Доброто писане – отвътре и отвън, и холистично

Обсъждаме лични художествени текстове и споделяме идеи за разхубавяването им.
Post Reply
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Доброто писане – отвътре и отвън, и холистично

Post by Кал »

Отцепено от тази тема

Trip wrote:Механиката на езика започва с типографията и граматиката му. Употребата му не само започва, но и всъщност се изчерпва с това.


Моето принципно възражение идва по линия на едно наблюдение, което за първи път срещнах при Де Боно: че механиката, независимо каква е, от един момент нататък пречи на креативността. Връзката м/у обем знания и способност да генерираш нови идеи се описва с т. нар. „криви на солта". Нещо такова:
Image
- като на абсцисата е „обем знания“, на ординатата - „творчески потенциал“.

Прекали ли се със знанията, страда креативността. Убеждавал съм се в това многократно.

За мен, по опита ми с други хора досега, знанието „това е сказуемно определение“ е прекалено. Ситуациите, в които помага, са в пъти по-малко от ситуациите, в които затормозява. Оттук и търсенето ми на кратки, макс. ефективни правила.

А „целият“ и „целия“ са – ако помня вярно – несъгласувани определения. Much cleverer that has made me. ;)
Trip
Posts: 230
Joined: Mon Nov 23, 2009 1:53 pm
Has thanked: 43 times
Been thanked: 86 times

Re: Помагало

Post by Trip »

Добавка (пак): демократизацията на познанието (лесните правила) прави възможно повече хора да по-креативни, но прави всеки един от тях по-малко креативен. Дилейни има едно такова много добро наблюдение, а преди него - Жак Барзун. Механика/креативност ми стои като твърде черно-бяла дуалност.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Помагало

Post by Кал »

Trip wrote:Сподели в какви случаи си се убеждавал, че е - интересно ми стана


Ами например, ъъъ, в моя и твоя случай?

*хихикам си*

По-точно: Замисли се за всичките ситуации, в които си изпадал в творчески блокаж, понеже си знаел твърде много. И не си виждал какво ново ще допринесеш самият ти - как въобще може да ти дойде нова идея, след като вече има толкова много...

Може да си помагаш с блога си.

*хихикането ми добива откровено ангслански оттенък*

Аз имам адски много такива „самоблокирания“, от прекалена, ъъъ, ерудиция. Наско Славов – също. (Той затова има само 30-ина художествени текста, за всичките години, през които пише. Писал е само когато е бил убеден, че не е виждал съответната идея другаде.)

П.П. Няма нужда да правиш добавките на отделни постове. Аз гледам да се оглеждам ;) и за редакции в стари постове.

И я вземи наистина си потърси Де Боно в оригинал. Тоя човек е безсмислено да се преразказва. ;)
Trip
Posts: 230
Joined: Mon Nov 23, 2009 1:53 pm
Has thanked: 43 times
Been thanked: 86 times

Re: Помагало

Post by Trip »

Ще си го потърся :) Ти прочети нещо на Дилейни ;)
Но при мен творческият блокаж не е от прекалено много знание, а от проблеми с attention span-а, за жалост. Да не говорим, че и писатели с безкрайно много и безкрайно **малко** познания си блокират редовно по една или друга причина - за съжаление това е вечно препятствие за творческата дейност. Знанието може да е причина, но е само една такава и дори не е най-ясно изразената, според мен. Също така нямам **ама никакви** проблеми с това, че ще повторя нечия "идея" - колкото повече **знае** човек, толкова повече знае, че идеи се раждат под всякаква форма и са безкрайно много.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Помагало

Post by Кал »

Добре де, приеми закачката с тебе като... закачка. :)

Но връзката „много знания – големи колебания за смисъла да се твори“ при мен и при Наско е многократно изживявана. А Де Боно стига до горните заключения, наблюдавайки много повече хора, в най-различни ситуации.

(Не казвам, че това е основнаТА причина за блокажите. Но е причина, много често. И втренчването в граматиката също влиза там, особено при първото писане на текста. Да почнеш да си редактираш граматиката още докато създаваш нишката на историята, е адска глупост. Толкова адска, че даже ще си оставя твърдението без примери и обосновки. То е self-evident. *хахаха*)

Дилейни съм чел покрай Владо и теб. Но ти дай линкове, не се стеснявай. :)
Trip
Posts: 230
Joined: Mon Nov 23, 2009 1:53 pm
Has thanked: 43 times
Been thanked: 86 times

Re: Помагало

Post by Trip »

Aз без втренчване в граматиката (в случая, типографията) не бих си отграничил следните вариации на фокуса на пряка/непряка реч:

Той й обясни положението.
Той й каза, че положението е <такова и такова>
Той й каза, че положението е <такова и такова>, <мамка му>.
Той й каза, че положението е <такова и такова>, <мамка му> <!>.
Той каза, <положението е такова и такова>, <мамка му> <!>.
<Положението е такова и такова>, <мамка му> <!>, каза той.
Той каза: - Положението е такова и такова, мамка му!
- Положението е такова и такова, мамка му! – каза той.
- Положението е такова и такова, мамка му!

Думите в остри скоби илюстрират съответно 1. подробно обясненото положение 2. езикови маркери за "прякост" на речта, сиреч, думи от устата на героя, а не преразказани от разказвача (мамка му) и 3. препинателни маркери за прякост на речта. Би могло да важи и за предаване на мисли, че и за описания.

За мен всичко това са различни смислови отсенки и фокусират речта различно. Според мен езикът трябва да идва на един писател дума по дума, знак по знак дори, защото не се знае кое ще отклони мисълта на автора в посока по-голяма енергия и живост. Да, не е лек процес, но вдълбаването в текста (именно в текста, не в историята, която кристализира от него) само помага.

Колкото до втренчването в граматиката, свободно ще цитирам пак Дилейни, който цял живот е творил с тежка дислексия (Флобер е бил същият, между другото): "Казвах си, така и така се връщам постоянно да поправям сгрешени и пропуснати думи и изречения със счупена граматика, защо да не взема да махна някой излишен епитет, висяща в нищото конструкция или да изчистя някой образ."

На мен дислексичният подход към писането ми допада страшно много.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Помагало

Post by Кал »

Trip wrote:На мен дислексичният подход към писането ми допада страшно много.

Това хубаво.

Само че не се ли хващаш, че сюжетите ти страдат?

Или те не са ти толкова важни, на този етап?

(Тая тема ще я сцепя и преместя, като видим накъде върви. Сега засега си хортуваме свободно тука. :))
Trip
Posts: 230
Joined: Mon Nov 23, 2009 1:53 pm
Has thanked: 43 times
Been thanked: 86 times

Re: Помагало

Post by Trip »

Подходът не пречи въобще на сюжетите. "Страдащ сюжет" е силно субективно понятие също така ;), да не говорим, че е всъщност количествено натрупване на погрешно подбрани микроелементи.
Съжетите определено не са ми важни, когато се упражнявам. В момента пиша същински разказ и нямам проблеми със сюжета, в смисъла на "събития". Сюжетът може да крепи едно произведение (повечето, макар и не всички), но стойността на произведението неизменно е другаде. Подходът "дума по дума" (ми) дава **структура**.
На повечето от нас в по-голямата част от времето езикът ни идва на буци, които натъкмяваме към речта си криво-ляво. Доброто писане е ограничаването на този импулс. В процеса на самото писане търчането подир "сюжета" никак не помага за ограничаването му. Както писах в друга тема по друг повод, естетичното = излишък. Структурата е именно привнасяне на излишък (от паралели, от образност, от символизъм и т.н.) към голите кости на събитията. Моят конкретен "излишък" най-вече са опитите ми да предам сетивната текстура на света, през който бродят героите.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Помагало

Post by Кал »

Добре, като си готов, остави нас да преценим дали е страдал тоз сюжет, и по кого. :D

В момента си говорим малко с облаци. (А аз се предполага да превеждам и подготвям пакета „Теллалов“ за ekf.bg. ;))
Last edited by Кал on Tue Sep 13, 2011 11:22 am, edited 1 time in total.
Reason: - P.S.
Trip
Posts: 230
Joined: Mon Nov 23, 2009 1:53 pm
Has thanked: 43 times
Been thanked: 86 times

Re: Помагало

Post by Trip »

Там е работата, че аз поне не мога да коментирам герои, сюжет и сетинг без да прибягвам до микро-нивото. Тъй че ако ти намериш проблем със сюжета ми, например, то за мен това ще е проблем именно на "нотирането" на разказа дума по дума :)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Помагало

Post by Кал »

Сега ще нахвърлям още един „облак“ – за по-нататъшно „уплътняване“:

Доброто писане, освен потъване в езика (работния си инструмент), изисква и потъване в ситуацията – това, за което пишем. С въпроси, и въпросите под тях, и въпросите отдолу.

Защо постъпваме така, а не онака? Как бихме искали да постъпим, ако имахме всичко време на света, и никакви ограничения отвън? А ако нямаме всичкото време? А ако имаме ограничения? Защо сме приели, че едното поведение е убедително, а другото - wishful thinking? Какво се случва вътре в човек, който е бил насилен, а ние сме посегнали да я прегърнем, без да знаем? Какво разбираме, когато ни говори някой, с когото нямаме общи дефиниции? Любов без ревност може ли да има? През какво се минава, за да се стигне до любов без ревност? ..............

Потъването – изчистването на съзнанието ни от дребните разсейващи неща,
(като тая чалга, която, за бога, съседите идиоти си пускат за сто седемдесет и шести път :/)
разчупването на пластовете готови отговори и смелостта да издържиш на онова, което ще откриеш отдолу – си иска време, концентрация, целенасоченост. Тогава „дребните разсейващи неща“ могат да бъдат и... запетайките и членовете. Да гледаш инструментите си значи, в една или друга степен, да изпуснеш от поглед обекта, заради който изобщо си посегнал към тях.

Емо – знам, че тази метафора при тебе не работи. При мен, на всичките етапи, през които съм изминал досега, работи стопроцентово. Аз имам склонност да изгубвам гората, гледайки дърветата. И затова си изработвам механизми да не го правя. Да карам първо по същностното; а после да оглаждам и доуточнявам.

Благодаря и тук, че си публикувал есето на Маестрото. По-нататък вероятно ще поспоря с него. Аз обожавам да задявам Маестрите. :)
Trip
Posts: 230
Joined: Mon Nov 23, 2009 1:53 pm
Has thanked: 43 times
Been thanked: 86 times

Re: Помагало

Post by Trip »

"Да гледаш инструментите си значи, в една или друга степен, да изпуснеш от поглед обекта, заради който изобщо си посегнал към тях." - Хм, не бих казал, че значи точно това.

При мен ключовата дума е флуидност, до степен на дзен.

Няма гора и дървета. Гората е в дървото и обратно. Потъването в ситуацията променя думите. И обратно. Думите са чувствени. Липсата или наличието на запетайка (или да вземем примера ми, липсата или наличието на тире за пряка реч) ми се отразяват на тялото. Разбираш ли? Не ми харесват механистичните метафори, до които прибягваш. Слагам запетайка, защото това кара небцето ми да потръпне приятно от паузата, а не защото с нея ще изоперирам текста по-добре. Пропускам тирето на някоя пряка реч, защото космите на врата ми се изправят от приглушения, очужден така глас на героя.

Това е влизане именно в ситуацията. Аз нямам същностно, защото всичко е същностно. Когато не пиша есета, а художествена литература, няма как да зная дали от всичките 1000 страници читателят няма да отнесе със себе си онзи приглушен глас на героя без тире на пряката реч и дали **това** няма да го промени - пък "идеята" ми кучета я яли.
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Помагало

Post by Кал »

В момента май сме се засилили по успоредни прави. :)

Няма лошо де – все хубави щрихи се появяват, още и още облаци за уплътняване.

(Евал съм ги в метафорите, съм ги. :lol: )

Аз ще се спра за днес, че почва да се обажда умората от недосън, а има още работи за свършване...
Trip
Posts: 230
Joined: Mon Nov 23, 2009 1:53 pm
Has thanked: 43 times
Been thanked: 86 times

Re: Помагало

Post by Trip »

В смисъл, че въобще не се разбираме ли? Мисля, че си уточняваме дефиниции :)
Няма гора и дървета в художествената литература, за мен - също така няма "обект" и "инструмент". Само защото има две думи за нещата, не значи, че са две неща, или пък че има практическо значение, че са две.

Какво смяташ ти за гора и какво - за дървета в писането? Как точно ти пречи "инструментът" в осмислянето и вдълбочаването в "ситуацията"?
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Помагало

Post by Кал »

Не толкова че не се разбираме – а че всеки от нас описва различни аспекти на процеса на сътворяване.

Например: опитай някой път да изградиш ситуацията „Какво се случва вътре в човек, който е бил насилен, а ние сме посегнали да я прегърнем, без да знаем?“. И провери:

1) дали в началния етап – докато се настройваш към психологическото състояние на такъв човек, и твоето собствено, когато видиш/усетиш реакцията му - мислиш за самия език;

2) дали, ако се водиш от езика, накрая си доволен от достоверността на образите. Те истински ли са? Има ли реплики, реакции и действия, които са там заради звученето и структурата – а не защото тези образи точно това биха казали/направили?

Сега обаче верно млъквам. :)

П.П. За проблема на думите vs нещата има един много як цитат от Зиндел. И до него ще стигна, в темата за цитатите, които ни създадоха. ;)
Trip
Posts: 230
Joined: Mon Nov 23, 2009 1:53 pm
Has thanked: 43 times
Been thanked: 86 times

Re: Помагало

Post by Trip »

Последно доуточнение, защото ми се струва, че ме тайпкастваш малце :Р
Вярно е, че много говоря за езика, но - бях ти казал в онази книжарничка, ако не се лъжа, - прекалявам с определени аспекти от говоренето за литература, защото са престъпно неглижирани, а не защото **аз** мисля приоритетно за тях. Както казах по-горе, за мен двете са едно, така че от нито едно от тях не "започвам" по правило, едва ли не.

1) За мен психологическата настройка към предложената от теб ситуация представялва именно фина настройка на езика, с който я описвам. Ще пренапиша първото изречение, ако трябва, десет пъти, десет пъти ще се взирам в образа в главата си преди той да изкристализира истински, искрен и от него да може да произлезе истинско и искрено следващо развитие на ситуацията - не бих предпочел да разпиша цялата ситуация, пълна с врява и безумство, и после *пак* да трябва да се връщам на първото изречение и от този момент във визуализацията му **все пак** да се окаже, че второто и следващите вече записани изречения трябва да заминат в кошчето. Правил съм го :D

2) Както казах, при мен езикът и материалът водят поравно ;) Също така, звученето (да **не** се чете "поетизмът") и структурата предизвикват чувството за достоверност на образите - у мен специално - наравно със спекулациите ми как би реагирал този или онзи човек, или аз. Всъщност те ми събуждат емоциите, защото спекулациите относно психологическа достоверност са предимно интелектуални.

Но ще пробвам да разпиша една такава ситуация по моя начин и ще тестваме как се е получило :)
User avatar
Кал
Първопроходец
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 3103 times
Been thanked: 2531 times
Contact:

Re: Помагало

Post by Кал »

Trip wrote:...защото спекулациите относно психологическа достоверност са предимно интелектуални.

Ей! Май стигнахме до разковничето на разминаването ни!

Значи:

На едно много дълбоко, под-думите, на-чистото-чувство~усещане ниво, аз зная кое състояние и коя реакция са достоверни и кои – измислени. Няма там мислене, и няма колебания. И нищо интелектуално няма. Някакъв изначален опит е това. Моментно състояние на свързаност – тъкмо оная холистичност, която току споменаваме.

Мисленето и колебанията започват, когато тръгна да превеждам под-думното в думи. (В това отношение съм доста дислексичен аз самият.) И се получава така, че някой път „улучвам“ под-думното едва в десетото изречение. После, като ми секне поривът,
(а „улучването“ винаги е свързано с бесен порив да се пише, пише, пише, без спирачки, за да не секна това, което съм улучил)
се връщам и оправям първото до деветото изречение. Така, че да „достигнат“ постигнатото от десетото.

Някой път просто трябва да ги махна. Някой път трябва да добавя още десет.

Но при мен няма проблем да почна тоя процес на изфиняване откъдето и да е. Достатъчно е да съм сигурен – с онова под-думно усещане-без-колебания, – че избраното „откъдето-и-да-е“ е улучило под-думното.

Много е готино това. Да плямпам за ineffable неща. *хильотя се*

П.П. Аз доста умишлено те отклонявам от говоренето за „престъпно неглижираните“ аспекти, тъй като имам твърде много подготовка именно за тях. Две години, всеки ден, по два+ часа. Това ми беше обучението по English as a second mother tongue, за International Baccalaureate: девет книги, от кора до кора, за две години. Като се почне от алитерациите и подбора на регистър и се стигне до mirror structures, themes and characters и цялостна архитектура на творбите. И – никакво говорене по смисъла и етиката на въпросните творби. (Точно обратното на нашата учебна система, да.) В резултат на което в един момент ми стана безкрайно безинтересно да говоря за похвати и подходи, и се завърнах with a vengeance към темите и идеите. Ефектът на пресищането, мисля. :(

В тая връзка: „Приказки за Юнаци и злодеи“ е гъцана с подводни рифове - поне моите части. На всичко, което някой би видял и оценил/разкритикувал там, аз мога да изкарам три пъти по толкова. Умишлено заложени. (А най-ужасното е, че след години дори аз няма да мога да го изкарам. :( Препратките и писаното между редовете имат гадното свойство да се забравят с времето... Което поставя интересния въпрос: А това, което се помни – какво е то?)

Подобна е хавата и с текстовете на Янчо Чолаков. Мен лично ме е страх да пиша рецензии по тях – защото ми е ясно колко малко съм хванал, от всичкото, което Янчо е заложил. По-интересно в такива случаи ми е да си говоря със самия автор, да тествам с него хипотеза подир хипотеза – включително умишлено абсурдните... но това вече е друга приказка. ;)

Но да – в бг писането тези аспекти наистина се неглижират масово, до престъпни размери. Така че, принципно: Говори за тях. Показвай и обяснявай. Има нужда преголяма.

Аз още не съм сигурен, че ми е минало достатъчно пресищането, за да го правя от сърце.

(Не съм сигурен и дали има достатъчно желаещи да слушат точно за това. :( )
Trip
Posts: 230
Joined: Mon Nov 23, 2009 1:53 pm
Has thanked: 43 times
Been thanked: 86 times

Re: Помагало

Post by Trip »

Това, че няма желаещи, си е факт, много тъжен.
Иначе няма защо да се отчайваш от това, че заложеното и възприемаемото при четене се разминават и като количество, и като качество.
Art is a disproportionate act. It's the name of the game. Трябва да се отбележи и да се има предвид, но не и да му се мисли толкова много. Малко като факта, че като цяло няма добра литература, която не е добре подкована в изобразяването/намекването на/за социалните аспекти от света, където се развива действието - какво ядат героите, къде спят, как си позволяват храната и подслона и т.н. Пак - да се има предвид, важно е, но няма какво толкова да му мисли човек и да се депресира/плаши от наличието на тоя фактор, или на предния.

Това, към което аз се стремя като читател, и към което се стремя да получавам като отзиви в качеството си на автор, е енергичен отклик на написаното. Може да са ти влезли пет абзаца от целия роман, обаче искам да говоря/да ми се говори за тях с ентусиазъм и наблюдателност. Това е напълно достатъчно.

Иначе, като се замисля, си прав, че истинността, правдоподобността на написаното е подсъзнателна работа, а другото - съзнателна. Но ми се чини, че в четенето е обратното - май се обърках и заговорих за себе си като читател, а не като потенциален автор, а пък двете се смесват постоянно в писането, та...

А иначе ти улучваш под-думното на десетото изречение, аз - на десетия опит да напиша първото. Понякога пък на единадесетото изречение ми се струва, че първото, което съм пренаписал десет пъти, трябва - в светлината на единадесетото, - да се пренапише още един или десет пъти. Така че нещата се изравняват малко или много - то зависи главно от интуицията кога човек ще усети, че пише бледо, или претрупано, или клиширано нещо (или всякакви комбинации от тия трите). Аз просто предпочитам всяко изречение да ми е солидна основа за следващото, може би защото често рано си хващам глупостите - още преди да поставя точката. Но и аз си мисля, че съм написал пет яки изречения, когато на шестото ми присветва: "Ей-ТВА е яко изречение, тия преди него всъщност са плява." Просто не ми се случва толкова често :)

Иначе съм напълно съгласен, че улучването поражда порив да се пише още и още - това му е якото на писането. А и когато после те четат, енергията, която те е тласкала да напишеш петте изречения след уцеленото, ще си проличи в тези пет изречения. Затова искам да имам усещането за уцелване на всяко изречение, за да може и на всички останали да им личи. Понякога едно изречение ми захранва половин страница, понякога - ъъъ, нищо. :D

Но този момент, в който казваш на ума си "Тия думи не стават, дай ми други!" и фокусираш образа в главата си, е истинското творене, а не дращенето по белия лист/екран.
Trip
Posts: 230
Joined: Mon Nov 23, 2009 1:53 pm
Has thanked: 43 times
Been thanked: 86 times

Re: Доброто писане – отвътре и отвън, и холистично

Post by Trip »

Един цитат от друго есе на Дилейни, "Of Doubts and Dreams". Може да го преведя цялото като се върна вкъщи, където ми е книгата.


"Когато писателят докосне хартията с писалката си – или зачука по клавишите на компютъра или пишещата си машина, - слага началото на уникален процес. Разбира се, писателите обмислят и планират някои истории предварително – и разбира се, след няколко написани истории човек може би ги обмисля и планира по-сложно. Но дори тази сложност е вероятно да израсте от процеса, за който говоря. Работата е там, че почти всички мислят за истории. Мнозина стига дори до план. Но мястото, където опитът на писателя се различава от този на всеки друг е по време на самия писателски процес. Това, което го прави уникален, е свързано пряко със съмняването.

Представяш си началото на история. (Всеки го може.) Опитваш се да го опишеш. (Всеки може да се опита.) Умът ти предлага дума, три, десет. (Не се различава много от това, което ти се случва, когато пишеш на приятел какво си правил вчера сутринта.) Записваш думите, първата, втората, третата, четвъртата, петата, шестата, седмата – внезапно се усъмняваш.

Усещаш претрупаност, оскъдност или клише.
Пристъпваш в нещо, което се случва само в процеса на писане.
Ако думата, в която си се усъмнил, е сред записаните, можеш да я изтриеш или задраскаш. Ако е сред тези, които ще запишеш, можеш да си кажеш "Не, не тази" и или да продължиш без нея, или да изчакаш да ти хрумне алтернатива. Отказът да запишеш нови думи или изтриването на вече записани, докато се съсредоточаваш върху образите, за които пишеш, кара нови думи да дойдат. Нещо повече – когато откажеш думи, които умът ти предлага, нещо се случва със следващата партида. Те не са същите, които биха ти хрумнали, ако не си се бил усъмнил.
Разликите навярно ще са малки или пренебрежими спрямо сюжета или цялостната постройка на историята – макар че може и да не са. Навярно ще има много за отхвърляне и в новата партида думи. Само че като нанасяш промените в мига, когато ги долавяш, насочваш историята навътре към ядрото на собствената й енергия. Когато правиш поправки на място, следващите думи, които ти хрумнат, ще са по-богати – по-богати на неща за приемане и отхвърляне."
Post Reply

Return to “Писателска работилница”