Малкото четене: Философска и психологическа фантастика

Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“. 

И още: Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни.

~

Философска и психологическа фантастика

Калин М. Ненов

Човешкият ум се противи на преките послания.

(Прочетете още веднъж горното изречение. Наблюдавайте мислите си. Усетихте ли желание да го отречете?)

Какво да направим в такъв случай, ако все пак имаме нещо да кажем на себеподобните си? От ония големите, важни неща? Може би даже светоспасяващи? Можем ли да заобиколим някак ума и да достигнем направо сърцето?

Ами, например да им разкажем… приказка?

Философската, алегоричната, а до голяма степен и психологическата фантастика ни разказват приказки. За по-пораснали читатели – а ако са написани наистина добре, хем за пораснали, хем за растящи. Истории, в чиято сърцевина блещука ядка мъдрост – досущ Детската царица в сърцето на Михаел-Ендевата Фантазия.

(В случай че нещо се мръщите, задраскайте „мъдрост“ и пишете „изстрадано знание“. … Не става ли? Е, нали ви предупредих още в първото изречение?)

При някои ядката блести ярко. Понякога даже твърде ярко – толкова близо под повърхността на света и случките, че ни кара да свиваме очи и бърчим челà. „Аман от лозунги и пропаганда, ей! Искаме чистата история! Искаме независими герои – а не високоговорители на автора!“. При други бърчим челà и присвиваме очи, понеже ядката е заровена твърде дълбоко. „Какво искаше да ни каже тоя автор? Може ли по-високо?“

Общото между тях – и мерилото, че са изпълнили мисията си – е да не ни оставят безучастни. Да ни подтикват да помислим; да поспорим с автора, пардон, героите и идеите – или да поприказваме най-приятелски; да продължим оттам, където свършват те; да прогледнем с очи, от ъгли, които са ни напълно нови и неочаквани; да потърсим по-надълбоко. „Ето! Там! Нещо се мъжделее!“ Навярно дори… да пораснем.

… Хайде, хайде, не се мръщете. Пробвайте историите – така де, приказките, – събрани на страниците подир тази. Проверете с колко от тях ще се заприказвате, по приятелски; с колко спорът ви няма да се изроди в кавга. После, като привършите, ги пуснете да прележат. Да попият. А накрая, когато пак се присетите, погледнете се в огледалото:

Променили ли сте се? Покълнала ли е някоя ядка?

Аз примирам да споделите.

Ако продължавате да се противите, че умът ви се противял срещу прекия текст – погледайте „Опаковането на подаръка“ в блога на Григор Гачев.

Ако ви се спори дали е задължително да има идеи и идеологии, във философската фантастика, психологическата – или коя да е литература въобще, – Джоана Ръс и Емануил Томов ви хвърлят ръкавица в „Защита на критиката“, публикувана в алманаха „ФантАstika 2010-11“.

 

Препоръчваме ви и:

„Госпожица Вещицата“, „Невероятната Марта“ и „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ – сборници с разкази и роман от Величка Настрадинова
„Бариерата“, „Белият гущер“ и „Измерения“ – повести от Павел Вежинов
„Фантастични новели“ – сборник с повести от Александър Геров „Хокерно погребение“ – сборник с разкази от Иван Серафимов
„Иркала, страната на мъртвите“ – повест от Вал Тодоров
„Фантастични игри“ – сборник с разкази и новели от Недялка Михова
„Извън картината“ – новела от Григор Гачев
„Нищо повече от въпрос“ – разказ от Агоп Мелконян
„Където не сте били“ – сборник с разкази от Велко Милоев
„В епохата на Унимо“ и „Приказка за камъка“ – сборник с разкази и разказ от Александър Карапанчев
„Гости“ – разказ от Маргарит Абаджиев
„Мьобиусова повърхност“ – разказ от Светослав Николов
Homo Felicis – разказ от Светлана Алексиева
„Атентатът“ – новела от Йоан Владимир
„Сънувах човешко лице“ – новела от Ивайло П. Иванов