Скъпи четящи човеци,
Като част от започващия Фестивал на българското образование, фондация „Човешката библиотека“ и сдружение „Професионален форум за образованието“ ви канят да участвате в копнежа
Книгите, които ме промениха
Запитайте се: „Кои са онези книги, благодарение на които станах човекът, който съм сега? Които са ме вдъхновявали, а може би и спасявали в тежки моменти? Които винаги са ми на една ръка разстояние – или дори няма нужда да посягам към тях, понеже са станали част от мен? Които не просто са ме образовали – те са ме образували?“
А после ни разкажете за тях (и за себе си).
Книгите, за които разказвате, могат да бъдат романи, стихосбирки, сборници с разкази или есета, български или чужди, добре известни или непревеждани досега… Единственото условие е да са художествени. Ако се колебаете дали някоя книга е художествена (според разбиранията на журито 😉 ) – попитайте ни.
Текстовете ви трябва да бъдат дълги поне 900 думи. Максимална дължина няма. 🙂
Изпращайте ни ги на адрес poslednorog -в- gmail.com, за „Книгите, които ме промениха“. Пишете ни и трите си имена, рождената си дата и електронен адрес, на който да ви отговаряме.
Наградите са:
1) Книги от Човешката библиотека на стойност 50 лева за всеки текст, който впечатли журито, и на стойност 90 лева за всеки текст, който силно впечатли журито. Книгите са по избор на наградения автор и включват Посестримите и всички предстоящи заглавия на Човешката библиотека.
И
2) публикация на отличения текст на сайта на Човешката библиотека и сайта на Фестивала на образованието.
Постепенно ще започнем да сглобяваме и списък с „лично препоръчани заглавия, способни да ни променят“. Голямото четене свърши, но четенето продължава… 😀
Журито: се състои от читатели, които вярват в силата на книгите да променят. 🙂
Възрастови ограничения за участниците: до 27 години (родени след 22 април 1981 г.).
Срок за получаване на текстове: 1 юни21 ноември 2009. (Вижте тук за новия срок.)
Резултатите ще обявим на 15 юни 2009в началото на декември.
На вдъхновение!
П.П. Това не е изненадата, за която ви загатнахме тук. Онази е… друга. 😀
Привет, анонимни и не-анонимни ни приятели!
Резултати ще има, но е лято и за някои от нас това е пречка :/, забавя някои процеси 😉
Та… ще има със закъснение резултати, за което Човешката библиотека се извинява.
Благодарим за търпението и разбирането.
И бъдете!
Светличе
Ъм, какво стана с резултатите…
Светломира, благодарим за споделянето! 🙂
Адресът ни би трябвало да работи… Последно ти писахме от него. 😕
Ако някой друг има същия проблем – моля да пише тук.
Изпратих текста и до посочения адрес
poslednorog -в- gmail.com
Получих автоматичен отговор, че такъв адрес не съществува???
Калине, инициативата е отлична! От сърце желая успех!
С.Солакова (Светка от ГЧ) – мадремирасол
FLUGIT IRREPARABILE TEMPUS…
VERBA VOLANT SCRIPTUM MANET
SURSUM CORDA…
Тези и още доста други сентенции са останали в паметта ми от края на 60-те години : най-щастливите, студентските, годините на големите надежди…
Наистина, колко бързо отлетяха годините!
В нашия дом се четеше много, въпреки че животът през 50-те не беше лек – купони (не в днешния смисъл, а в жестокия смисъл на купонна система за насъщните продукти –месо, мляко, хляб), какви ли не непрекъснати промени – след всеки пореден пленум или конгрес на “любимата Партия” или на “братската” КПСС…
Впрочем промените ги изпитваха и изстрадваха големите, нашето детство беше
щастливо и безгрижно – баща ми беше актьор и освен работата в театъра задължително участваше в “агит-бригади” – сред трудовите колективи и военните. Помня, че подготвяше рецитали по стихове Венко Марковски, Смирненски, Вапцаров, а също и фейлетони от “Стършел” и от “Крокодил” – спомням си за Гражданина Мърморков …
Майка ми беше ръководител на шивашкото ателие в Операта – работата беше огромна и много тежка – за всеки оперен или балетен спектакъл имаше толкова много костюми, а се шиеха и костюми за самодейните състави….Освен това художествената самодейност тогава беше на мода и майка ми вечер репетираше в един драм-състав…
Аз също “участвах” в балетния спектакъл “Червеният мак” от съветския композитор Глиер – участвах в масовката – т.е. бях китайче от “народа” в масовите сцени. Помня финалната сцена: под звуците на Интернационала всички размахвахме червени макове. На един от спектаклите присъстваше самият Червенков и всички в хор – публика, актьори, балетисти скандирахме: БКП –Чер.вен-ков!!!”….
Въпреки напрегнатото ежедневие всяка седмица в къщи пристигаха в една мрежичка нови книги от местната библиотека – даваха само по 5 книги. Прочитаха ги моите родители и веднага ги връщаха, за да вземат нови. Тогава се пазаруваше с мрежички, а и книгите ги носеше баща ми в мрежичка. – купонна система и…ограничения дори в библиотеката – не повече от 5 книги, за да има по малко, но за всички!!!
Прекарах детството си както повечето деца тогава – в седмични детски ясли и детски дом, но помня как в събота и неделя, докато майка ми шеташе из жилфондовския дом (две стаи) и готвеше в общата кухня на примус, баща ми четеше на глас стихове, разкази от Горки (първите книги, които баща ми купи за нашата библиотека бяха томовете на Горки, които нареди до старите книги, които е носел винаги в багажа си като пътуващ актьор – книги от Немирович – Данченко, Станиславски, пиесите на Чехов, Шекспир, Гогол, разказите на Чудомир и разбира се “Моторните песни” на Вапцаров – още не знаех да чета, но знаех наизуст много от неговите стихотворения…). Естествено, баща ми четеше и рецитираше и детски приказки и стихове, пеееше ми и ме учеше да рецитирам Ботев, Вазов и…Венко Марковски или Иван Радоев (бяха негови приятели и той много се гордееше с това!).
В детския дом наред се песничките за зайчето, “небето синьо кат коприна”, или зеленчуците пеехме и рецитирахме и “идейни” песнички и стихове. Помня, че като “дете на артист” често участвах в художествените програми. “Коронният ми номер” беше една песен за…моряка на пост, който мечтае за среща с “любимото момиче” и морето му нашепва с вълните си “Аз ще пазя, ти иди!!!”
Научих се да чета рано, преди да тръгна на училище.За щастие имах чудесна първа учителка – другарката Александрова съм запомнила с умението да овладее големия клас – бяхме над 38 деца, в класа ни имаше дори един Сталин…
Не знам защо сега учителите не умеят (или не искат) да научат децата да пишат грамотно, да четат “гладко и изразително”…но преди всичко да заобичат родната реч и “всичко българско и родно”… При това в онези години “интернационализмът, любовта към партията и …към СССР “ също бяха задължителен елемент от учебните програми. Някак успяваха да съчетаят нещата, а днес нерядко децата говорят, пишат и четат по-добре на английски, отколкото на български и …пишат на шльокавица….
Естествено, че и аз тръгнах с мрежичката да нося и отнасям по пет книжки седмично от детския отдел на библиотеката. Помня лицето, забравила съм името на библиотекарката – намираше време да запита всяко дете дали са му харесали книжките, да препоръча нови, да насърчи желанието да се чете.
Защо казвам това? Защото страшно ме тревожи неграмотността, неумението да се пише и чете на РОДНИЯ ЕЗИК, които застрашително се ширят сред младите хора. Кого да обвиняваме? Родители, учители, политици??? Или “вятъра на промяната” ???
Какво четяхме тогава в училище, в къщи, по пионерските лагери (защото и там имаше библиотеки, и там имаше читателски конференции, разговори за книги и пр.? “Задължителният списък” включваше освен задължителните за “правилното ни патриотично и интернационално възпитание” книжки за Митко Палаузов, овчарчето Калитко, Павлик Морозов , Тимуровските команди и ипр. , естествено и Леда Милева, Ран Босилек, Елин Пелин и разбира се Вазов, Ботев, Смирненски, Вапцаров. Досега помня детските стихчета на Вапцаров: “Врана, рошава и стара, пазеше със бой и вик пръснатия на пазара сред конете ечемик…”.
Учителите организираха театрални представления, рецитали, художествена самодейност, кръжоци…работеха като истински учители – БУДИТЕЛИ, при това най-често безплатно!!!
Радиото тогава беше още един учител – за децата имаше радиотеатър, имаше приказки, разказани с неповторимия глас на Славка Славова…В театъра имаше детски представления, откри се и куклен театър…а през лятото в Морската градина имаше и лятна читалня…
Далеч съм от мисълта, че всички деца са четели доброволно и с желание, но си спомням, че имаше една “повтарячка” в класа ни – Елена. Тя всъщност повтаряше не заради четенето и писането, напротив, четеше не по-зле от мен и при това много изразително, другарката четеше пред класа и нейни съчинения. Не й вървеше математиката и някои от “разказните” предмети. Често заедно отивахме с мрежичките до библиотеката…
Съвсем естествено за онези времена първите чуждестранни писатели и поети, с които се запознах бяха руски и съветски – най-напред Максим Горки, след това Чехов, Гогол ( от театралните спектакли), но най-силно впечатление ми направиха…Мопасан и Сервантес ( естествено, докато родителите ми бяха на работа аз лакомо поглъщах и книгите за “големи”.).
По-късно, понеже тогава редовно се ходеше семейно на кино, филмите с Жерар Филип и Жан Маре ме насочиха към френската литература и…понеже бях отличничка, всеки може да си представи първото ми усещане за щастие – бях приета във Френската гимназия – една сбъдната мечта!
И така…годините летяха шеметно…Невероятен късмет имах с първата учителка по френски език – другарката Божкова беше строга и непреклонна – новите думи се преписваха минимум по 50 пъти, задължително всеки ден имаше диктовки, четяхме на глас и пеехме на френски език ( другарят Божков пък ни преподаваше рисуване и водеше училищния хор), подготвяхме сценки от Молиер…
Невероятно красив и привлекателен беше другарят Делев – мисля, че всички момичета бяха влюбени в него, а как само рецитираше Виктор Юго и Шатобриян!!!! Преподаваше ни и Иван Иванов – един от най-добрите преводачи на френска класическа литература. Имахме и преподаватели французи, швейцарци и белгийци…запомнила съм госпожица Иковски – първите френски книги в моята библиотека са ми подарък от нея, заедно с плоча “Малкият принц”- с гласа на Жерар Филип …
Невероятна беше и другарката Бардарова (преподаваше български език и литература) и с риск да се повторя, тя изигра наистина голяма роля в изграждането ми като личност – създаде и поддържаше у мен постоянен интерес към литературата и то не само към българската литература. Главното е обаче, че в часовете по литература ОБСЪЖДАХМЕ И СПОРЕХМЕ върху прочетеното, а в писмените работи тя много високо оценяваше изразеното лично мнение. Насърчаваше ни да четем и извън задължителната програма и разговаряше с нас за прочетените книги.
Именно във Френската гимназия се запознах не по задължение, а по лично изградено убеждение с класическата френска и руска литература. За съжаление учителите по руски не бяха на толкова високо ниво и отново за мотивацията главен “виновник” беше пак учителката по български език. Тя ни насърчаваше да четем в оригинал и ни разрешаваше да включваме в писмените си работи цитати на френски и руски език! В учебните програми беше застъпена доста широко руска, съветска и западноевропейска литература. Задължителните матури бяха по български и френски език и по математика – и през ум не ни е минавало да протестираме срещу матурите, макар че учебните програми бяха наистина доста…тежки, но поне по литература бяха и интересни!!!
Ето и университетските години – една сбъдната мечта,мечта, за която ме подготвиха родителите ми, училището, книгите – Софийския университет, испанска филология.И времето беше такова – романтиката на Кубинската Революция, героично-романтичният ореол около Кастро, Че Гевара…
Кого да спомена най-напред? Хуан Кънчев(фонетика и практически испански език)? Професор Тома Томов, професор Сарафов (латински), нестандартният Емил Стефанов (литературознание), професор Сабоурин (испанска и латиноамериканска литература)?
Въпреки че съчетавах учение и труд (впрочем труд, който ми помагаше много за практическото изучаване на езика – работех като преводач и екскурзовод), успявах да присъствам на почти всички лекции и упражнения, четях много – главно в Библиотеката на СУ и много съветски книги и учебници, естествено заделях от оскъдните си средства и за книги…
Следват шеметно бързо преминалите години на “реализацията” – екскурзоводство, радиожурналистика, преводаческа и преподавателска работа, – все невъзможни без присъствието и подкрепата на любимите книги и без новите знания и умения- компютърната грамотност, Мрежата…
Смейството, децата, вълненията от техните първи учебни дни, първите им четива, първите им изяви, мечти за реализация….
Бих могла да свържа мрежичката с книги от градската библиотека и необятната Мрежа, носеща за мен и цялото семейство един огромен свят без граници от информация (и дезинформация!!!), знания и нови ценности, нови копнежи…
Как да отговоря на въпроса за любима книга? В различните периоди от живота ми ЛЮБИМИТЕ книги са били различни, но никога на е секвал копнежът да чета, да узная още нещо, да опозная както родната, така и чуждестранната литература.
И все пак: любими автори: Български :Вазов, Захари Стоянов, Елин Пелин, Емилиян Станев и напоследък Стефан Цанев (“Хрониките”) – от тези автори съм прочела всичко или почти всичко, което е написано и издадено. Френски автори: Мопасан, Стендал, Арагон, Морис Дрюон, Робер Мерл, Борис Виан. Руски: Толстой, Достоевски, Чехов, Гогол, Шолохов, Есенин, Ахматова и Булгаков. Испански и латиноамерикански : Сервантес, Лопе де Вега, Валье Инклан, Лорка, Камило Хосе Села, Мигел Анхел Астуриас, Борхес, Пабло Неруда и Гарсия Маркес …
Това са моите пристрастия, но…продължавам да чета!!! А книгата , която е до мен и често препрочитам (колко изразителен глагол!!!) е “Майсторът и Маргарита” на Булгаков.
Мога да живея без радио и особено без телевизия и вестници, но без книги не бих могла да живея. И когато ми е тежко и обидно в днешно време, когато ме тревожат както настоящето, така и неизвестността за бъдещето пред семейството ми, пред родината, пред света….отново си спомням хубавите дни на детството, на училището и университета – дни белязани от подкрепата на толкова прекрасни книги!
И си казвам: SURSUM CORDA!!!
Светломира Солакова – мадремирасол
Варна, май 2009 г
Обмислям участие, но не в конкурса, а просто за да споделя колко значими са били, са и ще останат книгите в живота ми
мадремирасол