Писателска работилница (11.06.) – и на гости на “13+”

Приятели 🙂

Тъй като този уикенд няма да съм в София, а другите работилничари ги тресат сесии, стажове и студентстване като цяло:

Следващата задача на младежката писателска работилница ще е по-особена. 😉

Прочетете разказа “Слънцепиецът” на Николай Телаллов.

И:

1) ако имате неясноти и въпроси по сюжета – питайте;

2) ако имате някакви препоръки по съдържанието (не по стила) – дайте ги.

Пращайте въпросите и препоръките си до петък (11-и), 13 часа, на мейла на Човешката библиотека (poslednorog -в- gmail.com), или като отклик тук долу.

Аз ще ги обобщя, ще ги пратя на автора, а после ще публикуваме отговорите му.

Николай ще се радва на тази обратна връзка, наистина. Ако вече сте давали писаното си на друг човек, знаете що за тръпка е. Смело напред… както казва нашата Вяра – да му причиним щастие! 😀

(…което не значи, че обратната връзка трябва да е само положителна. Единственото важно условие е: да е искрена.)

~ ~ ~

Миналата неделя, неколцина участници в писателската ни работилница, подбрани след задълбочен, изтощителен, оспорван кастинг *задраскайте излишните два епитета… точно така, както съм ви учил… хихих*, гостуваха в младежкото предаване “13+” по БНТ. Сериозно.

[flv]http://static.bnt.bg/public/files/productions_editions/8262.flv[/flv]

(Началото е в минута 4:44. Краят – в 13-ата. Най-изрязаният участник – Сашо… но приемете това като стимул да се убедите на живо колко е сладкодумен. :D)

…И сега вече напомняме:

Лятна академия на море… една седмица писане, писане, писане!

Ако има въпроси – слушаме!

Ухилено ваши,
ние

4 коментара за “Писателска работилница (11.06.) – и на гости на “13+”

  1. Пишещи приятели 🙂

    Следващата ни работилница ще е на 19 юни, събота, от 18 до 20 часа, на ул. “Ангиста” 8. Припомнете си условията – и пращайте текстове за обсъждане до четвъртък!

    С предимство ще са желаещите, които участват за първи път. Ако искате само да слушате – заповядайте. 🙂

    Нещо любопитно:

    Преди седмица бяха обявени десетимата финалисти в младежкия конкурс “Прелестни създания”:

    http://www.teenproblem.net/news/s/19821.html

    Хвърлете им по едно око. Те са ви колеги. Някои може да са ви и сродни духове, и да се сприятелите някой ден… 🙂

  2. Сега и аз:

    1. “…законът на Айнщайн? Не е възможно пренасяне на информация със скорост, по-голяма от светлинната” – Има ли закон на Айнщайн, в който да говори за пренасяне на _информация_? Къде мога да прочета повече за това?

    2. Това е началото на роман или първи разказ от цикъл свързани истории, да?

    (Ако трябва да става за самостоятелно четене, като разказ: липсва му същински конфликт, а оттам – и същинска кулминация. Понеже предполагам, че не е, няма да обяснявам подробно.)

    3. Диалозите са направени много приятно и успяват да предадат хем убедително, хем увлекателно една сложна материя. (“Убедително” – щото голяма част все пак са между учени и специалисти, които си говорят на съответното научно ниво. “Увлекателно” – щото с вмъкването на прес-конференцията и някои хитрости в разговора между Борис и Матиас нещата стават достатъчно разбираеми за по-неуките читатели. НБ! За неуките не стават въобще – това е много класическа твърда фантастика, иска си завършена гимназиална физика, и то завършена с _жив_ интерес.)

    Препоръката ми в тази връзка: Преработи по-обемните обяснения, които в момента са авторова реч, да станат реплики в устите на героите. Или ги разкарай напълно, ако нямат продължение в историята по-нататък.

    Пример – пасажът
    “Теоретиците в повечето случаи не се нуждаят даже от бележник, за да работят. Дали заради това в света на естествените науки (та дори и във физиката, която се гордее не само с Айнщайн), спрямо теоретиците все още съществува пренебрежение? Битува нагласата, че на теоретика най му е мястото в университета. Такова схващане е по-скоро плод на човешкия стремеж да жъне успехи от труда си възможно най-бързо – и то МАТЕРИАЛНИ, практически успехи. Да има възвращаемост на инвестициите.
    А когато няма – лабораториите опустяват. Кранчето на финансирането е спряно. Няколко години работа отиват по дяволите като “безперспективна в обозримо бъдеще”. Бюджет ще получат други изследователски групи, които са успели да убедят комисията по науката към Конгреса, че именно тяхната идея не ще остане ялова “в обозримото бъдеще”.
    Врата на залата се отвори. Човекът до компютъра и шаха неволно се озърна, като си помисли, че преди съскането на пневматиката никога не е достигало до ушите му заради гласовете наоколо, заради вентилаторите на машините, индикаторните звукови сигнали и бученето на уредбите на долния етаж. Само когато се намираше непосредствено до същата врата – само тогава я чуваше. Не и сега… И стъпките преди не са кънтели по този начин… Лаборанти, асистенти, специалисти – всички са пуснати да си търсят други ангажименти и източници на доходи.
    Физикът до компютъра потисна въздишка. Проследи с поглед приближаващия се колега. Онзи старателно бършеше ръцете си със салфетка. Удивителен чистофайник. Когато заставаха един до друг, направо влизаха в клишето, според които теоретиците били спретнати, принципни, спокойни и подредени, а експериментаторите – размъкнати, конформисти и суетливи.”

    Защо (ми) е нужно?

    Защото аз – а и доста други читатели, показва опитът ми – се противят на авторовия глас, когато той им обяснява нещо в прав текст. В прав текст може да е научна статия, учебник, журналистически материал. Художественият текст обаче въздейства най-силно и фино, когато не натрапва изводи, а оставя читателите сами да ги стигнат.

    Та – ако _наистина_ искаш да убедиш някого като мен (а не просто да си излееш личните вълнения в уловения от текста миг), опитай по заобиколния начин: чрез диалозите, действията, самата история.

    (Това е същината на принципа “показвай, не казвай”, който доста писатели практикуват.)

    Стриктно погледнато – това е препоръка по структурирането на текста, не по съдържанието му. По чистото съдържание препоръки нямам. 😉

  3. Понеже темата е за препоръки – давам ги, и са искрени, защото са негативни. Единственото, което не ми хареса в този иначе хубав разказ, е навикът на автора да се отплесва в (повече случаи) напълно ненужни технически характеристики, описания, спецификации и теории. За човек, който е навътре в тези неща (а за да е навътре, трябва или да е изчел страшно много КЛАСИЧЕСКА научна фантастика, и/или да е завършил съответното техническо образование) сигурно ще му е интересно, и то много. Ала един обикновен човек, който не отговаря на горепосочените критерии, на моменти ще се пули тъпо и неразбиращо, ще се прозява и прескача абзаци и накрая може да захвърли книгата (или да затвори интернет страницата), защото ще има чувството, че авторът не е писал с цел да разкаже една хубава история, а за да покаже колко е начетен и ерудиран. А аз не мисля, че това е била целта на Ники. Мъничката ми препоръчица е да намали малко процента на техническите особености (иначе така нужни на фантастиката) за сметка на развитието на историята и героите. Това е. Не знам дали в този опит да изкажа мнение по съдържанието няма да засегна и стила на автора – все пак Калин НАТЪРТИ да обсъждаме съдържанието, а не стила, но така или иначе според мен второто определя първото и моя проблем не е със стила на Ники, а именно с тези споменати неща. Поздрави!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Към началото