... и като контрапункт на отзивите за романа дотук:В пощата ми Димитър wrote: Здравей.Пиша ти,за да споделя впечатления от първите 140 страници на книгата.
Добра е,даже много.Казвам го,понеже това,което прочетох от "Шахтата",ми се стори доста тъпо.Личи си,че младежите са понатрупали литературен,че и житейски(гледам,че средната възраст е по-голяма,хе-хе) опит.Героите са готини и запомнящи се;единствено мацката,която остана заедно с Главния-Готин-Пич ТиЕм(който единствен дразни малко,но не дотолкова,че да не ти е симпатичен),Мая и Шарлът,и имаше дарбата да чете мисли,нещо ми се размива.Впрочем,мързи ме да я хваля,силните страни ти ги знаеш по-добре от мен вероятно.
За слабостите - повече.
Има няколко недообмислени сцени.Когато вампирът убива южноафриканката,тя не го вижда.Но накрая той(който е само някакъв силует изотзадзе) се усмихва.
Цялата сцена,когато Кардам гони тримата глупаци с мотора е оплескана.Първо той пада от коня,докато те не го виждат,защото гледат напред(падането му е описано като особено ефектно,макар че и читателят не би трябвало да го види,защото и героите не го виждат),а след това изведнъж се появява пред тях и им размахва ръце.
Имаше още една подобна неточност на друго място,но по-дребна.
А това,което ме издразни най-много(всъщност ако трябва да съм точен,единствено то ме издразни) беше това за "зелените карти" в предговора.Ако аз мога да дам на тия набори от Казанлък един съвет,то е да си вземат по една зелена карта и да се чупят,докато е време.Казаното беше супердидактично,а всеки си решава за себе си,нали?
В пощата на Човешката и във форуми Манол wrote:Ще ви представя накратко една книга, която като идея е доста интересен феномен.
Туй е фентъзи роман, да се разберем, който е писан от деца и почти деца (между 14 и 20 години)от Казанлък. Клубът им се казва Светлини сред сенките. Книжката е писана колективно, т.е. нямаме един автор, а четиринайсет (и една ръководителка). Издавали са и друго нещо преди, заглавието е "Аурелион: Монетата"... не съм сигурен точно какво представлява, но съм чувал не съвсем възторжени отзиви от близки приятели.
Преди да споделя наблюденията си върху последната им работа, ще разкажа накратко концепцията на романа:
Четиринайсет тийнейджъри ( не се притеснявайте от съвпадението с броя автори, малко по-разчупена е структурата, отколкото изглежда първоначално) от различни страни са се събрали в хижа нейде в България, незнайно точно къде (става отчасти ясно малко по-късно), за да участват в нелегално риалити шоу. Организаторите обещават голяма награда, но и високи нива на риск. След едномесечна подготовка с инструктори по различни екстремни спортове, участниците са пуснати да търсят скрита база в гората, карта и инструкции за първата им задача. Но са подведени и вместо в поредното риалити шоу, попадат в Дупката - портал към паралелен свят, изпълнен със странни раси (и не толкова странни елфи), магия и... всичката българска митология, която се е обидила, че вече никой не вярва в нея тук, та се преселила и тя през Дупката в много по-адекватната среда на Преватория. Оттам насетне става дума за истинска борба за оцеляване, не като по обикновените риалити сапунки.
Тъй... слабите страни на произведението:
- на места се усеща нормалната за тази възраст авторска наивност... трудно е да се обясни, но се усеща. Но трябва да призная, че в далеч по-малка степен, отколкото очаквах;
- излишни обяснения тук-там, неадекватни препратки и сравнения (рядко), на места твърде очевидно проектиране на себе си или желанията си (при някои от авторите, неизвестно кои) върху дадени герои, поне в описанията;
- някои фентъзи елементи са измъкнати от други места и приложени почти едно към едно, без да са модифицирани;
- не открих нещо гениално, както аз наричам истински майсторските изпълнения на някои писатели... Има добри идеи, но не и нещо впечатляващо като замисъл;
- във връзка с горната забележка, не видях и тънък хумор, който да ме накара да се разсмея и да оценя добрата шега... ако е имало опити за такъв, пропуснал съм.
Силните страни на "Играта":
- увлекателна си е историята, добре разчупена, многопластова, нищо че не е страшно оригинална (то малко са тия шедьоври в световен мащаб) ;
- дълбоки образи;
- красиви описания на местности, сцени, дори чувства;
- има си интересни теми за размисъл, споделям някои идеи на авторите по екзистенциални въпроси;
- има добри хрумвания, детайли, светът си има минало и загатване за бъдещето, пълнокръвен е;
- на емоционално ниво са се справили отлично хлапетата
- има картинки! ;
- силен край според мен. Остават, разбира се и неотговорени въпроси и недовършени теми, но по добър начин, все пак си е завършена основната линия и то по приятен начин, динамика до последната страница, която не е нито рязко прекъсната нито разточена излишно. Плавно изпълнение общо взето. Вероятно и тук могат да се намерят кусури, но само ако това е целта.
Общо впечатление:
Бих прочел на един дъх. Прочетох 247-те страници, всъщност, в рамките на три дни, които бяха доста напрегнати и запълнени с други неща. И мога да кажа, че ми стана интересно, бих искал още от същото. Ако не си твърде претенциозен, вероятно няма да те подразнят много недостатъците, които споменах. Все пак на мен ми беше работа да ги откривам.
Защо? Понеже помагам в разпространението на книжката. Всеки заинтересован може да ми поръча копие. Осигурявам я чрез приятели от фондация Човешката Библиотека (същинските разпространители), като по този начин прескачаме книжарниците. Цената на "Играта" е 7лв, което не е твърде много, па и се опитваме да спонсорираме бъдещите усилия на "Светлините". В някои книжарници може да се намери на цена 9лв (или поне така е било първоначално), който е настроен спонсорски, може да даде и толкова.
Мога да поръчвам директно от издателите и Алманах "ФантaAstika 2007", за който можете да видите повече инфо тук http://fs.choveshkata.net/index.php/%D0 ... 90stika%22. Аз лично съм чел само част от разказите и материалите вътре, някои ми харесаха достатъчно, за да ги препоръчам, други - не толкова. на страничката, към която опитвам да пусна линк, има и препратка към съдържанието на алманаха. Има възможност да бъде осигурен също на цена от 7лв, макар първоначалната да е 10лв. Също зависи дали някой е спонсорски настроен.
После Манол wrote:Преди да почна с примерите от самата книга, ще направя нещо друго.
Като посочвам моментите, отбелязани като грешки, съзнавам, че причината е по-скоро в моята склонност към лаконичност и изчистеност. С която се боря като стар алкохолик с порочния си навик. Та аз дори буквите пиша съвсем ситни, поне в редките случаи, когато все още го правя на ръка. Като се замисля, някакво удоволствие откривам все още в писането върху лист хартия с химикал или тънък молив.
Горният параграф прилича ли ви на нещо, измъкнато като от "Играта"? Какво в него ви дразни? Аз ще кажа за себе си:
- започва една тема и се преминава към друга - първата остава отворена, отваря се нова, която ъсщо няма да бъде завършена;
- определенията правят речта по-красива, но понякога идват в повечко (моля, поправете ме, ако "в повече" се пише слято, че такива моменти ме разколебават от време на време) - "порочния си навик" може да се замени с "порока си";
- пак тук остават неясноти - именно алкохолизмът ли е въпросният навик? Сигурно. Подразбира се, нали не е посочен друг. То и алкохолизъм не е споменат, но щом е алкохолик, значи... Така. А как точно се бори стар алкохолик с порока си, т.е. какво съм имал предвид с това сравнение? Че просто се боря? Както всички стари алкохолици? Дали всчики... И т.н. и т.н. - логиката може да те отведе далеч, ако обърнеш внимание на едно иначе толкова невинно (ето тази конструкция "едно иначе толкова някакво си нещо" е иначе толкова елегантен инструмент на сарказма, но вече толкова клише...) сравнение, което е някак извън контекста на историята. Затормозяващо е за тези, които обърнат внимание;
- първото изречение не е ужасно дълго, но е някак си тежко - самото скупчване на запетайки ме дразни визуално. Добре де, малко съм извратен.
Симпатично извратен, надявам се. Виж, "симпатично извратен" също е странно словосъчетание и може да те замисли човек, но пък ,ако е на място сложено и с умисъл, би имало приятен ефект, сякаш. Ей това изречение беше леко длъжко, но пък не ме дразнеше толкова, освен онова "сякаш" накрая. Ех че е забавно да си анализираш всяка предходна реплика
Хайде по книгата. Имах късмета така да се случи, че да прочета предговоря няколко седмици преди да остане време за романа. Успях да позабравя предварителните слова и да преокривам нещата сам за себе си.
Началото ми се стори доста слабо - резултат от множество дребни пропускчета, които допринасяха за общо впечатление за недобър стил. Все неща, подобни на дреболиите, които описах горе. Ама като са много дреболии една след друга...
В Глава 1, където се въвеждат образите на младежите в хижата, нещата ми се струваха претупани - реплика, дълго описание на героя, комуто е приближала, после реплика на друг и неговото описание, което няма общо със ситуацията или с думите му. Сякаш бяха бързали да представят всички герои, без да дадат достатъчно пространство на увода, губеше се част от атмосферата. Всъщност, това съм го виждал в онези британски филми от рода на "Гепи" и "Две димящи дула", където с появата на всеки герой се намира и кой да разкаже някаква шантава история от миналото му, докато камерата е замръзила настоящето. Там ефектно се получаваше, след като свикнеш с накъсването. В "Играта" не е баш така.
За щастие, много се подобряват нещата в движение и става все по-добра книгата към края. Там пък завърши доста издържано, хвала на авторите.
За отделните моменти. Един по един:
- "До седемгодишен си мислех, че се казвам Млъкни" - щеше да ми е смешно, ако не го бях чувал много пъти по разни филми, чел по разни книги, срещал подобни ситуации дори наживо... Няма да бъда груб и няма да кажа: "Започваме с клише. Добреееееее...". Туй ще го премълча. Пък и не го мисля наистина;
- "почти невинно повдигна рамене той" - хайде всички да повдигнем почти невинно рамене! Помислете как бихте го направили, помолете някой до вас да го направи. Аз за по-малко от 5 мин се сетих долу-горе как да повдигна почти невинно рамене;
- " и се усмихна почти спокойно" - може да се види на следващата страница. Твърде скоро ми е след онова с раменете. Е, преживах го;
- "с нервна усмивка го парира Тика" - озадачава ме. "Нервна усмивка" и "парирам" ми се разминават като идеи, нищо, че става дума за париране с казаното, а не за самата усмивка. (Няма да обсъждам колко са остроумни приказките на героите, да кажем, че е нормално за тийнейджъри така да говорят. Ама видях, че нататък героите търпят сериозно развитие и личи дори от начина, по който се изразяват. Тук ще има браво, ама после.
- абе... защо пък, викам си, китаец ще тренира тае-куон-до (не съм сигурен дали така се пиша), което е корейско, при толкова хубави китайски бойни изкуства. Не че е забранено (пък знам ли ги върлите националисти), ама е нетипично. Сигурно в Корея добре го преподават, ама тук съм чувал, че можеш да стигнеш червен колан (в тае-куон-до май е по-висок от черния) за година-две. Развива гъвкавост, някаква техника на удара и т.н., занимава се повече с чупене на дъски и други строителни материали, ама за бой бих го избрал на последно място, сигурно. Лично мнение. Ама някой от авторите може да си го харесва.
- докато се катерят: "Подмина Ш.К., която се мъчеше някъде по средата, (тази запетяйка трябва ли я? не мисля, че е задължителна, най-малкото. Не, не се хващам за запетайките :Р)) и направи дразнещо перфектен мъжки шпагат под носа й." - брех.
В резултат на трайния тормоз от наша страна Манол wrote:...Примерно, моментът с "Млъкни" бе отговор на калиновото запитване дали същият този момент не е успял да ме разсмее. Обясних защо не - за мен е стара идея, виждал съм много изпълнения в този стил. Не съм обвинявал в плагиатство, не касае това изобщо създателите на "Играта".
Писал съм, че не взимам под внимание директните реплики на героите от книгата и не правя забележки по тях. Та онова "категорично НЕ!" не мисля, че важи за нещо, което аз съм имал предвид. И съм сигурен, че не можете да направите директна връзка между употребата на думата "клише" в предното ми писмо и вашето творение. Също не се отнася за вас. Писал съм си аз някакви размисли мои, объркали са се нещата, добре.
Преди да продължа, искам да поясня, че цялостното ми впечатление от книгата е добро, изненадан съм приятно как сте ес справили. Но аз съм перфекционист, понеже приемам вашата работа по-навътре, съм се постарал да търся дреболии.
В първа глава, обаче, са много дреболиите, а съм чувал, че някои хора държат на първото впечатление. Някъде имаше един съвет "започнете писането с най-доброто от себе си, не го запазвайте за края. По-нататък нещата ще стват още по-добри". При вас са станали много по-добри към края, което залсужава похвала. Както и много други хрумвания. Ясно ми е, че тук е текъл дълъг процес и т.н. Не обвинявам, само споделям.
Този път само посочвам и не коментирам, че стана твърде дълго (не писмото, а писането, като взема предвид затритото):
- почти невинното вдигане на рамене и почти усмихването, срещащи се твърде близо едно след друго;
- шпагатът с три определения пред себе си, направен "под носа" на момичето, докато катерят;
- излишното пояснение "не за символиката на първи април, разбира се";
- парирането с нервна усмивка...
Не помня други, нямам книгата пред себе си в момента.
Има и други, но засега стига с детайлите.
По-глобално:
Съветът, който преди малко пак бях писал - много неща ни се иска да включим, като пишем нещо - митологични същества; фрази, направили ни впечатление; хобита наши лични; факти любопитни исторически и други... Но е трудно д аго направим така, че да са съвместими едно с друго и с цялостния сюжет. На моменти се усеща, сякаш са вмъкнати насила, за да присъстват, защото ни харесват. Трудно е да се направи компромис със тях, но понякога се налага, за да не се получи пълна каша. Като за 14 души сте се посправили със задачата, но продължавайте да работите в тази насока и постоянно го имайте предвид.
Аз като любител фотограф ще сравня книгата с една снимка - в "Играта" се омешва българското (настояще, митология и история), интернационалното, фантастичното - резултатът е монтаж, който си личи много отдалеч. Дори да бяха плавни преходите и изчистени границите, пак щеше да е претрупана снимката.
В пощата на Човешката Богдана wrote:Hiljadi blagodarnosti za koleta!...
Prosto njama po-dobur podaruk ot podaruka na raztuptjanoto surtze!
Mnogo rjadko mi lipsva rodinata, no kogato podobni tvorbi mi otvorjatranicka v surtzeto, e edin ot momentite kogato mi se iska da sum tam, za da obshtuvam, da se razvivam, da disham istinski s podobni tvortzi.
Bldagodarja za vuzmownostta da podpomogna izlizaneto na "Igrata" na bjal svjat. Tja e edin mnogo po-mashtaben, i po vseobhvashtasht proekt ot drugitepredprieti ot svetlini sred senkite dosega i se gordeja da buda municka cast ot nego.
Uwasno se radvam, ce podobni knigi se pishat na rodnija ezik. Kolkoto do prevewdaneto i razprostranenieto na nashite avtori v cuwbina, ne boj se - i za tova shte dojde red.
...
a) кое ви впечатли
- Vruzkite s bulgarski obicai i razlicnite rasi
- Bran - tzjalata istorija s Antares i s wena mu(!!), roditelite mu, porotzite mu, razvititeto mu.
Moweshe povece da se zasegne minaloto mu, no tova mowe bi shteshe i da popreci na segashnata istorija. Haresva mi dulbokata obosnovka za haraktera na geroja.
- Ne osobeno shtastlivija kraj - nikoj ne poluci vsicko koeto iskashe...Bitter-Sweet victory.
- Tipicno tijnejdwurskite izrazi. Mnogo bjah vuodushevena, ot obrisuvaneto na geroite crez recta im.
- Preplitaneto na istorii, haresva mi kak njakoi istorii dorazkazvat drugite
- Pejzawite - prekrasno obrisuvane na obstanovka
- Shemata - idejata za igrata kato reality show, etc.
- Dnevnika - haresva mi preskacaneto na glednata tocka
б) кое ви подразни
- Fijbi - Predpolagam ce e Dwoun, ama se pojavjava na pone tri mesta... Ako e otdelen geroj, shte me drazni oshte povece...
- Ogun, Voda, Vjatur - it's captain Planet! - Sushtite stihii moweshe da se preobrazjat za da
imat povece relevance za tazi situatzija i istorija. ( vodni nimfi, da recem)
- Elfite - kato se ima predvid velikolepnoto obrisuvane na mefilite, i dosta dobrata istorija na lordenite, elfite mnogo blednejat, zashtoto do goljama stepen ne sa nova ideja, i tehniat svjat e spokojno zaimstvan ot predishi tvorbi. Shteshe mi se da imat druga istorija, drug harakter, ili pone drugo mestowiveene. Prekaleno sa tipicni.
- Psihologicesktata obosnovka - Antares, Radovan, Kardam - na mnogo mesta mi se shteshe da znam povece za tova koeto dviwi geroja. U Era imashe opit za obosnovka, no ne mislja ce beshe osobeno uspeshen... Po-dobre beshe u njakoi ot tijnejdwurite i elfite.
Kato tjalo velikolepen roman! Nepodpaveno ljubobitstvo primamva citateljat vse po - navutre v edna prikazna strana, popila problemite na realnija svjat, precupeni prez pogleda na shou- programa. Fantasticni sushtestva se bijat ramo do ramo s razglezeni tijneidwuri i veliki magjosnitzi, za da progonjat luwite vprimcili sveta im, i namerjat vladetel koito da gi opbedini. Razvitieto na geroite otmerva trudnija put kum tzelta im, a kalejdoskopa ot istorii koito gi svurzvat se razrastva sus vsjaka izminata kracka. Magijata disha vuv tazi istorija -magijata da si covek, da welaesh i da gubish, da obicash i da se borish, da vduhnovjavash i da padash... "Igrata" dokazva ce magijata e wiva v nas. Da wivee Fantastikata!
В блога си Светлина wrote:Зачела съм се в “Играта” на малките светлинки сред сенките. Обаче трябва да отбележа, че не е много хубава книжка. Много исках да видя какво е колективен роман, ама нещо не ми харесва. Айде, обичам да се сменят лицата, разказвачите, всичко. Ама не така, бе деца. Зави ми се свят и тъкмо нещо стане интересно и хоп, айде друга сцена. ЗАвършвайте ги малко тия моменти, бре. Иначе признавам, че верно сте го барнали с един общ стил. Не знам как се постига баш това, ама…
...и допълни другаде:
“Играта” просто прилича на печалноизвестните нискобюджетни студентски филмчета, където всеки бърза да покаже всичките си идеи и възможности, но в много сгъстен вариант. Прекалено сгъстен. Къде 250 страници ще стигнат за всичките тия елфи, мефили, хора, магьосници, грифони… при това всеки със свой характер, със своя история, със свой начин на изказване…
Иначе знаеш, че ми хареса поне това, че се сменят лицата на разказвачите и че доста време не се знае кой е добър и кой - лош. Вероятно книгата просто ми се е сторила кичозна, вероятно за това са виновни редакторите и примерно ограниченията за обем на издателя, обаче мнението ми си важи.
В блога си Петър wrote:Прочетох "Играта". За тези, които не знаят, това е колективен роман, написан и илюстриран от казанлъшки ученици. Интересното е, че книгата беше продадена преди да бъде издадена. Подробности - тук:
http://choveshkata.net/blog/?page_id=158
Самата книга доста ме впечатли. Не само защото е писана от ученици. Историята е доста интересна: група ученици от цял свят се събират за едно реалити шоу, организирано по Интернет. Скоро след това се случва нещо свръхестествено - участниците попадат в паралелен свят, пълен с вампири, върколаци, елфи, горски юди и какви ли не още митични създания... При това образите са невероятно характерни: представете си елф-плейбой, склонен да си пийва повечко с нещастна любов от миналото... и тъй, де...
Още повече се учудих и зарадвах на факта, че ме има в "Special Thanks"
...и като разкършване на рамене, преди да запретна ръкави над "Играта": За слепите петна на читателите, или защо критиката не бива да остава безнаказана".
К;)
((
Нсяка книга си има водач или двама такива. В "Играта" са двама - Стефан и Маринела. В самото начало всички заедно се събираме, децата измислят света, имената на някои от животните, хората, месностите, бита и всичко, което може да нахвърли по-грубо. Малко по малко се прави скелет на книгата. Горе долу какво ще се случи, който после не се спазва задължително... В "Играта" почти не е спъзен, в "Аурелион - Монетата" е почти спазен 
Децата са страхотни и се карам и бия за тях, но и те много се стараят, виж какви книги направиха и кориците им и рисунките... на техните години не можех чак така. 
