Дракон със съдба нелека.
Драконче във дискотека.
Влюбен в драконче младеж,
чакащ с драконче годеж.
Дракон със съдба нелека.
Драконче във дискотека.
Влюбен в драконче младеж,
чакащ с драконче годеж.
На 1.II.2017 по повод изчерпващия се (и вече реално изчерпан) тираж на "Да пробудиш драконче" K. A. wrote:Слънце ми ми е толкоз любимо, че си имам всичко.
Когато прочетох Дракончето, полудях... и така Ви открих(happy) И останалите негови също
me wrote:Което ми напомня за идеята ми да разпитвам хората как са разбрали за Теллалов, защото нещо не мога да се примиря това да е маргинален български автор, чието Слънце не могат да продадат в 1-2-3 книжарници.
Та ти как научи за Теллалов? Не ме интересува ден и час, а контекст.
В отговор K. A. wrote:Покрай Читанка. Нали имаше някакъв скандал и някъде четох, че той си даваше книгите, за да четат децата, младежите, възрастните...
Поразрових се за него и ми стана интересно, че и той е учил в ХТИ...а тогавашният ректор ни успокояваше с думите "Не се притеснявайте! Наши възпитаници работят в плод и зеленчуци, и депутати също имаме!"
Но нали знаеш, няма случайни неща.
И аз така си търся моята Драконица/Слънце ми - Недосегаемо...
Стрелец съм, израсъл с приказки, и непораснал, та... Телаллов веднага ми стана любим. И с планината, ножчето, щот съм маке наполовина и ножчета ме влекат, и с Дракончето - мило ми...
Било е писано да го открия
Тази книга има един подчертан недостатък - твърде кратка е. За щастие той е лесно поправим, когато веднага след нея подхванеш "Царска заръка". За мен двете са едно неразривно цяло. Всъщност цялата поредица се чете като едно неразривно цяло, но докато между следващите три книги човек може да си поеме дъх, след "Да пробудиш драконче" е по-добре да не го прави. Поне според мен. Иначе има опасност да реши, че "Драконче" не си струва четенето. И да изпусне продължението на историята и вселената. Защото Николай Теллалов прави именно това - създава вселена. "Да пробудиш драконче" е едва преддверието към нея. Позволете на автора да ви отведе по-навътре.
Историята е проста. Момче среща момиче, необикновено момиче, влюбват се и дълго време фокусът сякаш е върху техните отношения, докато на самия край с гръм и трясък не се появи екшън елементът, за да разтърси и събуди читателя. Това би било скучно, ако не бяха добре разработените герои и освежаващият факт, че фентъзи елементът не е купешки, а идва от българския фолклор. Както и интересният фантастичен експеримент да интегрираш в България от 90-те личност, изградена през съвсем друга епоха.
Ако търсите наситено действие, тази книга, а и поредицата със сигурност не са за вас. Бъдете готови за дълги лирични отклонения, които със сигурност ще ви хвърлят в размисъл или пък ще подпалят въображението ви. А ако и вие като мен сте преживели 90-те лично, да знаете, че Теллалов може да накара не само героите си, но и вас да попътувате във времето.
На откъсите от Дракончето ми се наложи да се хиля в шепа + във възглавницата, щото нали правя запис до мене.
В писмо до Приятелите на ЧоБи Дес и Кал wrote:Бонус за всички, изпуснали Споделеното ни четене на 12.04. – вече е
налично и в YouTube:
https://youtu.be/bJ47KyVUSP8
Насладете се на откъсите от „Последният еднорог“, „Да пробудиш
драконче“ и „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ с
гласа и китарата на Миро Моравски; и очаквайте следващото издание в
поредицата!
А междувременно, защо не се абонирате за YouTube канала ни? Съвсем
скоро готвим още една изненада там...
Предпрочитно (по-точно предрецензионно)*
Преди няколко дни просто така ми щукна мисълта, че искам да пиша за Дракончето на Теллалов. Може би това бе виновно напомняне, че трябва да добавя поредицата в бг раздела на форум Муза, може би подсъзнателно търсех стимул да довърша поредицата или просто бях изпаднала в тийн-спомени - не знам, но ето го резултатът.
*Не обичам думата "рецензия", но не можах да измисля производно на "ревю", което да е поне малко благозвучно.
Историята:
Една разходка в планината, един инцидент и един странен порив ще отключат вратата към стари легенди.
Радослав е най-обикновен наш съвременник, потънал в сивото ежедневие... докато един ден от сивия камък не изскача една девица-змеица.
Верена е драконче, с кралска кръв в жилите, прекарала векове наред в сън, докато Радослав не я събужда.Сега, с негова помощ, тя ще трябва да свикне с новия облик на света, изграден от бетон и обвит в електрически светлини... но дали това ще я откаже да търси път към дома?
Следпрочитно:
Тази книга, и тази поредица винаги ще си останат специални за мен, защото "Да пробудиш драконче" бе първата книга от нов български автор, която прочетох. Тя положи началото на вярата ми, че мога да открия родна литература в жанровете, които най-много обичам, и че тези книги ще си струват.
Прочетох я някъде в десети клас, намерих я в библиотеката, и да я взема бе поредното спонтанно решение, подбудено от това, че нищо друго не ми привлече вниманието. Последва шеметно прехвърляне на страници (които не бяха и много). Модерната приказка на Теллалов за момчето и змейската принцеса ме погълна изцяло. И докато Дичо не успя да ме спечели изцяло (но разгада мистерията за прякора Дичо), то образът на Верена, дивата войнствена Верена, с бляскава люспеста премяна, която танцува под всеки ритъм заради самия танц, все още си е така ярък.
"Дракончето" е микс от драма, романтика и екшън в точните пропорции, само че развиващ се из нашите улици. За драмата и романтиката - да ви успокоя - любовни триъгълници на практика няма, а Верена е от мацките, които не цепят много басмаКолкото до екшъна - когато четох за първи път, признавам, че финалните глави донякъде ме шокираха с количеството насилие на фона на останалата книга, но... да речем, че сега приемам по-спокойно нещата XD Краят на книгата беше едновременно много силен... и много клиф-хангърски. Отворен, демек
Може би, ако сега взема и препрочета книгата още веднъж, няма да ми допаднат негативизма и отношението на Дичо в някои моменти, още по-малко пък донякъде натрапчивите и предложени наготово морални съждения. Но не бих променила оценката си, не само заради личното отношение към "Дракончето". Наистина намирам тази книга за чудесен пример за ърбън фентъзи, и предвид колко е тъничка, горещо я препоръчвам на който не я е чел - особено ако копнее да прочете нещо българско и не знае откъде да започне. В хартиен вариант по книжарниците "Дракончето" е малко трудно за намиране, но е лесно достъпно в електронен от Човешката библиотека . Аз лично, с помощта на баща си, доста време събирах останалите книги от поредицата. Идете да ръчнете и да събудите едно драконче, а аз скоро ще докладвам и за тях
Ако не е станало ясно, дадох, и продължавам да давам, 5 звездички на Дракончето.
Кал wrote:Интересно... аз пък имах проблеми с поведението на Верена, когато препрочитах „Дракончето“ като по-голям – в момента, в който тя прогони настоящата „любов“ на Дичо. Държанието ѝ в оная сцена беше типично... змийско. (Да не се бърка със змЕйско. :D)
Но имайки предвид, че всички герои на Теллалов си имат реални прототипи, няма да се учудя, ако и тази случка е съвсем реална. ;)
Наистина не очаквах "Да пробудиш драконче" да ми допадне чак толкова, тъй като от дълго време вече не съм голям фен на фентъзито. Но книгата на Николай Теллалов наистина успя да дръпне онази струна в читателското ми сърце!
Стилът му на писане е приказен! Историята минава бързо, но същевременно изчерпателно, а и доста увлекателно. Думите направо се леят от страниците! В разстояние от две нощи започнах и завърших "Драконче", като през това време успях да се привържа силно към героите и случващото им се. Персонажите са добре развити и най-важното интересни. Беше ми приятно да чета за тях, дори когато не се случваше нищо напрегнато или разтърсващо. А книгата постоянно "трепти" от силата на техния като че наистина реален глас! Ситуациите, в които се забъркват са весели и непринудени, повечето пъти изцяло младежки, но не винаги. Връзката и отношението, които се изграждат между двамата главни герои, са интригуващи и динамични.
Много жалко, че страниците са толкова мъничко - едва 96, но пък затова ненаситния читател може да се подслади със следващите (засега три) части от поредицата - "Царска заръка", "Пълноземие" и "Слънце недосегаемо"
На книгата давам 5/5 звезди и я препоръчвам!
Кал wrote:If you're (still) curious about contemporary Bulgarian literature, dare I recommend Да пробудиш драконче? I can vouchsafe for its proper editing at least.
Users browsing this forum: CCBot and 0 guests