Здравейте
![Smile :)](./images/smilies/icon_e_smile.gif)
Записвам се и аз със закъснение само няколко месеца
А. Защо се записахте в работилницата? Какво очаквате от нея?
Ами, защото искам да стана писател, обаче това хич не е лесно. Тоест, едно е да напишеш нещо, друго е да успееш и да го докараш до такъв вид, че да не те е срам да го покажеш на някого, за да го прочете. За това се иска и смелост и, все пак, умение. До сега съм се учила самичка, и даже, по някое време започнах, когато чета нещо - мое или не - подсъзнателно да си представям как бих го казала по-добре и, съответно, ако имам как да оправям. Очаквам... как звучи само!... надявам се в работилницата да се науча как не само по- ами и най-добре да изкажа нещо - пак, мое или не - и какво да го правя това нещо. Надявам се още да срещна и други хора, които се опитват да направят същото и... кой знае... може би даже, заедно с които да го правим още по-добре.
Б. От кои автори и книги се възхищавате/вдъхновявате най-силно?
Интересуват ме най-вече конкретни имена.
Олелеее, сега я втасахме. Влизаме в Столична библиотека, заставаме пред секцийката с фентъзито и почвам да показвам: Роджър Зелазни (Хрониките на Амбър), на едно от най-първите места! Стивън Бруст (мили ми Влад), Брандън Сандерсън (всичко), Лоис Бюджолд (май вече сагата за Майлс. Ах, само да живеех по негово време...) (това не е фентъзи, ама е на същата секцийка), Джим Бъчър, Тери Пратчет, Реймънд Фийст, Р.А.Салваторе, Керстин Гир, Филип Пулман и така нататък, и така нататък имената продължават. Чета фентъзи (и по малко фантастика) откакто се научих да чета и вече в главата и е едно такова пълно със щуротии и забравени автори, че... Ама аз си я харесвам така.
В. Самите вие пишете ли? Какво? Откога?
Даа, от около 5 години (за сравнение, аз съм на 16). Най-най първата ми идея беше един фенфик по Хрониките на Нарния (оо, как ги забравих горе!), обаче тогава още не знаех, че се казва така и много се тревожех за плагиатство (много готина дума ми се струваше), та по-късно се отървах от него. После започнах да пиша в един мой си свят, който си е само мой и дори сега, 5 години по-късно, познавам само мъничко парченце от него, защото останалото още не съм го измислила. Имам една цяла (но не и завършена книжка) в него, и втора на път, както и няколко разказчета, които само условно казвам че са там, защото свят-голям и има място за всичко. А, иначе, редакторските умения, които се надявам да получа, искам да приложа на първата книжка, та, току виж, в крайна сметка съм решила, че е готова (или поне се приближава).