По официалному, Човешката библиотека е фондация. По разбираемо(му?) – нямаме право да залагаме (финансова) печалба в книгите, които издаваме.
(Нямаме и желание, впрочем. Печалбата ни се измерва в човешки ресурс – еле какви хубавци сме се събрали, че и още прииждат… Еле колко ни пълните сърцата и вие, като се открием взаимно. 😀 )
Значи ли това, че не взимаме никакви пари за работата си? (В предната част беше споменато, че сме отбор доброволци – а това предполага работа за без пари.)
Всъщност отговорът е “зависи”. Банално, а? 😀
Една от мисиите, с които започнахме Човешката, беше да осигурим справедливи възнаграждения за всички участници в творческия процес – автори, преводачи, илюстратори, редактори, консултанти, оформители, даже клетите същества, известни като “коректори” (там, където въобще са известни :/).
“Справедливи” в цифри ще рече:
- Ако книгата е българска, поне 20 процента от приходите (корична цена, умножена по тираж) да отиват при авторите.
- Ако е преводна – поне 10 процента да отиват при преводачите, останалите 10 – за авторски права.
- Илюстраторите да получават за всяка илюстрация хонорар, съпоставим с хонорара на авторите/преводачите за сътворения от тях текст за същото време, за което е завършена илюстрацията. Леле какво обяснение се получи… ужасТ! Ще пробвам с пример: Ако една илюстрация в “Последният еднорог” е отнела общо четири часа на художника; и ако за тия четири часа преводачите са сътворили 4 страници превод; и ако за една страница превод сме плащали 5 лева – значи и за илюстрацията ще дадем 4 x 5 = 20 лева. (Ако ви се изправят косите, като видите “такива заплащанийца” – изчакайте до извода най-долу.)
- Редакторите да получават някакъв процент от хонорара на авторите/преводачите – в зависимост от свършената работа. (При добре свършена работа от преводачите/авторите, редакторският хонорар обикновено е 20% от “баш-творческия”.)
- Оформителите и коректорите да взимат по 2-3 хонорарни бройки на 500 тираж. При добре свършена работа от останалите – и това им е много. :PPP
- При консултантите е според качеството и количеството на консултиране. Обикновено авторите директно ги надаряват с бройки, понеже те си ги знаят най-добре кои са. (Да видим сега Ники Теллалов как ще надари Гугъл A.I. с бройка… :D)
Ето един вътрешен поглед към ценообразуването на “Слънце недосегаемо”:
Разходите по печата и транспортирането на романа възлязоха на 5500 лв., при тираж 700. За автора се полагат 20% от (18 x 700) = 2520 лв. Общ разход за “Слънцето” – 8020 лв.
От 700-те бройки: 12 отиват в държавните библиотеки, безплатно (държавата задължава…); 20-ина са хонорарни за редактори, коректори, оформители; още 30-ина раздаваме на “заслужили” – или заслужаващи, но финансово прищафъкнати – човеци и общности: клубове за фантастика, списания и блогове, които насърчават четенето, детски селища SOS…
Значи: остават около 640 бройки за продаване. При разход 8020 лева, производствената цена на едно “Слънце” излиза ~12,60 лв.
Стигаме и до кофти частта: Разпространителите на книги взимат минимум 30 процента от коричната цена. Някои се напъват и за 50. (Няма да кажем кои, понеже материалът е информативен, а не черно-пиарен. 😉 Черно-пиарният се задава в понеделник.)
…Можете ли сами да пресметнете защо ни е най-изгодно, когато си поръчвате книгите направо от нас?
А ето и защо художественият превод в България е ниско платен:
“Последният еднорог” излезе в тираж 1000, при корична цена 7,77 лв. На преводачите му се полагаха 10% от (1000 x 7,77) = 777 лева. “Еднорогът” е около 207 стандартни страници (1800 знака с интервалите) в оригинал. Тоест преводачите са взели по 777/207 = 3,75 лв. на страница.
ОБАЧЕ! Ако пуснем още един тираж от 1000 книги, на корична цена 9 лв., преводачите ще вземат още 900 лева, или по още 900/207 = 4,35 лв. на страница. И общо ще станат 8,10 лв./стр. Това вече бива. 🙂
А ако пуснем още един тираж… Но да не се размечтавам отсега. 😀
Изводът – поне моят извод: Справедливото заплащане, при толкова малък брой читатели, не е равнозначно на достойно заплащане. Ако обаче кръгът читатели се разшири…
Нататък сте вие.
Кал:)н
П.П. Алманахът “ФантАstika” – поне засега – е изключение. Там заплащането не е в пари, а само в хонорарни бройки – една пета (20%) от тиража, разпределени пропорционално на публикуваните текстове. 20% от 500 бройки е 100 алманаха. При петдесетина автори и преводачи, сметнете колко бройки се падат на човек средно…
Докато вие смятате, аз няма да унивам – само ще си припомня горния извод. 😉
“Панорама” не ни искат, въпреки че им предложихме 35%.
Е… когато ни поискат, ще им предложим 20%. 😀
Те тва, членестия нос ни са ли утнасйъ сал за оръта у чужбинско, уа. Те има кво да унасят. Ний сме си е те тукеенка те, на. Ний сал врЪтим, ни унасями, найноу да уврътаме 🙂
Тюх! Някъде в тая вест трябваше да спомена и за членския внос в Човешката…
Членски внос? Какъв членски внос?!
😀 😀 😀
И аз благодаря, Бранко!
До “Книгомания” не сме стигнали – те са собственост на “Сиела”, и първо трябва да говорим с тях.
Шефът в “Петър Берон” ни поиска 40%. На единична книжарница, която зареждаме лично (“с раничката”, както се каза другаде 😉 ), повече от 30, 35% не даваме. Затова вече не им носим книги.
“Панорама” и Таня Гергова си ги набелязвам – можеш ли да ми пратиш техни координати на пощата?
Таня Гергова, борса “Балкан” (София Прес, срещу Окръжна Болница) – 35%
А как вървят нещата с книжарници “Книгомания” като проценти?
Бтв, много ми е ценен тоя списък, който си пуснал с книгоразпространителите, браво! Разрешаваш ли ми да го допълня лекичко откъм проценти?
Книжарница “Панорама” – Централни Хали, първи етаж – 30%
Книжарници “Петър Берон” – ул. “Шишман” № 2 – 30-35%
По повод на завихрящата се патаклама в един български форум, искам да публикувам още няколко цифри от архивите на “Слънцето”:
Разпространител – процент от кор. цена, поискан от разпространителя – взети бройки (“к” означава “на консигнация”)
———————————————————————————————————
Книжарници “АБВ Писмена” – 40% – 5 (к)
Книжарница “Книги на народите” – 30% – 2 (к)
Книжарница “Нисим” – 30% – 2 (к)
Книжарница “Български книжици” – 35% – 3 (к)
6-а маса на “Славейков”/Васко – 30% – 8 (к)
Книжарници “Пингвините” – 40% – 40 (к)
“Весела Люцканова”, борса “Искър” – 40% – 4 (к)
Сашо, борса “Искър”, 3 ет. – 35% – 17 (к)
Книжарници “Буктрейдинг” – 45% – 8 (к)
Книжарници “Хеликон” – 50% – 0 (к*ЦЕНЗурА*)
———————————————————————————————————
Надявам се статистиката да предотврати излишния екшън…
Сега ще направя още една сметка, за която се чудя от доста време – още откак Ники възропта в блога си по повод процентите, взимани от книгоразпространителите:
Нека приемем, че при книгоразпространителите отиват 40% от коричната цена.
Нека приемем и че “творческото” звено е редно да взима поне колкото книгоразпространителите – още 40%.
“Издателството”, както и досега, не взима нищо.
За отпечатването – производството на материалното книжно тяло – остават 20%.
В случая със “Слънцето” знаем, че отпечатването струва 5500 лв.
Това е 20% от 27 500 лв.
При грубо 700 бройки, предназначени за продан, коричната цена за едно “Слънце” следва да е 27 500/700 = ~39 лева.
Ехааааа…
Ако смъкнем процента за “творческото звено” на 30 (т.е. за отпечатването отиват 30%), се получава корична цена от ~26 лева.
Само че… редно ли е творческото звено да взима по-малко от разпространителското?
Ако смъкнем и процента на разпространителите на 30 (т.е. за отпечатването отиват 40%), се получава корична цена от ~20 лв. Нещо като нашия случай.
Ако елиминираме разходите за отпечатване и разпространение (т.е. творческото звено получава 100% от приходите), и приемем, че се стремим към хонорар 15 лв./стандартна страница, разпределени м/у всички участници в творческото звено:
“Слънце недосегаемо” е ок. 1020 станд. страници, т.е. се стремим към 15 300 лева приход.
Разделяме ги на тираж от 700 – получаваме корична цена ~22 лв.
Разделяме ги на тираж от 1500 – коричната цена става ~10 лв.
Разделяме ги на тираж от 3000 – коричната цена пада до 5 лева.
Сещате ли се при какви условия е възможен последният вариант?
А сещате ли се какъв ще е _следващият_ ми въпрос?
(Да видим сега Ники Теллалов как ще надари Гугъл A.I. с бройка… :D)
Мноу ясно – с електронна 😀