Приятели (:

Следващото заглавие в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде фантастичната повест „Харт: Космическа мисия Вирон“ на Момчил Даскалов.

До 11 ноември подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

  • хартиени бройки и колко – така ще преценим тиража;
  • да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме още два откъса от повестта.  

~

– На Вирон жители добри, братя Наши и сестри, свидетели сме Ние на действия поредни срещу реда и свободата, плод на помисли зловредни.

Направи пауза, погледна нагоре, после отново в камерата и продължи:

– Групичка пазители метежни и човеци неблагонадеждни в съюз порочен се събраха. С манипулации подмолни, фалшиви кадри и лъжи най-долни опитват да съборят и да опетнят Нас, дето грижим се за този свят.

Изправи се в целия си ръст и заяви:

– И наказание сурово най ще понесат, щом живота ни желаят те да променят. Но групичка е малка тя, Вирон не ще уплаши, нито Нашите чеда.

Направи две крачки към камерата, за да застане в едър план.

– Вировинги скъпи, зовем ви Ние с жива страст, кубовете напуснете, присъединете се към Нас. Реда и свободата ни да защитим, всички срещу бунта следва да се съюзим. По-силно няма от множество тела, изправени със смелост пред заредените дула. И жертви ако има в този ден, ние достойно ще ги понесем.

~

Изведнъж го събуди силен трус. Отвори очи и ахна. Останалите също бяха наскачали и се блещеха в предния екран. Пред тях, увиснала на фона на безброй звезди, бавно нарастваше Синята планета, покрита с нежна пелена от облаци. „Земята… Земята! Господи, колко е прекрасна! Виждам я от Космоса… няма да ми повярват, но не ми пука… това е велико! Ето, ето, Северна Америка… – Харт се въртеше като спинър между екраните. – А това е Атлантическият океан… и Африка, якооо!“

– Явно сме излезли от скока в хиперпространството – промълви бащата на Мина. – Да видим къде ще ни стовари.

Едновременно с бавното си нарастване, Земята се въртеше. Харт стоеше препариран пред предния екран. „Май тръгваме да обикаляме в орбита.“

Когато стигнаха над Европа, корабът увисна, синхронизира се с планетата и остана като закачен точно над Стария континент. Изчакаха известно време, но нищо не се случи.

„Дали не стигнахме до края? Докъдето е програмиран курсът.“ Харт се обърна към спътниците си.

– Господи, май бяхме дотук. Сега я втасахме. – Бащата на Мина прекара пръсти през косата си, а погледът му се щураше по пулта и непознатите ръчки, копчета и циферблати.