Малкото четене: Копнеж за ученическо творчество

Представяме ви отличени текстове от Копнежа за ученическо творчество 2012.

~ ~ ~

Димо Желязков
14 г.

Сърцето, Любовта и Душата

Усещам как бавно по бавно сърцето ми да бие спира,
бавно по бавно то спира и забравя как да пулсира.
Отново помощ търси, но любовта не намира,
иска отново нещо да го спаси и до нея да се допира.
Но за жалост всичко има край и то усеща, че умира.
Мечтите си не успя то да реализира.
На душата се опита да подскаже, че дойде краят,
че болките, мъките и тъгата трябва да траят.
Но уви, твърде късно бе – сърцето спря да тупти,
душата усети тръпка и бавно по бавно почна да трепти.
Напусна тя тялото, сърцето и в небесата изчезна,
никой не разбра какво се случи, а любовта при тялото слезна.
Видя тя мъките, които са изпитали душата и сърцето.
Видя спрелите солени сълзи по лицето.
След всичко това, любовта за тях се помоли,
и ето, че отново душата и сърцето се преродили.
Прегърнали любовта, без да знаят,
като цвете прекрасно те почнали да ухаят.
Любовта продължила да търси спрели сърца,
продължила да премахва сълзите от слепите лица.

Животът

Животът понякога е гаден, това аз до тръпка разбрах,
но разбрах, че и винаги се променя, дори когато те е страх.
Ние сами градим живота си, сами избираме и решаваме,
и ние като слънцето се случва да залязваме.
И ние като луната – другата си страна не показваме,
минава време и после за това съжаляваме.
Животът наш се мени, ние също се променяме,
растем и се учим как чувства да разменяме.
Животът сме ние, следователно какъв ще е той ние решаваме.
Щом сме тъжни и до болка свити,
животът ни ще е гаден и трудно ще свети.
Щом сме мрачни и пълни с омраза,
животът ни ще е самотен, само залезът ще ни радва.
Щом сме безнадеждни и от бъдещето се отказали,
животът ни ще е погубен, трудно свещта ще се пали.
Но щом сме щастливи и от радост пълни,
животът ни тогава ще е прекрасен и от него ще останем без думи.
Тогава не само, че ще ѝ е трудно на свещта да угасне,
но и надеждата трудно ще изчезне и изгасне.
Живота понякога е гаден, нали?
Промениш ли си емоциите, и той ще се промени.

~ ~ ~

Радостина Диловска
17 г.
ПМГ „Акад. С. П. Корольов“, Благоевград

„Русалките умират на разсъмване“
(Весела Димова)

Русалките умират на разсъмване,
с косите си завиват цял света.
Луната търси огъня и въздуха
И капчицата водна тишина.

Русалките обичат до побъркване –
в забрава никога не ще потъне тяхната любов!
Вдъхни от истината и безумството,
повярвай и тръгни по пътя небосвод!

Русалките се раждат пак със изгрева,
защото всичко прекроено търси своя път…
И нищото го има, вярвай, страннико –
попитай мрежите – те цялото шептят…

И пеят огнени, все още живи песни,
събрани от пиратски кораби, вълни без бряг.
А сутрешното слънце свети все по-нежно
и новият живот е още крехък, млад.

Неопитна любов вълните сплита
във силни, мощни светове.
Човекът търси своята русалка
към огнения бряг да поведе!

В неистово сияние се сливат
две чужди, свои висоти!
Русалките умират на разсъмване
и се раждат в първите лъчи!