Приятели (:

Следващото заглавие в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде фантастичната повест „Харт: Космическа мисия Вирон“ на Момчил Даскалов.

До 11 ноември подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

  • хартиени бройки и колко – така ще преценим тиража;
  • да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме още два откъса от повестта.  

~

В този миг от коридора се разнесе пронизителен звуков сигнал. Светлините в Салона изгаснаха и във въздуха увиснаха алени стрелки, сочещи към различните изходи.

– Пожар! Възможно ли е? Точно сега? – Мона подскочи на стола си и започна да върти глава във всички посоки.

Хората от Салона станаха и последваха стрелките към изходите. Тя хвана Мина за ръка и пое след тълпата. Усети как някой я прегръща през раменете, обърна се и възкликна кратко, като веднага сложи ръка на устата си. Беше Рон. Той само ѝ кимна и ги поведе с дъщеря ѝ навън. Доналд водеше мъжа ѝ.

Излязоха в коридора. Той беше препълнен, от всички помещения се изсипваха хора и поемаха в една посока – към аварийните изходи.

От стените се отвориха ниши и изскочиха лъскави машинки, наподобяващи варели на колела, светещи и писукащи. Те поеха в обратната посока, като разкъсваха човешкия поток.

Вместо да последват хората, инженерите поведоха семейството след виещите мобилни пожарогасители.

– Какво ви става? Водите ни към пожара. – Мона спря и гушна дъщеря си.

~

– Мина, чуваш ли ме? Вътре ли си?

– Изи? – сепна се момичето. – Ти… къде си?

– Излез и ще ме откриеш малко по-надолу, веднага след Салона, но не ме доближавай.

– Идвам.

Не след дълго я видя да тича по коридора. Тя стигна до Салона и се спря. Изи се въртеше небрежно около едно разклонение на коридора и с нищо не показа, че я познава.

– Къде е Харт? Виках го няколко пъти и не ми отговаря.

– Няма го, Изи! Отведоха го – проплака Мина и по бузите ѝ потекоха сълзи.

– Отведоха го? О, в името на двете луни, пак тая течност от очите. Мина, какво се е случило? Кой го е отвел?

– Вировингите. Пазители. Както спяхме и… и… изведнъж нахлуха, грабнаха го и го поведоха нанякъде. Какво да правим, Изи? Може ли да му се случи нещо лошо?

– Да му се случи нещо лошо? Наистина не знам, ние… – Беше свикнал с Харт и неговите, както ги наричаха, емоции. Една определена фраза му се стори подходяща за случая: – Но ти не се тревожи.