Малкото четене: Текстове от Копнежа за растящо творчество

Приятели (:

Продължаваме да споделяме някои от творбите, отличени в Копнежа за растящо творчество. С тази ще опитаме да ви въвлечем в света на мечтите.

Магично четене!

Знаете ли, имам мечта

Йоана Йорданова, 15 г., Национална Априловска гимназия, Габрово

Иска ми се да можех да променя нещата. Не можете дори да си представите какво е да живееш с Фарънс. Това е все едно да гониш вятъра в буквалния смисъл на думата, при това без да осъзнаеш какъв глупак си в действителност.
Фарънс беше душа човек, несъмнено. И въпреки това случва се да има моменти, в които ти иде да му видиш сметката, независимо колко е дружелюбен. Един от тях бе, когато разбрах, че е объркал еликсира за красота с отварата за младост. Не че се разбра, клиентката беше изключително благодарна, благодарение на несъзнаването ѝ, че красотата се крие именно в младостта. Но ако не се беше случило така? Ако някой някога по някаква причина разбереше, че добрият стар Фарънс има навика да слага грешните съставки в продуктите или по-лошо: да пробутва грешните продукти? Какво щеше да стане с бизнеса ни и изобщо с тази част на Старата земя?
Ако питате какво е Старата земя, тя е онова място, където всички странни, изкривени или гротескни понятия на реалността съществуват и живеят в разбирателство. Е, може би не чак в разбирателство, но поне в прилична имитация на такова. Фарънс бе една от най-легендарните личности на Старата земя. Не се знаеше много за него, освен че някога много отдавна е живял в Реалността, а впоследствие се преместил тук, защото хората спрели да вярват в него. Никой не знаеше какво точно е бил – градска легенда, супергерой или пък митичен злодей. Важното бе, че темата е ужасно болна за него и той ни най-малко не я обсъжда. Това много прилича на някой от известните романи на Реалността, нали? Сигурно доста хора са се сетили да използват тази концепция по някакъв начин, да дадат живот на измислените герои или поне да загатнат за такъв в творбите си. Е, тук в Старата земя има един много прост закон и той е постоянен, независимо как са решили да го интерпретират някакви си хорица в безсловесния си материален свят. Та този закон гласи, че всяка една форма на мисъл, всяка една свръхестествена концепция има своето място в Старата земя и го заема веднага, щом изгуби смисъл в Реалността. Иначе казано, ако през 20-те например хората са хлътнали по най-новата градска легенда, представяща някакво страшно чудовище или герой, и впоследствие той излезе от мода, то този въпросен герой мигновено бива зачислен към жителите на Старата земя. Наречете го както искате, така си е. Още нещо: Тук обитателите се делят в няколко категории: Много важни, По-малко важни и Отчайващо маловажни. Много важните са онези като Дъртофелник Магьосника, който навремето бил герой на детски комикс в Реалността. Тук, в Старата земя, той е най-значимият автор на книги за глупостта, за чиито инструкции се хвали, че се следвали даже и в Реалността, макар никой да не знаел за точния им произход. Защо е много важен ли? Ами просто е: глупостите, които пише той тук, онези, на които ние тук се надсмиваме, са ежедневие за повечето жители на Реалността, приемани за нещо напълно естествено и дори добро. И това, разбира се, е абсолютен евфемизъм за Старата земя, защото аз едва ли ще мога да опиша с точност как наистина стоят нещата.

Що се отнася до Фарънс… Ами той е леко кривнал. Имам предвид, нещо в неговите разсъждения абсолютно не е на мястото си и това оказва влияние върху репутацията му. Разбирате ли, той някак си, поради някаква необяснима причина, смее да твърди, че хората били изначално добри и всеки бил способен на промяна и осъзнаване.
Доколкото знам, в Реалността такива се наричали „филантропи“. Не знам там как ги приемат такива, но тук това се смята почти за престъпление. Защото хората са си хора: свикнали са да вярват в някакви пълни глупости, повърхностни са, елементарни, нетолерантни и суетни. Покъртително! Толкова пъти съм съдил Фарънс за обратното му мнение и въпреки това той отказа да го промени. Аз го приех такъв, какъвто е, но се опасявам, че повечето жители на Старата земя не мислят като мен. Е, с изключение май на дамата, съгласила се да купи негов продукт… Да, тази една-единствена подробност относно личността на Фарънс съсипа шансовете му да стане известен в Старата земя, а това със сигурност щеше да стане при други обстоятелства. Защо ли? Защото това, което продава Фарънс, е нещо изключително универсално и се обзалагам, че всеки веднага би се сетил, защото едва ли има някаква форма на мислене, човек или концепция, която да не се е докосвала до подобно нещо. Точно така, Фарънс продава мечти. От онези хубавите, големите, по които копнеят дори хората в ежедневието си. Е, вярно е, че в Реалността мечтите могат да са различни заради хората, които ги създават, но тук не е така. Тук, в Старата земя, всички търсят мечти и копнежи, говорят за тях, искат ги, но така и не ги получават. Нямало почва, казват някои и аз съм съгласен с тях, защото всичко, което искаме ние, което правим или постигаме, не съществува поради простия факт, че ние самите не съществуваме. Защото хората не ни искат вече, защото ни смятат за ненужни. Ние сме вредният излишък на съвършено нормалния им свят. Но ние не им се сърдим за това. Правим го, защото те имат всичко, от което ние се нуждаем. Можете ли дори само да си представите какво е да живееш, без да мечтаеш за нещо, без да се будиш озарен от мисълта за най-новия, най-красивия си блян? Ужасно е, наистина. И още по-ужасно е, че няма кой да ни помогне. Сами сме в цялото това пространство, което не можем да наречем „свят“.

Нямам много време, затова ще премина пак на дамата, която искаше да купи от Фарънс еликсир за красота. Каза, че това било мечта, че най-после е разбрала какво е наистина да искаш нещо. Ние с Фарънс веднага се усъмнихме, но нямахме избор, освен да повярваме, защото някак си така беше твърде удобно и за двама ни. Щеше да е ужасно лесно, ако можехме просто да решим, че истинските мечти са възможни, и да преследваме целта си, без страх от евентуален провал. А дори и да има такъв, всичко положително ще си е струвало. Въпросната дама наистина задържа вниманието ни и ние се опитахме да изпълним предполагаемата ѝ мечта, за да видим реакцията ѝ. Но истината е, че се случи нещо непредвидимо. Не знам как ще е най-правилно да се изразя, но тя сякаш просто промени мечтата си, а дори не го разбра. Колкото до мен и Фарънс, това не беше в наш ущърб, защото ако станеше обратното, тя щеше окончателно да урони репутацията на Фарънс, но независимо от всичко ние положително сме озадачени. Могат ли мечтите да се променят, да се видоизменят в нещо различно? Ще запазят ли така смисъла си?

– По дяволите, Бърк, какво правиш? Виж кое време е!
– О, Боже!
Добре, недейте да мислите, че паниката е нещо обичайно за мен.
– Магьосника ще ни чака.
О, да, забравих да спомена, че с Фарънс решихме да говорим с Дъртофелник Магьосника и да го питаме той какво мисли по въпроса. Нали се смяташе за Много важен.
– Понякога се чудя какво не ти е наред – негодува Фарънс, докато вървим към хълма на Много важните. Там са всички, които още имат някаква връзка с Реалността. А колкото до името му, ами то е символично. Тук гротескно-забавните неща се приемат изключително добре.
– Фарънс – престрашавам се.
– Какво? – тросва ми се.
– Представяш ли си тук мечтите наистина да можеха да се променят? Какво ще правим?
– Ха! – разсмива се. – Как какво! Ще мечтаем!

– Това е много странно, наистина – казва провлачено Магьосника. – Сигурни ли сте, че дамата действително е променила възгледите си?
– Напълно сме сигурни – отсича Фарънс.
– Този какво си мисли? Нима някой в Старата земя някога е лъгал?
– Ами тогава се опасявам, че въпросната дама е била нещастна жертва на заблуда. Една мечта не може просто да се промени. По този начин ще промени целостта и смисъла си.
– Това… това не може да е вярно.
– Бърк…
– Не, просто не може да е вярно.
Магьосника се приближава с въздишка към красиво гравирано чекмедже, което изглежда почти реално.
– В една от творбите си някъде съм писал обяснението на това, което ви терзае. И което всъщност терзае Старата земя.
В момента, в който Магьосника ни тиква стария пергамент, ние го сграбчваме в неистовото си любопитство. Не е нужно много време да прочетем и осъзнаем какво пише на него. Трудно ми е да повярвам.
– Истината е много проста. Ние не можем да мечтаем, защото тук такова понятие няма. Ние самите сме мечтите на хората в Реалността, защото ние имаме всичко, което те нямат – приятелство, лоялност, любов и състрадание, съществуващи като постоянни и непроменливи величини. Ние не можем да лъжем, а те го правят постоянно. Ние се ценим истински, а те избягват да го правят. Питате защо тук има всякакви твари под всякакви форми. Това е защото има мечти – гротескни и ужасни, независимо че са мечти. И това не е притеснително за тях.
– Ти не пишеше такива неща, Магьоснико.
– О, така е. Аз пиша за това колко е важно да си богат, красив и лицемерен. Аз пиша колко е ужасно да си аутсайдер и грозен, колко относително е приятелството и колко временна е любовта. Страхотно е!
Знаете ли, имам мечта.
Знаете ли, копнея да нямаше Реалност, а само мечти.
Винаги
Завинаги
И Отново.