Цитатите, които ни създадоха

Човеците, които ни подкрепят: вие :D
Споделете се, нека се запознаем... започваме да се събираме.

Re: Цитатите, които ни промиха

Postby mitseva » Sat Jul 20, 2019 7:57 pm

“And once the storm is over, you won’t remember how you made it through, how you managed to survive. When you come out of the storm, you won’t be the same person who walked in. That’s what this storm’s all about."

~Haruki Murakami~
"As I walk through frozen sands
Through the flames of burning lands
My feet are torn, they're torn to strands
I will not thirst

As I cross the raging sea
Waves are crashing over me
They drag me down, they drag me down
I will not drown"

User avatar
mitseva
Global Moderator
 
Posts: 176
Joined: Fri Jan 11, 2019 8:28 pm
Location: улица "Мечтание"
Has thanked: 540 times
Has been thanked: 471 times

Re: Цитатите, които ни създадоха

Postby mitseva » Sun Jul 21, 2019 1:22 pm

“This is just a first draft,” to have the attitude of Terry Pratchet: “The first draft is just you telling yourself the story.”


:mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:
Когато пишеш, защото не можеш да НЕ пишеш и да не разказваш истории сам на себе си... 8-)
"As I walk through frozen sands
Through the flames of burning lands
My feet are torn, they're torn to strands
I will not thirst

As I cross the raging sea
Waves are crashing over me
They drag me down, they drag me down
I will not drown"

User avatar
mitseva
Global Moderator
 
Posts: 176
Joined: Fri Jan 11, 2019 8:28 pm
Location: улица "Мечтание"
Has thanked: 540 times
Has been thanked: 471 times

Re: Цитатите, които ни създадоха

Postby mitseva » Fri Dec 27, 2019 10:27 pm

“I wish I could convey to you the excitement and insane joy of it [creating], which nothing else touches - not making love, not that wonderful glass of orange juice in the morning; nothing! Nothing touches the extraordinary, jubilant sensation of being caught up in this thing - so that you're not just inside yourself, not just lying there.

Let’s say that you get an idea and you go to the piano and you start with it; and you don’t know what you’re going to do next, and then you’re doing something else next, and you can’t stop doing the next things, and you know why. It's madness and it's marvelous. There's nothing in the world like it.”

Leonard Bernstein
University of Chicago, 1957
"As I walk through frozen sands
Through the flames of burning lands
My feet are torn, they're torn to strands
I will not thirst

As I cross the raging sea
Waves are crashing over me
They drag me down, they drag me down
I will not drown"

User avatar
mitseva
Global Moderator
 
Posts: 176
Joined: Fri Jan 11, 2019 8:28 pm
Location: улица "Мечтание"
Has thanked: 540 times
Has been thanked: 471 times

Re: Цитатите, които ни създадоха

Postby Кал » Wed Apr 01, 2020 12:59 am

In The Broken God, David Zindell wrote:Shibui: a kind of beauty that only time can reveal. Shibui was the subtle beauty of grey and brown moss on an old rock. And the taste of an old wine which recalled a ripening of grapes and the perfect balance of sun, wind and rain—that too was shibui. Drisana’s face radiated shibui—‘radiate’ was not quite the right word—her face revealed the grain of her character and her life’s experiences as if it were a piece of ivory painstakingly and beautifully carved by time.

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11413
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8865 times
Has been thanked: 7077 times

Re: Цитатите, които ни създадоха

Postby Кал » Tue May 12, 2020 8:56 am

В „Пътят на Абогин“ Дмитрий Биленкин wrote:Беше вече привечер, когато пътят изведе Абогин край една тъмна гора. Красотата на хоризонта го застави да се спре. Ливади и дървета слизаха към реката, синееща в далечината, и над тази прозрачна мъглица висеше малиновото и безметежно като всич­ко наоколо кълбо на слънцето. Няма­ше нищо особено в тази хълмиста синева, в ясната вечер, в зъбчатия гръбнак на гората, тъмно врязан в далечния хоризонт, пътният прах при­вично миришеше на мека топлина, и отстрани, както преди, белееха маргаритки и тихите брезички бяха все така родни, познати и близки, а сър­цето му изведнъж заблъска, като че ли виждаше всичко това за пръв път.
Тъмна фигурка се беше показала в далекото зад извивката на пътя, гъстата трева скриваше краката ѝ и придаваше на движението безтеглов­ност. Човекът се приближаваше, наедряваше в привечерната светлина и все пак си оставаше тънък и крехък и когато разстоянието намаля, Абогин със замряло сърце позна в него де­войка. Тя беше с работно яке и пан­талони, избелели от слънцето, но на главата ѝ свежо сияеше венец маргаритки, вървеше открито, без напреже­ние, както до този момент беше вър­вял Абогин.
Девойката гледаше с доверие, но крачките ѝ ставаха все по-бавни. Та­ка беше, докато и Абогин не направи крачка към нея. В този момент, ма­кар че разстоянието между тях не изчезна, всичко вече беше казано така пълно, като че ли бяха прекарали живота си заедно. Не беше нужно да се запознават – те се познаваха, как­то могат да се познават само тези, които са предназначени един за друг. При това не бяха сами, знаеха го, но това не беше пречка, а помощ в же­ланието им да се разберат колкото се може по-добре.
Мургавото от слънце и вятър лице на момичето трепна в радостно изум­ление, което се смени с щастлива уве­реност, докато той се доближаваше към нея. Абогин прегърна раменете ѝ със същата щастлива увереност. Тя леко се притисна до него и двамата се обър­наха към застиналия кръг на слънце­то. Не бяха произнесли нито дума. Косите на момичето ухаеха на мащер­ка, прясно сено, пътен прах, лодчиците на малките ѝ длани бяха грапави, а твърдо очертаната под блузата гръд се повдигаше при вдишване, отнача­ло често, после все по-успокоено, като че ли до този момент девойката беше бягала, а сега е замряла, гледайки нажежената, така близка и земна в привечерната мъгла, а всъщност ис­тински космична сфера на слънцето. „Къде са всички? – притиснат до рамото ѝ, мислено попита Абогин. – Аз ги чувствам, но не ги виждам.“ – „Гледай заедно с мен – долетя в отго­вор. – Сега ще успееш“.
И той за пръв път видя тези, с кои­то беше мислил заедно. Млади и ста­ри, красиви и некрасиви, но еднакво внимателни лица се мярнаха в него и изчезнаха, въпреки че това вече няма­ше значение. Колко много бяха стана­ли осъзналите себе си! Себе си и свое­то предназначение и сила, която ще нараства и крепне през вековете.
Всичко изчезна, не остана нищо ос­вен сияещите хоризонти на родната земя, залязващото слънце и девой­ката с маргаритки в косите. Дълго ли още щяха да съществуват чистият въздух, просторът на тревите, самият човек? Много неща заплашваха този свят, но и много сили го защитаваха. Ще се справим, вече с увереност си помисли Абогин, ще се справим! Ние не сме „деца на края“, а резерв на бъдещето.
Момичето кимна в отговор.
– А ние още не си знаем имената, може ли така? – засмя се Абогин.
– Какво значение има? – усмихна се в отговор тя. – Нали сме...
Ръцете им се докоснаха и замряха. Слънцето най-накрая също докосна хоризонта, както беше правило това вече милиарди пъти, безразлично към всички деца на Земята и въпреки това даващо на всички живот.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11413
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8865 times
Has been thanked: 7077 times

Re: Цитатите, които ни създадоха

Postby negesta » Wed Jun 03, 2020 7:00 pm

You may have noticed that the books you really love are bound together by a secret thread. You know very well what is the common quality that makes you love them, though you cannot put it into words: but most of your friends do not see it at all, and often wonder why, liking this, you should also like that.
Again, you have stood before some landscape, which seems to embody what you have been looking for all your life; and then turned to the friend at your side who appears to be seeing what you saw -- but at the first words a gulf yawns between you, and you realize that this landscape means something totally different to him, that he is pursuing an alien vision and cares nothing for the ineffable suggestion by which you are transported.
Even in your hobbies, has there not always been some secret attraction which the others are curiously ignorant of -- something, not to be identified with, but always on the verge of breaking through, the smell of cut wood in the workshop or the clap-clap of water against the boat's side?

Are not all lifelong friendships born at the moment when at last you meet another human being who has some inkling (but faint and uncertain even in the best) of that something which you were born desiring, and which, beneath the flux of other desires and in all the momentary silences between the louder passions, night and day, year by year, from childhood to old age, you are looking for, watching for, listening for? You have never had it.

All the things that have ever deeply possessed your soul have been but hints of it -- tantalising glimpses, promises never quite fulfilled, echoes that died away just as they caught your ear. But if it should really become manifest -- if there ever came an echo that did not die away but swelled into the sound itself -- you would know it. Beyond all possibility of doubt you would say "Here at last is the thing I was made for". We cannot tell each other about it. It is the secret signature of each soul, the incommunicable and unappeasable want, the thing we desired before we met our wives or made our friends or chose our work, and which we shall still desire on our deathbeds, when the mind no longer knows wife or friend or work. While we are, this is. If we lose this, we lose all.

Clive S. Lewis

User avatar
negesta
 
Posts: 688
Joined: Thu Jan 03, 2013 6:53 pm
Has thanked: 2425 times
Has been thanked: 1407 times

Re: Цитатите, които ни създадоха

Postby Кал » Sun Jun 07, 2020 3:23 pm

Не мога да повярвам, че досега не съм цитирал това тук...

In The Broken God, David Zindell wrote:It's not enough to look for the truth, however a noble journey that might be. [...] You must be able to say "yes" to what you see. [...] He is the yeasayer who could look upon evil, disease and suffering, all the worst incarnations of the Eternal No, and not fall insane. He is the great-souled one who can affirm the truth of the Universe.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11413
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8865 times
Has been thanked: 7077 times

Re: Цитатите, които ни създадоха

Postby Кал » Tue Jun 09, 2020 3:49 pm

In Incognito: The Secret Lives of the Brain, David Eagleman wrote:Scientists often talk of parsimony (as in "the simplest explanation is probably correct," also known as Occam’s razor), but we should not get seduced by the apparent elegance of argument from parsimony; this line of reasoning has failed in the past at least as many times as it has succeeded. For example, it is more parsimonious to assume that the sun goes around the Earth, that atoms at the smallest scale operate in accordance with the same rules that objects at larger scales follow, and that we perceive what is really out there. All of these positions were long defended by argument from parsimony, and they were all wrong. In my view, the argument from parsimony is really no argument at all – it typically functions only to shut down more interesting discussion. If history is any guide, it’s never a good idea to assume that a scientific problem is cornered.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11413
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8865 times
Has been thanked: 7077 times

Re: Цитатите, които ни създадоха

Postby Кал » Wed Jun 17, 2020 2:56 pm

In Shibumi, Trevanian wrote:“(...) shibumi has to do with great refinement underlying commonplace appearances. It is a statement so correct that it does not have to be bold, so poignant it does not have to be pretty, so true it does not have to be real. Shibumi is understanding, rather than knowledge. Eloquent silence. In demeanor, it is modesty without pudency. In art, where the spirit of shibumi takes the form of sabi, it is elegant simplicity, articulate brevity. In philosophy, where shibumi emerges as wabi, it is spiritual tranquility that is not passive; it is being without the angst of becoming. And in the personality of a man, it is . . . how does one say it? Authority without domination? Something like that.”
Nicholai’s imagination was galvanized by the concept of shibumi. No other ideal had ever touched him so. “How does one achieve this shibumi, sir?”
“One does not achieve it, one . . . discovers it. And only a few men of infinite refinement ever do that. Men like my friend Otake-san.”
“Meaning that one must learn a great deal to arrive at shibumi?”
“Meaning, rather, that one must pass through knowledge and arrive at simplicity.

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11413
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8865 times
Has been thanked: 7077 times

Re: Цитатите, които ни създадоха

Postby nyx » Wed Jul 01, 2020 12:53 pm

В „Плюшеното зайче“ Марджъри Уилямс wrote:- Истинското не зависи от това, как си направен - каза Коженият кон. - То е нещо което се случва вътре в теб. Когато едно дете те обича дълго време и не просто си играе с теб, но наистина те обича, тогава ставаш Истински.
- А това боли ли? - попита Зайчето.
- Понякога – отвърна Кончето, защото винаги говореше честно. - Когато си истински, за теб няма значение дали те боли.
- Изведнъж ли се случва, сякаш те раняват - питаше Зайчето, - или малко по малко?
- Не, не се случва изведнъж - обясни Кончето. - Така ти ставаш истински. За това е нужно много време. Ето защо не се случва често на хора, които се чупят лесно, имат остри ръбове или трябва да се пазят много внимателно. Общо взето, докато станеш Истински, козината ти се е проскубала от обичане, очите ти са изпадали, краката ти едва се държат за тялото. И си станал много опърпан. Но тези неща изобщо нямат значение, тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен, освен за хората, които не разбират.

User avatar
nyx
 
Posts: 181
Joined: Wed Nov 28, 2018 12:06 pm
Has thanked: 1141 times
Has been thanked: 462 times

Previous

Return to Приятелите

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests