За Филмите и Хората...

[Кал]

„Виктория“ е сякаш най-красивият български филм, правен след 1989-а. („Сякаш“, понеже ми е рано още – нека ми поутихне емоцията.) Във всеки случай ми повлия повече, отколкото „Стъпки в пясъка“; и поне колкото „Светът е голямо и спасение дебне отвсякъде“.

В същото време е филм, за който трудно се говори. Оставя ти много свобода. Като огледалата. И не е редно да настройвам огледалото ви по мой калъп.

Просто идете и го вижте, докато го дават.

Български е, на Майя Виткова. Още едно име за запомняне: композиторът Калоян Димитров. Трябва да проверя и имената на актьорите. (Нито един да ме дразни... само по себе си, огромен подвиг. Но се отплесвам от същественото...)

П.П. А, да, поне в едно искам да накривя огледалата ви: гледайте го като фантастика. И като стилизация. Но не и като реалистика (камо ли соц-реалистика). Особено ако ви е страх от раждане, кърмене, трошене на семейства и други бедствия.

[Люба]

"Мостовете на Медисън" - невероятно чист, човешки, обичащ, сгряващ и просълзяващ - за голямата любов, която можем да срещнем и за големите хора, които могат да продължат и след като не са я задържали и признали, че трябва да тръгнат.
Изобщо - филм, който разплаква радвайки. Понасълзено може да звуча, защото изпращам края му по телевизията в момента.

Мерил Стрийп и Клинт Истууд - за двама души, които "вече не са двама души, защото никой не е сам и друг без другия". И за това как порасналите деца срещат истинските си родители в написаното и завещаното. И намират и себе си - онзи покой, който въздига, ощастливява и отваря простори.

Spoiler

Има нещо в Мерил Стрийп и влизането й в такива роли - на силната, уязвима жена, която среща човека, когото търси, бори се за него, разбирайки, че може би всъщност не може да го "има" в смисъла на притежание, знание, сигурност. Но тук - излиза вече в осъзнаването, че чувството е чисто и там, когато нищо не иска, защото то е. Истуд има една много вярна реплика, докато са заедно една вечер и тя се опитва да го сглоби в пъзел, разпитвайки кога какво е правил, имал: "Не можеш да събереш 30 години в 5 дни".

[Кал]

След много и горещи препоръки от Наско за </SCORPION> започнах да го гледам. Тъкмо свърших епизод 6 на първи сезон... и мисля, че с тези гении ще се харесаме. Не са толкова тъпи емоционално, колкото изглеждат в първия момент.

EDIT: Иии... епизод 8. Става все по-топло и мило, и привързващо.

И трудно да заспиш.

[Radiant Dragon]

Spoiler

След много и горещи препоръки от Наско за </SCORPION> започнах да го гледам.

Разгледах инфото из Мрежата и... не ми хареса. Premise-ът е скучен. Then again, I do have an aversion to all BRL (ГИЖ) fiction premises... специално такива, дет' са поредната криминалистическа/паравоенна/следователска/изобщо mystery боза. *shrug*

[Кал]

</SCORPION> успява да ме разплаче в средно два от три епизода.

Аз плача трудно и рядко.

'sgotta be good.

Spoiler

Не знам как се измерва тоя ефект в резюмета из Мрежата.

[Radiant Dragon]

Spoiler

Аз последният instance, в който съм пускал manly tear на сериал, беше на финала на Transformers: Beast Machines (втората поредица от Beast Wars серията), което беше доста отдавна. А това е сериал, който на теб едва ли би ти допаднал.
Затова, въпреки че по принцип приемам сълзите като силен фактор, ние с теб по принцип съм забелязъл, че доста се различаваме емоционално и в този случай не съм склонен да го приема като аргумент в защита на сериала.

ПП. Аз също плача трудно и рядко. I guess, at least were are both jaded... що се отнася до факторът Шекспир.

[Кал]

Spoiler

Аз не съм jaded/претръпнал, ами съм... сух. Буквално. Липсват ми течности, не пия достатъчно вода, трудно се и потя впрочем (както открих, докато бях болен тия седмици). Та нещо за да ми отприщи носоглътката, трябва да ме удари силно.

Заслужава си да полафим някой път кой от нас какво го удря в носоглътката.

[Radiant Dragon]

Spoiler

Съгласен съм за лафче на живо относно удари в носоглътката. (Аз сега, след излизане от поредното тежко пълнолуние, яко се "дръннах" с една музикотерапия)
Само е въпросът кога ще се окажем на една и също разпределителна гара в пространство-времевия континиум.

И това със сухотата беше много елегантно измъкване... (Just teasing.)

[Люба]

„Виктория“ е сякаш най-красивият български филм, правен след 1989-а. („Сякаш“, понеже ми е рано още – нека ми поутихне емоцията.) Във всеки случай ми повлия повече, отколкото „Стъпки в пясъка“; и поне колкото „Светът е голямо и спасение дебне отвсякъде“.

В същото време е филм, за който трудно се говори. Оставя ти много свобода. Като огледалата. И не е редно да настройвам огледалото ви по мой калъп.

Едно добро "говорене" за филма
Което звучи дозирано и с уважение и към режисьорския подход - не казва, не посочва, не определя. Оставя на личната преценка и чуване.

[Люба]

Много тихо настана тука, ей ... Живот - като на кино
Сега хванах края на "Дяволът носи Прада" и се вдъхнових поредно от Мерил Стрийп - високо ниво. И като човек, и като актьор.
И подсетете за филм, в който тя не й се получава като да играе себе си, да е в собствената си кожа в ролята. И претворява всичко с такава лекота ...
Силно радва!

"Мостовете на Медисън", "Крамър срещу Крамър", "Да се влюбиш"

А и ето тези откъсчета с нейни мисли - като че ли обясняват как така й се получава естествено. Прекрасна!

Acting is not about being someone different. It's finding the similarity in what is apparently different, then finding myself in there.

The great gift of human beings is that we have the power of empathy.

Integrate what you believe in every single area of your life. Take your heart to work and ask the most and best of everybody else, too.

Motherhood has a very humanizing effect. Everything gets reduced to essentials.

Усмихнати и щастливи почивни дни - с или без филми с Мерилката!

[Люба]

Френските стари филми са много силни. И не трябва да забравяме от време на време да ги преслушваме, че си носят
Сега попаднах на "Двама мъже в града"
Жан Габен и Ален Делон правят много големи роли и образи.
За смисъла на човешкото отношение и разбиране когато осъждаме извършилия престъпление
За силата да изпратим човека
За страха, който всеки изпитва
Отдавна не бях гледала филми с Ален Делон и признавам, че леко го бях поолекотила като актьорски качества, но сега му връщам признанието
А Жан Габен - там дори не бих се осмелила да се изкажа, защото ще е недостатъчно каквото и да дръзна

Малко реплики между Габен и съпругата му във филма - той играе бивш полицай, който сега е наставник (нещо като "възпитател"-душеприказчик на провинили се, в опит да се реформират и им въздейства да станат добри човеци и граждани). Дъщеря му е влюбена в Делон, който е осъден на гилотина за престъплението си.

- Тя го обича.
- Млада е, ще го забрави.
- Жермен? Би ли му дал дъщеря си?
- Нямам какво да давам или да вземам.
Животът се грижи за това.

[Люба]

Ако не сте гледали едно симпатично предаване - интервюта с актьори, включващи и право на публиката - заповядайте това с любим ми актьор като Колин Фърт:

https://www.youtube.com/watch?v=ilAHDzBZ9N4

[Кал]

Три корейски сериала:

Kill Me, Heal Me: 7 личности в едно тяло (с благодарност към Дилян и Мария)

Dream High: ученици се готвят за музикални звезди

Tomorrow's Cantabile: ученици се готвят за класически музиканти

Предупреждение! След тях може да не ви се гледа никакво западно кино – да ви идва твърде стерилно и студено.

[Кал]

Да закрием годината с нещо родно:

„Дъвка за балончета“

Макар че не ме изненада с някакви откровения, определено ме изненада с чудесно преплетената си постройка и умните, достоверни реплики. Специално „Ще ти мине“ си го скътвам на едно много лично място в сърцето... Илка и Габи знаят. Четирима сценаристи са се трудили по въпроса – набелязвам си да проверя какво друго са писали.

Актьорската игра като цяло въздейства, а детската актьорска игра за пореден път ми напомни, че трябва да правим повече филми с деца.

Spoiler

Повече деца също.

[Radiant Dragon]

Който е разочарован от бозата на Емерих, наречена Godzilla (1998), нека си оправи вкуса с това:

Godzilla: The Series

Анимацията е учудващо добра (не чак на нивото на Gargoyles, но все пак) и се харесва до такава степен, че дори в Япония е на почит. <-- And that's saying something.

Мда... има си бонуси да си българин, но понякога ми се щеше да се бях родил в Северна Америка през 80-та, а не в Югоизточна Европа през 90-та.

[Кал]

Бях позарязал <SCORPION>, докато натрупа нови епизоди.

И го бях позабравил. Как ми действа.

Сезон 3, епизод 17: сблъсъкът между Гейб, Хепи, Силвестър и страховете им. Моментът, в който Тоби разбра, че е най-големият страх на Хепи. Моментът, в който се поглеждаш и оглеждаш за човека до себе си. И си мислиш: тя... плаши ли ме? А аз – нея?

(Човекът до мен, който от година рядко е до мен физически, но е до ухото ми поне два пъти на ден, тъкмо чукна новата си година. Ха честита, Слънце! С повече сълзи от радост и по-малко – от уплах!

Ето, и съседите заря пуснаха в твоя чест...)

[Кал]

Наско внесе смях и сълзи в моето поизсъхнало (освен когато пишем „плачещата“ приказка ) съществувание с

I'm Not a Robot

(Защо линк към епизод 5 ли? Само аз си знам. Но скоро ще знае и Илка. )

Идеята за андроида с изкуствен интелект, който лека-полека започва да се очовечава, е поднесена с рядко търпение и деликатност. „Полека“ е наистина „полека“; и до самия край на сериала не ставаме свидетели на безумно резки трансформации (като тези в, ъъъ, кой да е филм, свързан с ИИ? Her ми е особено очеизбождащ пример. ) Aji 3 просто връзва отделните твърдения на своите „родители“ в изводи, които карат нас, зрителите, да се замислим какво е онова, което всъщност ни формира.

Но това е само второстепенна линия. Хората, които лека-полека започват да се очовечават – те са разковничето! (И това, заради което гледаме корейски сериали – освен сълзите и сопо смеха – да?)

Още съм в лека абстиненция след края снощи... но и достатъчно зареден, за да продължа нататък. Към следващите стъпчици в очовечаването ми.

[Кал]

Диалогът с AllyVRK в пощата ми ме подсети:

I'm Not a Robot е конструиран на
принципа „почваме леко и повърхностно (и с най-несимпатичния главен
герой, който съм виждал в техен сериал от доста време насам) – и
преливаме в тежко и дълбоко“. Това е типично за дорамите.

Силата му се завихря след първата една трета, деме
к;)

[Radiant Dragon]

Както бе написано в съседната тема:

Наченки в киното? Show me!

(But not in this particular topic, probably. )

Та, тази вечер гледах Bright.

Да, да, видях из нета, че най-вероятно е духовен римейк на Alien Nation и приходящите продължения. (<-Т'ва също съм си го заплюл да го гледам, мжд.)
Не е в това въпроса.

Причините да препоръчам Bright (поне като за едно гледане) са две:

• 1. Филмът е доста близо като атмосфера до Shadowrun вселената (с изключение на киберпънк частта и факта, че магията е по-lowkey/рядкост)

• 2. Макар със сигурност да могат да се отправят критики по въпроса, смятам че отговаря на контекста на горния цитат; това не е, както се опитва Интернет да изкара филма, "поредната buddy cop драма"; най-малкото е много добър subversion на съответния под-жанр

При това положение все повече ми се затвърждава мнението, че в Холивуд все по-рядко ще (и в един момент изобщо няма) се виждат качествени творби. Дотук Нетфликс вече три пъти ме изненадват приятно, при все че подхождам с предубеждения. Мда, май бъдещето на киното е - you guessed it - в indie сцената. Le gasp, закъсняват спрямо компютърните игри само с... пет-шест години.

ПП. Съгласен съм обаче с една от публичните критики - че идеята на филма щеше да работи по-добре като сериал; тия 120мин. лента бяха тъпкани с world-building до козирката, че чак преливаше. Обаче за такъв тип реализация щяха да трябват най-малко бюджет колкото тъпия Game of Thrones, а това не го виждам пак да стане в близкото десетилетие...

[Кал]

По препоръка на Наско гледам корейския сериал I Hear Your Voice, в който младеж със способността да чува чуждите мисли, адвокатка, която се клатушка между грижата за ближния и умерлашката незаинтересованост, и цял куп други образи се борят с правосъдието, отмъщението и прошката.

Сцената, която съм ви подбрал обаче, не е пряко свързана с основния сюжет. Тя просто ме тресна, понеже се случва често, на всички ни. И в нея познах собствените си реакции, и не се харесах.

Почва в 22:15 тук (еп. 13). Гледайте поне до края на 26-ата минута.

[Кал]

Crowning Moment of Awesome от I Hear Your Voice - сцената, която започва в 34:30 тук (еп. 16).

Отдавна не ми се беше случвало хем да ми текат сълзите, хем да се смея с глас...

[Кал]

По задочна препоръка на Мартин оня ден с Янчо гледахме Hunt for the Wilderpeople. Мил, забавен, размислящ филм. И точно по моята тема, която ще начена наесен.

Отбелязвам си да опитам и другите филми на Taika Waikiki.

[Radiant Dragon]

Изгледах днес отново позабравен, но любим мой филм от детството ми - Магистрала 60 (Original Title: Interstate 60: Episodes of the Road)

И сега, 15+ години по-късно, го харесвам още повече. На повърхността изглежда като забавна комедия, но всъщност е превъзходно философско приключение за свободата на избора и възможността да бъдеш себе си, да повярваш в собствените си способности. И както много други култови класики, лентата е пълна с легендарни цитати.

Навремето "Магистрала 60" изигра ключова роля във формирането ми като личност - и иронията е (ще разберете ако изгледате филма), че след преживяването на тази история започна семейната "борба" срещу родителското тяло и отстояването на правата ми като отделен индивид.

Spoiler

А после... години по-късно, спиралата се завъртя и както посветените в храмовете на Амон Ра в древен Египет, така и аз видях "другата стена" на житейските отношения с майка ми и баща ми.

[Radiant Dragon]

Spoiler

Отбелязвам си да опитам и другите филми на Taika Waikiki.

Убеден съм, че ще пропуснеш Thor: Ragnarok.

https://en.wikipedia.org/wiki/Taika_Waititi

ПП. Въпреки че е един от най-"гледаемите" филми на Marvel след Guardians of the Galaxy. Някак си разбираемо когато ползваш истински талант, а?

[Кал]

Spoiler

Всъщност Thor: Ragnarok беше първият филм на Уайкики, който гледах. Препоръча ми го Уейн, но май бяхме с Мартин и Снежи, като си го пуснахме вкъщи. И се забавлявах доста... но не достатъчно, че да го сложа чак в тая тема.

[Кал]

След препоръка на Наско (в най-обхватния обзор на сериалите, който той е правил досега – търсете го в следващия алманах „ФантАstika“):

Legion

Почнах да гледам Legion. Наистина не съм виждал толкова богата
фантасмагория. И не е само до образите – музиката, актьорската игра,
енергията на самия сценарий...

Чудя се колко епизода ще успеят да поддържат това темпо. То обикновено изтощава.

Върви ми на красиви психарщини тия дни...

https://www.putlockers.me/tv/legion-season-1-16274.html

В момента съм до епизод 5 и все така ми е трудно да си контролирам дъха.

Първи сезон го свърших (само осем епизода е) и мислех да изчакам Вик (или друго другарче), ако решим да гледаме втори в тандем. Ама не мога повече да чакам...

И как да мога? Вижте само минута 05:38 в първия епизод от сезон 2:

https://www.putlockers.me/tv/legion-season-2-20626.html

(Не е сериозен спойлър.)

Или сцената, която започва в 40:50. Тя пък въобще не е спойлър. (Мисля. )

В 4-ти епизод от втори сезон има сцена, в която героите се оказват в нещо като Colossal Cave Adventure.

А в 6-и епизод, около 18-ата минута... блях, това мишленце трябва да се види.

(Но без да сте изгледали предишните 18 минути + края на епизод 5, няма да ви тресне толкова неочаквано. Legion НЕ е комедия.)

Началото на 7-и епизод е... косонастръхващо. Особено сцената с Ask yourself: what is more terrifying? Fear--or the frightened?

Интерлюдията, която започва в 34:10 на 8-и сезон, е по-стряскащата версия на този клип на Светлинките.

[Radiant Dragon]

Spoiler

Цъкам ти бутончето "Благодаря" по дежурство, но моля те, Кал, повече не линквай към някакви рандъм стрийминг сайтове. Веднага ме наспамиха с гадни реклами и pop-up прозорци, напук на adblocker-а ми.

Ти може да си на Линукс и да не те грее, но за нас бедните тъпи потребители на Винбоз, за да запазим машините си чисти, употребата на торенти е основното (и разумното) решение.

Peace.

[Кал]

Spoiler

Не съм сигурен, че ще мога да удовлетворя. От известно време не си свалям филми на харда, ако мога да ги открия онлайн. А и директният линк е най-бързият начин да се види определена сцена: кой би си свалил целия филм, за да провери какво става в тринайсетата минута?

Иначе и аз се боря с изскачащите реклами като прасе с фойерверки, нищо че съм на Линукс...

[Кал]

След многократни препоръки от Наско най-сетне започнах да гледам Kyle XY.

И ми иде да се наритам в главата. Защо съм отлагал толкова, толкова дълго...

[Кал]

Докарах до втория сезон на Kyle XY. И стигнах до една сцена, в която Джеси XX се е захласнала по стар романтичен филм. Пада се около седмата минута в епизод 6. Леле, колко прилича на Ади там...

А епизод 7 е сякаш първият, в който темата за обществения активизъм се развихря. Changing the world one moron at a time ... yes, baby! Изкушавам се да си го взема за девиз.