Утринта ме вдига с ласка на копита… а понякога и с ей такива споделения.
Мисли си Скиталецът, че миналата година получи най-вълшебния подарък за Коледа. Обади се ВяраТА и рече, че непременно трябва да му прати нещо. Дари го с “Еднорога”. :)))
Ей го на времето – пак иде подръка с Коледа. И аз за пореден път посягам към книжката. Знаеш ли, тя ме лекува. Като вълшебна отвара, приготвена от думи, с тихо изречено заклинание “любов, надежда, светлина…” :))
(Ева)