Малкото четене: Текстове от Копнежа за растящо творчество

Приятели (:

Продължаваме да споделяме някои от творбите, отличени в Копнежа за растящо творчество. С помощта на тази ще опитаме да ви пренесем в бъдещето. Или беше миналото?

Приятно четене!

Гост от бъдещето

Ваня Синякова, 13 г., Обединено училище „Свети Паисий Хилендарски“, с. Долно Осеново

Годината е 971-ва и аз ще имам възможност да се запозная със Самуил: един от четиримата синове на комит Никола – управител на Средецка област и близък родственик на царската династия.
В момента пътувам с баща си, а колата ни бавно се насочва към главния град Охрид. Той е красиво разположен между два хълма, около голямо езеро. В далечината се виждат високите кули и здравите крепостни стени на царския дворец, а в подножието са разположени укрепените дворци на знатните болярски родове. Наблюдавайки тази уникална гледка, осъзнавам на колко значими моменти и забележителни събития е богато нашето минало. Смятам, че е добре човек да си направи една разходка в историята, като се „върне“ в периода X – началото на XI век, за да усети духа и величието на това героично време. Отдалечавайки се от това паметно за нас, българите, място, след около половин час наближаваме град Преспа. Тук в своя дворец ни очаква цар Самуил и братята му – Давид, Мойсей и Арон. Дано не се разсърдят, че съм довела и баща си, защото как да им обясня, че съм на 12 години и нямам шофьорска книжка. Трудно ще ми бъде и да им обясня за всички технологични нововъведения от нашето време. Тук пътищата са в много лошо състояние и определено са за автомобил 4×4.
Наближаваме крепостта и погледите на всички са вперени в нас, вероятно заради колата, защото тук единственото превозно средство е каруца, водена от коне. Забелязвам, че към нас се приближава конник, който ни поздравява:
– Добре дошли в пределите на нашето царство! Аз съм Давид, брат на царя и военачалник на съпротивата срещу византийците. Елате с мен в двореца!
След като влязохме в крепостта, всичко ми се стори познато, защото по този начин беше описана и в нашия учебник по история. Още не мога да повярвам, че съм тук!
Цар Самуил, седнал величествено на трона, с интерес ме попита:
– Ваня, какво е това нещо, което се движи и ви докара до тук?
– Това е нашата кола – отговорих аз. – Тя се задвижва с гориво, наречено „бензин“.
– А какво е това бензин? – попита учудено царят.
– Ооох!!! Много трябва да ви разказвам. Но сега ще ви покажа новия си телефон. Има много опции… Вие, царю, вероятно не знаете и какво означава думата „опция“? Това са всички онези неща, които този апарат може да прави. Но знаете ли? Чувствам се доста неловко, защото аз знам всичко за вас от уроците по история и за всички дела, които сте извършили. Но това е така, защото идвам от бъдещето. Затова ще ви покажа какво може да прави този апарат, който ние наричаме „телефон“. Нека първо си направим „селфи“ – какво ли ще кажат моите съученици само като им покажа снимката? Вероятно ще бъде голяма изненада! Погледнете, царю, скоро си свалих от Google Play една Интернет-програма, в която можеш да намериш много и различна информация. Свалих си и приложението „лъжа или истина“. С нея можеш да получиш отговор на много въпроси.
– Ваня, а може ли в такъв случай да ми помогнеш? – попита цар Самуил. – Имам съмнение, че моят най-малък брат Арон е изменник и често издава информация на врага за важни места и действия от нашата съпротива.
Аз включих програмата и съмненията на царя се оказаха верни. Тогава цар Самуил заповяда да бъде хвърлен в тъмница брат му Арон, след което щеше да бъде организиран съд, на който той да получи справедливо наказание.
– А може ли, Ваня, да ми оставиш този телефон като дар от бъдещето? – помоли цар Самуил.
– Разбира се, царю! Но няма да можете да го използвате, защото когато ние с баща ми си тръгнем, Интернетът ще спре и няма да е от полза. Съжалявам, но аз идвам от XXI век, а тези неща са активни само за това време. Все пак се радвам, че помогнах да бъде разкрит един изменник, който с действията си застрашаваше българското царство.
На свечеряване се сбогувахме с царя и неговата свита. Стана ми малко мъчно, но знаех, че трябва да си тръгваме, защото не можем да променим хода на събитията. Пък и моето време повече ми харесва! Но никога няма да забравя този ден и забележителната ми среща с цар Самуил.