[коментари] Срив в комуникацията

[Кал]

Ще ми бъдат от полза забележките Ви към "Срив в..." - знам, че той е по-труден - в смисъл, не всички хора знаят, че кварките се описват с цветове и качества и тн ! Или алюзиите с "Бог не играе на зарове" на Айнщайн! Или не са ви допаднали политическите заигравки? Просто ми е интересно - ако имате време де!:):):)

За себе си мога да кажа, че нямам никакви съществени препоръки по
изпълнението – хареса ми как е написан. Всъщност „възроптах“ само по
идеите (нашият критерий 2 ;) – по-точно при представянето на Душите
като хлапетии-хулиганчета, които само гледат как да изклинчат. И общо
взето се държат по-зле и от нас, въплътените... Получи се сблъсък на
светогледи и очаквания: „В ТАКЪВ ли задгробен живот ни се иска да
попаднем?“. :) Оценявам обаче, че разказът е замислен като
сатира/фейлетон, така че не съм го „секирил“ грубо.

[Trip]

Не че съм чел разказа, но - това, че е замислен (и вероятно изпълнен?) като сатира/фейлетон не анулира ли каквито и да било очаквания към богатия поглед върху това що би била душата? В смисъл, в някакви сатири, които съм чел, и Бог е бил представен като произволно всемогъщо чиче. Аз от подобни трактовки бих могъл да се оплача, само ако са скучни.

[Кал]

Аз от подобни трактовки бих могъл да се оплача, само ако са скучни.

Покрай това си доразвивам възраженията така:

Закачката в „Срив в комуникацията“ лично на мен не ми е достатъчно оригинална – виждал съм такова „екстраполативно“ пренасяне „какви сме тука – значи какви сме и зад гроба“ доста пъти вече.

За сравнение бих дал „Ортокар - новия православен автомобил“, който, бъдеще да е, ще видим в новия алманах. А сега ще си пусна едни разсъждения и за него...