Поредицата за Котарака

[Кал]

Още една, съвсем конкретна препоръка за серията:

Ще се радвам да видя някакви точки за "етика" или нещо от сорта. Подобно на alignment-а в ролевите игри. Да, човек е сложно създание и някой път е в състояние да постъпва ужасно, а друг път - прекрасно... но все пак приемам, че лека-полека кривва на една страна, когато взима определени решения, и по-нататък му става все по-трудно да взема обратните решения - да си "смени нрава". Това му се отразява дори в отношенията с другите хора. Така героят от "Нарциса" би трябвало да се оформи доста различно като характер, ако е минал като "сокол" и ако е минал като "орел".

Не става дума за наказания или морализаторско размахване на пръсти. (Въпреки че в "Асасините" Алекс [offtopic]се гаври много нежно с по-темерутестите читатели... )[/offtopic] Става дума за достоверност на образа.

И още нещо, което е по-скоро за личен гъдел - герои, особено онези, които са по-разработени (и особено по-симпатичните ), да се прехвърлят от книга в книга. Усещането за приемственост лично мен много ме "обвързва" с една поредица и света й.

[Nameless]

Като си докарах темата тука, да драсна редче за нея...

На мен "Котаракът и Черният Нарцис" ми беше малко странна за книга-игра, защото... Ами героят не бях аз. (тъкмо проверих заглавието - и двете са с пълен член) Това първо лице малко ми действаше на нервите, въпреки че много се радвах на системата с кодовите думи, наистина е по-добра, защото не ти издава нищо. Имаш ли "череши"? Ами "вишни"? Какви са тези работи? Изобщо не ти подсказва какво не си направил правилно.

[Радо]

Няма ролева игра в която играча да играе себе си - затова се казва ролева, защото играеш роля на някой друг - някой който не си в реалния живот. Затова е интересното доколко успяваш да влезеш в главата на персонажи като Котарака и да изиграеш ролята им.

[Тарикат ХХ ранг]

Тя май имаше предвид липсата на второ лице. "Ти правиш това, ти правиш онова"...
Ако не греша, "Небето ви чака" също беше в първо лице?

Инак кодови думи имаше в "Кървав меч" III-V, а от българските КИ - в "Да спасиш Титаник" на Любо Николов (ако не бъркам заглавието). Наистина много добра система.

[Кал]

Разликата със "Спящия убиец" (например) е, че в Котарака до голяма степен ти можеш да определяш характера на героя. (В "Убиеца" просто трябва да го опознаеш добре.)

Аз продължавам да си мисля, че ако Котаракът прави "гадории", те трябва да се отразяват някак на характера му после. Пълната свобода не е много оправдана психологически - всяко действие оставя някакъв отпечатък върху нас, т.е. донякъде ограничава последвалите ни избори.

[Nameless]

Няма ролева игра в която играча да играе себе си - затова се казва ролева, защото играеш роля на някой друг - някой който не си в реалния живот. Затова е интересното доколко успяваш да влезеш в главата на персонажи като Котарака и да изиграеш ролята им.

Тя май имаше предвид липсата на второ лице. "Ти правиш това, ти правиш онова"...

По памет - "ако още не ти е попадала книга-игра, читателю, знай, че това е книга, в която героят си ТИ - ти вземаш решенията..." и т.н. Така започва "Нощта на Върколака", това имах предвид.

[Радо]

Честно казано, винаги съм се чуствал адски глупаво когато ми говорят с второ лице , особено когато се налага да вземам решения които никога не бих взел в реалния живот. Затова и предпочитам първото или третото лице когато се говори за персонаж от каквато и да е игра.

[Тарикат ХХ ранг]

Да, "повдигаш учудено вежда" например Забавно е, но някак придава роулплейски момент. Слвало ми се е да повдигна учудено вежда, когато авторът на книга-игра го иска от мен.

Абе, много сме тъпи. Ей сега ми хрумна кои са първите книги-игри. Ами - пиесите. Е, не променяш сюжета (освен ако не ти се наложи да импровизираш при забравен текст). Но определено роулплейваш. Има игра, има и текст. А самото поставяне на пиесата на сцена вече е първият LARP В такъв случай първите книги-игри и LARP-сценарии са писани от Теспис от Икария. Както обикновено се оказва - гърците са изобретили и това.

[Кал]

Отзив в Goodreads за „Котарака и Абаносовият дракон“:

Кратки впечатления:

~ Еее... при първия ми прочит избрах маршрут, в който

Spoiler

Бранко

го убиват извън кадър. А аз точно заради

Spoiler

това

взех да чета книгата... :D

Ей! Забравих най-ВАЖНОТО! В тежък

Spoiler

: Тоя текст е поредният див СкаНДаЛ за българския фендъм! За гътясването на Бранко вече чухте. Освен това Котарака получава шанс да направи котенца на... Криси! Криси, фенове и фенки!! :-О О.о

Торо, как ни тъй бе срам?!?!

~ Докато стигна финала, ме утрепаха два пъти, главно защото не бях сигурен какво точно умее Котарака с (примерно) акробатика и бдителност. Точковият ми резултат също беше мизерен – около 30.

Когато прегледах цялата книга, изчислих, че 95 точки могат да се съберат със сигурност. За 100 не съм убеден, но смятах всичко наум, на хартия може и да ги докарам. (Да помниш 20-ина кодови думи, е хубаво упражнение за паметта. ;)

~ На художничката съм фен още от предишната книга (нали е същата?). И ми прави впечатление, че тя обича да илюстрира най-вече чувствените сцени. Придавайки им чувственост, която – да си го кажем правичката :D – в текста липсва. (Какво? Вие не се ли дразните, когато авторът блъсне героят и героинята в спалнята – или върху спалнята – а после ни се измъкне с „Когато всичко свърши...“?)

Spoiler

След като прочете моя отзив, авторът ми подсказа да се оглеждам за звездички в текста и да прилагам правилото „16+“ – или обратното. ;) Приложих го... и веднага му връщам една от звездичките. Към оценката.

:D

~ Като цяло, и сюжетът, и стилът ми дойдоха твърде „равни“, но на един момент се засмях – когато Котарака реши да изостроумничи с Криси, че „прави вятър“. Засмях се, понеже в първия момент не можах да разбера тя защо се засегна. И после бях: „Ааааа... Ооооо...“.