Играта

Заглавията, влезли в библиотеката или пристъпящи към нея

Играта

Postby Кал » Sat Jan 31, 2009 11:11 pm

Този колаж ми седи на чернова още от 26 декември. Пускам го едва сега, за да е на хаирлия с новата Човешка :)... и като контрапункт на отзивите за романа дотук:

В пощата ми Димитър wrote: Здравей.Пиша ти,за да споделя впечатления от първите 140 страници на книгата.
Добра е,даже много.Казвам го,понеже това,което прочетох от "Шахтата",ми се стори доста тъпо.Личи си,че младежите са понатрупали литературен,че и житейски(гледам,че средната възраст е по-голяма,хе-хе) опит.Героите са готини и запомнящи се;единствено мацката,която остана заедно с Главния-Готин-Пич ТиЕм(който единствен дразни малко,но не дотолкова,че да не ти е симпатичен),Мая и Шарлът,и имаше дарбата да чете мисли,нещо ми се размива.Впрочем,мързи ме да я хваля,силните страни ти ги знаеш по-добре от мен вероятно.
За слабостите - повече.:) Коректурата е ужасна.Има страшно много пунктуационни грешки;обърни внимание на вметнатите части и сложните съюзи.А за тези,за които ти ми говореше,(Той подскочи,бавно ; Това,което ме вълнува,е,че)не бих спорел.Но освен теб малко хора биха ги сметнали за правилни.
Има няколко недообмислени сцени.Когато вампирът убива южноафриканката,тя не го вижда.Но накрая той(който е само някакъв силует изотзадзе) се усмихва.
Цялата сцена,когато Кардам гони тримата глупаци с мотора е оплескана.Първо той пада от коня,докато те не го виждат,защото гледат напред(падането му е описано като особено ефектно,макар че и читателят не би трябвало да го види,защото и героите не го виждат),а след това изведнъж се появява пред тях и им размахва ръце.
Имаше още една подобна неточност на друго място,но по-дребна.
А това,което ме издразни най-много(всъщност ако трябва да съм точен,единствено то ме издразни) беше това за "зелените карти" в предговора.Ако аз мога да дам на тия набори от Казанлък един съвет,то е да си вземат по една зелена карта и да се чупят,докато е време.Казаното беше супердидактично,а всеки си решава за себе си,нали? ;)


В пощата на Човешката и във форуми Манол wrote:Ще ви представя накратко една книга, която като идея е доста интересен феномен.

Туй е фентъзи роман, да се разберем, който е писан от деца и почти деца (между 14 и 20 години)от Казанлък. Клубът им се казва Светлини сред сенките. Книжката е писана колективно, т.е. нямаме един автор, а четиринайсет (и една ръководителка). Издавали са и друго нещо преди, заглавието е "Аурелион: Монетата"... не съм сигурен точно какво представлява, но съм чувал не съвсем възторжени отзиви от близки приятели.

Преди да споделя наблюденията си върху последната им работа, ще разкажа накратко концепцията на романа:

Четиринайсет тийнейджъри ( не се притеснявайте от съвпадението с броя автори, малко по-разчупена е структурата, отколкото изглежда първоначално) от различни страни са се събрали в хижа нейде в България, незнайно точно къде (става отчасти ясно малко по-късно), за да участват в нелегално риалити шоу. Организаторите обещават голяма награда, но и високи нива на риск. След едномесечна подготовка с инструктори по различни екстремни спортове, участниците са пуснати да търсят скрита база в гората, карта и инструкции за първата им задача. Но са подведени и вместо в поредното риалити шоу, попадат в Дупката - портал към паралелен свят, изпълнен със странни раси (и не толкова странни елфи), магия и... всичката българска митология, която се е обидила, че вече никой не вярва в нея тук, та се преселила и тя през Дупката в много по-адекватната среда на Преватория. Оттам насетне става дума за истинска борба за оцеляване, не като по обикновените риалити сапунки.

Тъй... слабите страни на произведението:

- на места се усеща нормалната за тази възраст авторска наивност... трудно е да се обясни, но се усеща. Но трябва да призная, че в далеч по-малка степен, отколкото очаквах;
- излишни обяснения тук-там, неадекватни препратки и сравнения (рядко), на места твърде очевидно проектиране на себе си или желанията си (при някои от авторите, неизвестно кои) върху дадени герои, поне в описанията;
- някои фентъзи елементи са измъкнати от други места и приложени почти едно към едно, без да са модифицирани;
- не открих нещо гениално, както аз наричам истински майсторските изпълнения на някои писатели... Има добри идеи, но не и нещо впечатляващо като замисъл;
- във връзка с горната забележка, не видях и тънък хумор, който да ме накара да се разсмея и да оценя добрата шега... ако е имало опити за такъв, пропуснал съм.

Силните страни на "Играта":

- увлекателна си е историята, добре разчупена, многопластова, нищо че не е страшно оригинална (то малко са тия шедьоври в световен мащаб) ;
- дълбоки образи;
- красиви описания на местности, сцени, дори чувства;
- има си интересни теми за размисъл, споделям някои идеи на авторите по екзистенциални въпроси;
- има добри хрумвания, детайли, светът си има минало и загатване за бъдещето, пълнокръвен е;
- на емоционално ниво са се справили отлично хлапетата :) Замесени са доста чувства, но и не тежи;
- има картинки! ;
- силен край според мен. Остават, разбира се и неотговорени въпроси и недовършени теми, но по добър начин, все пак си е завършена основната линия и то по приятен начин, динамика до последната страница, която не е нито рязко прекъсната нито разточена излишно. Плавно изпълнение общо взето. Вероятно и тук могат да се намерят кусури, но само ако това е целта.

Общо впечатление:

Бих прочел на един дъх. Прочетох 247-те страници, всъщност, в рамките на три дни, които бяха доста напрегнати и запълнени с други неща. И мога да кажа, че ми стана интересно, бих искал още от същото. Ако не си твърде претенциозен, вероятно няма да те подразнят много недостатъците, които споменах. Все пак на мен ми беше работа да ги откривам.

Защо? Понеже помагам в разпространението на книжката. Всеки заинтересован може да ми поръча копие. Осигурявам я чрез приятели от фондация Човешката Библиотека (същинските разпространители), като по този начин прескачаме книжарниците. Цената на "Играта" е 7лв, което не е твърде много, па и се опитваме да спонсорираме бъдещите усилия на "Светлините". В някои книжарници може да се намери на цена 9лв (или поне така е било първоначално), който е настроен спонсорски, може да даде и толкова.

Мога да поръчвам директно от издателите и Алманах "ФантaAstika 2007", за който можете да видите повече инфо тук http://fs.choveshkata.net/index.php/%D0 ... 90stika%22. Аз лично съм чел само част от разказите и материалите вътре, някои ми харесаха достатъчно, за да ги препоръчам, други - не толкова. на страничката, към която опитвам да пусна линк, има и препратка към съдържанието на алманаха. Има възможност да бъде осигурен също на цена от 7лв, макар първоначалната да е 10лв. Също зависи дали някой е спонсорски настроен.


После Манол wrote:Преди да почна с примерите от самата книга, ще направя нещо друго.

Като посочвам моментите, отбелязани като грешки, съзнавам, че причината е по-скоро в моята склонност към лаконичност и изчистеност. С която се боря като стар алкохолик с порочния си навик. Та аз дори буквите пиша съвсем ситни, поне в редките случаи, когато все още го правя на ръка. Като се замисля, някакво удоволствие откривам все още в писането върху лист хартия с химикал или тънък молив.

Горният параграф прилича ли ви на нещо, измъкнато като от "Играта"? Какво в него ви дразни? Аз ще кажа за себе си:
- започва една тема и се преминава към друга - първата остава отворена, отваря се нова, която ъсщо няма да бъде завършена;
- определенията правят речта по-красива, но понякога идват в повечко (моля, поправете ме, ако "в повече" се пише слято, че такива моменти ме разколебават от време на време) - "порочния си навик" може да се замени с "порока си";
- пак тук остават неясноти - именно алкохолизмът ли е въпросният навик? Сигурно. Подразбира се, нали не е посочен друг. То и алкохолизъм не е споменат, но щом е алкохолик, значи... Така. А как точно се бори стар алкохолик с порока си, т.е. какво съм имал предвид с това сравнение? Че просто се боря? Както всички стари алкохолици? Дали всчики... И т.н. и т.н. - логиката може да те отведе далеч, ако обърнеш внимание на едно иначе толкова невинно (ето тази конструкция "едно иначе толкова някакво си нещо" е иначе толкова елегантен инструмент на сарказма, но вече толкова клише...) сравнение, което е някак извън контекста на историята. Затормозяващо е за тези, които обърнат внимание;
- първото изречение не е ужасно дълго, но е някак си тежко - самото скупчване на запетайки ме дразни визуално. Добре де, малко съм извратен.
Симпатично извратен, надявам се. Виж, "симпатично извратен" също е странно словосъчетание и може да те замисли човек, но пък ,ако е на място сложено и с умисъл, би имало приятен ефект, сякаш. Ей това изречение беше леко длъжко, но пък не ме дразнеше толкова, освен онова "сякаш" накрая. Ех че е забавно да си анализираш всяка предходна реплика :) Ще спра дотук, обаче.


Хайде по книгата. Имах късмета така да се случи, че да прочета предговоря няколко седмици преди да остане време за романа. Успях да позабравя предварителните слова и да преокривам нещата сам за себе си.
Началото ми се стори доста слабо - резултат от множество дребни пропускчета, които допринасяха за общо впечатление за недобър стил. Все неща, подобни на дреболиите, които описах горе. Ама като са много дреболии една след друга...
В Глава 1, където се въвеждат образите на младежите в хижата, нещата ми се струваха претупани - реплика, дълго описание на героя, комуто е приближала, после реплика на друг и неговото описание, което няма общо със ситуацията или с думите му. Сякаш бяха бързали да представят всички герои, без да дадат достатъчно пространство на увода, губеше се част от атмосферата. Всъщност, това съм го виждал в онези британски филми от рода на "Гепи" и "Две димящи дула", където с появата на всеки герой се намира и кой да разкаже някаква шантава история от миналото му, докато камерата е замръзила настоящето. Там ефектно се получаваше, след като свикнеш с накъсването. В "Играта" не е баш така.
За щастие, много се подобряват нещата в движение и става все по-добра книгата към края. Там пък завърши доста издържано, хвала на авторите.

За отделните моменти. Един по един:

- "До седемгодишен си мислех, че се казвам Млъкни" - щеше да ми е смешно, ако не го бях чувал много пъти по разни филми, чел по разни книги, срещал подобни ситуации дори наживо... Няма да бъда груб и няма да кажа: "Започваме с клише. Добреееееее...". Туй ще го премълча. Пък и не го мисля наистина;
- "почти невинно повдигна рамене той" - хайде всички да повдигнем почти невинно рамене! Помислете как бихте го направили, помолете някой до вас да го направи. Аз за по-малко от 5 мин се сетих долу-горе как да повдигна почти невинно рамене;
- " и се усмихна почти спокойно" - може да се види на следващата страница. Твърде скоро ми е след онова с раменете. Е, преживах го;
- "с нервна усмивка го парира Тика" - озадачава ме. "Нервна усмивка" и "парирам" ми се разминават като идеи, нищо, че става дума за париране с казаното, а не за самата усмивка. (Няма да обсъждам колко са остроумни приказките на героите, да кажем, че е нормално за тийнейджъри така да говорят. Ама видях, че нататък героите търпят сериозно развитие и личи дори от начина, по който се изразяват. Тук ще има браво, ама после.
- абе... защо пък, викам си, китаец ще тренира тае-куон-до (не съм сигурен дали така се пиша), което е корейско, при толкова хубави китайски бойни изкуства. Не че е забранено (пък знам ли ги върлите националисти), ама е нетипично. Сигурно в Корея добре го преподават, ама тук съм чувал, че можеш да стигнеш червен колан (в тае-куон-до май е по-висок от черния) за година-две. Развива гъвкавост, някаква техника на удара и т.н., занимава се повече с чупене на дъски и други строителни материали, ама за бой бих го избрал на последно място, сигурно. Лично мнение. Ама някой от авторите може да си го харесва.
- докато се катерят: "Подмина Ш.К., която се мъчеше някъде по средата, (тази запетяйка трябва ли я? не мисля, че е задължителна, най-малкото. Не, не се хващам за запетайките :Р)) и направи дразнещо перфектен мъжки шпагат под носа й." - брех.


В резултат на трайния тормоз от наша страна Манол wrote:...Примерно, моментът с "Млъкни" бе отговор на калиновото запитване дали същият този момент не е успял да ме разсмее. Обясних защо не - за мен е стара идея, виждал съм много изпълнения в този стил. Не съм обвинявал в плагиатство, не касае това изобщо създателите на "Играта".
Писал съм, че не взимам под внимание директните реплики на героите от книгата и не правя забележки по тях. Та онова "категорично НЕ!" не мисля, че важи за нещо, което аз съм имал предвид. И съм сигурен, че не можете да направите директна връзка между употребата на думата "клише" в предното ми писмо и вашето творение. Също не се отнася за вас. Писал съм си аз някакви размисли мои, объркали са се нещата, добре.

Преди да продължа, искам да поясня, че цялостното ми впечатление от книгата е добро, изненадан съм приятно как сте ес справили. Но аз съм перфекционист, понеже приемам вашата работа по-навътре, съм се постарал да търся дреболии.

В първа глава, обаче, са много дреболиите, а съм чувал, че някои хора държат на първото впечатление. Някъде имаше един съвет "започнете писането с най-доброто от себе си, не го запазвайте за края. По-нататък нещата ще стват още по-добри". При вас са станали много по-добри към края, което залсужава похвала. Както и много други хрумвания. Ясно ми е, че тук е текъл дълъг процес и т.н. Не обвинявам, само споделям.

Този път само посочвам и не коментирам, че стана твърде дълго (не писмото, а писането, като взема предвид затритото):

- почти невинното вдигане на рамене и почти усмихването, срещащи се твърде близо едно след друго;
- шпагатът с три определения пред себе си, направен "под носа" на момичето, докато катерят;
- излишното пояснение "не за символиката на първи април, разбира се";
- парирането с нервна усмивка...

Не помня други, нямам книгата пред себе си в момента.

Има и други, но засега стига с детайлите.

По-глобално:

Съветът, който преди малко пак бях писал - много неща ни се иска да включим, като пишем нещо - митологични същества; фрази, направили ни впечатление; хобита наши лични; факти любопитни исторически и други... Но е трудно д аго направим така, че да са съвместими едно с друго и с цялостния сюжет. На моменти се усеща, сякаш са вмъкнати насила, за да присъстват, защото ни харесват. Трудно е да се направи компромис със тях, но понякога се налага, за да не се получи пълна каша. Като за 14 души сте се посправили със задачата, но продължавайте да работите в тази насока и постоянно го имайте предвид.

Аз като любител фотограф ще сравня книгата с една снимка - в "Играта" се омешва българското (настояще, митология и история), интернационалното, фантастичното - резултатът е монтаж, който си личи много отдалеч. Дори да бяха плавни преходите и изчистени границите, пак щеше да е претрупана снимката.


В пощата на Човешката Богдана wrote:Hiljadi blagodarnosti za koleta!...

Prosto njama po-dobur podaruk ot podaruka na raztuptjanoto surtze!

Mnogo rjadko mi lipsva rodinata, no kogato podobni tvorbi mi otvorjatranicka v surtzeto, e edin ot momentite kogato mi se iska da sum tam, za da obshtuvam, da se razvivam, da disham istinski s podobni tvortzi.

Bldagodarja za vuzmownostta da podpomogna izlizaneto na "Igrata" na bjal svjat. Tja e edin mnogo po-mashtaben, i po vseobhvashtasht proekt ot drugitepredprieti ot svetlini sred senkite dosega i se gordeja da buda municka cast ot nego.

Uwasno se radvam, ce podobni knigi se pishat na rodnija ezik. Kolkoto do prevewdaneto i razprostranenieto na nashite avtori v cuwbina, ne boj se - i za tova shte dojde red.

...

a) кое ви впечатли

- Vruzkite s bulgarski obicai i razlicnite rasi
- Bran - tzjalata istorija s Antares i s wena mu(!!), roditelite mu, porotzite mu, razvititeto mu.
Moweshe povece da se zasegne minaloto mu, no tova mowe bi shteshe i da popreci na segashnata istorija. Haresva mi dulbokata obosnovka za haraktera na geroja.
- Ne osobeno shtastlivija kraj - nikoj ne poluci vsicko koeto iskashe...Bitter-Sweet victory.
- Tipicno tijnejdwurskite izrazi. Mnogo bjah vuodushevena, ot obrisuvaneto na geroite crez recta im.
- Preplitaneto na istorii, haresva mi kak njakoi istorii dorazkazvat drugite
- Pejzawite - prekrasno obrisuvane na obstanovka
- Shemata - idejata za igrata kato reality show, etc.
- Dnevnika - haresva mi preskacaneto na glednata tocka

б) кое ви подразни

- Fijbi - Predpolagam ce e Dwoun, ama se pojavjava na pone tri mesta... Ako e otdelen geroj, shte me drazni oshte povece...
- Ogun, Voda, Vjatur - it's captain Planet! - Sushtite stihii moweshe da se preobrazjat za da
imat povece relevance za tazi situatzija i istorija. ( vodni nimfi, da recem)
- Elfite - kato se ima predvid velikolepnoto obrisuvane na mefilite, i dosta dobrata istorija na lordenite, elfite mnogo blednejat, zashtoto do goljama stepen ne sa nova ideja, i tehniat svjat e spokojno zaimstvan ot predishi tvorbi. Shteshe mi se da imat druga istorija, drug harakter, ili pone drugo mestowiveene. Prekaleno sa tipicni.
- Psihologicesktata obosnovka - Antares, Radovan, Kardam - na mnogo mesta mi se shteshe da znam povece za tova koeto dviwi geroja. U Era imashe opit za obosnovka, no ne mislja ce beshe osobeno uspeshen... Po-dobre beshe u njakoi ot tijnejdwurite i elfite.

Kato tjalo velikolepen roman! Nepodpaveno ljubobitstvo primamva citateljat vse po - navutre v edna prikazna strana, popila problemite na realnija svjat, precupeni prez pogleda na shou- programa. Fantasticni sushtestva se bijat ramo do ramo s razglezeni tijneidwuri i veliki magjosnitzi, za da progonjat luwite vprimcili sveta im, i namerjat vladetel koito da gi opbedini. Razvitieto na geroite otmerva trudnija put kum tzelta im, a kalejdoskopa ot istorii koito gi svurzvat se razrastva sus vsjaka izminata kracka. Magijata disha vuv tazi istorija -magijata da si covek, da welaesh i da gubish, da obicash i da se borish, da vduhnovjavash i da padash... "Igrata" dokazva ce magijata e wiva v nas. Da wivee Fantastikata!


В блога си Светлина wrote:Зачела съм се в “Играта” на малките светлинки сред сенките. Обаче трябва да отбележа, че не е много хубава книжка. Много исках да видя какво е колективен роман, ама нещо не ми харесва. Айде, обичам да се сменят лицата, разказвачите, всичко. Ама не така, бе деца. Зави ми се свят и тъкмо нещо стане интересно и хоп, айде друга сцена. ЗАвършвайте ги малко тия моменти, бре. Иначе признавам, че верно сте го барнали с един общ стил. Не знам как се постига баш това, ама…

...и допълни другаде:

“Играта” просто прилича на печалноизвестните нискобюджетни студентски филмчета, където всеки бърза да покаже всичките си идеи и възможности, но в много сгъстен вариант. Прекалено сгъстен. Къде 250 страници ще стигнат за всичките тия елфи, мефили, хора, магьосници, грифони… при това всеки със свой характер, със своя история, със свой начин на изказване…
Иначе знаеш, че ми хареса поне това, че се сменят лицата на разказвачите и че доста време не се знае кой е добър и кой - лош. Вероятно книгата просто ми се е сторила кичозна, вероятно за това са виновни редакторите и примерно ограниченията за обем на издателя, обаче мнението ми си важи.


В блога си Петър wrote:Прочетох "Играта". За тези, които не знаят, това е колективен роман, написан и илюстриран от казанлъшки ученици. Интересното е, че книгата беше продадена преди да бъде издадена. Подробности - тук:

http://choveshkata.net/blog/?page_id=158

Самата книга доста ме впечатли. Не само защото е писана от ученици. Историята е доста интересна: група ученици от цял свят се събират за едно реалити шоу, организирано по Интернет. Скоро след това се случва нещо свръхестествено - участниците попадат в паралелен свят, пълен с вампири, върколаци, елфи, горски юди и какви ли не още митични създания... При това образите са невероятно характерни: представете си елф-плейбой, склонен да си пийва повечко с нещастна любов от миналото... и тъй, де...

Още повече се учудих и зарадвах на факта, че ме има в "Special Thanks" :) Благодаря им и аз...


...и като разкършване на рамене, преди да запретна ръкави над "Играта": За слепите петна на читателите, или защо критиката не бива да остава безнаказана".

К;)
Човешката библиотека е нова. И... ваша? ;)

I'm smiling next to you
In silent lucidity
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11203
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8711 times
Has been thanked: 6912 times

Re: Играта

Postby Кал » Sat Feb 21, 2009 12:39 am

Започвам пренасяне на важните неща от други места.

Принципните неща, за които следим с авторите от "Светлини сред сенките" по време на редакция, са:

- ПНК - "показвай, не казвай"... ясно е

- СКИВ - "слей камерите и виж": да няма повече от една гледна точка в една секция

(Отбелязани гафове от Митко на представянето на "Играта" в "Ефремов": как виждаме вампира с врата си; как виждаме Кардам, като той тича далеч назад)

- ОПС - "опрости, пръсни, съкрати": всеки инфодъмп да бъде разбит на реплики, показан в ситуации или просто пропуснат, оставяйки на читателя сам да си досглоби картината (Последното - много омразно действие за някои читатели. Тия, дето са свикнали чичко Толкин/Азимов/Кларк всичко да им разкаже, а те да си лежат край огъня, вперили поглед в пламъците, с леко увиснала долна джука...)

- излишно многословие - разгледайте двете версии по-горе за примери.

- консистентност на персонажите: речева характеристика, връзка м/у предистория (вкл. нещата, които не влизат в текста, а ла Хемингуей/Зелазни) и настоящи действия/характер, възможни/невъзможни реакции

- логика на повествованието: противоречия; неоползотворяване на ситуации с потенциал (нали ви е ясно, че тук един редактор ще види една пропусната възможност, друг - съвсем друга?); скъсване на връзката в действието; деицид срещу Деус екс махина

- динамика: аут, описания по време на екшън! ин, кратки, накъсани изречения! Или: героят сега ще си мисли Тежки, Депресиращи Мисли, дайте да направим едни Дълги, Потискащо Дълги Изречения; и т.н.

- оригиналност: всяка реакция; всяко литературно средство; всеки сюжетен обрат - виждали ли сме ги другаде вече? Клишета ли са? Ако сме, ако са - айде да ги измислим другояче! (стига да не навредим на логиката, разбира се... сами знаете за архетипните сюжети)

~ (доколкото е по силите на млади пишещи): емоционален интензитет: боли ли ги наистина тия герои? като умре някой пред тях, удачни ли са реакциите им? Не забравят ли травмите си прекалено бързо? Не убиваме ли твърде много "лоши", просто за спорта? (Аз самият съм лично отговорен за спадането на броя на жертвите в книгата с поне две трети. Ако можех, щях да "спася" някак и всичките тия лордени, дето погинага за бадева - ама не можахме да измислим как... Мразете ме, фенове на екшъна!)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11203
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8711 times
Has been thanked: 6912 times

Re: Играта

Postby Кал » Tue Feb 24, 2009 10:56 am

От dir-а и пощата ми:

"1) Група деца, които творят и мечтаят. Група деца, които говорят за
себе си на своя език, с емоционалния модус на собствената си изострена
чувствителност. Група деца, които са нашата надежда и нашето бъдеще.
Група деца, които четат много и работят много. Група деца, които по
силата на това, че са деца, и по силата на това, че всичко, което
изброих току-що за тях, се оценява крайно положително, заслужават
изключително добро отношение към себе си и към своята работа.
2) Група автори, написали, издали и продали вече четвърта книга.
За мен, лично за мен, вариант 1) и вариант 2) си противоречат до
степен да е невъзможно да съвпаднат. Наблюденията ми от последните
месеци ме карат да смятам, че и за много други хора е така. Като
нормален човек и като нормална жена група деца, които са толкова
прекрасни, ме карат да се радвам до степен да се разплача. До степен
да съм готова всячески да им помагам, да ги окуражавам, да ги утешавам
и да ги покровителствам.
Като читател да се радвам, умилявам и покровителствам авторите, които
чета, ми е невъзможно. Четенето е, най-просто казано, диалог между
равни.
Ти и Калин се опитахте да заложите на вариант 1) и много хора
откликнаха. Други не можаха. "

Аз НИКОГА не съм залагал на вариант 1... За мен, като човек, дълбоко влюбен в изящното слово, резултатът е ПОНЕ толкова важен, колкото процесът
(когато говорим за книга)
и обикновено ПО-важен от авторите
(освен ако авторите не са нищожества - или по-меко казано, не са загубили уважението ми към тяк като към човеци; в такива _много редки_ случаи и шедьовър да напишат, ще ме е гнус да го пипна... в мен човекът с лични принципи е по-силен от читателя)

И ако съм заложил на вариант 1, а той не може да се съчетае с вариант 2
(което при мен не е така, обикновено аз правя нещата по много причини, едновременно)
- значи не съм се отнесъл към тях като с автори, като с равни? Значи съм допускал компромиси с качеството само защото това са "деца"?

(Валя ползва тая дума само по навик. Аз - мнооооооого рядко, също от навика. Те не са деца вече, знаем го всички...)

Значи - съм допускал компромиси с онова, на което държа най-много - изящното слово? Значи - дал съм си името и тримесечния труд като редактор на нещо, което после ще защитавам по НЕлитературни причини - зачерквайки, значи, и името, и труда си?

Ето това възможно тълкуване на думите ви - Юри, при тебе е казано в прав текст: "Книгите на светлинките са постижение за самите тях. За други четящи не са." - то ме обижда мене, страхотно... :(((

И ето защо ми е страхотно тъпо, че настоявам да чуя конкретна критика, а получавам всичко друго, само не и това...

(Може пък НАИСТИНА да имаме различни разбирания за литература. Тогава ще се успокоя - ясно е, че вкусовете са субективни, а вие сте ми приятели и без да е нужно да споделяте вкуса ми... Сега обаче - сега НЕ ЗНАМ дали не съм толкова сляп, че да пропускам някакви очебийни пробойни в редакторската си работа. Дали не съм некадърник, който си е помислил, че предлага нещо прилично на четящите хора, а всъщност критериите му са твърде ниски; самозаблуждава се, да перифразирам страха на Юри, че разбира от писане... Той е и мой страх, тате - тая самозаблуда, която ми пречи да видя резултатите си реално.)

...

...след два-три бързи имейла с Юри (дори без да посягаме към телефона), се разбрахме какво искам и той ми го прати:

Неговият проблем с "Играта" е, че му звучи познато, вторично, неоригинално. Затова е прочел само десетина страници + откъсите, които пуснах в "Ефремов".

Аз го помолих да ми напише някои от книгите, на които "Играта" му напомня - понеже пък ние много се старахме да бягаме от всякакви шаблони и готови сюжетни решения, когато я писахме - но знам, че и _ние_ си имаме слепите петна, и искам да ги запълня.

...Усещаш ли? Не става дума за защита на "Играта", става дума за усъвършенстване на следващите книги, по които работим.
Човешката библиотека е нова. И... ваша? ;)

I'm smiling next to you
In silent lucidity
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11203
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8711 times
Has been thanked: 6912 times

Re: Играта

Postby Кал » Thu Mar 05, 2009 11:23 am

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11203
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8711 times
Has been thanked: 6912 times

Re: Играта

Postby dany_vassileva » Thu Mar 26, 2009 1:32 am

Може ли и аз да кажа нещо, понеже сега я чета?
Съжалявам, че не можах да погледна абсолютно всичко горенаписано, но имам едно възмущение. Онова дето няколко души го бяха писали за вампира, дето се усмихнал, пък как ще го видим и за Кардам като се изтърсил от коня си и децата се засмели. Е как бе, що, в сцената с вампира разказвачът не е девойката, която е станала жертва, нали така! Защо тогава трябва да се разсъждава, че не бива да се пише, че се усмихнал щом тя е с гръб към него! Струва ми се разказвачът е отстрани. Както той разказва кой какво си мисли и за какво се тревожи без да знаят другите наоколо герои, така и може да каже кой какво прави когато другите герои не го виждат. Къде бъркам? Същото и за Кардам. Момчетата са в коша - те са се засмели, като са в коша значи не карат и могат да зяпат накъдето си искат. Тика, изрично беше написано, че се обърнала да го види в началото, като разбрали, че е след тях и после пак се обърнала към пътя, за да не се забие в някое дърво. Но момчетата са се засмели, това също мисля, че беше споменато.

Аз за друго искам да говоря, няма смисъл да възхвалявам нещо, дето вече се превъзхвалено от кой знае колко народ, нищо по-различно няма да кажа. Отдавна не бях чела нещо съвременно, написано от жив автор, пък и толкова млад, та сигурно критериите са ми занижени, защото тая критика, която прочетох тук - а бе как тия хора ги усещат тези неща - аз докато четох ако не знаех, че това е написано от една дузина дечурлига (мразя думата тийнейджър) просто нямаше как да се сетя. До края щях да бъда убедена, че това е писано от един единствен човек.


И все пак, би ли могъл някой, който знае, да ми сподели в общи линии, какъв е регламентът на писане. Как тези 14 младежи и девойки пишат - дали обсъждат първо основните сюжетни линии, дали заедно обмислят какви да са героите и си ги разпределят, дали се делят на групи и всяка пише независима от другите определена част и после сглобяват (едва ли е това). През цялото време и 14-имата ли участват активно, имат ли си те самите някакви роли помежду си, така да се каже специализации - ти ще описваш природата, ти ще описваш вътрешния свят на героите, ти си за битките, ти си за устните двубои, ти си за дневника на Лукас и т.н. и после заедно синхронизират? Или може би има един главен, който държи химикалката, а всички останали му висят на главата и колективно диктуват? Това не интересува, ако знаете и ако не е тайна - споделете!
User avatar
dany_vassileva
 
Posts: 60
Joined: Wed Feb 06, 2008 11:45 am
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 7 times

Re: Играта

Postby divna3 » Thu Mar 26, 2009 9:17 am

Ето как става в общи линии :D Нсяка книга си има водач или двама такива. В "Играта" са двама - Стефан и Маринела. В самото начало всички заедно се събираме, децата измислят света, имената на някои от животните, хората, месностите, бита и всичко, което може да нахвърли по-грубо. Малко по малко се прави скелет на книгата. Горе долу какво ще се случи, който после не се спазва задължително... В "Играта" почти не е спъзен, в "Аурелион - Монетата" е почти спазен :) Едва след това, всяко дете измисля герой или няколко такива, които ще води, почти като във филм. Правят профили на героите си и ги обсъждаме. Отговарящите за отделната книга вземат инициативата да се оправят с по-главните герои, описанията на природата, битките и стратегията им.
След това се пише на групи. Събират се децата чиито герои очастват в определения пасаж. Другите могат да идват и да гледат и слушат, по желание. Книгата се пише пасаж по пасаж. После всички заедно правят първите 2-3 редакции, за изравняване на стила и изчистване на най-грубите грешки. След третата редакция се включват и основните редактори, а от децата аз избирам най-добрите 2-3 или 4-5, според случая и книгата, плюс водещия или водещите на книгата и се редактира от 7-9 пъти. Звучи трудничко, но през повечето време е голям купон и още по-голям смях. :D Все пак в началото и в края си е доста трудничко.
Сега имам нови "светлинки" от 10 до 12год. и пишем една приказка. Там водещо е едно Миме, от което никой не може да вземе нито химикала, нито думата :D Такова въображение има, че се налага да го прекъсвам, за да се изкажат и другите.
User avatar
divna3
Светлинка
 
Posts: 517
Joined: Fri Feb 29, 2008 5:04 pm
Has thanked: 656 times
Has been thanked: 478 times

Re: Играта

Postby dany_vassileva » Thu Mar 26, 2009 8:56 pm

А някое от децата пише ли самостоятелно нещо?

Като ученичка във Видин участвах в един литературен клуб "Иван Деспотов" се казваше, ако не се лъжа, където деца от възраст 2-3 клас до 12 клас писахме, рецитирахме, играхме сценки, участвахме в конкурси, писахме училищен вестник... Ръководителката ни се перчеше, че нашият клуб е уникален и другаде няма такъв в България, където да се развиват писателските способности на децата, да се откриват артистични таланти и не знам още какво си. Е, мога да кажа, че не научих нищо за художествените похвати от тях, нищо не ми казаха, само ми прибраха всичките приказки, стихотворения, повести и всичко, което бях писала, остана при тях и до последно не щяха да ми върнат тетрадките ми. Комунисти гадни! :evil:
User avatar
dany_vassileva
 
Posts: 60
Joined: Wed Feb 06, 2008 11:45 am
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 7 times

Re: Играта

Postby divna3 » Thu Mar 26, 2009 9:25 pm

Хаха! И аз бях в клуб по художествено слово. Играхме в театъра и пишехме, но съм печелила доста награди и ме пратиха даже на асамблея :D Нашата учителка беше много добра и много ми поощряваше маниите STAR WARS и BLAKES 7 бяха на почит при нас... Сега аз правя същото, но направо си участваме във филм, който сами измисляме :lol: Децата са страхотни и се карам и бия за тях, но и те много се стараят, виж какви книги направиха и кориците им и рисунките... на техните години не можех чак така. :D
User avatar
divna3
Светлинка
 
Posts: 517
Joined: Fri Feb 29, 2008 5:04 pm
Has thanked: 656 times
Has been thanked: 478 times

Re: Играта

Postby Кал » Sun Mar 29, 2009 10:46 am

Наложи ми се много изведнъж да пиша кратко представяне за "Играта" на английски. Пускам го и тук, с уговорката, че подлежи на редакция ;):

_The Show_ starts as a reality show: Thirteen teenage boys and girls
from around the world gather in the Rhodope Mountains in Bulgaria in
order to take part in it. The reality in which they end up, however,
is no show: it teems with elves, vampires and _samodivas_ (forest
spirits from Bulgarian mythology), and its traps and challenges
_hurt_. The assorted international youth simply has no choice but to
grow up - and discover the meaning of friendship, team work and
dealing with personal loss in the process. A topical Bildungsroman
that blends such unprecedented ingredients as role-playing gaming and
personal growth.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11203
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8711 times
Has been thanked: 6912 times

Re: Играта

Postby divna3 » Mon Mar 30, 2009 8:50 am

01:06 am - Результаты Еврокона-2009
Лучший писатель - Роберто Квалья (Италия)
Лучший журнал - "Нова СФ" (Швеция)
Лучшее издательство - "Метрополис Медиа" (Венгрия)
Лучший художник - Франко Бамбилья (Италия)
Лучший промоутер - Борис Сидюк (Украина)
Лучший переводчик - Флора Стальяно (Италия)
Лучший фэнзин - "Андромеда Нахрихтен" (Германия)
Лучший сценарий - Марина и Сергей Дяченко за "Театральный роман"

Европейский Гранд-Мастер - Кристофер Прист

Награды молодым авторам:

Дмитрий Колодан (Россия)
Ольга Онойко (Украина)
Павел Пискорски (Польша)
Дан Добош (Румыния)
Группа авторов "Свет сквозь тень" (Болгарии)
User avatar
divna3
Светлинка
 
Posts: 517
Joined: Fri Feb 29, 2008 5:04 pm
Has thanked: 656 times
Has been thanked: 478 times

Re: Играта

Postby divna3 » Mon Mar 30, 2009 8:51 am

Сега се почва едно голяяямо плюване из дир-ника и по други места :D :lol: :P
User avatar
divna3
Светлинка
 
Posts: 517
Joined: Fri Feb 29, 2008 5:04 pm
Has thanked: 656 times
Has been thanked: 478 times

Re: Играта

Postby Кал » Mon Mar 30, 2009 9:27 am

Чесито, честито! :)

Забравете го дир-а. Както казах и преди - тази награда е важна като присъствие в сивитата на авторите - за участие в конкурси, та даже и кандидатстване за работа... Колко струва самата книга, всеки читател ще прецени за себе си.

Аз самият съм най-впечатлен от разсъжденията на човека, който ви номинира на Еврокона. Цитирам ги и тук, преразказани от Юри (Генерала):

Във форума на Ефремов Генерала wrote:Чел я е ["Те не вярват в приказки"] и му харесва, ама какво от туй? Така и така наградата е гола вода /за някои/, може и за Мартин да е така, пък ако се даде на децата - за тях няма да е гола вода, а върха на джанката, примерно. И това го мисли човекът, и това ще го тегли на кантара...
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11203
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8711 times
Has been thanked: 6912 times

Re: Играта

Postby Dante Lee » Mon Mar 30, 2009 9:56 pm

Aмиии децаааа : )
Мога да ви кажа само едно голямо ЧИСТИИИТООО
и сега да внимавате с алкихола, ей ; )
ииии да ви кажа че много се гордея че ви познавам : )
някой ден кат станите вси известни да се сетите за
бати ви Дантее : )))
и пак много поздравления от мен... чи тая награда звучи направо
като Хюго бре : )))))

хахахахах само така, разбивайте със стил : ))))
User avatar
Dante Lee
шпионин прия(еда)тел
 
Posts: 171
Joined: Fri Jan 16, 2009 2:46 pm
Has thanked: 16 times
Has been thanked: 180 times

Re: Играта

Postby divna3 » Tue Mar 31, 2009 3:53 pm

Благодарим от името на всички тук, дето сме се събрали... Точно теб няма как да те забравим, защото всики от клуба първо за теб се сещат, като се заговори за познати от Човешката :D Поздрави още веднъж ииии... ще гледаме да внимаваме с пиенето, че бая редакции ни чакат :P
User avatar
divna3
Светлинка
 
Posts: 517
Joined: Fri Feb 29, 2008 5:04 pm
Has thanked: 656 times
Has been thanked: 478 times

Re: Играта

Postby divna3 » Sat May 02, 2009 3:44 pm

User avatar
divna3
Светлинка
 
Posts: 517
Joined: Fri Feb 29, 2008 5:04 pm
Has thanked: 656 times
Has been thanked: 478 times

Играта

Postby Кал » Sun Feb 14, 2010 3:52 pm

За разгласяването на идеята да издадем "Играта" ни помогнаха много приятели.

Тук правим само частичен списък:

LeeNeeAnn

Григор Гачев
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11203
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8711 times
Has been thanked: 6912 times

Re: Играта

Postby Кал » Tue Jul 05, 2011 9:55 am

Отзив за "Играта" от Цветомира Димитрова в блога на Моята библиотека:
В определени моменти от живота ни на всеки му се е искало да се пренесе в един свят на мечти и фантазия, свят на митични същества, невиждана природна красота и магически заклинания, от които може да ти настръхне кожата.

На всичко това можете да се насладите, ако разлистите страниците на романа „Играта“. Може би тук идва въпросът кой е авторът на тази фантастична история. Е, отговорът със сигурност ще ви изненада. Авторите са група момчета и момичета на различни възрасти, нарекли се клуб „Светлини сред сенките“, които са се събрали да творят и пишат заедно книги. Само този факт е сам по себе си доказателство за все още неугасналия интерес на младите към писателското изкуство. А впрочем писането на книги въобще не е лека задача, особено ако работиш в екип.

„Играта“ е едно вълнуващо приключение на група тийнейджъри в магически свят, наречен „Преватория“. Какво правят там? Ами участват в едно подозрително реалити шоу, в което май реалността наддлелява над фантазията. А като прибавим завладяващите известни и не толкова известни легенди и митове на древните българи, които буквално оживяват на фона на вълшебната и опасна „Преватория“, бъркотията е пълна. Наистина впечатляващи са същества като елфите, мефилите, юдите и самодивите. И всичко това побрано в една компактна книжка от 250 страници, която се чете буквално на един дъх. Корицата, както и многобройните илюстрации в самата книга са отново дело на авторите на романа. Те също са страшно добре направени и отразяват описаното по страхотен начин. А и рядко се среща книга с толкова много изображения, от което личи старанието и отдадеността на младите автори.

Ето това е „Играта“, която всъщност съвсем не е игра и съвсем не е измислена. Мозайка от фантазия, магия, мистика, приключения, любов, митология и какво ли още не. Думите вече са излишни, по-добре ще ви обяснят в „Играта“.

Ако желаете да закупите „Играта“ или друга книга на Човешката библиотека, можете да си ги поръчате направо от раздел „Поръчки“ на сайта на самата Човешка библиотека.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11203
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8711 times
Has been thanked: 6912 times

Re: Играта

Postby Кал » Sat Dec 10, 2011 7:32 am


User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11203
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8711 times
Has been thanked: 6912 times

Re: Играта

Postby Кал » Thu Apr 10, 2014 11:21 am

(Незнайно как пропуснат) отзив в Книголандия

Романът “Играта” си е чисто фентъзи, което ще ви изненада приятно, особено ако сте го започнали предубедени, че е писано от група деца. Признавам, по принцип хич не съм почитател на този жанр (изключвам неповторимия Пратчет) , тъй като имам чувството, че всичко многотомни саги са втръсващо еднотипни. Но тази книга е успяла да избяга от протяжността на традиционните фентъзита. Само за 250 страници авторите са успяли да съградят един напълно реален паралелен свят на нашия, с всичките му традиционни елементи – феи, върколаци, вампири (последните два са си съвсем истински, а не като напарфюмираните и наконтени подобия от холивудски бози като “Здрач”), хора, наричани мефили, тайнствена раса – лордени и естествено – много Магия.

Историята започва с група деца, набрани за реалити игра сред природата. Всяко от децата си има причина да вземе участие, която ще се отрази и на възможностите му. Децата попадат в Преватория – паралелен свят, където властва Магията. Тя дарува всеки от тях с някаква способност. Групата дълго време отказва да повярва, че случващото се около тях не е просто игра, но накрая трябва да се примирят с истината. Разделени, част от тях попадат в замъка на всемогъщия местен властелин Антарес, а други – при мефилите – човешката раса в Преватория, мачкана и газена от всички. Последните се организират за решителен бунт срещу Антарес и дарбите на децата са точно това, което им липсва. В повествованието се намесват куп герои, като чест прави на авторите, че не са ги идеализирали, а умело са ги показали като личности, движени от разнопосочни мотиви, които често ги поставят пред решителни избори.

Може би единственият недостатък на творбата е малко претупания край, но разбрах, че предварително са имали намерение да правят продължение, от което са се отказали, така че им е простено.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11203
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8711 times
Has been thanked: 6912 times

Re: Играта

Postby Кал » Tue Jun 10, 2014 3:22 pm

Покрай отзива на Христо Блажев за „Кралици на красотата“ в Goodreads възниква мое наблюдение за „Играта“ (и „Непоискано добро“):

Христо Блажев wrote:Чел съм "Играта", не знам къде намери паралели пък ти? :)


Кал wrote:Тийнейджъри от цял свят „катастрофират“ (в „Играта“ – по-метафорично: оказват се в паралелна реалност) и трябва да се справят сами в новата ситуация. Покрай последващите приключения надникваме в социалните и междучовешките фактори, които оформят младежите днес.

(Малко е скучно, като го формулирам така... сори, ама тъкмо превеждам политологически статии на английски. ;)

Основните разлики, които хващам покрай отзива ти, са, че:

1) „Играта“ не е сатира. (И слава богу. Сатири в последно време не понасям точно толкова, колкото и антиутопии. ;)

2) авторите ѝ участват вътре и като герои – тоест можем да вярваме на впечатленията им малко повече, отколкото на „отстранения“ поглед на възрастния (в случая: Либа Брей).
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11203
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8711 times
Has been thanked: 6912 times

Re: Играта

Postby Кал » Mon Jan 18, 2016 3:33 pm

Отзив на Maeva за „Повелителят на мухите“

Аз:

И все пак, и все пак...

Подобна ситуация, съвсем друга трактовка. Писана от автори, които са по-близо до героите си.

А аз сутрин се будя с мисъл: „Какво мога да направя днес и кой може да ме подпре?“...


Което прерасна в мой отзив за „Играта“:

Препрочитам отзива на Христо. Препрочитам и как е видяла Нати „Повелителят на мухите“.

И си мисля: „Ако „Играта“ е чисто фентъзи... какво ли тогава е „Повелителят на мухите“? Откъм достоверност на персонажите си, представителност на отношенията им?“

Светът ни – барабар с оценките за литературата – е чудно място. Често-често ни сръчква да се чудим. ;)

П.П. Препрочитам и как видя Вяра „Играта“. Ех, Вяре... липсваш ми, Слънце.
Last edited by Кал on Mon Jan 18, 2016 3:51 pm, edited 2 times in total.
Reason: +
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11203
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8711 times
Has been thanked: 6912 times

Re: Играта

Postby Кал » Sun Apr 26, 2020 11:00 am

Не мога... просто не мога...

В Goodreads, за „Повелителят на мухите“, Методи Марков wrote:Много е важно на каква възраст се чете тази книга - според мен, между навършени десет и петнайсет години, тя би могла да е светопроменящо четиво, с огромно значение за изграждане на човешкото у човека!


Кал wrote:... Или да те увреди доживот?

Предполагам, че е въпрос на индивидуална чувствителност.

Моят отговор към този роман е „Играта“ на казанлъшките момичета и момчета от „Светлини сред сенките“. На тях съм по-склонен да им вярвам – все пак те разказват за собствените си връстници, попаднали в подобна ситуация.

(А ако се заровиш в биографията на Голдинг, ще откриеш доста смущаващи неща – включително за „вдъхновението“ му при писането на „Повелителя“.)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11203
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8711 times
Has been thanked: 6912 times

Re: Играта

Postby Кал » Mon Apr 27, 2020 2:02 pm

И още...

В Goodreads" Кал wrote:„В това се превръща играта на децата, лишени от рамката на възрастния човек“... или поне така вярва авторът Голдинг. (Ако се разтърсиш из биографията му, ще откриеш, че докато е преподавал в училище, той активно е насъсквал учениците си едни срещу други, за да „тества теориите си“. Светъл пример. :/ )

Препоръчвам ти да прочетеш един коренно различен поглед върху същата ситуация: „Играта“. На тези автори лично аз вярвам повече, понеже са връстници на героите си. И понеже нямат „теории за тестване“ – те просто разказват живота си.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11203
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8711 times
Has been thanked: 6912 times

Re: Играта

Postby Кал » Sun May 10, 2020 9:42 am

Мой отзив за „Повелителят на мухите“:

(English version below)

Още от дете усещам, че тази книга се гради върху лъжа. Лъжа, която е пуснала дълбоки корени в умовете ни – през Battle Royale, риалитито Survivor, „Игрите на глада“ и цялата антиутопична вълна, която ги яхна. Лъжа трайна и всепроникваща – навярно защото си говори с ония по-мрачни наши истини, които биха могли да бъдат... ако допускахме дълги, дълги поредици от кофти избори. Ако можехме да убием емпатията си докрай, безвъзвратно.

Едва сега обаче попадам на истинска история, която потвърждава доколко е лъжа основната идея в „Повелителя“:

Rutger Bregman: The real Lord of the Flies: what happened when six boys were shipwrecked for 15 months

Подбран пасаж:
I first read Lord of the Flies as a teenager. I remember feeling disillusioned afterwards, but not for a second did I think to doubt Golding’s view of human nature. That didn’t happen until years later when I began delving into the author’s life. I learned what an unhappy individual he had been: an alcoholic, prone to depression; a man who beat his kids. “I have always understood the Nazis,” Golding confessed, “because I am of that sort by nature.” And it was “partly out of that sad self-knowledge” that he wrote Lord of the Flies.

I began to wonder: had anyone ever studied what real children would do if they found themselves alone on a deserted island?


Ако английският ви затруднява, не е нужно да четете самата статия. Достатъчно е да прочетете „[book:Играта|13579109]“, в която двайсетина деца от цял свят се оказват в ситуация, сходна с тази от „Повелителя“... и повечето от тях постъпват съвършено различно.

Ала психологически достоверна ли е „Играта“? Преценете сами: авторите ѝ са връстници на героите си. Отношенията, за които разказват, са леко (или никак) преиначени версии на техните собствени животи.

С огромна благодарност към [author:Геновева Детелинова|5124555], която ми прати статията.

А търсенето продължава...


- - -

(English version)

Ever since I was a child, I've felt this book was built upon a lie. A lie that has sunk deep roots into our minds--through Battle Royale, and the Survivor reality show, and The Hunger Games, and the wave of dystopias that rode on the latter's success. A lasting, all-pervasive lie--perhaps because it speaks to those darker truths inside us that might come to be ... if we made long, long sequences of nasty choices. If we could murder our empathy to the last shred, irreversibly.

Only now, however, did I run across a true story that confirms the extent to which Lord of the Flies is a lie.
Скрит текст: покажи
(Lord of the Lies?)


Rutger Bregman: The real Lord of the Flies: what happened when six boys were shipwrecked for 15 months

A choice excerpt:
I first read Lord of the Flies as a teenager. I remember feeling disillusioned afterwards, but not for a second did I think to doubt Golding’s view of human nature. That didn’t happen until years later when I began delving into the author’s life. I learned what an unhappy individual he had been: an alcoholic, prone to depression; a man who beat his kids. “I have always understood the Nazis,” Golding confessed, “because I am of that sort by nature.” And it was “partly out of that sad self-knowledge” that he wrote Lord of the Flies.

I began to wonder: had anyone ever studied what real children would do if they found themselves alone on a deserted island?


If you can read Bulgarian, try „[book:Играта|13579109]“ instead. It's a novel in which some twenty kids from all over the world end up in a situation similar to LotF--yet most of their reactions are completely different.

Is „Играта“ psychologically credible? Decide for yourselves: its authors are the same age as their characters. The interactions they describe are slightly (or not at all) modified variations of their own lives.

My warmest gratitude to [author:Геновева Детелинова|5124555] for pointing me to the article in The Guardian.

And the quest goes on ....
Last edited by Кал on Sun May 10, 2020 7:21 pm, edited 2 times in total.
Reason: +
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11203
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8711 times
Has been thanked: 6912 times

Re: Играта

Postby Кал » Sun May 10, 2020 1:05 pm

Уха! Очаквах най-различни реакции на моето развилняване – но не и точно от Нати (Maeva)...
Скрит текст: покажи
Която преди години спря да отговаря на личните ми писма.


В Goodreads Natalia Yaneva wrote:Не мисля, че има лъжа в „Повелителят на мухите“. Има много злокобни предсказания, да, и предупреждения. Но също така на света наистина има алкохолици, склонни към депресия, чиито живот по една или друга причина ги е довел дотам. Или пък те са се довели дотам. В един момент вече причините може би нямат толкова значение, по-скоро резултатът. Не е ли литературата точно преживяване на чужди истини, може би много различни от нашата?

Съгласна съм, че се преекспонира в някаква степен с антиутопиите, пък и хората обикновено ги гъделичкат емоционално по-мрачни теми. И все пак те са възможни. Прочетох цялата статия, чудесно е, че е имало действително момчета, които са се справили с толкова сплотеност със „заточението“ си. Убедена съм обаче вдън душа, че не с всички деца/възрастни, които попаднат в същата ситуация, би се случило това.

Смятам, че е важно да се говори и за доброто, и за лошото. Да внимаваме какво може да стане, но и да не се отчайваме, че ще стане. Не знам дали е осъществимо в един и същ сюжет.


Кал wrote:От това, което съм чел за Уилям Голдинг, той не е бил просто алкохолик, склонен към депресия. (Казвам го като човек с биполярно разстройство* – едната половина от която е депресията – склонен към зависимости). Човекът Голдинг е бил... всъщност преценете сами:

Golding's papers also described how he had experimented, while a teacher at a public school, with setting boys against one another in the manner of Lord of the Flies (...)

He divided pupils into gangs, with one attacking a prehistoric camp and the other defending it.

(от Author William Golding tried to rape teenager, private papers show, статия на Martin Wainwright, публикувана в The Guardian)

Интересното е, че статията не споменава какви са били резултатите от „експеримента“ на Голдинг.

Което всъщност е и ключовият ми проблем с достоверността на „Повелителя“ – какви доказателства имаме, че група момчета би постъпила точно така, ако ги няма възрастните да им наложат „цивилизация“? Че хората наистина можем да бъдем такива? Понеже такъв сюжет без фактологична подплата влиза в графата „чиста фикция“ – която аз нямам угризения да нарека „лъжа“.

A цитираната история за момчетата от Тонга е един реален пример какви можем да бъдем. Една „истина“.

Впрочем „Играта“, която дадох като контрапример на „Повелителя“, предлага отговор и на последния ти абзац: не всички деца в нея се обединяват и започват да си помагат. Не всички използват навиците и нагласите си (например геймърството) по умен или градивен начин. Съвсем не всичко, о, не. :) И онези, които не го правят... вижте какво им се случва. „И доброто, и лошото“, нали така? (Макар че аз избягвам тия две понятия – предпочитам „причини и последици“.)

И в крайна сметка, Нати, дълбоко под въпросите, които одрасквам аз горе – защо твоето „убедена съм вдън душа“ е различно от моето „още от дете усещам“? :)

____________________________
* Ако не успеете/желаете да се регистрирате във форума, има по-зле форматирана версия на същия текст тук.


~

А следващото се прикача към последния ми въпрос към Нати:

Metodi Markov wrote:И понеже не е бил образец, то книгите му стават лъжливи и не-добри?


Кал wrote:Не знам, Методи... Ти как избираш на кого да вярваш?


Metodi Markov wrote:Това е литература - художествена измислица. По-страшно е, че хората вярват на хиляди шарлатани и измамници, уж без дефекти...


Кал wrote:По мои наблюдения е истински страшно колко плодове е дала тая измислица – примерно тези, които цитирах горe (Battle Royale, Survivor, „Игрите на глада“...).

А ти самият не познаваш ли хора, които цитират „Повелителя“ като „доказателство за мрака в човешката душа“? Аз – доста... :///


Metodi Markov wrote:И според мен е така, и е добре, че е представено достъпно и разбираемо. Книгата съм чел на 12-13 години за първи път и моето мнение не задължава никого, всички си имат глави и могат да преценят сами за себе си.


Кал wrote:Е – сам виждаш що за „доказателство“ е. :/

А това, че е представена „достъпно и разбираемо“ – дори за 12-13-годишните – само я прави по... как се казва insidious на български? По-коварна? Младият ум разполага ли със същите механизми за сравнение и преценки, с житейския опит, за да провери истинността на твърденията, които тази книга му внушава?

Както споменах и на Нати, аз пък я отхвърлих на горе-долу същите години като теб – с цялата си душа. Още тогава ми звучеше „нагласена“ – писана, за да внушава някакъв светоглед, а не за да изследва и търси. Пропагандна (в по-редкия смисъл на думата).

Но ми трябваха години (житейски опит и сравнения), за да натрупам рационални аргументи защо ми е звучала така.


~

Viktor Stoyanov wrote:Все пак говорим за категория fiction - тя изпълнява своите си цели на въображението. Ако ще говорим за научна поведенческа психология - то вероятно ще наблюдаваме истински експерименти. Като Зимбардо - книгата е Ефектът Луцифер.


Кал wrote:Станфордският затворнически експеримент е интересен контрапункт на тази дискусия, понеже се занимава с проблемите, възникващи от йерархията и властта. От първоначалната статия, която цитирах, става видно, че момчетата от Тонга спонтанно са развили кооперативна общност, без задължителна или статична йерархия (може би най-показателен е примерът как всички поемат личен риск, за да спасят един от тях, когато той пада от високо и чупи крака си).

И... бъдете предпазливи с „истинските“ експерименти. Аз си процвилвам тихичко, докато чета критиките към горния. На it has never been successfully replicated направо започвам да ритам с крака... :D

П.П. Охооо... историята около Станфордския експеримент става все по-космата. Викторе, благодаря! Ще бъда доста по-предпазлив около книгите на Зимбардо.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11203
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8711 times
Has been thanked: 6912 times

Re: Играта

Postby Кал » Mon May 11, 2020 12:14 pm

Още На( )ти:

В GR Natalia Yaneva wrote:Докато се наканя да отговоря, виждам се е провела малка дискусия. „Добро“ и „зло“, разбира се, са твърде опростенчески понятия, които най-общо отговарят на морални категории, сами по себе си фикция.

Не знаех, че за да пишеш проза са ти необходими неопровержими доказателства за нещо. Или че самата проза се води доказателство. Дали Шекспир (ако е един човек, ако въобще го имало, и там въпросите са немалко) е видял някакъв си призрак на бащата на датски принц? А дали малки човечета с космати крака са се мотали с магьосници, за да спасят един идиличен свят от голямото Зло (оф, пак тая дума)? Или просто някои сюжети „говорят“ повече на някои хора и това е без значение на какви „истини“ почиват?

На последния ти въпрос – убедена съм, защото се опитвам да си представя и да приема всички възможни сценарии. А децата, колкото и да уважавам принципната им освободеност от рамки и наложени мнения, както и сетивността им за света, не „усещат“ аргументирано комплексни социални положения. Някои просто усещат, че нещо може би не е наред. Това не значи, че са прави, защото не разполагат с по-пълна картина на света.


Кал wrote:Natalia wrote: "Или просто някои сюжети „говорят“ повече на някои хора и това е без значение на какви „истини“ почиват?"

Което ни води към финалния ми въпрос към теб горе: защо този конкретен сюжет „говори“ на теб, а на мен ми „говори“ сюжетът на „Играта“? (Това „сравнително човекознание“ винаги ми е било интересно. Даже преди да се запозная с Баба Вихронрав. ;)

На размислите в последния ти абзац отговорих тук. Цитирам съществената част:

„... аз пък я отхвърлих на горе-долу същите години като теб – с цялата си душа. Още тогава ми звучеше „нагласена“ – писана, за да внушава някакъв светоглед, а не за да изследва и търси. Пропагандна (в по-редкия смисъл на думата).

Но ми трябваха години (житейски опит и сравнения), за да натрупам рационални аргументи защо ми е звучала така.“


Natalia Yaneva wrote:Kalin wrote: "Което ни води към финалния ми въпрос към теб горе: защо този конкретен сюжет „говори“ на теб, а на мен ми „говори“ сюжетът на „Играта“?"

Различни видове опит и познания трупаме явно.


~

Стефан Русинов wrote:Но да се твърди, че историята на Брегман анулира истинността на книгата на Голдинг, не е ли като да се твърди, че историите за проявената човещина по времето на Холокоста анулират истинността на всичките ужаси и зверства? Ако някой човек се държи добре, това далеч не означава, че човек по принцип не е способен да се държи зле. Аз лично не виждам причина за противопоставяне между статията и романа. Имаме много доказателства, че човечеството е способно да произведе и двата сценария (както още милиони други) и затова е чудесно, че имаме всякакви истории, които ни позволяват да рефлектираме върху различните страни на себе си и другите, с които общо се наричаме човеци.


Кал wrote:Стефане, благодаря за включването!

Един от въпросите, които задавам от самото начало тук, е: Къде са тези доказателства? Ти знаеш ли за реална ситуация, в която група деца са се озовавали без надзор – и са постъпвали по начина, който описва Голдинг?

Докато не открия такива истории, ще продължа да считам „Повелителя“ за „идеологическа“ литература – манифест на онова, в което вярва авторът му (без значение доколко вярванията му се припокриват с действителността).

(И да се забавлявам как различни хора го цитират за доказателство на собствените си теории. „Образец на психологическата достоверност“... аха? ;)


Стефан Русинов wrote:И аз благодаря за отговора. Дискусията е интересна.

Ами не знам. Вчера бях в парка, където две деца си играеха сами на полянка и на втората минута започнаха да се ритат за правото да се качат върху една плоча. Не знам докъде щеше да стигне цялата работа, ако не беше се намесила майката на едното дете, което почна да рита и нея.

По никакъв начин не отричам наличието на щедрост, емпатия и желание за разбирателство и сплотеност в хората, съвсем напротив, смятам, че тя изобилства в нас. Но имаме и други страни и не бива да затваряме очи за тях. Аз лично мога да гарантирам, че на тази възраст съвсем не бих се държал на нивото на описаните в статията деца. Това обаче не ме кара да мисля, че моите черти са представителни за човешката природа като цяло. Нито пък че статията на Брегман е лъжа.

Но дали има доказателства за историята на Голдинг за мен е несъществен и в крайна сметка непродуктивен въпрос. Някои я възприемат като реалистично описание на един възможен човешки сценарий и това е окей. Други могат да я възприемат като едно от многото художествени преувеличения, които предупреждават за заложени в човешката природа бомби, и това също е окей. Лично за мен този художествен похват е много ефектен – понякога някои от нас имат нужда от нещо извънредно брутално, било то и отвъд границата на реалистичното, за да се стреснем и осъзнаем. В крайна сметка и двете възприятия работят литературно. И поне за мен няма значение дали тази история е възможна в реалността, или не.


Кал wrote:Разбрано. И благодаря за конкретния пример. :)

Нашето шестгодишно слънчице – пол женски – също най обича да си общува с мен, ритайки или хапейки. :D (Добре де, тоя „пубертет“ го минахме вече... май?) Пък аз, като бях първи клас, имам две забележки в бележника. И двете са вариации на „Не уважава вещите на съучениците си“, а преведени на визуален език, изразяват как съм грабнал раницата на едно другарче (най-големия ни побойник... но все пак), вадя предметите отвътре един по един и с дива ярост ги блъскам в пода...

Само че в случая по-скоро си мислех за едни по-пораснали деца (тия в „Повелителя“ колко им беше средната възраст?). Които вече са имали шанс да си развият съпреживяването/емпатията. (Като станах пети-шести клас, да речем, вече много ме беше срам – и напълно отвътре, не заради някакви външни норми – как съм ги блъскал тия предмети и въобще какви „начини на общуване“ сме имали като по-малки.) Все пак ми се струва, че мисленето на седемгодишните се различава осезаемо от мисленето на дванайсетгодишните.

Но отново: благодаря за изчерпателния и конкретен отговор. Мисля, че те разбрах добре. :)


И като настана после едно взаимно нахилване... все едно Космосът знаеше какво си бяхме поръчали тука. (Все едно има вариант Космосът да не знае. :D)

Стефан Русинов wrote:Благодаря и аз за разговора (и се извинявам за неканеното включване – и аз вчера прочетох статията и мислите ми по въпроса са пресни, та не можах да се сдържа).


Кал wrote:Ако всяко неканено включване беше такова, тия разговори щяха да са ми най-любимите. :)
Last edited by Кал on Tue May 12, 2020 2:26 pm, edited 1 time in total.
Reason: +
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11203
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 8711 times
Has been thanked: 6912 times


Return to Книгите

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests