Човешката - под носовете ни

[dany_vassileva]

Тук ли да споделя, а? Дако.
Ами, вървя си аз из все още съществуващия книжен пазар на пл. Славейков и кого, мислите, срещам? Стърджън! Още таейки неприятния спомен от първата ми среща с него, аз крадешком се оглеждам къде да се шмугна сред тълпата, та да не ме приближи със секирата, но уви - вече чувам гласа му да ми шепне на ушенце "Погледни надолу!" И какво, мислите, виждам? Бленуващите му кристали, гордо изпъчили гърди сред ССС на един от щандовете. До сега не бях виждала вече родилото се преведено чеденце и ми стана едно мило мило мило, като го видях!!! Дако, рекох си, дако, така е добре!

Поздравявам ви, човеци, човечета и човечки за туй детенце! Дерзайте все така!

[Кал]

:)))

(На това му викам аз "Рождествена изненада"...)

А да ти пазим ли - все пак - една бройка?

К)

[svetliche]

Мили,

искам да ви споделя, че преди няколко дни във факултета ми имаше тържество в памет на професор Александър Фол - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0% ... 0%BE%D0%BB
Той е починал преди 3 години, но въпреки, че е знаел, че му остава малко, е посветил времето си, духа, страстта към преподаването до последно на своите ученици...

На тържеството бяха поканени всички преподаватели от катедра Културология, ректора - Иван Илчев, декана и самата му съпруга Валерия Фол, която ме разплака... буквално...
Тя се извини, че ако е малко ревлива, да не й се сърдим, просто много се вълнува, защото духът на Фол със сигурност е тук, в тази зала, с нас и слуша всичко, което се казва... и разказа кратко, ясно и без много емоции, но толкова докосващо спомени от последните му дни. Каза, че се интересува от литература...

Накрая, след тържеството аз се запознах с нея и й споменах за нашата Човешка библиотека и тя се вдъхнови, взе "Последният еднорог", който бях оставила в библиотеката и каза, че непременно ще се свърже с нас и каза, че трябва да има повече хора като нас.
Аз се развълнувах много. И все още съм, защото изглегжда обикновена, но силна, волева и Човечна жена. От тези хора, както се изрази тя, с главно Х, само че аз им казвам Човеци с главно Ч.

та, все не намирах време да споделя, ето сега намерих и го направих.

[dany_vassileva]

Накрая, след тържеството аз се запознах с нея и й споменах за нашата Човешка библиотека и тя се вдъхнови, взе "Последният еднорог", който бях оставила в библиотеката и каза, че непременно ще се свърже с нас и каза, че трябва да има повече хора като нас.
Аз се развълнувах много. И все още съм, защото изглегжда обикновена, но силна, волева и Човечна жена. От тези хора, както се изрази тя, с главно Х, само че аз им казвам Човеци с главно Ч.

та, все не намирах време да споделя, ето сега намерих и го направих.

Човеците се подушват отдалече, така е. Ние пък у мое даскало им викаме човек с главно ЖМ (чете се жмъ с ударение на ъ и издаване на долната челюст леко напред за по-голяма изразителност на изказа)

Аз пък искам да споделя друго нещо.
Тая седмица чета Играта и понеже съм погълната от нея, не мога да я откъсна от очите си, та една колежка в университета я забеляза, но нищо не каза. По-късно пак нещо за нея стана на въпрос, и какво,мислите, се оказа - познавала се с издаделя. Кой е издаделят бе, питам. Калин Ненов - отговаря. Била рисувала за някои неща, познавала го от преди първи курс (сега сме трети) и т.н. Забъбрахме се и се изнанадах как през цялото време, тези 3 години, нито тя, нито аз съм знаела, че в тоя ВИАС освен мен и Дилян други с честта да познават Калин няма. Или поне не от моя курс. Сигурно и тя така си е мислила. Обясняваше ми колко трудно й било по време на заверките да продължава да рисува, но въпреки това!
Потърсих в човешката нейни рисунки, но сред хужожниците не намерих името й. За напомняне само, става въпрос за Елена В..... как беше забравих, защото не е често срещана фамилия.
Та?

[Кал]

Елена Ванс е това - нейни са илюстрациите към разказа на Мария Спирова в първия ни алманах. Пуснали сме ги онлайн, разгледайте ги (щото в хартиения алманах и без туй на нищо не мязат :/). В новия алманах също ще има нейна илюстрация.

[Кал]

Темата има нужда от изтупване. Ето:

Има една инициатива за директна връзка между читатели и писатели, която къкри от почти година във форума на Моята библиотека:

http://forum.chitanka.info/patronize-cr ... t2502.html

Покрай сегашните вълнения има шанс най-сетне да се натрупа критична маса и къкренето да прерасне в кипеж. От нас зависи.

Също като рекламата – когато е за книги, тя зависи най-вече от самите читатели. Ако те наистина харесват прочетеното, ще допринасят и за разгласата му – във форумите, в които пишат, личните си приятелски среди, навсякъде, където имат глас. Ако някой разчита на по-„централизирана“, „силова“ реклама, той разсъждава в същите феодални модели, които раждат отрочета като ACTA.

В отговор на „Свободни или ?“ в Пещерата на неандерталеца.

[Кал]

Я! wakeop ни е споменала в обзорния си анализ „За атаките над „Моята библиотека“, пиратството и навиците на потребителите“:

Много симпатични ентусиасти, ползвах възможността през тях да платя книга, прочетена вече свободно. За разлика от еКниги приемат плащания и с ePay. Предвид, че са повече общност от фенове, а не толкова издателство и съвсем не електронен магазин, се иска малко повече време за ориентация тип “как да получа и къде да платя”.

Хм, като се замисля – вероятно бих “инвестирала” предварително в роман, който ще ми е интересно да прочета, идеята им е интересна. Обаче обичайно се занимавам едновременно с един тон неща и все забравям, че съм пропуснала да реализирам добрите си намерения.

[frog]

Имам генерално процедурно предложение!: във всяка поне хартиена книга на ЧоБи отсега нататък на видно място ВИДИМО да има призив да споделяме активно любимите си книги, да се четат и препрочитат, за да не стоят къде ли не нечетени. Лично аз бих изписвала нещо кратко на разделителите на настоящи книги.

Смятам, че е важно да се напише, защото както има хора, дето редовно казват: "Абе вземи прочети тая книга, щото е много яка", то съм убедена, че страшно много хора не възприемат личните си книги като годни за физическо, а не само идейно споделяне с другите. Не говоря за скръндзи или за хора, които не обичат да им опипват книгите (no offence). Аз не обичам да ми омърлят книгите за 0 време след като в моите ръце четени са като нови!
Та, не говоря за тези случаи, а за случаите, в които хората просто не се сещат да пуснат книгата да обикаля около притежателя.