Пентаграм

Заглавията, влезли в библиотеката или пристъпящи към нея

Re: Пентаграм

Postby Кал » Sun Feb 21, 2016 3:11 am

Григор Гачев wrote:(...) оглеждам честичко напоследък българския Нет, да търся нещо позитивно. Признаци, че някой се бори да върне интелекта на който може, както може. Ако сте забелязали такива, драснете по някой линк. Сигурно ще е полезен не само на мен.


Кал wrote:Наско Славов, с целия си почти 70-годишен живот.

Ето какво му готвим другата събота:

viewtopic.php?p=22439#p22439

На мен ми е мъчно колко време отделяме да говорим за глупостта, егоизма и т.н. – и как все не ни остава за ония, другите хора и работи, които са ни позволили въобще да си говорим в тоя момент. Дотам ми е мъчно, че понякога просто искам да спра да говоря...
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11895
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9564 times
Has been thanked: 7476 times

Re: Пентаграм

Postby Кал » Mon Feb 22, 2016 11:19 am

Покана при Трубадурите:

Кал wrote:Четящи приятели (:

Ако на 27 февруари (събота) сте в София, каним ви на живо четене на откъси от сборника „Пентаграм“:

viewtopic.php?p=22439#p22439

Вход свободен. Ние окрилени. :)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11895
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9564 times
Has been thanked: 7476 times

Re: Пентаграм

Postby frog » Mon Feb 22, 2016 11:18 pm

Аз разцъках анонса от излизането на електронното :> Изплагиатствахме се, демек.

Иначе после пуснах мухата във fb на ФМИ (до сряда следобед "видяно" от 18 човека). Нарочно реших да експериментирам да не е в групата с адреси.
И на Свободния пазарцентър писах.
Утре ще пиша на стената на книжния център. Тъпото е, че така ще излезе встрани като на ПазараЦентъра. И не знам колко ще се види. But... anyway.

Дразня се, че като се напише в google пентаграм атанас славов, пак излиза руски сайт, окрал книгата, без да пита.
Last edited by frog on Wed Feb 24, 2016 2:45 pm, edited 1 time in total.
Reason: linked

User avatar
frog
добромет
 
Posts: 3063
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 113 times
Has been thanked: 3560 times

Re: Пентаграм

Postby Кал » Wed Feb 24, 2016 11:28 am

„Пентаграм“ е номиниран за обсъждане в Goodreads групата Bulgaria reads. Гласуването тече до 26 февруари, петък:

https://www.goodreads.com/poll/show/130791-20-03-2016

Ако ще присъствате на обсъждането на 20 март, може да го подкрепите. :)

За целта:

0. Ако нямате Goodreads профил – създайте си: горе вдясно на https://www.goodreads.com/

1. Ако не участвате в групата Bulgaria reads – присъединете се: https://www.goodreads.com/group/join/29774

2. До петък гласувайте в анкетата: https://www.goodreads.com/poll/show/130791-20-03-2016

3. Накефете се на резултатите... и заповядайте на срещата на 20 март. :mrgreen:
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11895
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9564 times
Has been thanked: 7476 times

Re: Пентаграм

Postby frog » Wed Feb 24, 2016 2:58 pm

Освен "офанзивата" откъм пощата на ЧоБи, днес си написах до 16 човека. Принципно може и още, но наистина взе да ми омръзва. Но ще видим, може още малко да се понапъна.
Цитирам си само поканата в КЦ "Славейков", защото е кратичка:
Тази събота от 18 ч. в Книжния център ще има четене на Човешката библиотека - ще се занимаваме със сборника "Пентаграм" на Атанас П. Славов - http://choveshkata.net/blog/?p=4774. Заповядайте да ни помогнете да не прегракнем ^_^

В пощата на ЧоБи получихме ето тази препратка на анонса: http://newsart.net/node/5026.

User avatar
frog
добромет
 
Posts: 3063
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 113 times
Has been thanked: 3560 times

Re: Пентаграм

Postby Кал » Mon Feb 29, 2016 11:01 am

И последно в Ятото:

Кал wrote:Живото четене на „Пентаграм“ мина... но „Пентаграм“ остава – на един имейл разстояние ;) :

http://choveshkata.net/blog/?p=4774

А на 20 март ще го обсъждаме заедно с групата Bulgaria reads от Goodreads. Ако някой иска подробности, ще пиша.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11895
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9564 times
Has been thanked: 7476 times

Re: Пентаграм

Postby Кал » Mon Mar 14, 2016 11:15 am

Звукозапис от четенето на 27 февруари

И покана за обсъждане на „Пентаграм“ с групата Bulgaria reads на 20 март (тази неделя), в Orange Center Book Cafe в София. Вход свободен – заповядайте! :) (Само се запишете на събитието в Goodreads, за да резервираме достатъчно места.)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11895
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9564 times
Has been thanked: 7476 times

Re: Пентаграм

Postby Кал » Wed Mar 16, 2016 11:49 am

В Goodreads Кал wrote:Препрочитам за срещата на Bulgaria reads в неделя.

Бях забравил някои от най-важните щрихи в „Психопрограмираният“: закачките на матриархата в Деара, психологическата игра около истинската същност на Демона, страстта, когато се слеят ум и сърце, Баюн и Наор...
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11895
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9564 times
Has been thanked: 7476 times

Re: Пентаграм

Postby Кал » Thu Mar 17, 2016 11:10 am

В Goodreads Кал wrote:А „След пустинята“ си остава най-наситеният текст в целия сборник. (Изключая някоя от миниатюрите? И може би „Полетът на „Буриданово магаре“. ;) Няма празно изречение в него, няма минутка за поемане на въздух...
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11895
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9564 times
Has been thanked: 7476 times

Re: Пентаграм

Postby Кал » Fri Mar 18, 2016 9:05 am

В Goodreads Кал wrote:Колебая се кой от тези два разказа е по-моят: „Феести“ или „Предсмъртната или първата болка“. Докато ги препрочитах, се улавях как се задъхвам – исках да летя, да танцувам, да свиря на вибраената си... да бъда онова пак дете...

А всъщност никой никога не ми е пречил. Но и малцина са ми припомняли.

Благодаря.

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11895
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9564 times
Has been thanked: 7476 times

Re: Пентаграм

Postby Кал » Sat Mar 19, 2016 9:53 am

В Goodreads Кал wrote:Как се пише човеколюбив хорър? В който хората през цялото време остават човеци – дори когато ги разграждат до кръв и карантия? И в който спираш злото не със силата на мускулите, ами с мощта на ценностите си; не махайки юмруци, а с размаха на визиите си?

Вижте едноименната новела в сборника. Аз от години не мога да ѝ се начудя...
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11895
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9564 times
Has been thanked: 7476 times

Re: Пентаграм

Postby Mokidi » Sat Mar 19, 2016 2:27 pm

Кал, моля те, готин разказ е - наистина готин! - но НЕ Е хорър. Самото "спираш злото" е достатъчно обяснение защо не е. Не почвай и ти, дет се вика :)
User avatar
Mokidi
Global Moderator
 
Posts: 348
Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
Has thanked: 281 times
Has been thanked: 490 times

Re: Пентаграм

Postby Кал » Sat Mar 19, 2016 3:45 pm

Много ти е тясно разбирането за хоръра. :P

Аз изпитах достатъчно количество ужас (докато М-Зог разчленяваше несретните писатели – самото усещане за безпомощност и безпощадност), за да го впиша напълно безусловно в жанра. Но да, има и други елементи.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11895
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9564 times
Has been thanked: 7476 times

Re: Пентаграм

Postby Mokidi » Sat Mar 19, 2016 4:41 pm

Мне, твоето е твърде широко.
Иначе знам, че Наско си го мисли за хорър, защото има хорър-елементи вътре (а не защото има И други). Това му е разказът от прословутия дуел :), надявам се знаеш.
Скрит текст: покажи
Което не идва да рече нищо друго, освен че моето мнение, че всичко е субективно, е по-валидно от това на Сашо Карапанчев, но това няма общо по темата за хоръра, а само за дефиницията на различните хора за хорър.
User avatar
Mokidi
Global Moderator
 
Posts: 348
Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
Has thanked: 281 times
Has been thanked: 490 times

Re: Пентаграм

Postby Кал » Sat Mar 19, 2016 8:13 pm

В Goodreads Кал wrote:И за десерт: „Полетът на „Буриданово магаре“.

Цвиля – абе направо рева – от смях... :DDD


В „Полетът на „Буриданово магаре“ Атанас П. Славов wrote:– Името ми е Ахак Хък – изчурулика тя с нежен молюскоиден акцент. – Жителка съм на бившата планета Фък.
– Бившата? – с нефалшифициран интерес запита потомъкът.
– О, да! – изхлипа коксан и протегна към очите си няколко пипала с носни кърпички. – Нашата планета беше разкъсана, ама наистина разкъсана от демографски взрив!
– Мдааа – проточи с топло съчувствие непрекият потомък на французите. Беше му пределно позната тази модна в последно време форма на гибел у провинциалните цивилизации. – А вашият… хм… спътник?
Коксан Ахак Хък се разхлипа окончателно. Картечен откос от сълзи срази пепелника. Фас изцвърча и угасна – невинна жертва на чужди страсти.
– И той е като мен! – плачеше септоподката. – Ние с него имаме обща съдба. И той е последен, ах, от своята раса! Той е жертва на информационен потоооп! Ах, хлъц, извинете, мосю. Аз лично го извадих от потопа, правих му изкуствено дишане! Знаете ли колко терабайта беше нагълтал клетият! Още малко и щеше да се удави. Оттогава си е все такъв: чуе ли разговори или види събития, които носят информация, моментално се изключва.


Това е писано преди ъ, колко, 40 години?

Наско освен страхотен комик е и страшен прогностик... направо страх ме обзема. :P
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11895
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9564 times
Has been thanked: 7476 times

Re: Пентаграм

Postby Adi » Thu Apr 14, 2016 11:57 am

Моята рецензия в Goodreads:

"Стаята наоколо съществуваше като цитат от друг свят."

Ако използвам авторовата мисъл за отправна точка, бих я модифицирала така: Пентаграм съществува като сбор от цитати, взети от различни светове.
Разнолик, многообразен, всякога изненадващ, Пентаграм ме прекарва през множество стилове и теми.
Харесах най-много Хумористински истории и Проектът ЕВРОПОЛИС. Открих, че Психопрограмираният не е за мен, както и че с твърдата научна фантастика имаме принципни различия. Което не ми пречи да се насладя на конкретни произведения, ако не на жанра по принцип.

User avatar
Adi
Global Moderator
 
Posts: 190
Joined: Wed Aug 13, 2014 10:43 am
Has thanked: 240 times
Has been thanked: 368 times

Re: Пентаграм

Postby Кал » Mon Jul 01, 2019 10:37 am

Тъкмо добавих към отзива си в Goodreads:

След като набрахме скорост с „Как спасяваме света“, летният маратон на четенето в ЧоБи продължава с доста по-голяма книга, в не един смисъл. ;)

Вие ще се присъедините ли?


И ще отразявам там (и тук) всички интересни нови отражения. Продължавамеее. :)))

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 11895
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9564 times
Has been thanked: 7476 times

Re: Пентаграм

Postby радина666 » Mon Nov 04, 2019 11:36 pm

Здравейте! С огромно закъснение пускам своето мащабно мнение за творчеството на Атанас П. Славов – "Пентаграм".

Линк към Goodreads: https://www.goodreads.com/book/show/22840275

Пуснах мнение и във форум "Муза".

/Пуснах само цялостното си мнение там, защото отделните произведения са пълни със спойлери/.

"Пентаграм" - Атанас П. Славов

–„Психопрограмираният” – роман за търсенето на истината, на отговори, по дълбок смисъл. Първоначално трудно свикнах със синята коса, фил – кучето – кон – гущер, и това че се намират на друга планета, защото службогонците и подлизурковците, строят, които са описани са характерни и за нашият свят от недалечното минало, мрежа в която никой не знае кой за кого наистина работи и самоличността му. Любичмци са ми Хелбун, Зун Себенера и Рел Ваус. Не очаквах развръзката и кой е вторият човек с Предписание. Относно стила на автора се четеше бързо и лесно, наситено с изразни средства, обрати във всяка глава и смяна на обстановката. 5 от 5.

– „Сиянието на реката” – Интересна идея за оръжието. Зун Себенера отново ми е любимец. Защо ловецът Ден Сир остава във своя свят? Може би разбира, че в него е по-нужен и може да докара мечтата си за висше познание, вместо да го познае, но в други светове. Хареса ми.

– „След пустинята” – Хорхе Диас е човек от бъдещето, спокоен, уравновесен, надарен със способности, опасен, разсъдлив. Хорхе Родригес винаги търси истината и щом я открива се включва в борбата за правда с цялото си същество, но не вярва как ще дойде бъдещето от което идва Диас. Той търси справедливост. Въпреки всичко Хорхе Родригес се предава на последната крачка от бягството, но въпреки това не предава Диас, защото каквото и да е го възприема като човек и приятел. Любимец ми е Хорхе Родригес, чувствам го по-близък до себе си и съвременен. Ако ми се появи един Диас и аз щях да съм скептична, твърд голяма пропаст между поколенията. Хареса ми.

– „Сънят на космодора” – Космодора си намери майстора. Против съм всякакво ограничаване на личността, творчеството, свободата, духа, мисълта, словото, защото тогава ставаме не хора, а роботи, не живеем, а служим. Ако дори властта е минала през психономиката, тогава те също са роби, нямат предимство, не се радват от упражняването на властта и благата ѝ. Именно сай отвори очите на Рен Барх за множеството психичноболни заради психономиката, толкова свръхразвита, заради ограничаването на психиката и щетите от това. Умът е в капан и въображението и подсъзнанието вместо да се рее свободно. Хареса ми.

– „Феести” – Прекрасен и точен образ на съвременния човек, нещата с които се сблъсква и е принуден да търпи и спасение в мечтите и творчеството и тъгата че неговата Сандина ще си остане в съзнанието му като щастливо място бягство от реалността. Трудно реалността и въображението са в хармония, ако реалността страда, умът се спасява в измислен свят. Може би и затова творците са толкова… различни, нещастни, неразбрани. Слабо.

– „Виталертон” – разказ за стремежа към съвършенство. Съвършенство е постижимо единствено в състоянието на духа и съзнанието, защото е безкрайно, но тялото е с ограничени способности. Съвършено съзнание и несъвършено тяло, когато се сблъскат, става несъответствие, катарзис. Не можем да сме само дух и съзнание, без тяло няма да сме живи. Както казват, само мъртвите са съвършени. И съзнанието и духа имат нужди, но тези на тялото са по-прости и лесно осъществими, а някои хора се стараят да задоволяват само тях, а не трябва. Хареса ми.
– „Предсмъртната или първата болка” – сблъсък на различни светове. Природа срещу машини. Как чужденец го приобщават в новия свят не само като
свой, а като елемент от света, сливане. Във Фиорин всичко е единство, природа, светлина, музика, хора…Слабо.

– „Трудно е да бъдеш дог” – отмъщението на домашния любимец. Ето какво е да влезеш в чуждите обувки. Хем чудно и забавно, хем нелепо и унижаващо. Точно описание на превръщането в куче и гледната точка. Хареса ми.
– „Сто години самота” – Как да върнем тоцзи човек на човечеството? Да има и в тези хора симбионти и да творят? Творците са странни, сигурно са извънземни. Слабо.

– „Война и мир” – „Момичетата играят на любов с момчетата, които не престават да играят на война и те убиват още по-усърдно за което са обичани още повече”. Този цитат ми хареса. Как момчетата се правят на герои. Героят умрял ли е? Нищо не разбрах. Слабо.

– „Матрицата 4: Резолюции” – Фен фик? Не разбрах дали авторът харесва Матрицата или я оплюва. Знам само че хората като заменят реалния свят с виртуалния ги унищожава. Виртуалния свят няма да те нахрани, завие, прегърне. Слабо. Нищо не разбрах.

– „Златният астероид” – На това му се вика да ти се изплъзне щастието от ръцете. На косъм да се решат или задълбочат проблемите на Земята. Пак сами трябва да се оправяме. Слабо.

– „Следмузиката на сиянието” – псевдоформи на живот, които се обединяват. Двете враждуващи нации са се избили, но творенията им се помиряват. Слабо.

– „Красотата и светът” – Дърво раждащо нанобактерии? Не искам да съм на мястото, където отиват сферите му. Слабо.

– „Пентаграм” – Филип е моят герой с нетипична реакция, намери сили в себе си и идеите си. Не се страхуваше. Нестандартно решение. Зловещо и страшно. Различни като тип герои. Хареса ми. Впечатляващо.

– „Сън в лятна нощ” – Да, геймърите много се вживяват във виртуалното. Не играя видео игри. Имам замислена история за компютърни игри, но ги оплювам като проблем. Слабо.

– „Кихот Д Арк” – Има си причина Дон Кихот да е измислен герой и жана Д арк да не са съвременни герои. Неприложими са в настоящето, но светът се нуждае от герои в този момент, а герои няма. Поне не от този тип. Хареса ми. Впечатляващо.

– „Похожденията на немъртвите” – Интересни препратки към историята и гледната точка на немъртъв. Вампирите са ми слабост. Впечатлена съм. Забавно. Хареса ми.

– „Черен човек” – Писането, книгите трябва да учат на нещо, някои писатели пропускат тази част. Според мен това мнение е остаряло, хората отдавна не търсят само знание в книгите, а и разтоварване. Но ако е хубава историята, дори за забавление да се потопиш в нов свят и случки, добре, но не и посредственост за пари, както писателя от разказа. Като им кажа колко книги съм прочела и ме мислят за много учена, защото свързват книгите с цел знание, а отдавна не са такива книгите. Хареса ми. Впечатлена съм.

– „Време разделно” – Пак интересни теории. Веганите били извънземни. Ха-ха. Хареса ми. Забавно. Впечатлена съм.

– „Ад” – Ха – Ха! България е Ада. Горкият човечец, на правилното място е попаднал щом търси Ада. Сигурно така се чувстват чужденците дошли от някоя добре уредена страна. Хареса ми. Впечатлена съм. Забавно.

– „Махмурлук” – Това с надписите си го бива. Сигурно само пиян отразява света „правилно”, но трезвата му преценка е по смешна и реалистична. Още една причина да пиеш наред с мъка, радостен повод, е наречена „скапаха я тая държава”. Хареса ми. Забавно. Впечатлена съм.

– „Гафоризми” – Харесаха ми. Има истина в тях. Гафоризми от афоризми. Ще ми се взеки гафоризъм да цитирам.

– „Лозунгаври”, „Табела раза”, „Човек – това звучи горко”, Портрет на партократа като млад” – има нещо вярно. Начин как да наречеш нещата с истинските им имена без да обидиш някого и да ги обърнеш в смях. Ако му плащаха за малко на брой думи, или има цензура, това е начина.

– „По звездно прашните друмове на галактиката” – много ми е интересно как са се забавлявали младите на времето, как са живели. Днес всичко е дигитализирано, дори общуването ни е ограничено. Почвам Буримето.

– „Полетът на Буриданово магаре – романът Буриме” – Хареса ми. Цвеклоидът и Ахак Хък са ми любимци. Как само цвеклоида се справи със сапиенсите, много хитра хрумка, а пък мръсните вицове в устройството за контакт…всяко негово действие е интересно, как си затваря тапите за уши и очи и как му ги отварят, как се изключва за информацията и го разнасят. Ахак Хък пък е много женствена, чаровна, отворена за нови връзки и контакти, харесват ми реакциите ѝ… и тези зелени петна от изчервяване. Пък разплитането на историята с цвеклоида не я очаквах. Само за пиячката ми е жал. Завърши с отворен край.

– „От високи кули” – ето откъде е дошло условието на конкурса „Изгревът на следващото”. Идеи за човекознание. Относно фантастиката клоня към човекознанието, без да познаваш вътрешния свят на човек, не знаеш дали ще има смисъл от старанието да изграждаш външен, може човечеството да не го оцени и да си остане на същото духовно ниво или деградация независимо в кой век живее човек. Фантастите описват външния свят, космически кораби, летящи автомобили, наука и тн., но сякаш никой не се интересува какви ще са хората на бъдещето, дали ще израснат вътрешно, защото ако не, няма да ги вълнуват друго освен задоволяването на простите нужди като храната и няма да оцени външния свят. Духовно развитие без учения няма. Атанас Славов е такъв учител.

– „Мигновечността” – само как са преплетени герои и случки от разказите в общ текст, карта за пътешествие из книгата. Едно от най-добрите ревюта на книги, които съм чела.

– „Призвание” – художествен пътеводител. И аз това питам, дали Атанас Славов не е извънземно или човек от бъдещето, натоварен със задачата да изведе човек към по горно духовно ниво. Може би героят Хорхе Диас е прототип на автора и описва себе си.

– „В клуба намерих себе си” – Ето такива хора като Атанас Славов трябва да възпитават децата ни, да стимулират мечтите, да им предават мъдрост, честност, доверие, справедливост, усещане за дом и семейство, открива и отговаря на въпроси, които човек никога няма да зададе. Без да го познавам лично, а само от творчество и идеи, знам че сме съмишленици, защото вярвам в позитивното бъдеще и доброто в хората, докато има хора като Атанас Славов има надежда за бъдещето.

– „Парад на планетите” – както описвате сградата и обстановката е било внушително. Радвам се, че сте взели награди и представили България.

– Предговор към списание Орфия” – Всички славянски фантасти, 300 стр., превод на английски – звучи мащабно, трудоемко, особено щом сте сред първите, но и ще остане в историята. Подсказва любовта към фантастиката, отдадеността, нуждата от популяризиране.

– „Фантастичната реалност в компютърната живопис на А. П. Славов” – Всестранно развит творец!

- „България – страна на фантастичните надежди”, „Взаиморазбиране между културите” – това, че да си писател в България, че интереса към български автори, камо ли жанрове като фантастика, хорър и фентъзи е нисък го чувам/чета не веднъж и го споделям. И аз съм сред авторите от тези среди, и не само тях.


Цялостно мнение: Реших да бъда честна. Имаше разкази и романи от които бях впечатлена, харесаха ми, но имаше и такива които оцених като слаби, не разбрах нищо от тях. Май тези „слаби” бяха повече. Като слаби ги оцених, че ми липсваше повече яснота на случващото се, кое откъде се взе, какво става, сюжет, обем, а не само богата образност с която са описани. Идеите са оригинални. Някои текстове ме караха да размишлявам над тях и да се съгласявам с автора и да откриваме общи черти, на други просто не знаех какво да кажа, но се стараех за всеки текст да оставя мнение, дори един ред. Относно стила на автора казвам, че се чете леко и бързо. Ще кажа и че романите и дългите текстове са по-силни. Видях и че проявява и чувство за хумор, освен обичайното търсене на смисъл и истина, и може да пише и хорър, и то блестящо. Относно фантастиката клоня към човекознанието, без да познаваш вътрешния свят на човек, не знаеш дали ще има смисъл от старанието да изграждаш външен, може да човечеството да не го оцени и да си остане на същото духовно ниво или деградация независимо в кой век живее човек. „Пазарът” /светът/ се движи не от идеите, които предлагат производителите /хората създаващи външния свят и изобретенията им/, а от търсенето и нуждите, желанията на потребителите /вътрешния свят/ и трябва да ги изучиш преди да предлагаш нещо, защото никой няма да го купи и иска. Относно смисъла на живота, мисля че няма дълбок смисъл, колкото и изтъркано да звучи живота е в простите и малките неща, низ от дни по 24 часа, ядене, спане, ходене до тоалетна, и е такъв какъвто си го направиш и разнообразиш, за някои само така преминава целият им живот, което е жалко. Разнообразието идва от вътрешния свят, личността, духа и ума, въображението, с което се съгласявам че не бива да се ограничава и също трябва да се подхранва. А Атанас Славов ми подейства като духовна храна и то толкова калорична, че я четох 5 месеца, но не се спирах за дълбоки размишления и изучаване на книгата, просто обичам да си давам почивка между произведенията, а тук бяха много, все пак е дългогодишен труд на автора. Хареса ми. 4 от 5, заради тежестта на впечатляващите разкази.

И аз като Цвеклоида спускам клепачи вече за сън,
Ради

радина666
Global Moderator
 
Posts: 98
Joined: Fri Oct 19, 2018 6:46 pm
Has thanked: 0 time
Has been thanked: 161 times

Previous

Return to Книгите

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests