Приятели (:
Продължаваме да споделяме творби, отличени в Копнежа по растящо творчество. Поетичната вълна още не ни е задминала.
Димитър Драганов, 18 г., СОУ „П. К. Яворов“, Стралджа
Разговор с Ема
Говорих със Ема на тема проблемна във стая с кафяви стени. Косите ѝ руси, снагата ѝ нежна сканирах с блестящи очи. Това е типично за мъжката същност. Усмивки! Красиви слова! При Ема обаче сега ще ви върна – при тази красива жена... – Мъжете са чудо! Мъжете са лудост! – започна ядосано тя. – Защо да са чудо? Защо да са лудост? – попитах, изпаднал в несвяст. – Мъжете не искат и дума да чуят за здрава любов и деца! Мъжете не искат и дума да става за нежност, градеж и съдба! – Мъжете? Защо пък ги толкова съдиш? Мъжете са хора и те! Надявам се нявга да можеш да видиш искрата във мъжко сърце. – В мъжете я няма искрата, която привлича различни души. Светът на мъжете препълнен е с жажда. – Въздъхна и свъси очи. Отвън светлината нахлуваше бавно към нейното снежно лице. А духат в душата ми странна прохладни от тръпки безброй ветрове. Докоснах ръката ѝ. После без мисъл – целунах устата ѝ! Беше бонбон! Улисан в поредните мисли над листа, измачках и стъпках пореден Закон!
Огнено чедо
На мрачната спирка дете ми помаха. Очите му – пламък, душата – звезда. Лицето ми грейна. И сви ме стомахът. Търговец се смее. Прегърнах мечта. Денят е в лъчите на слънцето меко. В сълзите, които изграждат Човек. Ръката си вдигнах. И скъсах небето. От него закапа копнеж след копнеж. Напукан е пътят. Мазолести длани извайват живота на всеки от нас. От радост и мъка. От болка и рани. От мисли, които треперят за страст. Желая да счупя на дните везните. Човек е свободен, когато лети. Небето е диво! Затваряй очите! И негово огнено чедо бъди!
Latest posts by Ади (see all)
- Малкото четене: Текстове от Копнежа за растящо творчество - 15 януари, 2018
- Алманах „ФантАstika 2016“: хартиено издание - 4 юли, 2017
- Подкаст за българска фантастика - 12 юни, 2017