Малкото четене: Текстове от Копнежа за растящо творчество

Здравейте, скъпи четящи приятели! (:

Продължаваме нашата поредица от текстове, отличени в Копнежа за растящо творчество. Представяме ви тук петата тройка: „Аз бях“ от Боряна Богданов, „Времето“ от Христо Милев, „Писмо в бутилка“ от Ния-Сирма Петрова.

Приятно четене! 😛

~~~

Боряна Богданова
23 г.
СУ „Св. Климент Охридски“,София

Аз бях

Жена блъсна с колата си птица
Аз бях жената
Аз бях птицата

~~~

Христо Милев
27 г.
УНСС, София

Времето

Времето…
Лети,
не се интересува
ползваш ли го или не,
слабо, много слабо се вълнува.

Времето…
Безценно
и с пари не се купува.
Настъпи ли часът ти,
нямаш право на последна дума.

Времето…
е всичко.
Всичко, от което имаш нужда.
Вечно, вечно не достига.
Винаги ще искаш още няколко секунди.

Времето…
Къде е?
Кой го управлява?
Кой отрежда на кого
и колко се полага?

Времето…
Самотно.
Осъдено е вечно на промяна.
Променяш се и ти със него,
или потъваш във забрава.

Времето…
е нещо лично.
Всеки свое притежава.
Но колко ние ползваме,
колко просто отминава?

Времето…
Невидимо
и все пак те обсебва.
Търсиш начин да останеш с него,
ала с всеки дъх поет изпускаш го
и с всеки удар на сърцето.

Времето…
Вълшебно.
Влюбваш се и спира.
Разлюбваш се, наваксва си
и всичко ти е криво.

Времето…
Магия.
Начало или край?
Скоростта му е една за всички,
как тогава всеки чувства го различно?

Времето…
Подарък.
Уникален, автентичен.
Търсиш го, когато свърши,
и макар в излишък да го има,
за тебе той не е наличен.

 ~~~

 Ния-Сирма Петрова
12 г.
41 ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, София

 

Писмо в бутилка

Скъпи получателю,

Не знам кой си и откъде си. Надявам се да обичаш да четеш за тайнствени случки и неизвестни никому приключения. Защото сега ще ти разкажа една такава история.

Пътувал ли си с кораб? Да? Не? Е, да се надяваме, че си. Всичко започна на една обикновена екскурзия. Е, може би не толкова обикновена… но да не избързваме. Всичко по реда си. Така, целта на екскурзията бяха Канарските острови. Ако учиш (или си учил) география, знаеш, че те са един приказен испански рай. Всеки от тях е с уникална природа и фауна. Но да не се впускаме в подробности. Екскурзията беше великолепна. Докато не стигнахме шестия или седмия остров. Тогава стана просто невероятно. Там ни заведоха при една необикновена сграда. Екскурзоводът ни обясни, че местните жители я избягват, защото който влизал вътре, повече не излизал. Изпитвал ли си някога огромно любопитство? Е, аз изпитах такова. Вечерта, когато се прибрахме в хотела, аз тайно си приготвих една раница с всичко необходимо за живеене за една седмица. След като всички си легнаха, аз излязох тихо от хотела и се запътих към тайнствената сграда. Щом стигнах, се огледах внимателно и влязох. Отвътре сградата бе още по-необикновена. Стените, таванът и дори подът бяха изписани със странни думи и картини. Една привлече погледа ми. Беше рисунка на слънце. Но не на обикновеното слънце, дето го рисува всяко дете, ами по-особено. То ме привличаше. Тръгнах към него. Докоснах го и проблесна светлина, но нищо повече. Постоях още малко и реших да изляза от постройката и да се върна в хотела, преди да се е съмнало. Можеш ли да си представиш, каква беше изненадата ми, когато открих, че вместо град наоколо се намираше девствена джунгла? Реших, че сънувам. Но това не бе най-странното. Около странната къща бяха „насядали“ хора. Всъщност те не седяха, а левитираха във въздуха. Когато ме забелязаха, всички се приземиха и започнаха да ми се кланят. Гледах ги учудено известно време. После вдигнах ръка и им направих знак да се изправят. Запитах ги кои са и къде се намираме. Те заговориха на странен език. Аз ги погледнах неразбиращо. Тогава един от тях се приближи и ми подаде медальон. Аз го огледах и открих, че е същият като онази рисунка в постройката. Сложих си го и започнах да ги разбирам! Те ми обясниха, че се намирам в държавата Светлина. Те били магьосниците (жреците) на своята страна. „Тук магията е основно занимание“ – каза един от тях. Разказаха ми, че храмът (тайнствената къща) е допирна точка на двата свята (моя и техния). Имало още няколко подобни точки…

Оттогава живея тук. Това писмо ще достигне до теб благодарение на допирната точка край Равда. Искам да ти разкажа още, но не знам дали писмото е стигнало до теб. Ако да, моля напиши ми отговор и го пусни близо до кея на южния плаж в Равда. Надявам се да съм предизвикала любопитството ти и да ми отговориш. Имаме да си говорим още много.

Искрено твоя, главна жрица на държавата Светлина.