Днес “Последният еднорог” навършва точно две години.
А нашият приятел Антон, който присъства, едва видимо, но крепко – крепящо, от самото начало на Човешката библиотеха, ни пише:
Имам уговорена среща с Питър на 6 декември в 10 сутринта (8 вечерта при вас). Нямаме план, срещата ще е съвсем приятелска. Ако имате въпроси – пращайте насам.
(Той не ни пише точно това, но реших да ви спестя шльокавицата и личния ни приятелски социолект. :P)
И Ани, преводачка на “Песента на ханджията” и Влюбена във всяко нещо Бийгълово (освен “Две сърца” :D), дава тон:
1. Какво планира Питър да пише в бъдеще?
2. В кой щат се подвизава?
Вие имате ли въпроси към Питър? 🙂
Преди да ги зададете обаче – разгледайте:
а) статията в англоезичната уикипедия – поддържа я личният му агент, и наш приятел, Конър
(скоро ще развестим един Копнеж в тая връзка… съвсем скоро)
б) кореспонденцията ми с Питър
в) този брой на The Raven, с бг коментари от мене
г) ако английският не ви затруднява – този брой на The Green Man Review, посветен специално на него
И – питайте тук или на мейла ни най-късно до събота (6 декември) сутрин. Ние ще обобщим, преведем, предадем въпросите. И ще чакаме. Препускайки,
Кал:Dн
Ами то аз като се кумя вече една година да преведа на бг историята около Granada Media – щото чакам да се появи някой друг превеждач да го свърши вместо мене… как няма да забравиш, Слънце? :/
Подписвам се под всичкото ти, Калине!
/как можах да забравя…/
Ето от мене един въпрос за Питър:
Ние – българските (по)читатели на “Еднорога”, “Две сърца”, “Тамзин” и другите творби на Питър – с какво бихме могли да му помогнем в битката срещу Granada Media и всяка друга битка, която си струва биенето?
Пояснения:
1. Не всички от нас владеят английски.
2. Не всички от нас ползват интернет.
3. Малцина от нас имат опит с граждански инициативи (но пък тези, които го имат, го имат).
4. Българи сме – може би мнението ни не тежи толкова, колкото на самите американци, в чиято държава се водят въпросните битки.
5. Човешката библиотека сме – защитаваме правото на всеки човек, независимо от националност, призвание или естество на проблема, да получава човешко отношение, винаги и навсякъде.
6. Аз лично бих искал това да бъде моят коледен подарък за Бийгъл – малко повече справедливост, някакъв напредък в развитието на събитията.