Знаете ли: Какви пари въртим в Човешката библиотека

По официалному, Човешката библиотека е фондация. По разбираемо(му?) – нямаме право да залагаме (финансова) печалба в книгите, които издаваме.

(Нямаме и желание, впрочем. Печалбата ни се измерва в човешки ресурс – еле какви хубавци сме се събрали, че и още прииждат… Еле колко ни пълните сърцата и вие, като се открием взаимно. 😀 )

Значи ли това, че не взимаме никакви пари за работата си? (В предната част беше споменато, че сме отбор доброволци – а това предполага работа за без пари.)

Всъщност отговорът е „зависи“. Банално, а? 😀

Една от мисиите, с които започнахме Човешката, беше да осигурим справедливи възнаграждения за всички участници в творческия процес – автори, преводачи, илюстратори, редактори, консултанти, оформители, даже клетите същества, известни като „коректори“ (там, където въобще са известни :/).

„Справедливи“ в цифри ще рече:

  • Ако книгата е българска, поне 20 процента от приходите (корична цена, умножена по тираж) да отиват при авторите.
  • Ако е преводна – поне 10 процента да отиват при преводачите, останалите 10 – за авторски права.
  • Илюстраторите да получават за всяка илюстрация хонорар, съпоставим с хонорара на авторите/преводачите за сътворения от тях текст за същото време, за което е завършена илюстрацията. Леле какво обяснение се получи… ужасТ! Ще пробвам с пример: Ако една илюстрация в „Последният еднорог“ е отнела общо четири часа на художника; и ако за тия четири часа преводачите са сътворили 4 страници превод; и ако за една страница превод сме плащали 5 лева – значи и за илюстрацията ще дадем 4 x 5 = 20 лева. (Ако ви се изправят косите, като видите „такива заплащанийца“ – изчакайте до извода най-долу.)
  • Редакторите да получават някакъв процент от хонорара на авторите/преводачите – в зависимост от свършената работа. (При добре свършена работа от преводачите/авторите, редакторският хонорар обикновено е 20% от „баш-творческия“.)
  • Оформителите и коректорите да взимат по 2-3 хонорарни бройки на 500 тираж. При добре свършена работа от останалите – и това им е много. :PPP
  • При консултантите е според качеството и количеството на консултиране. Обикновено авторите директно ги надаряват с бройки, понеже те си ги знаят най-добре кои са. (Да видим сега Ники Теллалов как ще надари Гугъл A.I. с бройка… :D)

Ето един вътрешен поглед към ценообразуването на „Слънце недосегаемо“:

Разходите по печата и транспортирането на романа възлязоха на 5500 лв., при тираж 700. За автора се полагат 20% от (18 x 700) = 2520 лв. Общ разход за „Слънцето“ – 8020 лв.

От 700-те бройки: 12 отиват в държавните библиотеки, безплатно (държавата задължава…); 20-ина са хонорарни за редактори, коректори, оформители; още 30-ина раздаваме на „заслужили“ – или заслужаващи, но финансово прищафъкнати – човеци и общности: клубове за фантастика, списания и блогове, които насърчават четенето, детски селища SOS…

Значи: остават около 640 бройки за продаване. При разход 8020 лева, производствената цена на едно „Слънце“ излиза ~12,60 лв.

Стигаме и до кофти частта: Разпространителите на книги взимат минимум 30 процента от коричната цена. Някои се напъват и за 50. (Няма да кажем кои, понеже материалът е информативен, а не черно-пиарен. 😉 Черно-пиарният се задава в понеделник.)

…Можете ли сами да пресметнете защо ни е най-изгодно, когато си поръчвате книгите направо от нас?

А ето и защо художественият превод в България е ниско платен:

„Последният еднорог“ излезе в тираж 1000, при корична цена 7,77 лв. На преводачите му се полагаха 10% от (1000 x 7,77) = 777 лева. „Еднорогът“ е около 207 стандартни страници (1800 знака с интервалите) в оригинал. Тоест преводачите са взели по 777/207 = 3,75 лв. на страница.

ОБАЧЕ! Ако пуснем още един тираж от 1000 книги, на корична цена 9 лв., преводачите ще вземат още 900 лева, или по още 900/207 = 4,35 лв. на страница. И общо ще станат 8,10 лв./стр. Това вече бива. 🙂

А ако пуснем още един тираж… Но да не се размечтавам отсега. 😀

Изводът – поне моят извод: Справедливото заплащане, при толкова малък брой читатели, не е равнозначно на достойно заплащане. Ако обаче кръгът читатели се разшири…

Нататък сте вие.

Кал:)н

П.П. Алманахът „ФантАstika“ – поне засега – е изключение. Там заплащането не е в пари, а само в хонорарни бройки – една пета (20%) от тиража, разпределени пропорционално на публикуваните текстове. 20% от 500 бройки е 100 алманаха. При петдесетина автори и преводачи, сметнете колко бройки се падат на човек средно…

Докато вие смятате, аз няма да унивам – само ще си припомня горния извод. 😉

10 коментара за “Знаете ли: Какви пари въртим в Човешката библиотека

  1. „Панорама“ не ни искат, въпреки че им предложихме 35%.

    Е… когато ни поискат, ще им предложим 20%. 😀

  2. Те тва, членестия нос ни са ли утнасйъ сал за оръта у чужбинско, уа. Те има кво да унасят. Ний сме си е те тукеенка те, на. Ний сал врЪтим, ни унасями, найноу да уврътаме 🙂

  3. Тюх! Някъде в тая вест трябваше да спомена и за членския внос в Човешката…

    Членски внос? Какъв членски внос?!

    😀 😀 😀

  4. И аз благодаря, Бранко!

    До „Книгомания“ не сме стигнали – те са собственост на „Сиела“, и първо трябва да говорим с тях.

    Шефът в „Петър Берон“ ни поиска 40%. На единична книжарница, която зареждаме лично („с раничката“, както се каза другаде 😉 ), повече от 30, 35% не даваме. Затова вече не им носим книги.

    „Панорама“ и Таня Гергова си ги набелязвам – можеш ли да ми пратиш техни координати на пощата?

  5. А как вървят нещата с книжарници „Книгомания“ като проценти?

    Бтв, много ми е ценен тоя списък, който си пуснал с книгоразпространителите, браво! Разрешаваш ли ми да го допълня лекичко откъм проценти?

    Книжарница „Панорама“ – Централни Хали, първи етаж – 30%
    Книжарници „Петър Берон“ – ул. „Шишман“ № 2 – 30-35%

  6. По повод на завихрящата се патаклама в един български форум, искам да публикувам още няколко цифри от архивите на „Слънцето“:

    Разпространител – процент от кор. цена, поискан от разпространителя – взети бройки („к“ означава „на консигнация“)
    –––––––––––––––––––––––––––––––––––
    Книжарници „АБВ Писмена“ – 40% – 5 (к)
    Книжарница „Книги на народите“ – 30% – 2 (к)
    Книжарница „Нисим“ – 30% – 2 (к)
    Книжарница „Български книжици“ – 35% – 3 (к)
    6-а маса на „Славейков“/Васко – 30% – 8 (к)
    Книжарници „Пингвините“ – 40% – 40 (к)
    „Весела Люцканова“, борса „Искър“ – 40% – 4 (к)
    Сашо, борса „Искър“, 3 ет. – 35% – 17 (к)
    Книжарници „Буктрейдинг“ – 45% – 8 (к)
    Книжарници „Хеликон“ – 50% – 0 (к*ЦЕНЗурА*)
    –––––––––––––––––––––––––––––––––––
    Надявам се статистиката да предотврати излишния екшън…

  7. Сега ще направя още една сметка, за която се чудя от доста време – още откак Ники възропта в блога си по повод процентите, взимани от книгоразпространителите:

    Нека приемем, че при книгоразпространителите отиват 40% от коричната цена.

    Нека приемем и че „творческото“ звено е редно да взима поне колкото книгоразпространителите – още 40%.

    „Издателството“, както и досега, не взима нищо.

    За отпечатването – производството на материалното книжно тяло – остават 20%.

    В случая със „Слънцето“ знаем, че отпечатването струва 5500 лв.

    Това е 20% от 27 500 лв.

    При грубо 700 бройки, предназначени за продан, коричната цена за едно „Слънце“ следва да е 27 500/700 = ~39 лева.

    Ехааааа…

    Ако смъкнем процента за „творческото звено“ на 30 (т.е. за отпечатването отиват 30%), се получава корична цена от ~26 лева.

    Само че… редно ли е творческото звено да взима по-малко от разпространителското?

    Ако смъкнем и процента на разпространителите на 30 (т.е. за отпечатването отиват 40%), се получава корична цена от ~20 лв. Нещо като нашия случай.

    Ако елиминираме разходите за отпечатване и разпространение (т.е. творческото звено получава 100% от приходите), и приемем, че се стремим към хонорар 15 лв./стандартна страница, разпределени м/у всички участници в творческото звено:

    „Слънце недосегаемо“ е ок. 1020 станд. страници, т.е. се стремим към 15 300 лева приход.

    Разделяме ги на тираж от 700 – получаваме корична цена ~22 лв.

    Разделяме ги на тираж от 1500 – коричната цена става ~10 лв.

    Разделяме ги на тираж от 3000 – коричната цена пада до 5 лева.

    Сещате ли се при какви условия е възможен последният вариант?

    А сещате ли се какъв ще е _следващият_ ми въпрос?

  8. (Да видим сега Ники Теллалов как ще надари Гугъл A.I. с бройка… :D)

    Мноу ясно – с електронна 😀

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Към началото