Въпреки че е художник с дълга творческа история, Ели Апостолова се е представяла пред света само с авторската изложба “Музикални акварели” – и с двете корици на книгите от Човешката библиотека. (Габи ми подсказва – и с блузата, която Ели й изрисува съвсем скоро. 😉 ) Лека-полека ще отворим и нейна галерия тук; сега само слагам двете корици една под друга – да си ги гледаме, да сияят в сумрака, да създават нужното настроение. 🙂
Имаше нещо, което исках да ви питам за тях, но какво ли беше…
Еха, scherzinger… все повече ме смайват погледите ви!
Общото между двте корици – добре,забелязвате че фона е син, забелязвате че буквите са жълти, а ви обягва,че това напомня на ясно небе в спокойна нощ, по което са се нароили звездици. Това небе ни подсказва за нещо магическо, което се крие в съдържанието на книгите,въображението ни някак си започва да работи,опитвайки се да разгадае тайнствеността,която заобикаля книгата още от корицата.
И на двете корици героите имат къдрици.Те от една страна символизират детското и невинното, същевременно и мъдростта. И на двете корици присъства белият цвят – той е символ на доброто,на мира,душевната чистота и смирението.
Очите са огледалото на душата. И при двете корици очите са силно подчертани.Доста са изразителни и зеления цвят ги прави чисти – като огледало на чиста душа.Погледнете очите на еднорога – не Ви ли изглежат мъдри?! Вгледайте се още по-надълбоко – не изглежда ли,че крият тайна…? Вътрешното ни Аз иска да узнае тази тайна – добре скрита зад кристално зелените очи на еднорога… 😉
Защото:
01. “Нека бъде светлина”
02. Тук аз питам защо точно синьо, бяло и жълто? Бялото е символ на чистотата и на доброто. Синьото е цветът на истината, на небето (Космоса) и морето – все необятни и необхватни неща. Жълтото е цветът на мъдростта, златото, освен това, се връзва идеално на син фон 🙂
03. Не набиващ се на очи, за да изпъква образът, картината – показвай, не разказвай. Нека всеки сам развихри фантазията си. Сам да постигне единение с илюстрацията. Тя да го докосне. Още повече, че илюстрацията е правена така, че да е максимално отражение на книгата, нейно огледало.
04. От петте сетива, най-много възприемаме чрез очите, най-много изразяваме с тях. Те са нашето огледало.
05. За да е фрагментарно и недовършено, за да го довърши нашата фантазия.
06. Защото е знае как да впримчи една Човешка книга в една Човешка илюстрация.
07. Защото при този формат най-малко хартия отива брак.
08. Къдрицата е символ на непокорен дух. Освен това херувимчетата и серафимчетата са със златни къдрици. А те символизират чистота и любов. Къдричките навяват на асоциации с деца, а децата с къдрички са наистина ангелчета.
09. Искам, Калински, и от теб да чуя отговори на “Кое” и “Защо”. Такива, които ние сме изпуснали.
Blagodaria vi !!!!!!!!!!! 4udesni ste !!! i to4ni !!!!! taka e kogato 4ovek gleda i sas sarceto si……. obi4am vi !!!!!!!!!!!! Eli
Хихи… с такава изчерпателност ще ви приемат в Американския колеж одма.
Ама чакай… то ний сме били големи (?!) за такива неща…
01. По аурата на бялото – свети.
02. Основни цветове са синьо, бяло и жълто и по-конкретно: син фон, нещо бяло, което изпъква върху него и текст в жълто.
03. По разположението и оформлението на текста.
04. Очите. И на двете корици присъстват мнооооого изразителни очи. Човешки, макар да не са.
05. Нещо, което и може да не е търсен ефект: и на двете сякаш има фрагментарност, непълност и незавършеност, за да се разбуди нашата фантазия. Еднорогата се подава плахо от единия край, а фонът на втората корица сякаш се е отдръпнал магически, за да видим играчката и Хорти. Сякаш зърваме някое космическо тяло на небосвода.
06. И, естествано, художничката е една.
07. Размерът на кориците е еднакъв.
08. И в двете корици има къдрици.
09. Мога да се понапъна и още 😉
Уау! Ето това е вълшебството, което зърват търсещите вълшебството……
И да – още един верен отговор. Дали е било умишлено ли? Ели ще си каже, някой ден. 😉
Синьото е цвят на мечтите и вълшебството. Жълтото – предполагам защото е в контраст със синия фон – за да се открои заглавието?
Но аз виждам и нещо друго тук. Сега не мога да си спомня друга корица на книга, художествена литература, в която да има толкова много БЯЛО! Като че ли има стремеж да се запълни корицата с цвят, който стремеж тук липсва. Това бялото… хм, за белия цвят може много да се говори и анализира, но дали идеята е търсена тук, или така се е получило?
Като че ли и двет рисунки са на негатив, т.е. рисувам със синята боичка на белия лист и от петното, на което не съм рисувала, получавам хубавата еднорога. Рисувам със синята боичка на белия лист и от петното, на което не съм рисувала, получавам детенце и играчка, така де, във втората рисунка са ползвани и други цветове, май не се получи сходство… уф, предавам се!
Един верен отговор. 😉
Но защо именно по тях?
По синьото и жълтото и заглавието… :PP
А! Точно така!
Само че сега ПИТАНЕТО е с повишена трудност:
По какво си приличат двете корици? И защо точно по него?
Всички: М?
(Възможен е повече от един верен отговор. :D)
нещо… за по какво си приличат двете корици ?