Мъглявината Андромеда

Here be unicorns. И музика и филми, вдъхновени от човешките ни книги. И всичко, дето ви е на сърце, ама не може да се побере в ^такива^ тесни теми...

Мъглявината Андромеда

Postby Кал » Thu Jan 26, 2012 6:13 pm

Тема за впечатления по едноименния роман на Иван Ефремов.

Аз започвам да нахвърлям моите, като отклик-споделяне към Наско, който ме подбутна към романа. Предупреждавам, че съм едва в началото на романа – твърде възможно е по-нататък да се връщам, за да си правя „саморевизии“.


Я! – беше най-първата ми реакция. - История в дълбокия космос, на борда на звездолет, сред враждебна вселена, в която и най-малката грешка е фатална за крехкото чудо, наречено „живот“... От колко ли време не съм се возил в такъв? Май откакто четох ония отбрани разкази в антологията The Ascent of Wonder, посветена на твърдата научна фантастика. Има там един разказ, "The Cold Equations" на Tom Godwin („Студените уравнения“ - дали някой го е превеждал на бг?), за девойка, която се е промъкнала на борда на космическа совалка - без да знае, че горивото е съобразено до килограм с очакваната маса на совалката. Някой ще отгатне ли какво се случва на девойката?... Този разказ винаги ще ми напомня, че в космоса няма нужда от извънземни врагове, или даже нашите си междуособни препирни - неживата материя е достатъчно сериозен враг.

(Имам някои възражения към тоя чисто материален подход, впрочем, ама те са от нематериално естество и да не се отплесвам отсега... :D)

Мисълта ми беше, че в такава – непозната, пълна с рискове – среда, героите получават шанса да покажат най-хубавите си страни. Асъл героичните. И наистина, виждаме ги пред командното табло, Ерг и Низа, и са умни, мили, хубави и двамата - „хубави“ като в „пълноценни“. И на мен ми става мило, докато ги слушам. Същевременно си отбелязвам наум да видя как ще реагират, като се изправят срещу лична криза. Там, общо взето, най-добре разбирам пораснали ли са наистина хората, такива, каквито си ги представя авторът-фантаст.

(И ех, тая несподелена любов... Тя ще ми е още едно наум. И по нея ще се ориентирам кой колко е пораснал. :))

* * *

С Наско скоро си говорихме за разликите във фантастиката, писана преди 50 години, и сегашната. За разочарованието на по-късните поколения от възможностите (по-точно – невъзможностите) на науката да разреши проблемите ни, да ни отведе в по-добри светове, или поне да направи нашия по-добър. Тогава, мисля, за първи път си дадох сметка колко повече сме научили за тия 50 години; и как всяко ново късче знание влече подир себе си няколко незнание – въпросителни за начините, по които работи светът ни. Лесно е да предлагаш визии и мащабни решения, когато разполагаш с по-ограничен набор знания. Колкото повече взаимовръзки и детайли натрупваш обаче, толкова по-трудно става взимането на решение; достигането до визия, която да не рухва пред лицето на собствените си празнини и неясноти.

Ето един пример за тогавашното мислене, което аз наричам „техно-оптимизъм“:

В „Мъглявината Андромеда“ Иван Ефремов wrote:Тогава във Века на преустройството бяха направени изкуствени слънца, „окачени“ над полярните области. Ние чувствително намалихме ледените шапки, които са се образували на Земята в четвъртичната епоха, и променихме климата на цялата планета. Водата в океаните се надигна със седем метра [* заливайки голяма част от територии като Вануату – моя бел.], в атмосферната циркулация рязко се скъсиха полярните фронтове и отслабнаха обръчите на пасатните ветрове, които изсушаваха пустинните зони на границата с тропиците. Почти се прекратиха и ураганните ветрове, изобщо всякакви бурни нарушения на времето.

До шестдесетия паралел северно и южно от екватора достигнаха топлите степи, а ливадите и горите от умерения пояс пресякоха седемдесет градуса географска ширина.


А кулминацията на това мислене намирам тук:

– Ние ви зовем – обединявайте се с нас във Великия пръстен, за да разнасяме по всички краища на необятната Вселена могъщата сила на разума и да побеждаваме мъртвата материя!


(Дано преводът не изопачава смисъла на текста. Наско ми сподели, че преводачът не е бил на висотата на Ефремов.)

Сравнете ситуацията с онова, което ни се случва през последните години. Полярните шапки наистина са започнали да се топят – някой счита ли това за победа и прогрес обаче? Създали ли сме метеорологични модели, имаме ли достатъчно изчислителна мощ, за да предскажем времето дори седмица напред със сигурност? Светът сякаш се оказва много по-голям и сложен, отколкото е посмял да помечтае някой преди 50 години. Изнамирането на решения, трайни, истински – и то така. Аз лично се радвам, че поне идеята да „побеждаваме“ мъртвата материя вече не е толкова актуална; сега сякаш се стараем да я разберем.

(Доста се подразних, като видях сред „зрелостните изпитания“ на Мвен Мас изтребването на акули, понеже пак се били намножили. Че толкова ли не успяхте да измислите сонари, плашила-фантоми, нещо по-така технологично, дето хем ще ви спести въвличането на човеците от бъдещето във варварщини, хем ще демонстрира, че сте се научили да съжителствате с другия живот? Така сякаш се оказва, че отново сте поели да побеждавате и живата материя, не само мъртвата... :( )

Хубавото е, че в Ефремовото бъдеще има и сериозен фокус върху изкуството. Ухилих се, като видях как някои космонавти си запълват свободните часове с композиране на симфония, сега чакам да видя още примери за това развитие. Тук, разбира се, съм пристрастен – аз се чувствам най-жив в моментите, в които нещо ме вълнува, а силното изкуство ме вълнува силно. Затова си мисля, че колкото повече време ни се освобождава от досадностите на бита, толкова по' ще се посвещаваме да създаваме вълнуващи неща - преживявания за околните.

Аз сега така си мисля, а след петдесет години ще се хили някой друг...
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10713
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6277 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Кал » Fri Jan 27, 2012 6:29 pm

Стигнах до главата с изследването на тъмната планета около кафявото джудже. (Ех, тия синхроничности... Точно оня ден разправях на Илка, че първата презентация, която съм правил някога на английски език – пред мои връстници в лятната изследователска школа Research Science Institute в MIT през 98-а, – беше именно за кафявите джуджета.)

Възхитен съм от вниманието към детайлите – например нуждата атмосферното налягане в шлюза, през който космонавтите ще излязат на непознатата планета, да е по-високо от планетарното атмосферно налягане, за да се минимизира рискът част от външната атмосфера да попадне вътре в кораба, донасяйки със себе си чужди и вероятно смъртоносни микроорганизми. Този тип разсъждения ми припомня колко непригоден съм аз за работа във високорискови условия: едно разсейване – а аз умея да се разсейвам :) – една недомислица – и край!

Почва да ме хваща и „трилъровият“ елемент: какво се е случило с обитателите на предните два кораба? Каква е тая дебнеща фауна (по-скоро флора, подозирам), която им е видяла сметката? Интересно е, че не мога да се сетя на прима виста за книга или филм, който ме е държал в такова напрежение – затова пък се сещам за поне една поредица от Flash игри. (Сега остава да се сетя и как се казваха...)

О! Един от бъдещите хора се „пропука“ – Пур Хис, който обвини един от другарите си за сполетелите ги проблеми. Сцената се смени твърде бързо, за да мога да си преценя доколко са помъдрели потомците ни; доколко са се справили със страха от смъртта и склонността да прехвърлиш вината върху околните – вместо да търсиш решения.

Да видим нататък. :)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10713
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6277 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Кал » Sat Jan 28, 2012 10:31 am

Минах през сблъсъка с чудовищните твари, несполуката с чуждия звездолет, вече съм при Дар и Веда в бившата тайга.

Очертава се един съществен проблем между мен като читател и образите от „Мъглявината“: не мога да разбера какво им се случва отвътре. Душевните им състояния, дълбоката им мотивация. Не зная какво ѝ е на Низа, докато се хвърля да закрие тялото на Ерг. Виждам у Ерг „неизпитано по-рано чувство за жестока ярост“* – но не виждам измеренията му, наистина. Не разбирам истинските чувства на Веда след опасната случка с бика. Авторът почти веднага я отпраща в следващата случка, изследването на праисторическите черепи – а аз оставам някъде отзад, муден странник, който все повече има нужда да се вглежда в хорските очи и да търси там, отвъд, причини и мотиви...

Струва му се, че това е принципен проблем на „екстровертната“ проза – тази, обърната навън, към чудесата на заобикалящия свят. Тя прилича на децата – с блеснали очи, устремени да изследват непознатото, скачащи от едно откритие към следващото... И все още неспособни да се спрат на едно място и да се загледат в (уж) познатото. Да го преосмислят, да открият новото зад старото, да не... опростяват толкова. (За да разберем нещо, напомня ми Михаил Анчаров в „Синята жилка на Афродита“, първо трябва да го опростим...)

А човекът, хората, тая наша жизнена среда, в която сме израснали – те са най-познатото. Най-уж.

Тюх, каква горчивина, и то в ранно утро! Някой ще си каже, че забравям радостта да си дете. Тичай, Кале, по-нататък, все напред!

Време да се взираш има...

(Впрочем – ако се замисля кои автори от познатите ми съчетават добре екстровертния, обърнатия навън поглед с изследването на душевния ни космос, сещам се за Дан Симънс, Михаел Енде, Дейвид Зиндел, Николай Теллалов и... май са това. Два така различни подхода в един ум са си рядка мисия.)

---
* Което мигом бих маркирал с „ПНК – показвай, не казвай“, ако бях в ролята на редактор... но млъкни, сърце! Обещал съм си да не чета „Мъглявината“ по редакторски.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10713
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6277 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Кал » Tue Feb 07, 2012 10:34 am

Харесвам героите на Ефремов, когато спорят, сблъскват различни позиции, всяка със своя вътрешна обосновка - и тъй припомняща ни, че на света има много истини, а мярка за израстването ни е способността да приемем чуждата, дори сърцето ни да се къса от копнеж по нашата си. Харесвам Мвен Мас, Рен Боз и Дар Ветер, когато Мвен и Рен защитават планетарния експеримент, с който искат да проверят революционната си теория, а Дар го отхвърля. Харесвам приемането им, че истината, закриляща безопасността на цялото човечество, е по-важна от личните им истини. Харесвам болката на всеки от тримата от несъстоялата се мечта. Страхотно е това изречение: „Душата му се възмущаваше – протестираше срещу мъдрото, но не и смело решение.“

Не ги харесвам, когато ми предложат само една истина – като теорията на художника Карт Сан за функциите на изкуството. Колкото и да ми харесват елементи от тази теория, например, че функцията на изкуството е „да развива емоционалната същност на човека“, – понеже съвпадат с моята лична истина, със собствените ми разбирания, – по-порасналата част от мене знае, че изкуството повече от всичко на света не подлежи на изчерпване от една теория, нито някога ще достигне фаза, в която такава теория да се задържи като водеща за дълго. Ако въобще посмея да направя обобщение, то би било, че функцията на изкуството е да ражда все повече и повече различни истини - да отваря всичките ни сетива за многообразието от подходи към света ни. Изкуството, струва ми се, е най-яркото въплъщение на нашата свобода, на потенциала ни за безграничност и неизчерпаемост. Започвам да ставам „умен, обаче многословен“, както Веда характеризира Карт; мисълта ми беше, че в сцената с художника, Ефремов би ме възхитил, ако някой от другите герои бе изказал друго, свое си разбиране за изкуството – ала също тъй обосновано като Карт. Различните истини са важни точно както е важно разнообразието в еволюцията и екосистемите – те правят цялата система по-устойчива.

* * *

Още по темата „да победим материята, жива и нежива“:

Кой юноша не се стреми към Патрулната служба – да следи появяването на акули в океана, вредоносни насекоми, прилепи и влечуги в тропическите блата, болестотворни микроби в обитаемите райони, епизотии или горски пожари в степната и горската зона, да открива и унищожава отвратителните вредни гадини, останали от миналото на Земята, които по тайнствен начин отново и отново се появяваха от глухите кътчета на планетата?


На моменти ме заболява почти физически да се сблъскам с такова отношение към света, и то от учен-естественик. Дали Ефремов е писал „Мъглявината“ твърде рано, преди да се появят „Тиха пролет“ и последващите книги, които показват какви катастрофи се случват, когато човек се вживее в преправянето на екосистемите по свой вкус и интерес? Дали наистина не е познавал полезните функции на „вредните гадини“? Фукуока, авторът на „Революцията на една сламка“, има една показателна мисъл: „Няма такова нещо като плевели. Плевели земеделците наричат онези растения, които не знаят как да използват.“ Фукуока обаче също е по-късен автор от Ефремов. Може би проблемът отново е „младежкият ентусиазъм“, техно-оптимизмът, усещането, че наистина познаваме света си и можем да предвидим последиците от действията си. Може би самият Ефремов като темперамент е бил такъв.

Интересното е, че Дейвид Зиндел, който му е много подобен по темперамент, дързост на визионерството, размах и всеобхватност, дава визията за цялостното „преправяне“ на света на антагониста в „Реквием за Хомо сапиенс“. Една от водещите теми в „Реквиема“ е какво се получава, когато решим да променим облика на Вселената, така че да си пасва с личната ни истина. (Простичкият отговор е: „Раждат се чудовища.“ Никога, никога не вярвайте на простички отговори. ;))

Ех, какъв диалог биха разгоряли тези двамата...

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10713
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6277 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Кал » Sun Feb 12, 2012 3:58 pm

Още за липсата на „екосистемно“ мислене в „Мъглявината“:

Интересно е да пренесем въпроса в бъдещето: какво пропускаме ние, съвременните автори и анализатори, от случващото се наоколо ни? Което нашите потомци – петдесет, а с тези ускоряващи се темпове може би и просто десет години напред – ще считат за недоглеждане, непростимо или детинско? Влиянието на електромагнитните вълни от всичките ни технологии, върху нас, върху другите живи твари, изобщо? Нелинейното мислене, което оформят постоянните скокове насам-натам в Интернет, от един линк към друг? Трупащите се психически „разстройства“, като все повечето деца, които се раждат с нещо, наречено за удобство „аутизъм“ (и не твърде разбирано)? Които „разстройства“ може да се окажат еволюционен опит за преход към следваща фаза човек? ........?

Дълбоко уважавам автори, които помнят да си задават следващите въпроси – тези, които следват от отговорите, вече познати или хрумнали ни току-що, в най-новата ни творба.

(да погледна къде Ефремов го прави)

* * *

С Наско си говорихме и за женските образи при Ефремов. Той потвърди подозренията ми, че в „Мъглявината“ героини с отрицателни черти няма – прекланящият се пред жената Иван Ефремов не е посмял да вкара такива. Знам, че се мръщите, като ви се говори за астрология, но те, повечето Стрелци, са така. :D Безрезервно обичат...

Обаче! Господин Славов! Разрешете да не се съглася! Току-що минах през един диалог между Евда и Веда, в който зрялата жена Веда охарактеризира младия физик Рен Боз като „безпомощно, още незряло хлапе“. С цялото ми уважение, тоя тип оценки се дават само от хора – все едно жени или мъже, – които сами не са узрели достатъчно, за да оценят, че човекът е „хубав“ (съответно „лош“) именно с качествата, които има, именно какъвто е към този момент. И дали ще го отхвърлиш като „незряло хлапе“, или ще се възхитиш на „момчешкия му хъс“, зависи само от тебе. Оценката е нещо, което в крайна сметка разкрива какъв си ти, оценяващи. А аз се дразня от снизходителни оценки – стоят ми сякаш не са се постарали да надникнат по-надълбоко, от повече страни. И съм доволен, че после психоложката Евда добре подреди Веда за „едностранната“ й оценка. Поетическа справедливост, нали. ;)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10713
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6277 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Кал » Mon Feb 13, 2012 8:50 pm

Еха! Обожавам, когато автор-фантаст предложи (достоверно) опровержение на някоя широко приета научна теория. :)

Тъкмо стигнах до низвергването на разширяващата се Вселена: двете алтернативни обяснения за червеното отместване на светлината, идваща от далечните галактики. Едното – че много плътните обекти въздействат върху дължината на светлинните вълни (тук следват омотани – от преводача, предполагам – обяснения, но допускам, че има връзка с изкривяването на пространството): „Още твърде отдавна астронимите знаели, че светлината от много плътните звезди почервенява, линиите на спектъра се отместват към червения край и звездата изглежда отдалечаваща се, както например бялото джудже Сириус Б“. Другата – че при продължително пътуване през пространството квантите на светлината губят част от енергията си, а на по-нискоенергетичните кванти, знаем, съответства по-ниска честота на вълната, т.е. пак става изместване към червения цвят.

Е, сега ми остава да се допитам до някой по-сведущ астроним/физик как точно ме лъже авторът... Така де – как чупи наложените в момента теории. ;) Твърде често забравяме, че науката работи с теории, а не с Истината. Добрите фантасти ни го напомнят добре.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10713
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6277 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby AllyVRK » Wed Feb 15, 2012 12:36 am

лятос ще ви доведа жив живеничък астроном от наса да се допитате ;) много обича да говори за тез работи...
The hardest thing you'll ever learn to say is how to say 'goodbye'.
User avatar
AllyVRK
Global Moderator
 
Posts: 474
Joined: Wed Feb 13, 2008 9:12 am
Has thanked: 581 times
Has been thanked: 591 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Jane Undead » Thu Feb 16, 2012 9:27 pm

Тъкмо обсъдих въпроса с един колега-астроном, доцент във Физическия факултет. Според него първата част е общо-взето измислена (и аз го подозирах, но не бях сигурна), при преминаване покрай тежък обект светлината може да си смени посоката на разпространение, но не и честотата. Втората теория е доказана от Джон Матер http://en.wikipedia.org/wiki/John_C._Mather, за което получава Нобелова награда през 2006 година. Ще ми трябва малко ровене да видя какво точно е доказал и как, та после може да пиша пак.

Jane Undead
Global Moderator
 
Posts: 237
Joined: Sat Aug 20, 2011 1:50 am
Has thanked: 29 times
Has been thanked: 106 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Кал » Fri Feb 17, 2012 9:53 am

Jane Undead wrote:Втората теория е доказана от Джон Матер http://en.wikipedia.org/wiki/John_C._Mather, за което получава Нобелова награда през 2006 година.

Уха! „Мъглявината Андромеда“ е писана през 50-те...

Много моля за подобности, Снеж. Ще ги включим в сборника, който Наско и Сашо Карапанчев подготвят за годишнината на Ефремов.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10713
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6277 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Jane Undead » Fri Feb 17, 2012 6:58 pm

Ами, като цяло става въпрос за откриването на анизотропията на реликтовото излъчване. На теб това вероятно не ти говори много. (Поправи ме, ако бъркам, че усещам как мога да се изложа доста здраво, приемайки че не знаеш нещо, което ти е добре известно.) :)
Та за да почна да обяснявам, имам чувството, че трябва да започна доста отдалеч - от въпроса за това крайна или безкрайна е Вселената, теориите дали се разширява, свива или е стационарна и т.н. Накрая трябва да стигна до Реликтовото излъчване, откриването му, откриването на анизотропията му и доказателството на последната, за която са дали нобела на Матерс и още един учен. А сигурно ще мина и през теорията за Големия взрив за кратко.
Усещам обаче, че ще стане бая нещо. Имам ли разрешението ти да се разпростра върху въпроса и да поствам откритията си (защото това го чета в момента) на части? Предупреждавам, че може да отнеме време и аз не знам колко.

Jane Undead
Global Moderator
 
Posts: 237
Joined: Sat Aug 20, 2011 1:50 am
Has thanked: 29 times
Has been thanked: 106 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Кал » Fri Feb 17, 2012 7:46 pm

Разрешение и благодарност. :)

Не е нужно да се впускаш в подробности - но един умерен обзор ще улесни живота на читателите-лаици, ако тоя материал влезе в сборника. (А понеже не знам дали и каква част от него ще влезе, се притеснявам трудът ти да не ида нахалос... Ако е само за мене - от четенето на Уики разбрах какво е „анизотропия“ по принцип, но не ми стана ясно какво значи в контекста на разширяването на Вселената - какво точно е доказал въпросният физик.)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10713
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6277 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Jane Undead » Fri Feb 17, 2012 8:13 pm

Там е работата, че и на мен все още не ми е ясно какво е доказал. Но смятам да разбера.
От четенето дотук се схваща обаче горе-долу едно - учените повече или по-малко са единодушни, че Вселената се разширява. По-интересния въпрос е какво ще стане по-нататък с нея - дали ще продължава да се разширява, в един момент ще спре или ще тръгне да се свива.

Едит. Мисля, че схванах основните положения. Има три вида червено отместване - от разширяване на пространството, отдалечаване на обектите и гравитационно. Първите две свидетелстват за разширяването на Вселената. Третото си е само за себе си, но е общо-взето релативистки ефект и на Земята може да се наблюдава, но не кой знае колко голямо (виж, в близост до черна дупка би било голямо). Тъй че доказателството на Матер е за разширяването на Вселената. И като казах разширяване на Вселената, ще ти пратя по мейла един файл, ако искаш може да го пуснеш тук за любознателните. Препоръчвам и един доста добър линк към уикипедия, където пише точно за червеното отместване:

http://en.wikipedia.org/wiki/Redshift

И точно към цитирания от Ефремов експеримент:

http://en.wikipedia.org/wiki/Gravitational_redshift
Jane Undead
Global Moderator
 
Posts: 237
Joined: Sat Aug 20, 2011 1:50 am
Has thanked: 29 times
Has been thanked: 106 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Кал » Fri Feb 17, 2012 9:47 pm

:)

Аз продължавам да си нахвърлям впечатленията от романа:

Хубаво, хубаво!

Минали сме през непосилна усложненост на живота и предметите на бита, за да дойдем до най-голямо опростяване. Усложнеността на бита понякога водела до принизяване на духовната култура. Не трябва да има никакви излишни предмети, обвързващи човека, чиито преживявания и възприятия са много по-сложни в простия живот.


Не сте ли го забелязали и вие? :)

* * *

Лошо, лошо...

Историчката се върна към онези вече далечни дни, когато тя самата беше младо същество в трети цикъл, изваяно от противоречия, трептящо от желание да се пожертвува и едновременно с това съдещо за целия свят, като изхождаше само от себе си, с егоцентризма на здравата младост. „Колко много направиха тогава учителите – наистина няма по-възвишено дело в нашия свят!“

Учителят – в неговите ръце е бъдещето на ученика, понеже само благодарение на неговите усилия човек се издига все по-високо и става все по-силен, като изпълнява най-трудната задача – преодоляването на самия себе си, на самолюбивата алчност и необузданите желания.


На още едно място в книгата стана дума, че човекът от бъдещето като цяло е преодолял егоизма си. И - толкоз. (Освен ако темата получи продължение по-нататък.)

Мили автори:

Когато се заемете с ГОЛЯМА идея – че и такава, която ни вълнува силно, като „Как ще преобразуваме вродения си егоизъм“, – много ви молим: не я подхвърляйте-запокитвайте просто така! Обяснете повече: как си го представяте това преобразуване, откъде идва то, с какви уроци/занятия/хапчета (хаха... това с хапчето за слънчев загар ме разби от смях) ще се постигне... Още по-хубаво ще (ми) е, ако го покажете: в изборите, поведението, светогледа на различните си герои. В самите перипетии, през които ще ги прокара сюжетът.

„Мъглявината“ показва крайните резултати от преодоляването на егоизма – порасналите хора, показва и младите ученици; но (дотук) не виждам какви са стъпките по пътя от едните до другите. Как проклетият егоизъм, мраззззим го, мразим :evil: може да се възпита/превърне в грижа И за другите, разбиране И на техните нужди, вписване на всички в една ЦЯЛА картина. (Цяла... цяла!)

В това отношение откроявам автори-„пиромани“ – които взривяват идея подир идея, докато не се замаем (или спре да ни пука) съвсем, - и автори-„дълбатели“ – които взимат една идея и почват да я изследват в подробности и последици. „Реквиемът“ на Зиндел е толкова дълга (дотягащо дълга, за някои ;)) книга именно понеже авторът му „дълбае“ в идеите си. „Слънце недосегаемо“ – също. Лично на мен само такъв тип писане/мислене ми оставя траен отпечатък.

Скрит текст: покажи
Пироманията също си има мястото, де: на пуцането по Нова година и други такива, по-компанийни забавления... „Ебаси к'ъв е як тоя Attanasio, глей колко неологизма е вкарал в единица текст!“ (извадка от масов имейл към приятели)


ЕДИТ: Това ли е отговорът на жалването ми?

– (...) От детинство ви запознават с диалектическата философия, която някога в секретните книги на античната древност се е наричала „Тайната на Двойнствеността“. Смятало се е, че само „посветените“ — силни, умствено и морално издигнати хора — могат да владеят нейната мощ. Сега вие от младини разбирате света чрез законите на диалектиката и огромната й сила служи всекиму. Вие дойдохте в живота в добре устроено общество, създадено от милиарди неизвестни труженици и борци за по-добър живот. Петстотин поколения са минали от образуването на първите общества с разделение на труда. През това време са се смесили различни раси и народности. Капка кръв, както казвали в древността — наследствени механизми, ще кажем ние сега, — има във всекиго от вас от всеки народ. Извършена бе гигантска работа за очистване наследствеността от от последиците на непредпазливото използуване излъчванията и от разпространените преди болести, които прониквали в нейните механизми.
Възпитаването на новия човек е деликатна работа, която изисква индивидуален анализ и доста внимателен подход. Безвъзвратно е отминало времето, когато обществото се е задоволявало с как да е, случайно възпитани хора, чиито недостатъци се оправдавали с наследствеността. Сега всеки лошо възпитан човек е укор за цялото общество.
Но вие, които още не сте се освободили от надценяването на своето „аз“, трябва ясно да си представите колко много неща зависят от самите вас, до каква степен лично вие сте творци на своята свобода и целите на своя живот. Вие имате извънредно богат избор на пътища, обаче тая свобода е същевременно и пълна отговорност за избора. Отдавна са изчезнали мечтите на некултурния човек за връщане към дивата природа, за свободата на първобитните общества и отношения. Пред човечеството, обединило колосални маси хора, стоял реалният избор: или да се подчини на обществената дисциплина, на продължително възпитаване и обучаване, или да загине — други пътища за просъществуване върху нашата планета, макар че природата й е доста щедра, няма! Философите, които мечтаели за връщане назад, към първобитната природа, не са разбирали и обичали природата истински, инак те са щели да знаят нейната безпощадна жестокост и неизбежното унищожение на всичко, което не се подчини на законите й.
Пред човека в новото общество застана неизбежната необходимост от дисциплината на желанията, волята и мисълта. Този път на възпитаване ума и волята сега е също така задължителен за всекиго от нас, както и закаляването на тялото. Изучаването на законите на природата и обществото, на икономиката му замени личното желание с осмислено знание. Когато казваме: „Искам“, подразбираме — зная, че може така.
Още преди хилядолетия древните елини казвали: „Метрон — аристон“, тоест мярата е най-висшето нещо. И ние продължаваме да твърдим, че основа на културата е чувството за мярка във всичко.
С издигането на културното равнище е отслабнал стремежът към грубото щастие на собственика, към алчното количествено увеличаване на притежаваното щастие, което бързо се притъпява и оставя тъмна неудовлетвореност.
Ние ви учим на много по-голямото щастие, на саможертвата, взаимното подпомагане, истинската радост от работата, която запалва душата. Ние ви помагахме да се освободите от властта на дребните стремежи и да пренесете своите радости и огорчения във висшата област — творчеството.
Грижата за физическото възпитание, чистият, правилен живот на десетки поколения ви избавиха от третия страшен враг на човешката психика — от равнодушието на празното и лениво съществувание. Заредени с енергия, притежаващи уравновесена, здрава психика, в която по силата на естественото съотношение между емоциите има повече доброта, отколкото злост, вие пристъпвате в живота към работа. Колкото по-добри бъдете, толкова по-добро и издигнато ще бъде цялото общество, понеже тук съществува взаимна зависимост. Вие ще създадете възвишена духовна среда като частици, съставящи обществото, и то ще издигне самите вас. Обществената среда е най-важният фактор за възпитанието и учението на човека. Сега човек се възпитава и учи през целия си живот и напредъкът на обществото протича бързо.


Трябва да помисля.
Last edited by Кал on Sat Feb 18, 2012 7:42 pm, edited 1 time in total.
Reason: отговорът?
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10713
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6277 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Кал » Sat Feb 18, 2012 9:15 am

Връщаме се към алтернативното обяснение на Ефремов за червеното отместване на далечните галактики:

Jane Undead, в една скрита кореспонденция ;), wrote:През 1929 г. Едуин Хъбъл, който работи в обсерваторията "Карнеги" в Пасадена, Калифорния, измерва червеното отместване няколко далечни галактики. Измерва и относителните им разстояния чрез измерване на видимата (apparent) яркост на един клас променливи звезди, наречен Цефеиди във всяка галактика. Когато начертава графика на червено отместване към относителното разстояние, открива, че червено отместване от далечни галактики се увеличава като линейна функция на тяхната отдалеченост. (Т.е. Скоростта на отдалечаване е пропорционална на разстоянието.) Единственото обяснение за това наблюдение е, че Вселената се разширява
.
Снеж, нали Ефремов отхвърля точно това "единствено" обяснение? Предлагайки друго - че светлинните кванти губят част от енергията си по пътя до нас и затова изглеждат по-"отместени", пропорционално на изминатия път? Има ли изследвания за нещо такова? Принципно възможно ли е?

А гравитационното отместване е първата му теория (която в крайна сметка е доказана, ако те разбрах). "Умората на квантите" е втората.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10713
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6277 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Jane Undead » Mon Feb 20, 2012 8:29 pm

Гравитационното червено отместване не би следвало да играе кой знае каква роля върху наблюдаваното от Земята. Това, което Хъбъл е открил, е доплеровото червено отместване. То не е единствено и не може да се отхвърли току-така. (Между другото, има и синьо доплерово отместване - от обекти, които се приближават. Например, ако не ме лъже паметта, галактиката Андромеда.) А това, което ти наричаш "умора на квантите" се състои в следното - квантите получават червено отместване, тъй като минават през пространство, което се разширява. Т.е. това означава, че Вселената се разширява, и доколкото аз схващам се използва за доказателство на това, че Вселената се разширява, а не обратното, както е решил Ефремов.

Jane Undead
Global Moderator
 
Posts: 237
Joined: Sat Aug 20, 2011 1:50 am
Has thanked: 29 times
Has been thanked: 106 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Кал » Tue Feb 21, 2012 12:02 am

Jane Undead wrote:квантите получават червено отместване, тъй като минават през пространство, което се разширява

Това не го разбирам като механизъм – досега не съм срещал обяснения за връзката между разширяващото се пространство и дължината на вълна. (Но май мога да си представя в каква посока ще тръгнат, обясненията.)

Обаче! Първоначалният въпрос си остава: Какво пречи (според настоящите ни разбирания) на квантите да губят част от енергията си пропорционално на изминатия път?
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10713
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6277 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Jane Undead » Tue Feb 21, 2012 4:47 pm

Модела на вакуума, предполагам. На теория във вакуума няма нищо (макар че на практика не е точно така), т.е. няма какво да взаимодейства със светлината, така че тя да си губи част от енергията. А когато време-простраството се разширява, това влияе на дължината на вълната, тъй като дължината на вълната много зависи от средата, в която се разпространява.
Jane Undead
Global Moderator
 
Posts: 237
Joined: Sat Aug 20, 2011 1:50 am
Has thanked: 29 times
Has been thanked: 106 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Кал » Tue Feb 21, 2012 5:02 pm

Jane Undead wrote:Модела на вакуума, предполагам. На теория във вакуума няма нищо (макар че на практика не е точно така), т.е. няма какво да взаимодейства със светлината, така че тя да си губи част от енергията.

Може ли да изкопчиш по-подробно обяснение от някой колега?

Моето разбиране е, че ако във вакуума наистина нямаше нищо, светлината трябваше да я разглеждаме само като сноп частици, а не като вълна; всяка вълна се нуждае от среда с нещо, за да се разпространява. А ако във вакуума има нещо (постоянно възникващите и анихилиращи двойки частица-античастица, така ли беше актуалната теория?) - не е ли възможно това нещо да отнема част от енергията на преминаващата светлина?
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10713
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6277 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Atriell » Tue Feb 21, 2012 8:19 pm

Кал wrote:Това не го разбирам като механизъм – досега не съм срещал обяснения за връзката между разширяващото се пространство и дължината на вълна. (Но май мога да си представя в каква посока ще тръгнат, обясненията.

Бе и на мене ми идва объркващо, защото първоначално свързах червеното отместване единствено с Доплеровия ефект и си мислех че съм го разбрал като механизъм, но сега обърнах внимание че Снежи прави ясно разграничаване между
...три вида червено отместване - от разширяване на пространството, отдалечаване на обектите и гравитационно...

Снежи, когато ми прати оня текст, аз направих следната връзка - разширавящото се пространство води до отдалечаване на обектите и от там до проявление на Доплеровия ефект. Има ли и друг механизъм, който работи тук?

Скрит текст: покажи
Кал, ако питаш за самия Доплеров ефект, той се изразява в промяна на дължината на вълната на при всяко относително преместване на източника на вълново излъчване и приемника. Ако имаш приближаване на източника и приемника един спрямо друг, приемника получава вълна с по-малка дължина и по-висока честота, а ако имаш отдалечаване - съответно по-голяма дължина на вълната и по-ниска честота.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0% ... 0%BA%D1%82
В земни условия, поради малките скорости на движение на телата, Доплеровия ефект се наблюдава най-ясно при звуковите вълни, случвало ти се е много пъти да чуваш такова нещо, когато покрай тебе профучава засилена кола с натиснат клаксон или линейка с включена сирена. Докато тя се приближава, звука е остър и високочестотен (тоест имаш скъсяване на вълната, поради относителното приближаване межди теб и колата) а в момента в който те подмине, звука става глух и нискочестотен (тоест имаш удължаване на вълната, докато колата се отдалечава от теб). При трези условия Доплеровия ефект за светлината е пренебрежимо малък (демек ако фаровете на колата светят, освен дето тя вдига шум, няма да има промяна в спектъра им в рзултат на относителното ви преместване).
В космически условия обаче, поради високите скорости, същото явление се проявява и за светлина и за радиовълни и т.н. При относително приближаване на източник на светлина и приемник, светлината достига до приемника с по-малка дължина на вълната, което се изразява в промяна на спектъра към синьо-виолетовия край. При относително отдалечаване пък, светлината достига до приемника с по-голяма дължина на вълната, което променя спектъра към червено.
Сори ако ти обяснавам нещо дето вече знаеш, но не съм сигурен точно към какво е насочен въпроса ти.
Добра работа свършихме Музо !
Благодарско !

User avatar
Atriell
 
Posts: 730
Joined: Thu Mar 06, 2008 12:23 am
Has thanked: 446 times
Has been thanked: 907 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Кал » Tue Feb 21, 2012 8:48 pm

Скрит текст: покажи
Ице, благодарностите ги слагам от името на всички, които не помнят физиката от училище. На нас, феновете на НФ, Доплеровият ефект – и бая други хубавини – обикновено ни остават в главите. :D
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10713
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6277 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Кал » Thu Feb 23, 2012 9:15 pm

Маркирам да не забравя:

Две много ярки наблюдения на Ефремов:

1. Напредъкът в медицината и познаването на човешкото тяло: противоречието „по-дълъг живот (заради по-ефективни мерки срещу механизмите, които ни карат да стареем) - по-къс живот (заради възможността да ползваме по-голям дял от мозъка си – което е психическо натоварване – което неминуемо ни изхабява)“. Въпросът „Не може ли да живеем по-дълго, като се „хабим“ по-малко?“ Въпросът „А защо бихме живели тогава?“

2. Вникването в самотата и себеосъждането на силния човек, допуснал грешка. Чара е прекрасна, когато казва:

Нужна ли съм сега на него, уморения, покрусения... Страхувам се, че може да не му достигнат сили за голям душевен подем, тоя път не на разума, а на чувствата... за такова творчество на любовта, за каквото, струва ми се, ние и двамата сме способни... Тогава той повторно ще загуби вярата в себе си, а конфликта с живота няма да изтърпи.


Евда е прекрасна, когато й отговаря:

Не ще сгреша, ако ви кажа твърдо: идете при него, без да искате нищо, дори ласкав поглед, никакви планове за бъдещето, никаква любов! Само го подкрепете, посейте у него вяра в собствената му правота и тогава го върнете в нашия свят!
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10713
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6277 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Кал » Thu Mar 01, 2012 12:16 pm

„Романтиката – казва Дар Ветер - (...) е необходима в добре организираното общество! От изобилие на телесни и душевни сили във всеки човек по-бърже се възобновява жаждата за ново, за чести промени. Появява се особено отношение към жизнените явления – опит да се види нещо повече от равномерния ход на ежедневието, очакване от живота за големи изпитания и силни впечатления.“

Познато ли ви е – на всеки, който е бушувал сред излишък от енергия? Който е кипял с идеи? Виждал е възможността – какво ти – необходимостта за промени?

Скрит текст: покажи
Два пъти е разпускал и сбирал отново ЧоБи? :D


Създаде ли се такова общество, то действително ще е мечта. Имам чувството, че го създаваме сега, създавали са го и преди: хората – двигатели на клубните движения, на съборите и фестивалите, на всяка възможност да си сътворим преживяване, а не просто оцеляване. Напоследък все по-ярко осъзнавам, че нуждата от вълнения и разнообразие е наречена „вторична“ заблуждаващо (в същата система „първични“ са нуждите от храна и подслон). Ако посветя всичките си сили на подсигуряването на храната и подслона, много скоро се „машинизирам“, губя движещото качество „живец“. (В по-засуканите книги му викат „мотивация“.) И... издъхвам. (В по-засуканите книги: депресирам се.) Тоест – нуждата от вълнения и разнообразие е също тъй основна като материалните. Поне при мен. Убедил съм се, че без преживявания аз не мога и да оцелявам. Не съм цял. Вие?

(По-нататък Евда Нал предупреждава за изхабяването, умората на психиката, когато се прекали със силни преживявания. Важно е; проверено е, на мой гръб; имайте си го предвид. От сън спомен може и да няма – но ако желаем спомените да са ярки, да са много, сънят между тях ни е пръв приятел. „Сън“ буквално и преносно.)

* * *

Пур Хис, със злобарските си реплички по време на „съда“ срещу Мвен Мас, е добър пример за слаб отрицателен герой.

Мили автори!

Когато искате да създадете отрицателен герой – моля! Мотивирайте го! Представете си, че той всъщност е човешко същество (нежели изрезка от картон) – с аргументи, чувства, предистория, вътрешна сложност. Хануман ли Тош в „Реквием за Хомо сапиенс“ е страшен (и събужда състрадание) именно защото светогледът му си има минало, доказателства, обосновка. За да го отхвърлим (ако можем), няма да ни стигне едно изречение („Изказването на Пур Хис е прибързано и твърде злобно за решаване на сериозен въпрос“ :roll: ) или абзац – може да ни се наложи да се гмурнем в най-дълбоките си схващания, да натрупаме още години преживявания, да открием ново. Нежели да се засмеем: „Баси, авторе, как го подреди това чучело...“

Още повече ще ви обичам, ако не създавате отрицателни герои – ами сблъсъци на позиции, добре защитени, а преди това – добре разбрани. Нещо като в живия живот, аха. Където боли толкова повече, като си дадем сметка, че са прави всички. (Ако ще и да не е в еднаква степен... но отсъжда кой?) А боли, защото за да стигнем до решение (ако можем), ще трябва да се вгледаме наистина навътре. Истински да му се отдадем.

Щом боли, е силно преживяване. Щом е преживяване, е силна книга. ;)

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10713
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6277 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby divna3 » Thu Mar 01, 2012 8:51 pm

Баш Хану, като отрицателен да дадеш за пример... А аз така го обикнах накрая, колкото по-лош става, повече ти се ще да го обичаш. Чудесен образ, наистина! :mrgreen:
User avatar
divna3
Светлинка
 
Posts: 509
Joined: Fri Feb 29, 2008 5:04 pm
Has thanked: 626 times
Has been thanked: 461 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Кал » Thu Mar 01, 2012 9:05 pm

Скрит текст: покажи
Ще видиш ти в третата книга... :o
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10713
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6277 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby divna3 » Thu Mar 01, 2012 10:13 pm

Еее, ама и по-лошо ли има?! Горкото момче! :roll:
User avatar
divna3
Светлинка
 
Posts: 509
Joined: Fri Feb 29, 2008 5:04 pm
Has thanked: 626 times
Has been thanked: 461 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Кал » Mon Mar 05, 2012 7:48 am

Ефремов не е предвидил екологията (в смисъла на „сложните взаимодействия между различните организми и системните ефекти върху общата им среда“)– но смайващо добре е пред-описал някои възражения от съвременното опазване на околната среда:

Археолозите с радостни възклицания се пръснаха по периметъра на подземната зала. Много от турените в нишите машини, на места още запазили блясъка на стъклото и лаковата полировка, се оказаха коли, които в Ерата на разединения свят били считани за връх на техническия гений на човечеството. Тогава, кой знае защо, строели твърде много коли, способни да превозват върху своите меки седалки само няколко души. Конструкцията им достигнала изящество, механизмите за управляване и движение били остроумни, обаче във всичко останало тия машини са представлявали крещяща безсмислица. Със стотици хиляди те се въртели по улиците на градовете и пътищата — превозвали напред-назад хора, които, кой знае защо, работели далеч от своите жилища и всеки ден бързали да отидат на работа и да се върнат обратно. Тия машини прегазили огромен брой хора, изгорили милиарди тонове скъпоценни запаси от органични вещества, натрупани в геологическото минало на планетата, и отровили атмосферата с въглероден окис. Археолозите от Епохата на Пръстена изпитаха разочарование, като видяха, че на тия странни коли е отредено толкова място в пещерата.
...
Животът на създателите на убежището е щял да бъде по-лек, ако те са умеели да осъразмеряват постигнатото с онова, което още е оставало да се направи за истинското преустройство на света и обществото. Тогава тяхната замърсена, опушена планета с изсечени гори, затрупана с хартии и счупени стъкла, тухли и ръждясали железа, щяла да се яви пред тях като на длан. Те, прадедите, е трябвало да разберат по-добре какво още може да се прави и да престанат да се самозаслепяват.


В това отношение и той, и Хърбърт с поредицата за „Дюн“ далеч са изпреварили навалицата други фантасти. Тук трябва да отдам дължимото и на Толкин, чиито картини на индустриално опустошение във „Властелина на пръстените“ вероятно го правят първия фантаст-природозащитник.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10713
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6277 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Кал » Tue Mar 06, 2012 2:46 pm

Приключих с книгата.

Сега ще оставя мислите си да прележат, преди да ги редактирам и да ги пратя на Наско за специалния брой на „Фентернет“, посветен на Ефремов.

Премествам темата във форума за свободно четене.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10713
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6277 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Кал » Wed Apr 11, 2018 6:42 am

Покрай наближаващата 110-годишнина на Иван Ефремов Сашо Карапанчев започва да публикува материали в едноименния форум. Първият е особено любопитен:

Дар Ветер срещу Дарт Вейдър. Дуелът продължава

Не сте ли се чудили за приликата в имената?
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10713
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6277 times

Re: Мъглявината Андромеда

Postby Кал » Mon Apr 23, 2018 9:02 am

Сашо Карапанчев продължава да публикува материали за юбилея на Иван Ефремов:

http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=4 ... pic#p46774

(...) Дилогията „Великата дъга“ рисува картини от Елада и Древен Египет: тогава хиляди съветски ученици можаха за пръв път да си представят онова далечно време не по сухите текстове на учебниците, отделящи на събитията от древността едва по няколко десетки страници, а по наситените с багри и чувства, обвити с мисли за красотата и познанието повести за пътешественика Баурджед и скулптора Пандион. Изкуството, разбирано от Ефремов като постигане и откриване на красотата не изобщо, а като мост между културите, се превръща за него в средство (заедно с науката) за строителство на по-отворено бъдеще, способно да противостои на авторитаризма. При това не само на политическия, но и на духовния като цяло. На науката също е свойствен авторитаризъм, изразяващ се в неприемането на частностите, зад които се губи разбирането на замисъла.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10713
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 7951 times
Has been thanked: 6277 times


Return to ... и Вселената

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests