От сърцето на Човешката: Кал

Приятели (:

Помните ли нашата рубрика „От сърцето на Човешката“?

Тук трябваше да има споделение за любовта. Едно, че времето ѝ наближава ;); и второ, че винаги ѝ е време. Но Чобитът, който ни го довери във форума ни, не е готов да го сподели с целия свят.

Затова…

Продължете четенето на „От сърцето на Човешката: Кал“

За празника – да се разгърнем :)

Приятели (:

Днес се навършват:

  • петнайсет години, откак по българските земи допрепуска „Последният еднорог“, за да пробуди позадрямалите си братчета и сестричета и да пръска седефена светлина дори в най-дълбоките тъми, през които сме газили от тогава.
  • дванайсет години, откак „Слънце недосегаемо“ присъедини лъчи в разпръскване на тъмите и превърна стъпките ни в подскоци, седмици след като бяхме затворили последната страница.
  • осем години, откак сбрахме сърца, умове и сили „За спасяването на света“. По петдесетина различни начина, покриващи половин век и (поне) половината Космос. Признаваме си веднага: понякога, като вдигнем очи към звездите, ни сърби, смъди, издува отвътре да се сберем пак… Ммммммм.
  • шест години , откак празнувахме двайсетия си юбилей (… освен литературната традиция да сме скарани с математиката, обичаме да ползваме различни, наши си бройни системи 😛 ) в „Нощта на скорпиона“. Тогава си спомнихме, че за да сглобим отговора на Живота, Вселената и всичко останало, първо трябва да прочетем много, много истории…
  • три години, откак „Ортодокс“ ни заговори с езика на децата, за да напомни на порасналите сред нас, че порастването край няма.

Как, как се отбелязва толкоз многостранен празник?

Продължете четенето на „За празника – да се разгърнем :)“

Фермаман за фермерски събития

Драги уважаеми,

Човешката библиотека си остава предимно човешка, после „библиотека“, и чак накрая „книжарница“, обаче никога „издателство“, че прекрачва в обида :). То и „книжарница“ е доста гнъсно.

Отмина последният за нашата година фермерски фестивал на „Хранкооп“. Благодарим за гостоприемството! Много емоция, много нещо! И твърде малко продадени книги. Всеизвестно е, че не умеем да продаваме неща, които човек не желае да си купи. И понеже не сме книжарница, някой ги съхранява тия непожелани книги. На тесен таван, където отдавна няма място за себе си.

Отдавна не вярваме в рекламата. Принципно съществува, но… не е за нас и ние не сме за нея. Това е нещо като стигма, ама пък сме се убедили, че е факт. Ако не е от уста/ръка на уста/ръка, не важи („важи“ на чешки означава „тежи“, а при определени обстоятелства – „вземам под внимание“, „оценявам“, че и по някакъв начин „ценя, уважавам“).

Продължете четенето на „Фермаман за фермерски събития“

От сърцето на Човешката: Нев и Ани

Приятели (:

Следващият глас в рубрика „От сърцето на Човешката“ е… гласове. Дует. Защото ЧоБи значи „заедно“… да? 🙂

Продължете четенето на „От сърцето на Човешката: Нев и Ани“

От сърцето на Човешката: Христина

Приятели (:

Позадрямалата ни рубрика „От сърцето на Човешката“ се вслуша в един таен вопъл, надигна глава и отръска снега от себе си. Гласът, с който ни заговори, е вече познат, ако сте от по-паметливите. Какво е насъбрал да ни каже сега, в тези странни и шеметни дни?

Продължете четенето на „От сърцето на Човешката: Христина“

Към началото