Малкото четене: Текстове от Копнежа за растящо творчество

Приятели (:

Продължаваме да споделяме някои от творбите, отличени в Копнежа за растящо творчество. С тази може би наистина ще разберем, че навън…

Даниел Тунев, 26 г., СУ „Св. Климент Охридски“, Сливен

***

Разпуква пролетта и аз потеглям:
следите ми в снега са вече локви,
студът – мой враг – сега оттегля
към миналото своите пехоти.

Разтварят ми чадъри господата
в единственото висше общество
и с най-висока титла всепризната –
не княз, не прокуратор, а дърво.

И всичко – за да бъда публика
на техните крилати продължения.
(А нежното и тъжното се влюбиха,
без някой да им дава разрешение.)

Милиони анонимни екзекуции
безшумно изпълняват се в сърцата.
Короните са кошери на звуците –
безименният вик на свободата.

Безвкусният нектар на дъждовете.
Безсмисленият дар на изобилието.
Тук днеска всяко оживяло цвете
е стъпканият спомен на безсилието.