(Адаптирано от статията в алманаха “Фантаstika 2007”.)

Името “Човешката библиотека” приютява поне две различни неща: библиотечната поредица, чието начало бе сложено с издаването на “Последният еднорог” през декември 2006-а; и фондацията – официално лице на човеците, съюзили сили в издаването на тази поредица и алманаха за съзидателна фантастична литература “Фантаstika”. Тук ще ви представя накратко Човешката библиотека като книжна поредица.

По какви качества ще бъдат избирани заглавията в нея?

Ще си помогна с откъс от предговора към “Последният еднорог”: “[Човешката библиотека] e поредица, която мечтае да събере между кориците си топли текстове, без да се бои от различия в жанрове и теми. Всяка от избраните книги таи силата да ни направи по-чувстващи, по-копнеещи и способни да видим света през очите на другия. Всяка ненатрапчиво ни насърчава да откриваме и сбъдваме онова, за което мечтаем, да бъдем по-волни и безстрашни в самото мечтаене. И, когато затворим последната страница, да сме станали по-топли – вътре в нас, към околните хора, към целия свят: да сме станали по-човечни. (Ето как дойде и името на поредицата.)”

Това означава, че не всички избрани текстове ще бъдат фантастика – но, като хубавата фантастика, ще ни подтикват да разберем различното, да гледаме света през няколко чифта очи (или фасетки, антенки, пръсти и псевдоподи); и не всички ще бъдат проза – достатъчно е да се заслушате в два абзаца от “Последният еднорог”, за да си спомните колко условно е разделението между проза и поезия.

Критериите ни за подбор са едновременно широки и взискателни. Широки, за да не пропуснем някой подходящ, “Човешки” текст само заради жанра или тематиката му; и взискателни, защото

(дръжте се – следва светотатствена мисъл)

всъщност ние не обичаме книгите.

Всъщност не обичаме онези хартиени книги, чието издаване отваря още рани в белите дробове на света ни – сече дървета, без да ги възстановява; не е устойчиво, както се казва сега. Затова “Последният еднорог” бе отпечатан на 100% рециклирана хартия – а алманахът няма да бъде (само защото би станал два пъти по-дебел и тежък), но с част от приходите от него ще посадим дръвчета, които да компенсират използваната хартия; наши партньори ще бъдат “Зелени Балкани” и “За Земята“. Пак затова пресяваме всички предложени книги през фино сито – да сме напълно убедени, че заслужават да се появят на целулоза.

Ето и самите ни критерии в подбора на текст:

1. Развива чувствителността ни, разбирането ни за околните и света, желанието да гледаме с широко отворени очи и да търсим~мечтаем в себе си и навън. Прави ни топли – докато четем и след като затворим книгата.

-> Вижте и откъса от предговора по-горе; аз нямам какво да добавя.

2. Не ни отвращава или отблъсква с никоя своя идея.

-> Този е най-субективен, понеже се измерва по изохкването, или изтръпването, или изстиването, докато четем. Изискването за нито една смущаваща идея може би изглежда твърде ограничаващо: коя е последната прочетена книга, срещу която не ритнахте нито веднъж? То обаче е пряко свързано със способността ни да растем като читатели – и човеци – включително в дискусиите около подбора на книга. Нерядко се е оказвало, че нещо, смутило мен, впечатлява Владо или вдъхновява Светла; и когато го обсъдим, когато успея да го погледна през техните очи, престава да ме стряска. Този критерий е гъвкав; той може да отхвърли само текстове, с които сме несъгласни на дълбоко човешко ниво.

3. (Силно желателен) Подходящ и за по-млади читатели.

-> Понеже вярваме, че човекът е човек, докато се мени и развива, стремим се книгите в Човешката да могат да бъдат оценени, да имат общ език и с младите читатели, в ония години, в които те са разтворени да ги поемат пълно. Това ни задължава да сме внимателни в подбора си – за да предложим семена, от които ще поникнат чудеса, не язви. Същевременно, не искаме да подценяваме способността на всеки, независимо от възрастта, да възприема, да се връща и препрочита, и преоткрива. Ето “Приказка без край”: прочетена на седем, тя е разтърсващо приключение и пир за фантазията; прочетена на двадесет и седем – ненатрапчива притча за изборите. Младите читатели растат във всеки миг. Иска ни се всяка книга в Човешката да расте заедно с тях.

4. Добре написан – не ни разсейва с желание да го пренапишем.

-> …не ни спъва и не ни прозява, докато четем. Очевидно оценката е субективна – затова и сме се събрали хора с най-различни вкусове и прагове на дразнимост. Този критерий има и едно по-специфично последствие: кара ни да се стараем максимално, когато превеждаме. Ако един текст ни е омаял с изказа си в оригинал, честно е и на вас да ви звучи добре, да?

5. Неиздаван на български, изчерпан като тираж или труден за намиране.

-> Задачата ни е да ви представим текстове, на които иначе трудно бихте попаднали. Не сме в конкуренция с никое издателство и няма да дублираме чужди усилия. Дори ще въздъхнем облекчено, ако научим, че някой друг вече подготвя за издаване набелязана от нас книга (и наскърбено, ако се окаже, че не я подготвя с нужната любов). Това ще ни освободи ресурс за друго. (“Господи, толкова много!” – казвам си някой път, заравяйки глава във възглавницата.)

Защо избрахме “Последният еднорог” за първа книга от библиотеката?

За критерии 1 и 2 специално трябва да отбележа отсъствието на изрично назовани Добро и Зло. Бийгъл ни представя всеки от героите заедно с причините да стане такъв, какъвто е, и тъй ни подтиква да не прибързваме да слагаме етикети, а да се вглеждаме отново, и по-навътре. Дори неразгадаемият крал Хагард може да бъде наречен “злодей” само дотолкова, доколкото е позволил на мечтите си да ограбят света от прелестта му.

За 3 – книгата е приказка, и същевременно е сгушила под пъстрата си, разсмиваща и припяваща мантия цял букет от мъдрости, поднесени като ненатрапчиви въпроси, а не като назидаващи отговори.

За 4 – магията на “Еднорога” е във всяка дума, не просто в случващото се. Вижте ячуйте я… да?

За 5 – въпреки че романът се появява на бял свят преди 40 години, той не е бил превеждан на български досега.

Последният отличителен белег на Човешката библиотека е начинът й на разпространение – основно от ръка на ръка, човек на човек. Личната връзка помежду ни – четящи, пишещи, превеждащи, издаващи – е жизненоважна. На помощ отново ми идва предговорът на “Еднорога”: “Дали поредицата ще се сбъдне, зависи само от читателския отклик – колко читатели ще поискат още такива текстове. Тук разчитаме и на твоята помощ: ако еднорогата грабне сърцето ти, отведи я нататък, при своите близки хора, на които вярваш, че също ще донесе радост; и не бъди стеснителен, дай знак, че не сме сами.” Ако книгите от Човешката останат само буквички върху бели листи, те няма да са изпълнили основната си мисия – да ни свързват, човеци с човеци; да помогнат на всеки от нас да открие не само нови неща у себе си, а и нови приятели, съидейници, съратници. Вярваме, че книгите, които ни докосват най-много, изразяват нещо от най-дълбоката ни същност – което ще рече, че ако аз и ти (и ти, и ти) сме се влюбили в една книга, неминуемо ще открием и други допирни точки освен нея. Затова мечтаем тези книги да станат мостове, тухлички в изграждането на общи домове.

И сега, в самия край на това начало, искам да ви поканя да ни бъдете съ-участници (По-желали :). Екипът на Човешката е вечно отворен. Ако има заглавие, което ви е докоснало силно и искате да го видите (пре)издадено; ако искате да участвате с творчески сили, време, контакти, познания, средства; ако искате да помогнете за всеки етап от сбъдването на една книга, от подбора и комуникацията с издателства и агенти до разпространението и връзката с читателите – елате. Ето ни:

…Ето ни.

Идвате ли? 😀