме!
Не знам кога намирам време за всичко За сега се справям, но нямам почти никакво свободно време - за нищо! Дори за по една бира и лафче
Това ще продължи докато завършим започнатите книги. А срокът за тях е.... разтегливо понятие. Не работим със срокове, защото децата ходят на училище и на други школи, но примерно. До края на 2014, може да се приеме, че евентуално ще сме готови.

[negesta]

Предполагам, че и при другите е подобно: дори няколко дни да пропусна пощата/форума, загубвам "нишката" и ми е трудно да наваксам. Затрупва ме лавина от 10-15 писма и нагоре. Мисля, че периодично при нас става претоварване с информация, при което бягаш от активното търсене на нова такава (нямаш дори време да осмислиш старата), освен ако някъде тя не се събира специално и обобщава. Т.е. на мен може и да ми е интересно какво правят другите, но нямам допълнителен ресурс да се ровя и проучвам, и проследявам минали неща.
От тази гледна точка, предложението на Жоро ми изглежда интересно: например да има (само едно) място (във форума), където всеки да записва и актуализира с какво в ЧБ се занимава (а може да отбелязва и ако му трябват помощници).

За необръщането на внимание: всеки може да се оплаче, че в определен момент никой не му обръща внимание. Просто трябва да си търси внимание настойчиво и упорито, и толкоз:) + Това, че на някого не му се обръща внимание не значи задължително, че това е някакво лично отношение/изолиране. А се дължи най-вероятно на временямане. И на други приоритети за момента.

Spoiler

На мен ми е мечта да се научим как да понижаваме нивото на стреса тук, не да го увеличаваме. Както например може да направи това четенето на някоя хубава книга.

[Кал]

Spoiler

Интересно е, че от началото на месеца досега никой не си е поискал книга за четене...

Може би стресът е по-желаното състояние?

[Люба]

Spoiler

Или си имат неприключени, барабар с гузна съвест

[Кал]

В подготовка за утрешното издание-изненада си припомних ето това:

Седмица преди да тръгна, събрах дружината. Викам им:
– Трябва да се качим горе в планината. Работа има да се свърши, главите ви трябва да са чисти. Не си ли избистрим височината сега, сенките ще слязат надолу и гнезда ще свият тъдява. Тежко ни тогава!
И като се почна едно хленчене, един плач сред верните ми:
– Връзката ми куца, воеводо – вика ми най личната хубавица. – Трябва да се държа плътно до любимия си, та да го спечеля отново.
– Школото ще завършваме – хленчат двете братчета, най-малките. – Изпити ще държим, да учим трябва.
А тези най-смели уж бяха, преди време все за битки се цанеха.
– Мама е болна…
– На баба дървата…
– Кака ще ражда…
– Лена ме не ще, депресия ме мори…
И все така, всеки работа имал или дерт му висял на гърдите.
В първия момент си рекох: ще разтуря дружината и сама ще хвана балкана. (...)

Писано... преди 2 години. От Валя.

[Лъч]

...в проект

[quote="в частта "участия в проекти" от представянето ми на http://praktiki.mon.bg/sp/?m=4&p=2 аз"]

Участник във фондация "Човешката библиотека": http://choveshkata.net/blog/?page_id=9

Там съм доброволец от 2011 година. Помагам с поддържането на общата ни поща - общуването с читатели, приятели и съмишленици на нашата общност. ЧоБи (за по-кратко от Човешката библиотека) представлява колкото проект, целящ да развие способностите ни за общуване, толкова и отворена общност за всеки, който има желание да бъде въвлечен в дейностите четене, творене - писмено и _всякак_, редактиране, коригиране и издаване. Това са лесно разграничимите ни, основни дейности. Покрай тях неизменно има и нужда от общуване, съучастие с други хора, работа заедно, екипно. Всичко това провокира силните страни на всеки от участниците, както и развитието на тези, които усеща като по-неразвити.

Сред най-ценните умения, които човек може да придобие като участник в общността на ЧоБи, са уменията да бъде себе си, изграждайки стабилна приятелска среда, както и умението да представя определена идея/възглед пред аудитория. Моето обучение за представяне на информация пред публика все още тече както по формален, така и по неформален начин.

В заключение, проект "Човешката библиотека" за мен е нещо много, много повече от проект. Това е една приятелска, човешка среда, която ме увлича освен заради разнородните дейности, които ми предлага, и заради съчетанието от хора, които като мен са били въвлечени в дейността на живата библиотека от хора, книги и идеи.[/quote]

Подадох си кандидатурата за "Стажант иновативна педагогика" към "Покажи ми" ЕООД.

Това е и начин да споделя за тези студентски практити (да, има и заплащане за стажуването към някоя организация/фирма), ако все още не е станало дума тук. Аз поне не открих да сме споменавали за това. А е, освен начин за източване УПС! оползотворяване на европейски средства по проект, и начин да пробваме нещо наистина действително. Или поне такава илюзия живее у мен.

+ радост, че е доста вероятно да съм попаднал на смислен стаж! Поне съдейки по участието на "Покажи ми" в неща като това: http://www.metareading.com/course/icanread/