Приятели,

Преди да продължим с представянето, в по няколко реда и три въпроса, на авторите, допринесли За спасяването на света“, напомняме:

Петък, 13-и – 19 часа – Novel Book Bar: първа среща с антологията.

Ще дойдете ли? 🙂

… Продължаваме; вижте и предишните представяния: Николай Теллалов, Стефан Кръстев, Мирослав Ангелов и Саша Александрова, Димитър Риков, Георги Христов.

Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги. 🙂 Ще се постараем да ги стигнат.

~

Валентина Димова разказва:

Родена съм в град Стара Загора, но живея в Казанлък от дете. Обичам фантастиката, фентъзито и изобщо бягствата в светове, различни от нашия.

По образование съм теолог, завърших в СУ. Работя в ОДК „Св. Иван Рилски“ – Казанлък, като преподавател по „Православни християнски ценности и празници“ и творческо писане.

От 10 год. съм ръководител на литературния клуб към ОДК – „Светлини сред сенките“. Една прекрасна група от млади „светлинки“, която създаде 11 колективни романа, множество клипове и успя да спечели дружно или индивидуално призове от стотици конкурси за проза и поезия.

Аз самата пиша от дете, макар да не се приемам като сериозен автор, а по-скоро като човек, който има какво да каже на младите хора, покрай общуването си с тях.

Обичам изкуството във всичките му форми. Най-силно от всичко обаче обичам малките деца. Те са безкраен източник на вдъхновение за мен.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно…

Валентина: … сбъдвам някоя своя мечта.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Валентина: Хората, с които се срещам, новите места, които посещавам, всичко, в което има добро и светлина… или някаква тайна за разкриване. Понякога ме вдъхновява и злото – опитвам се да надникна в сърцевината му и да открия от какво се е родило.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Валентина: Николай Теллалов, през последните години. Когато бях дете, се вдъхновявах от много автори. Един от любимците ми е Любен Дилов. В по-късна възраст харесвах много Достоевски и Стивън Кинг. Разбира се, имала съм много други любимци през времето, но не виждам смисъл да изреждам всички. Важно е човек да намира точния автор в точния момент. Тогава книгата се превръща в нещо много повече от едно добро произведение. Тя става приятел, портал към света, който търсиш на този етап от живота си.

~

Янчо Чолаков е роден през 1967 г. в морския град Бургас. Още като ученик печата в литературни списания и печели редица награди от национални конкурси. В началните години на демокрацията основава и ръководи „Офир“ (1993-2001), едно от първите български частни издателства за фантастика. Сътвореното от Чолаков се отличава със своеобразен стил и алегоричен конструктивизъм, но не е самоцелно абстрактно, а изобилства от екзотична конкретност и съчетава скрупульозна фактология с нестандартни визии за бъдни и вече съществували светове. Автор е например на псевдоисторическата повест „Няма нощ без мрак“, разказваща за никога неслучило се въстание в средновековна Испания. В античния уестърн „Хтонически твари“ описва войната за Троя като резултат от конфликт между човешката раса с разумни членестоноги. (Използването на остарялата Oмирова техника на сложни прилагателни и двойни епитети тук се оказва неочаквано продуктивно решение.) „Рикошет“ пък представлява скица на Eшеров сюжет, невъзможно противопоставяне на реалност и контрареалност, в което един срещу друг застават Горгона Медуза от република Архаика и чудовищен василиск от измислената държава Горна Прусия. Поетичното дъхоспиращо фентъзи „Обезлюденият“ слива цветната атмосфера на „Елфите“ от немския романтик Лудвиг Тик с модерното приказно въображение: един войник сънува история за пазач и палач, които са всъщност двете му истински същности… да пази и унищожава едновременно. Антропологическата повест „Ксилофония“ ни показва в духа на Зелазни сблъсъка на две тракийски божества в няколко епохи, подпълвайки го с идеи от „Вечното завръщане“ на Мирча Елиаде. Постепенно разбираме, че двете божества са всъщност две звездни тела, а битката между тях е резултат от сложни астрономични процеси. Романът „Запали свещ на дявола“ (2009) е в измисления от своя създател жанр „фолкпънк“ и му донесе наградата на най-голямото издателство за българска фантастика „Аргус“. Други негови книги са сборниците „Историята на Самотния редник“ (1995), „Митове за овъгления мрак“ (2006) и „Упражнения по безсмъртно писане“ (2009). Предстои излизането и на апокрифния роман за НЕвъзникването на християнството „Дванайсет разбойници“.

В статията си за България „Локус“ определя Чолаков като „истински оригинал, който достига далеч отвъд познатата ни SF традиция, прекроявайки в богат материал нашите привични представи“. А според руския критик Евгений Харитонов „Янчо Чолаков е един от най-дълбоките творци и ярки стилисти в новата българска фантастика“.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно…

Янчо: … лазя.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Янчо: Отчуждението.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Янчо: Забравените гении.

~

Калин М. Ненов е преводач, редактор, агент (литературен ;)) и страстен читател – от ония, които спорят с книгите. И си пеят с тях. Ако никой около него не иска да разбере по друг начин – пише. От нормалните хора го отличават: биполярно разстройство; усещане за безвремие; вяра в Човека (и дори вяра, че у всеки човек има Човек); и – най-рядкото от всички – чувство за самоирония. Един от създателите и двигателите на Човешката библиотека: choveshkata.net. Има и личен блог: kal.zavinagi.org.

Трите най-разкриващи го текста, в чието случване има пръст, са „Последният еднорог“ (превод на The Last Unicorn), „Дивото“ (превод на The Wild, в процес на сбъдване) и съавторският сборник „Приказки за Юнаци и злодеи: първи“. В момента започва нова Юнашка приказка – за чудодейните събития в България, 2013-а.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно…

Калин: … ми се е насъбрало, а не могат да ме чуят другояче.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Калин: Болката. Радостта. Глупостта. Откровенията. Гневът. Поривът да погаля. Читателите, които не ме питат „Какво си искал да кажеш тук?“. Читателите, които ме питат „А какво се е случило между Юна и Рогатош всъщност?“…

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Калин: Най-ярките ми вдъхновения, в реда, в който сме се откривали през годините, са: „Пипи Дългото чорапче“ и „Карлсон“ на Астрид Линдгрен. Романите на Карл Май, особено „Винету“. „Приказка без край“ на Михаел Енде. Светът на Диска (и „Нация“) на Тери Пратчет. Поредицата за Ъплифта на Дейвид Брин. Поредицата за Майлс Воркосиган на Лоис Макмастър Бюджолд. „Ендимион“ на Дан Симънс. Requiem for Homo Sapiens на Дейвид Зиндел. Идеите на Едуард де Боно. „Време разделно“ на Антон Дончев. „Последният еднорог“ на Питър Бийгъл. „Повече от човешки“ и разказите на Теодор Стърджън. „Аз, грешният Иван“ на Николай Светлев. „Разговори с Бога“ на Нийл Доналд Уолш. „Илюзии“ на Ричард Бах. „Четирите споразумения“ на Дон Мигел Руис. „Приказка за Стоедин“ на Никола Русев. „Мигновечност“ и есетата на Атанас П. Славов. Величка Настрадинова и нейната Марта. The Host на Стефани Майър. „Слънце недосегаемо“ на Николай Теллалов. … Кое ли ще е следващото?