Моли не ги видя ясно нито за миг – те бяха светлина, скачаща към нея, и вик, заслепяващ очите й. Тя бе достатъчно мъдра да знае, че на никой смъртен не е писано да види всичките еднорози на света, и се опита да открие своята еднорога и да гледа само нея. Ала еднорозите бяха твърде много, твърде красиви. Сляпа като Бика, тя тръгна да ги пресрещне, разперила ръце.
(…) Навсякъде около Моли се лееше и разцъфваше светлина, невъобразима като подпален сняг, докато хиляди раздвоени копита отекваха като цимбали. Тя стоеше притихнала, без да плаче или да се смее, понеже радостта й бе твърде голяма, за да я разбере тялото й.
Таткото, който – аха! – да заплаче от Радост…
(До него – другият татко, заради когото покрай еднорогата не са загивали дървета.)
Първи посвещения
(В огледалото – един от тримата на задната корица.)
…някой рече, че само рогът липсвал.
Грешка. Някой рече, че само рогА липсвали…
(Тук в кадър се появява и оная юнакиня, заради която – цитирам Владо по памет – “успяхме да усетим аромата на люляковата горичка”.)
Господи…
Много…
И хубави…
[…] Споменавайки превод, няма как да не се похваля и с “Последният Еднорог” (НАЙ-НАКРАЯ!!!) на Питър С. Бийгъл с преводач Калин Ненов. Нямам търпение да прочета този шедьовър, просто… направо си умирам от кеф, но съм решил да оставя Еднорогата за след произведенията на Мартин и Пратчет.. за десерт. Ох, сякаш бе вчера (а всъщност беше 5-ти Декември, 2006-та), когато обявих: Последният еднорог” най-накрая излезна на български език? Всичко друго ще е ненужен пълнеж. Е, фактът си е факт. Само след броени месеци и аз ще мога да се порадвам на Еднорогата! Плаче ми се, а ми се ще да съм по-силен, по-твърд! И все пак… и все пак.. here I am.. on man’s road! Walking man’s road, walking man’s road….!!! […]
Браво! Излезе и е хубава и е много и в моите очи е една сбъдната мечта. Ох, как обичам такива! Наскоро прочетох, че през мечтите си проникваме в живота си — иначе се плъзгаме по повърхността му. Как е вътре, Калински? Съ-татковци и съ-майки?
Доколкото виждам от вътрините на моя балон, бива си го, ей! 🙂
Прегръдки на родителите!
[…] Та, значи: Очакваме книгата да излезе в самото начало на декември (061204: книгата излезе ). През следващите три месеца мисля да не я пускам по обичайните книгоразпространителски вериги (дълга история, в която се говори за бавене на плащания, некоректност към малките издателства и други реалии – история, дето не е за тука, значи), а да открия – с ваша помощ – начини тя директно да стигне при вас. По възможност – заедно с мене (нали помните, събираме човеци ). По необходимост – самичка. […]
Ето ги, Ани! Ето ги – песента, вятъра, идващите жребчета!
…Идем!
Попътна песен ви пращам по вятъра 🙂
На добър час!
@mhmmm: И за тоя шифър си има ключ, но ги правят много рядко. От фантазия и търпение.
Наслука.
@Ценка: А има ли друг начин да се народят толкова жребчета? (Милите татини…)
:DDD
Надявам се,че една от книгите , на които седиш, ще е моя. Наистина по снимките личи как си бил отдаден на Еднорогата. Както виждам и денем, и нощем. Евалла но твоя хъс, Калине и на всички, с които сте постигнали крайния резултат.
Е, тоя постинг е абслютно неразбираем за човек, който не е чел предишните, честно.
Таткото, цитатите, рогата.. това някаква локална раздумка ли е или сериозна новина? Я малко по-конкретно..
О, аз съм си стар богохулни
к;)
Ай, ай. Недей сяда на книгите, бива ли? 😉
Да препуска! И да среща по-малко очи, които я виждат само като обикновена кобила.
🙂
An kingdom, a kingdom! MY kingdom for an unicorn!
Еднорогът наближава. И Светлината ще освети пътя му.
Какво можем да направим? Тихичко да ти благодарим за твоята вяра, ентусиазъм и отдаденост!
И всички да си пожелаем още такива моменти!
Засмиваме се и замълчаваме заедно с тебе:) Щастливи, защото се досетихме:)- Прекрасна и готова отново за път, нали?
Прекрасна е.
*задавям се, засмивам се, замълчавам*