Представяме ви отличени текстове от Копнежа за ученическо творчество 2012.

~ ~ ~

Румен Скрински
19 г.
Природо-математическа гимназия „Никола Обрешков“, Казанлък

Портрети BG

Портрет №1: „Протестиращият човек“

Доста актуален представител на съвременната модерност. Отличителните черти са конформизъм, неадекватност, незапознатост с проблематиката, „безстрашие“, високопарност… Протестиращият човек на глас размишлява за глобални обществени проблеми, предлага цялостни алтернативи за справяне с кризисни ситуации, дълбае под основите на гражданската консолидация. Сравнява поведението си с авторитетни примери, позовава словесните си тропари на авторитетни личности и главно смята себе си за авторитет. Безцеремонно изисква радикални промени, смята управленските политики за „бошлаф работа“, като категорично демонстрира широките си познания и за енергетиката, и за здравеопазването, и за образованието, и за финансовата стабилност, за кризата по света, щастливите кокошки, разпространението на дрога, проституцията, субституцията, сублимацията и т.н… нещо като ходеща „Уикипедия“, ама по-лошо. Протестиращият човек беснее по площади, улици, митинги, стачки, но главната арена на изявата му е в главата, където той е „величав исполин“, надминал по грандиозност Картаген, Спарта… Перущица. Често ще чуете от протестиращия човек, че се чувства част от гражданското общество, но ако трябва да раздели на две магарета плявата, ще я прибере всичката за себе си…! (Нека още тук направя вметката – портретите сами носят посланията си, аз няма да ги издам!) И с риск да бъда линчуван от протестиращите човеци, ще завърша с поговорката „див глог питомно грозде не дава“!…

Портрет №2: „Чалгаджията“

Често пъти чалгаджията е личност – посредствена, но с високо мнение за себе си и отлична преценка за ценностите, които изповядва. Музиката, която слуша, далеч не е просто за забавление. Тя се превръща в начин на живот, в стимул за „самоусъвършенстване“, в алтернатива и перспектива за бъдещето. Чалгаджията също не пропуска да се информира за множеството казуси от обществен характер, ала мнението, което си изгражда за събитията, задължително преминава през пресата на чалга съзнанието. То гради кумири, формира силиконови идеали, извисява, посвещава в храма на ракията и маането, за да се превърнеш един ден в достоен последовател на модерната религия, изискваща широко познание на каноничните текстове, в които често пъти лирическият герой не е наясно какво точно му „влиза“ и респективно – „излиза“… Чалгаджията също би се включил в протести „на парче“, особено ако бъде разрушен храмът на вярата му, за да бъдат вдигнати дяволски сгради с демонични предмети – книги, свитъци, културно-халтурни ценности… Той трудно би се вслушал в размишления за катастрофалното присъствие на ориенталщината, понеже всички слова с различен брой над 20 са като чужд език – невнятни. Най-забиващата теза, която чалгаджията би изтъкнал, за да защити и себе си, и авангарда, на който е сподвижник, е че музикалната чалгия предразполага към спортни занимания, в които се концентрират упражнения предимно в областта около и под бирения корем. А върви и доказвай сега, че чалгата е заплаха! Чалгаджията е прозрачен като чисто стъкло, по което са пробвали плюнките си мухите. Чалгаджията е плосък и гладък като идеално равната повърхност, за която мечтае Галилео Галилей. Чалгаджията е като тапет – рано или късно пожълтява…!

Портрет №3: „Интилигенть“

Тази персона обожава винаги да борави с натрупаното познание, за да изпъква и извисява своя милост над масата „прустаци“. От нея ще чуете да възхвалява ортодоксални ценности, да цитира авторитети, да чете Агата Кристи в оригинал, но и неистово да се дърля по кръчмета, в които не ходят индивиди от обкръжението ѝ. Интилигенть често призовава да се храним рационално, здравословно, но и да не забравяме духовната храна, ала с повече желание и креативност може да бъде засечен с купа чипс, току-що изгасена цигара и клюкарско списание. Халтурникът на халос дава купища пари за книги на световноизвестни писатели, когато е в компания с приближени, ала бумагите му служат после да си подпира я вратата, я скърцащото легло. Ще засечете интилигенть да говори за важни въпроси за отпадането на и-краткото, пълнияТ член, „я“-то и „е“-то, ала да скача и да се противи срещу навлизането на 4ujdicite ф rodнатa рe4. Той разбира и от полЕтика, защото има готови решения за редица обществени проблеми, използвайки „копиту“ и „пейсът“. А, ето го – странно защо гледа постановката „Криворазбраната цивилизация“, докато с нокторезачка си подрязва кожичка, че му „закачала“ сакото…

Портрет №4: „Фейсбукчията“

Колоритен представител на съвременната актуалност, гледащ с озадачителен поглед, когато разбира, че яйцата от иначе щастливите му кокошки във фермата не са точно същите в магазина. Обожава да поства статуси от сорта: „Мия си зъбките“, „Пraвi торть с портокалофи kori4ki“, „ае- тая вечер пулудявамииии“, „4estit nacionalen praznik balgari!!! Da jivee maika balgaria!!!“ или „Еgati horata, nau4ete sa da pishete na balgarski ezik“!… Чрез тях той отразява своите моментни състояния и занимания, като смята, че е проблем, ако по-малко от десет души „харесват това“. Веднага се пораждат съмнения дали наистина хваща „укото“ във виртуалната клюкарница, та ако не, предприемат се крути мерки: рилейшъншип статусът от „необвързан“ се променя в „отворена връзка с…“; започва се лудо поздравяване на тоя и оня с някоя нарочно подбрана шумна чалга, та да провокира; постват се интересни простотийки като „Институтът за незавършени изследвания откри, че 78% от…“. Социалната онлайн хиена непрекъснато дебне да коментира нещо свръхактуално, напряга наличния капацитет от думи, изписани на два езика/ezika. Фейсбукчията често пъти става administrator на групи като „Da sberem si4ki balgari na idno mqsto“ или „Говорi si Ni ми пре4и6“, за да популяризира своите становища и убеждения относно граждански активните хора. Ето – в момента го виждам какво прави – изпраща ми покана за национален протест! Мирси, предпочитам да си пусна на топло чалгата или турския сериал!

Портрет №5: „Фенът на турските сериали“

Фенът на турските сериали обикновено е многострадална личност, която изживява чуждата трагедия на екрана, като оставя собствените си нерешености сами да се наредят. Съзнанието ѝ непрекъснато е ангажирано със следващия предстоящ епизод, а дотогава тя реди конспиративни хипотези за възможния развой на събитията. Живо ненавижда персонажите, които „бъркат работата“, и жадно подкрепя любимците си, като несъзнателно им дава наставления какво да правят. Приветства началото на всеки епизод, като изолира сетивата си за околните. Дето се вика – и пожар да пламне, верният фен няма да тръгне да бяга, преди финалните акорди на саундтрак шапката да алармират „за днес толкоз“! Сериалът възпитава и в култура на хранене, припомня родово-патриархални устои, формира ценностни ориентири, така че каквото иска да си мели критиката – съседите правят себап! Това е! Вие разсъждавайте за моралното!

Портрет №6: „Политическият скандалджия“

Това е високообразована и ерудирана персона, която с възторжено злорадство хапе де що има. Скандалджията не познава граници на поведението си, защото винаги търси изключителността, която сензацията ще предизвика. Той редовно пърха с криле от медия в медия, за да дава сведения как се развиват актуалните злободневности. Интригата е неговото второ лице, чрез което изявява своята неподозирана крайна индивидуалност. Не се вълнува как ще прозвучат изказванията му, важно е просто да звучат. Той успява да скара сума народ, който и без това трудно понася отделните си членове, а така да измества смисловия център от важните, същностните неща.

Портрет №7: „Отчаяният“

Представител на огромна обществена прослойка. Характерни черти – меланхоличност, усещане за безизходица, апатичност, чувство за тотална безперспективност, неудовлетвореност и излъганост. Отчаяният няма идея какво да прави с живота си, щом вече всичко е опитал, борил се е за всичко, мечтаел е за всичко, а в крайна сметка всичко е нищото. Той трудно би обвинил себе си за жестоката си съдба, която го е погнала с вилата. По-скоро ще намеси за скотското си поведение виновници по висшите етажи на властта, недодялания комшия, недалновидната съпруга или пък децата, задето са се пръкнали и те на цялата немотия. В по-тежки случаи можем да чуем аргументи като световната конспирация, американската инвазия, европейската бюрокрация и руската олигархия. Отчаяният изповядва често страстите си пред мълчащия си събеседник в подножието на някоя кръчма, като заявява, че ако не беше кривият му нос, ехей, къде-къде в йерархията щеше да бъде!

Подробната изложба ще намерите по книги, вестници, списания, онлайн издания и, разбира се, първо вътре в себе си. Защото тези колоритни образи са част от всекидневието ни, част от мен и теб, част от колективното и индивидуалното поведение. Те поставят редица въпроси за деградацията на личността, лишена от граждански статут, от достойнство, от свобода. Те разкриват започнал процес на девалвация на ценностите и кастрация на морала!… И все пак осъзнаването остава личен избор!… Цялостните изводи са от вас! Лека седмица!

~ ~ ~

Раян Иванов
10 г.
ОУ „Никола Йонков Вапцаров“, Разград

Необичайни сезони

Когато бях в Хавай, беше рай, но не по-хубав от света „Сез“. Сез произлиза от сезони. Там ти смесваш сезоните по какъвто начин искаш. Имам предвид, че има много комбинации за смесването им. Най-забавно е, когато смесиш зима и лято и пролет и есен. Ако ще измисляме имена на тези необичайни сезони, те ще звучат така – Зимнолято и Пролетнаесен.

Когато си в Зимнолято, ти в един момент се пързаляш по някоя ледена пързалка, а в друг – силното слънце разтапя леда. Превърташ се във въздуха и падаш по глава, но не те заболява, защото не се приземяваш на леда, а на плажа. Сваляш веднага якето и дрехите, обуваш банския и скачаш във водата. Изобщо не очакваш, че температурата е под нулата, и ако успееш да се измъкнеш, по плувките си ще откриеш парченца лед.

И вече не смея да ви разказвам за Зимнолято, тъй като не искам да си напълня за втори път плажните гащета с лед. Ще продължа с Пролетнаесен. Надявам се този смесен сезон да не е болезнен колкото другия.

Спомням си, че когато бях в него, видях едно цъфнало дръвче. Беше изключително симпатично. Извърнах поглед от него за секунди и отново го погледнах, но то сякаш вече не беше в цъфтежа си. Напротив – гледах как листата му падат ли, падат.

Прибрах се у дома и размишлявах над този страшен парадокс. Тъй като ми доскуча, се върнах отново в Пролетнаесен. Вдигнах поглед към небето и видях как едни щъркели отлитат на юг, а други се връщат от там. Видях и катеричка, излизаща от хралупа, в която е чакала да мине зимата. Също и мечка, която си прави място, за да прекара в него зимен сън.

Бях изумен какво може да се случи от сливането на две думи. Сега отивам в Зимнапролет, а после и в Есеннолято. Когато се върна, ще ви разкажа какво видях и там.

 

Обратният свят

Както си седях, се сетих как преди две години отидох в света „Обратно“. Разбира се, че се наричаше така, защото всичко в него беше обратно. Бабите и дядовците бяха голи като бебета, само по памперси, а бебетата – с едни изключително големи и стари дрехи, с бастунчета в ръка.

В този свят петлите снасяха яйца, а кокошките кукуригаха без спирачка от четири часа сутринта. Когато гледаш слънцето, то мигновено става луна, а луната – слънце. Щом погледнеш звездите, те веднага изчезват, а щом махнеш поглед от тях – се появяват.

Посетих един бедняк, който живееше в малка, схлупена къща. Щом влязох в нея, разбрах, че тя не е никак запусната. Приличаше или по-точно беше замък.

Направо си беше дворец с около сто и сто етажа. Най-много се впечатлих от боулинг залата, както и от стаята за компютърни и 3D игри. Попитах бедняка, който, разбира се, не беше бедняк, как се казва.

– Казвам се Джоузеф бедняка.

– Е, като си бедняк, защо имаш такъв палат, как го създаде?

– Лесно, с въображаема четчица.

– О, разбирам!

В следващия миг чух как госпожата ми се кара, че съм заспал по време на час.