Сивият път

[Кал]

Отзив в Goodreads за „Сивият път: Наследникът“:

Една от най-пъстрите и космополитни родни фантастики, които съм чел. Осеяна с присъствието на западноевропейския феодализъм, индианските вярвания, духа на Близкия изток и дори собствените ни ширини... Всъщност Толкиновият епос е само една свързваща нишка през цялото.

Най ми харесаха научните обяснения като за хора, забравили съвременната наука (Немият брат и гемо магията ;) ), и образите деца/тийнейджъри. Младите герои на Любомир Николов принципно носят една комбинация от живец, палавост и добри намерения, която ми топли сърцето.

Най ми липсваше повече време, прекарано с всеки герой – за да го видя още по-изотвътре.

А последният абзац в книгата първо ме сепна, после ме разсмя. [spoiler]Той не е cliffhanger, ами направо... cliffplummeter. :D[/spoiler]

Добавка от 24.02.2015: Дълго се колебаех между три („харесах“) и четири („харесах много“) звездички. Днес най-сетне реших. По – както винаги ;) – субективни причини:

Да превеждам „Сивият път“ на Любо Николов – особено сцените с детските му герои – е изключително изцеляващо преживяване. Сам ставам а) деветгодишно момче; б) дванайсетгодишно момиче. Английският ми потича – без спънките и заекванията на застаряващия ползвател, леко, естествено... детски. Ето и сега: за два часа преведох близо 5 страници. (А нормата ми е час за страница...)

Сполай ти, Любо!

(Горното го написах в края на един силно изтощителен и изнервящ ден. *усмих*)

[Кал]

Тема за трилогията на Любомир Николов – Нарви, която започва с „Наследникът“ и свързва епоса на Дж. Р. Р. Толкин с далечното ни бъдеще.

Още откъси

[nraykov]

Малко ми е на кантар. Хубава е, има доста интересни хрумки, но е разпокъсана и ме "губи" на моменти. "Забравени сказания" за мен е класа над нея.

[Кал]

Григор Гачев разказва как да помогнем за появата на втори том от „Сивият път“

Напомням линка за директни поръчки от „Изток-Запад“ (най-сигурния вариант).

Има го и при новодобавения текст на „Наследникът“ в Моята библиотека.

[радина666]

Наблягаше на съвсем обикновени ежедневни житейски случки, действието се развиваше неусетно/ равномерно/плавно. Нямаше много екшън, преломна част в която да затая дъх, имаше приключения, свръхестествено. Главно показваше как деца си играят и растат в цялата книга. Най-интересни ми бяха заговорите между Филомена и Берилиус. За любими герои...Ланс и Кийра и Принцесата и Риго. Не ми допадна цитатите от други автори в началото на всяка глава и че в почти всяка глава се появяваше нов герой, който привидно няма връзка с другите, освен Ектор, например. Сигурно в другата част ще се срещнат. Докато загрея, че Селена е Луната, а Тера - Земята - вече бях изчела половината книга. Не беше лоша книгата. Бих прочела и следващата част. Вероятно ще бъде по-интересна.

[Топчо]

Художникът Петър Станимиров обяви, че е завършил илюстрациите към втората част на "Сивият път" (рисунката е от ФБ страницата му. Ако не го следвате, горещо препоръчвам).


От "Изток - Запад" още няма никакво обявление, но предвид, че има и готова корица за съпътстващ том - "Елесар" (каквито бяха "Забравени сказания за "Наследникът"), изглежда, че най-накрая има надежда да видим скоро продължението.