Общи редакторски препоръки

[Кал]

... които вероятно ще са полезни и на вас.

Няколко препоръки:

– Огледайте за твърде общи/абстрактни описания (тип „Х беше красиво“) – и ги заменете с по-конкретни, които ще създадат у читателя същото усещане: -покажете- колко е красиво Х. На доста места описанията ви са конкретни – подсилете и останалите.

– Съкратете дългите обяснения (например мислите на Y за винарната и живота му), за сметка на диалозите и случките. Същата информация може да се поднесе като разговор между няколко души, с въпроси, възклицания, жестове; или да я „видим“ в действия от ежедневието на героите. Така ще звучи много по-живо и естествено.

– Имате ли върху кого да „тествате“ романа? Приятели, които биха ви дали честно мнение кое им харесва, кое им доскучава, кое не разбират? Може би някой форум в интернет?

(Първото е вариация на ЕКО, „елиминирай клишета, оживи“; второто – ОПС, „опрости, пръсни, съкрати“.)

[Radiant Dragon]

GJ! Keep them rollin', I'd say.

Темата има много хляб за постване.

[frog]

Излизам от главозамайване, изчела и изкоригирала статия в списание, изпълнена с причастия и почти lacking относителни местоимения..., така важни при редуването, целящо избягване на главозамайването, изкарващо от равновесие наред със седене и взиране по цял ден, четейки как същият автор, безкрайно обичащ вмятанията, уж изящно и пейзажно, незнайно как казвайки се, но безкрайно будещ любопитството ми, словоблудства.

Представете си донякъде подобни изречения в 3 колони и формат В5, aко се не лъжа.

За разтуха давам линк към една смешка: "Каубоят, знаков символ на Дивия запад".

[Кал]

On giving human-like motivation to your villains:

Even if you don't write complete scenes [from their perspective], you can add some deeper
motivation in a dialogue with them. I've become increasingly enamored
by "villains" who spill out the mindblowing truth along with their
guts--when it's too late to stop the killing blow or the bleeding. (I
blame Gainax. :D)

[Кал]

Вчера завърших единайсетмесечните редакции по един дебютен роман, за който сега стискаме палци да си намери читателите. :) Тук ще събера някои нови хрумки, които възникнаха в процеса:

- Направихме си таблица, в която отбелязваме кои герои в кои сцени се появяват и какво се променя у тях. А после:

Видях, че си открил глава, в която никой не се развива. Тя + главите,
в които се развиват (а развиват ли се действително?) само
по-второстепенните герои (...) са сериозните
кандидати за рязане/преработка.

– Въведох оценка за въздействие на сцените:

(...) в края на всяка сцена ще добавям оценка „Въздейства ли ми като читател?“.
0 значи „не“, 1 – „да“, а 2 – „това трябва да ни е еталонът за писане“ ;) (понеже съм свръхвзискателен, ще я давам рядко).

NB! В случая под „сцена“ разбирам „случка, която може да се чете що-годе самостоятелно“. Сцената може да бъде цяла глава, няколко секции, една-единствена или дори част от секция.

Това с тежестта на сцените - за нулите какво предвиждаш да направя - преработка, допълнение, или просто се отбелязва сега-засега за да се проследи динамиката?

Идеята на нулите и единиците е да видим дали можем да пренесем някой
елемент/похват от въздействащите сцени към недотам въздействащите. Ако
обаче нямаме време (...), ще останат като
храна за размисъл за следващите ти книги.

НБ! Видях, че на места, където съм дал 0 за някоя сцена, си задрасквал
отделни изречения. Ако е заради моята оценка – няма смисъл. Проблемът
не е в изреченията, а в цялата случка.

- И нещо за жестомимиката:

Препоръчвам да почистим всички фрази, в които се извършва някакво
действие (усмихване, кимане, поздравяване, поглеждане, отпиване, ...),
което не допринася нова/интересна информация. Направи ми впечатление,
че такъв тип „празни“ – или прекалено повтаряеми – действия понижават
въздействието на текста.

[Кал]

Основният проблем, който видях от първите 3-4 страници, е СКИВ: на
моменти се намесва един всевиждащ разказвач, който разваля
отъждествяването на читателя със съответния герой.

(...) разказвачът ти
е преобладаващо всезнаещ – наднича в главите и през очите на различни
герои в рамките на една и съща секция. Това на Запад не се приема
добре, особено в по-класическото (а не стилово експериментиращото)
фентъзи. Идеята е във всяка сцена да гледаме случващото се през
един-единствен герой-„камера“. Това помага на читателя да се
идентифицира по-плътно със съответния персонаж. (Ако ти бях редактор,
щях да ти го посоча от самото начало, за да мислим как го искаш
наистина.)

Какво ще правим при превода? Запазваме го както си е, с надеждата
западните редактори/издатели да замижат (неголяма...)? Или
пренаписваме местата, където се намесва повече от една „камера“?

Специално за СКИВ проблемите: там се иска малко свикване с
постоянните въпроси „В чия глава сме в тази секция? Притежателят на
тази глава би ли видял това? Би ли си го помислил? Би ли го казал по
такъв начин?“.

И понякога са доста трудни (или нееднозначни) за откриване. Например
аз бих обозначил „Жоро, кореняк софиянец, работеше в бранша от седем
години но се кълнеше, че не е виждал такава жега „откак съм се качил
да карам“.“ със СКИВ – това представлява „поглед отвън“, на някой,
който го слуша в момента. (Т.е. досадния всевиждащ разказвач.)
Възможен „поглед отвътре“ би звучал: „Жоро, кореняк софиянец, работеше
в бранша от седем години, но такава жега не беше виждал“.

Хубавото е, че ако вкараш и авторката „в играта“ – тя разбере каква е
логиката на СКИВ – такива неща ще ги следите заедно. Не е нужно само
ти.

[Кал]

Аз съм -наплашен- на тема коректури. След изпълненията, които Наско
стори с алманасите „ФантАstika“, дори на себе си не вярвам като
коректор вече. Предпочитам да възлагам всякакви коректорски задачи на
„външни очи“: Христина, Димитринка или Саша, които доглаждат книгите
на ЧоБи последните години. Редакторът, също като автора/преводача, в
един момент „ослепява“ за собствените си грешки.

Така че, Светле – ти преценяваш колко и какви усилия да полагаш. Моята
препоръка е: за макс. професионализъм коректорът да бъде различен от
редактора.

[Кал]

Как да определим цена за редакция

Един въпрос, който все по-често чувам (или си задавам сам ) е: „Колко да искам за редакция на стандартна страница текст?“.

Аз съм дал основния си диапазон тук. Но как решавам конкретната цена случай по случай?

0. Преценявам колко лева месечно са ми необходими спрямо разходите, които ме чакат.

Разделям числото на 20 (работни дни) и после още на 6 (работни часа), за да получа грубата си часова ставка X лв./час.

(Да, работният месец на редактора, преводача и всяка друга професия с интензивен умствен труд възлиза на грубо 120 часа. Макс. Говорим за времето, в което сме наистина продуктивни. От шестия час нататък обикновено започват глупостите... които на следващия ден ни се налага да преправяме изцяло.)

1. Преглеждам 5-10 страници от текста за редакция и преценявам колко от трите вълни тук ще са му нужни. За всяка вълна предвиждам 2 пълни минавания на текста. NB: Важно е това да бъде уговорено и с автора.

2. Отделям ок. 1 час за редакция-мостра. В нея включвам горе-долу равно време за всяка от нужните вълни: три по 20 мин, две по 30 или само една.

3. Отчитам какво количество текст (в станд. стр.) съм успял да редактирам за този час.

4. Разделям това количество на броя минавания, които сме уговорили с автора в 1. Получавам числото Y.

5. Разделям часовата си ставка X на Y и получавам цената за редакция на една станд. стр.

Пример:

Изчислил съм, че X (часовата ми ставка) за този месец е 12 лв./час.

Уговорили сме се с автора на даден текст да му направим общо 4 минавания: 2 смислово-структурни (текстът е достатъчно логичен, за да не се налага отделна смислова редакция) и 2 стилови.

За 1 час (30 мин за смислово-структурни предложения, 30 за стилови) успявам да редактирам 10 станд. стр. (6 мин/стр. означава, че текстът е имал нужда от много промени. Подгответе се за солена цена. )

10 : 4 = 2,5

-> Офертата ми към автора е за 12 : 2,5 = 5 лв./станд. стр.

(Да, закръглих 4,80 нагоре. Винаги закръгляйте нагоре. Ще се изненадате колко изненади не сте предвидили. )

[Кал]

Това не е препоръка, а пример как работи един редактор – и защо аз НЕ желая да ми разказвате нищо за текста си предварително, ако ще ви редактирам професионално.

Edan Lepucki: A conversation with my copyeditor

(...) when I get a manuscript, I just start right in on page 1. I don’t page through or skim the manuscript first, because I want to be aware of the evolution of the story and the order in which information is presented. That way, if some detail important to the reader’s understanding was inadvertently dropped in the author’s revision process, I’m more likely to catch it.

(...) If I read ahead, I have to go back and reread everything at a copyediting pace. But because I already know what’s going to happen, I might make assumptions that don’t take into account the reader’s limited information at that point in the story.

(...) Most copyeditors don’t want to alter anything in a manuscript that the author has done on purpose.

(...) Copyeditors are always guessing at the author’s intentionality, and a copyeditor who assumes everything the author has done is inadvertent does come off as a harsh schoolmarm. For example, in the note, the author writes, “Twentieth century, American-invented conventions.” A copyeditor would revise that as “twentieth-century, American-invented conventions,” assuming that the cap T in “Twentieth” was a typo and the inconsistent hyphenation of compound modifiers was an oversight. However, “House Style,” which is not a proper noun, is capped three times in one paragraph. For me, that would be a signal that the author might have a personal cap style that I shouldn’t mess with. So I’d probably query the author about her intentionality regarding caps, calling out the occurrences so she can double-check that everything is as she wants it.

(...) And sometimes a copyeditor is just mismatched to a project. Last year a publisher asked me to do a second copyedit on a memoir that had been thoroughly (way too thoroughly) copyedited already. The first copyeditor had changed so much that the author became paralyzed about a third of the way through his review of the copyeditor’s changes. According to what the publisher told me, and from what I could tell from the author’s comments on the copyeditor’s comments, he not only felt the copyeditor didn’t understand his work, but he started doubting his own choices. When I looked at the first copyedit, I understood the reasons behind nearly all her changes, but I also saw that she clearly did not get this author’s humor or his unique voice, which often involved nonstandard syntax. She had done a ton of work recasting passive sentences and paring down “awkward” (and by “awkward” I mean “hilarious”) sentences. And in many places he had agreed to a change that, honestly, purged all the humor and personality from a passage. So then I would query whether it was OK to reinstate his original, as it was better than the copyedited version. That was a case of a complete mismatch.

[Кал]

След разговор с Дилян за редакциите му по една моя Юнакинска приказка стигнахме до следното:

(...) невъзможността на редактора да премахне нещо толкова дребно като празен ред или запетая обезсмисля намесата му :)

1. Добрият редактор – поне от школата, към която се числя аз – винаги
съгласува промените си с автора. (Говоря за смислови промени, не за
коректорските запетаи и членувания.)

2. Ако двамата не успеят да постигнат съгласие, оставят варианта,
който предпочита авторът. Все пак авторът носи крайната „отговорност“ в
очите на читателите: те знаят неговото име и него хулят/хвалят. Ти
чувал ли си читател да каже: „Баси смотаната книга... баси тъпият
редактор“? :D

[Кал]

И още малко за процеса на предварително напасване между автор и редактор:

(...) аз не те убеждавам и не настоявам да стана
твой редактор. Показвам ти какво правя, за да си прецениш дали такъв
редактор би ти свършил работа. Гледам как реагираш ти, за да преценя
дали бих издържал да работя с теб. (Ти си един от най-трудните хора за
екипна работа, които познавам. Не го казвам като нападка, а като
констатация: някои хора са родени екипни играчи, други – one-man
armies. Това е и причината защо не бих препратил други редактори към
теб – стига въобще да се сещах за такива – ако те не те познават добре
и не са ти свикнали. Не искам да създавам излишни конфликти.)

Казвал съм го многократно: напасването между редактор и автор е като
намирането на партньор в живота. Изисква много усилия, проби и грешки
– и за да се случи отначало, и за да продължи успешно и дълго. Отдавна
не се хвърлям с разтворени обятия към всеки нов автор. Аз също си
избирам авторите, с които да прекарам месеци, понякога години, от
живота си.