Коренуване: Невидена река

Заглавията, влезли в библиотеката или пристъпящи към нея

Коренуване: Невидена река

Postby frog » Tue May 29, 2018 7:56 pm

На 31 май 2018 г. предстои прочувствената реч за представянето на повестта на Миро :D До събитието остава в тайна ;)

Ей я :D

me read after I wrote:
Здравейте!
Аз съм Христина от Човешката библиотека. Миро е наш другар открай време. Дори не съм била свидетел на началото. Радвам се, че е неразделна част и от ШиЗи импро клуб ;) Точно затова сме тук. Благодаря ви!

Имам чувството, че животът на Моро-Неуморо е вълшебство.
Веднъж лятно време вървях по улички из центъра и чух познат глас. Нямаше как да се сбърка, щот’ съм физиономис’! Миро обясняваше на дечицата си нещо за Lord of the Dance. В тоя миг вече излязох в тяхното полезрение и той извика: „Ето го Lord of the Dance!“, при което твърди, че децата са се опулили. (Занимавам се с народни танци.)

Не го познавам много, но се радвам. Обожавам да слушам някой да ми говори, разказва, много обичам да слушам приказки, представяния, затова почти не съм пропускала Коренуване. Само нямам представа как свършва историята за Саксиеното момиче, не знам и що е „Изворът на Ая“. Надявам се някой ден да узная.

В началото на Коренуването (края на 2014 г., паметен 5 декември) Миро ни мъчеше да ни разказва една история на три пъти през месеци или поне седмици. Нечовешко беше чакането. Радвам се, че вече не е така. Ето и достъпно на книга започна да се появява. За сметка на това първото Коренуване – за Стоил и Рада, беше най-омагьосващото и никой външен/случаен човек не можеше да го разбере. Ето защо книгата трябва задължително да се чете заедно с албума, понеже без песните темпото не е същото.
За мен идеалният вариант би бил историите да излизат като монодраматизации за слушане, но съзнавам, че това би било къртовски труд за Мировата душа.

Миро, не знам дали помниш, но след първата част на първото Коренуване ти, както обикновено, не беше на себе си от преживяното и възкликна, че е било прекрасно и теллаловско.
Официално приветствам Миро-Моро-Неуморо сред авторите на Човешката библиотека! Ако не си се замислял, вече се подреждаш до Теллалов... до Стърджън... до Бийгъл!
Както сам сподели за ЧоБи в края на дългия 21 май (2018):
„Работата с вас невинаги е блажевна, но пък усещането е разбийгълско!“.

26 май, из пространна благодарност към ЧоБи:
„Невидена река“ нямаше да е тази книга без тяхната вещина, бързина, и разбира се, сарказъм и безцеремонност“.
(За последните две удоволствието е изцяло мое! ^_^)
Миро, винаги си добре дошъл! Пътувай, споделяй, разказвай! От моя страна ще имаш ПЪЛНА безпощада! : )))

Мили хора, благодаря ви, че подкрепяте събитието с присъствието си! Споделяйте книгата „Невидена река“, за да има и други! Споделяйте и албума, за да не стои низвергнат ;) Те са неразделни, понеже така извират от самия синкретичен шизофон Миро.
Ще има и електронно издание. А песните можете да слушате свободно в интернет.

Донесла съм ви растения авокадо – връстници на книгата : ))) Растат от началото на тази година. Вземете си за спомен и нека ви радват!

И благодаря за думата "вещина" от цитата, много хубава дума, и за "измръхтявам" в книгата :D
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.

User avatar
frog
добромет
 
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 115 times
Has been thanked: 3586 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby frog » Fri Jun 01, 2018 5:55 pm

И продължавам с текст, написан просто така за лично ползване. Анотация-отзив-модзив-предговор-анализ-рецензия n в 1:

Христина Димитрова wrote:В съзнанието не само на Миро Родопите заемат мястото на любимата и най-въздействаща българска планина. Вероятно всеки потърпевш може да даде обяснение за себе си. Историите на Миро са разположени именно в космоса на Родопите. Планината е пространство, където човек да се освести.
„Невидена река“ започва с добре познатия мотив за завръщащия се странник от чужбина, който осъзнава, че търси себе си. Това е присъщо за целия свят на Коренуването – връщане към корените.
Главните герои на Миро винаги са кахърни и объркани. Някой трябва да ги „светне“ за нещо. Имат проблемни отношения – най-често с любимата. Любовта все е съдбовна и някак тегнат забрани.
Радо (си) задава прекалено много въпроси. Това навярно е нормално за човек, ненадейно изкаран от зоната си на (дис)комфорт, но са излишно много и останалите герои постоянно му го напомнят. Не е нужно умът да проумява всичко на момента.

Коренуване

Във фолклорния свят има метафизични правила. Всяко нещо трябва да е на мястото си, иначе има хаос, изгубеност, треска, не-мир, не-живот. Тези правила силно наподобяват суеверието. Магията не е магия, а ежедневен инструмент – средство за възстановяване на изначалния ред. Без ред няма живот или има, но на отвъдни същества, които не принадлежат на светлината. Те са оттатък границата.
Песента е част от магическия инструментариум за отстояване на живот. Тя е неприкосновено право и закон – докато пее, човекът и неговият свят са в безопасност. Песента е войн на дипломацията.
Хаосът не настъпва от само себе си. До него се стига при допускане на грешка. Дори тъмните сили спазват правила за невмешателство в светлия свят освен ако някой безпътник сам не прекрачи разпоредбите.

Следват два по-универсални абзаца, повлияни от "Да опазиш Сребра невяста" и предишни истории пак на Миро Моравски:
При двубой/облог важи честната дума на обещанието. Всеки отстоява своето и ако не смогне, губи. А при победа достойно му признават правото. Всеки си получава заслуженото, но трябва да се пребори за него. Иска се кураж, издръжливост, хладнокръвие, сърце – за песен. И не една, а много. Пък ако трябва, и до безкрай. Край ще има, дори след пълно изтощение. Зора след зòра.
Когато всичко си дойде на мястото, се възцарява съдбовността. Елементите на битието прилягат като притеглени от магнит или в пъзел. Всичко се узнава моментално. Когато някой трябва да бъде информиран за нещо, той вече го знае. Дори е погрешно да се смята, че е необходимо да бъде осведомен. Случилото се вече е известно. Посветен е, защото обитава и по-фино ниво. Ако пък човек не отбира от дума, той е прекалено земен. Един от аспектите на съдбовността е, че нередното се разбира веднага, както се усеща и възцаряването на порядъка – с мигновено облекчение.
Печална истина е, че тъмните сили могат да бъдат по-послушни от обитателите на светлия свят. Понякога се случва невинен човек да бъде набеден от своите, понеже от страх и предразсъдък го възприемат като несвой. Тогава бива очернен, натопен и животът му се променя – измества се още повече към пограничната територия между двата свята. А точно такъв човек може да помогне на изгубен. Ценно е всяко намиране.
Тъмно същество не може да заживее в светлия свят, но светло същество може да изпадне в мрак. Завинаги.
Целта е вѝделото. Цел трябва да има.

Моля който списва алманах "Фантастика" или нещо друго да има предвид името ми, ако рачи да вземе под внимание текста ми. Благодаря!

Вече има забележка от двама адаши, че деколтето на митничарката го няма в книгата ;)

А Д. М. споделя за Миро и музикалната банда:
Приказно ни разходихте за ръчичка по пътечките на всички емоции... Космическа тъга, любов и щастие на едно...
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.

User avatar
frog
добромет
 
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 115 times
Has been thanked: 3586 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby брръм » Sat Jun 02, 2018 1:56 pm

Отбелязвам си впечатленията само от изпълнението на живо - не съм чел още книгата + диска.

Миро бе забавен и увлекателен, както предния път. Изглежда по-професионално той, и това което твори, с бандата зад него. Предполагам, че жена му бе на масата отпред вдясно, с малките деца? Кое беше момичето, което го обяви, с интересното оцветяване на косата? Тя изглеждаше доста тържествена/напрегната/съсредоточена/по-малко от трите, докато свиреше на гъдулката, усмихваше се само когато някой друг от бандата, или Миро, се обръщаше към нея, все едно не се забавлява от това, което свири.

Самодивата ми скри шапката. Така и не я видях кога и откъде се качи в левия ъгъл на сцената, и като че имаше някаква силна химия между нея и Миро и/или силно женско излъчване от нея. Не ми бе никак трудно да си я представя като една от момите на седянка в старо време, под турско :) Правила ли е други неща/колаборации/изпълнения? Тръгнахме си малко по-рано(около 22:50) да гоним градския транспорт, колко/какво изпуснахме?

Връщайки се пак на темата за Миро, макар да бе много увлекателно и пленително разказването на историята, самата история ми дойде малко несвързана - в един момент Миро(Радо?) виси с колата си от някаква пропаст и си говори с - не помня какво същество беше - в следващия момент е другаде и нещо друго го терзае. Може би това ще се поизясни след като прочета книгата.

User avatar
брръм
 
Posts: 186
Joined: Sun Feb 18, 2018 3:38 pm
Has thanked: 483 times
Has been thanked: 318 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby Кал » Sat Jun 02, 2018 2:46 pm

Само по несвързаността да кажа: да, и Наско е имал подобен проблем. Аз също го забелязах, и на концерта, и вчера пред НДК, абстрахирайки се от това, което вече знам. Цялата история е доста гъста, така че изрязването на която и да е част от нея отваря логически дупки. Примерно съм 102% убеден, че никой не разбра какъв е смисълът на снимката, която Радо намира в джоба си най-накрая; и въобще какъв е проблемът между Радо и ТеА, и доколко финалните сцени имат потенциал да го разрешат.

Хубавото е, че при това положение прочитането на книгата неминуемо ще ви изненада. :)
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9816 times
Has been thanked: 7731 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby frog » Sat Jun 02, 2018 8:18 pm

Да разводня с мои снимки от авторката на задната корица ;)

Бандата на Дивите се състоеше от Миро, Ани Даниелс (гъдулка), Митко Солаков (бас/китара) и Миро Зографски (не знам какво, не гледах към сцената почти, но вероятно нещо тъпан/drum/кахон) и доколкото разбрах, Самодивата Беатрис.
Взела акъла на сума народ.

На Коренуванията на Миро винаги се препуска и реже, защото иначе трябва да осъмнем и замръкнем. Или поне три часа не ни мърдат.

Беатрис е притичала от друго представление. Виждаме я за първи път. Надявам се не за последен.
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.

User avatar
frog
добромет
 
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 115 times
Has been thanked: 3586 times

ВъпросТи на "Невидена река"

Postby frog » Sat Jun 02, 2018 8:32 pm

- Авторът бил ли е участник в ПТП? (Колко пъти е гледал "Кацнал на едно дърво" (1971) с Луи дьо Фюнес?)
- Авторът припарвал ли е, като наблюдател, до лудница?
- Що е "Стикъл"?
- Какво е значението на "сапикясвам се"? (стр. 53)
- Какво е "метилява градушка"? (стр. 84)
- Какво действие има билката мента?
– Авторът откъде знае толкова много за самодивите?
- Как се казва самодивата?

- Текстовете на песните отговарят ли на изпятото?
- Колко/Кои песни само пътьом минават през Реката?

И а с'a ви вида...
- На каква възраст са Спасен и Дон(к)а Лютата? :twisted:

Въпросите напират, едва ги удържам. Колчем обаче понечвам да питам нещо, баба Кина слага пръст на устата си. [...] Повървяваме мълчаливо, после отново ми се прищява да ѝ задам въпрос. [...] Искам да ѝ задам хиляда въпроса едновременно. [...] Слушам песента, а въпросите преливат в главата ми.
:lol:
Далеч назад някой ме пита нещо.
Кой е този досаден човек? Няма ли да ме оставят на мира всички вече…
С усилие се изправям. Този с въпросите съм аз.
Объркването ми расте с всяка минута.
Добре, Радославе, сега спри, да премислим нещата.
:D

Кои въпроси са истински?
- "Абе да не умирам, мамка му?"
- "Ами ако полудявам?"

- "Как се спираше с мотор?"
- "Чакай, може би все пак наистина съм припаднал?"

- "Вярващ ли си, бе, момче?"
- "С теб ли говорех?"

- "Та няма ли други като тебе?"
– А по-точно? – поглеждам безпомощно към тъмните прозорци.
– Казах ти: не мога да ти кажа.

- "Какво да правя, мамка му."
- Как да задам въпрос с песен?
Да задам въпрос? Главата ми е празна.

;)
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.

User avatar
frog
добромет
 
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 115 times
Has been thanked: 3586 times

Re: ВъпросТи на "Невидена река"

Postby Кал » Sat Jun 02, 2018 9:10 pm

frog wrote:- Авторът припарвал ли е, като наблюдател, до лудница?


За автора не знам, но редакторът е виждал – пловдивския психодиспансер. И едничката му мисъл тогава беше: „Никога, никога няма да се докарам дотам, че да ме докарат дотук...“.

frog wrote:- На каква възраст са Спасен и Дон(к)а Лютата? :twisted:


А виждала ли си ни редакторските бележки по тоя повод? :D
User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9816 times
Has been thanked: 7731 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby frog » Sun Jun 03, 2018 1:27 am

Редакторските ви бележки по тоя повод мисля, че бяха писма.

Докато получавам потвърждение относно Голямото самодиво събитие на 31 май, че наистина има нещо теллаловско (в цялата работа), както си седя, изведнъж ми просветва, че какво по-теллаловско от това главният герой да е Радо и да е залюхан :lol: Макар че Теллаловият Радо по-смотаничък като характер се води според някои хора.

И с'я кат' хукнат и текнат едни паралели...

Скрит текст: покажи
Иначе, Велко, за изражението на гъдуларката не се изказах, щото нямам наблюдения. Но някои инструменталисти много се вглъбяват дори да не е свързано с притеснение и физиономиите им не са особено приветливи по време на изпълнение.
Ако вземеш басиста на Булгара Чавдар Асенов, там е страхотия. А пък е доста хубав по принцип. Но няма такива работи като усмихване и eye contact с когото и да било.
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.

User avatar
frog
добромет
 
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 115 times
Has been thanked: 3586 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby брръм » Sun Jun 03, 2018 8:35 am

А кой/какво е Радо всъщност, защо го има това разминаване в имената и/или персонажите? Добро включване с "Кацнал на едно дърво" :D
User avatar
брръм
 
Posts: 186
Joined: Sun Feb 18, 2018 3:38 pm
Has thanked: 483 times
Has been thanked: 318 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby frog » Wed Jun 06, 2018 12:33 am

Въх, майко... Радотата стана дебела!
:D Велко, бях се "засилила" да те съветвам да не питаш нищо повече, докато не прочетеш книгата, щото над три години разказване не могат да се наваксат току-тъй, но... реших във връзка с Теллалов да питам за "Радо". Клю:
Миро wrote:
me wrote:Писателе, героят ви защо се казва Радо(слав)? Sorry за въпроса, но ми стана интересно.

Няма сори, всички въпроси за Реката са разрешени.

Радо е име, което винаги ме преследва или пресреща.
Радо беше човекът на моето място след като напуснах първата си работа. Радо беше следващо гадже на бивше гадже. Радо беше добър приятел на мой заминал приятел. Радо стана мъж на любимата ми барманка, след което тя напусна любимия ми бар...

А женските имена Рада и Дара са от най-на-сърце ми имената.

Има и още... ;)
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.

User avatar
frog
добромет
 
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 115 times
Has been thanked: 3586 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby Кал » Thu Jun 21, 2018 9:23 am

Мой отзив в Goodreads:

Първо най-важното: За да не се окаже заглавието твърде пророческо, оглеждайте се за концертите на Миро. Той се стреми да напои навсякъде. ;)

Хрис и Лъч са извадили любимите си откъси от историята. Към тях добавям един мой:

Светът се въртеше край планината. Нямам представа как съм стигнал до хижата, но лежа в легло и гледам как светът се върти около Родопите. По-точно около моето легло, в центъра на Родопите.
Отвън се чува приглушен шепот, после глас досущ като Косьовия казва: „Спокойно, той е пиян и хърка вече“. Следващите думи ококорват хъркащия и сънят напълно се изпарява…
– Кога ще си дойдеш при мене?
– Ми не си казала.
– К’во да ти казвам, ти малък ли си да знаеш жена кога те чака?
– Мразя да ме чакат. Майка все ме чакаше. Все чакаше баща ми, все чакаше баба ми.
– Що?
– Щото си беше такава. Обаче мен ме стягаше сърцето, където и да ида. Знаех, че ще чака, и трябваше все да избирам.
– Кое?
– Да живея или да се прибера.
– А ти кое избираш?
– Сега изпитваш ли ме?
– Ми не. А ти сравняваш ли ме?
– С кое?
– С майка ти… или с други, дето са те чакали.
– Мразя да ме чакат.
– Досега чакала ли съм те?
– Ами… май да. Оххх… силно щипеш, ма…
– Кажи си честно пред тебе си. Стягало ли те е някога? Така, че те чакам баш аз?
– Ами…
Този път паузата продължи по-дълго.
– Да. Чакай, не хуквай… стяга ме. Но не щото си ме чакала.
– А от що, бе, Костадине?
– Щото си ме стяга така.
– Кое?
Въздишка и после съвсем тихо:
– Ами… че може да не ме чакаш вече.
Шум от сблъсък и притискане на тела.
– Чакай… – думи през целувки – Дидо, чакай…
– Е, чакам те, ясно не ти ли стана…
Отново скърцане от якета, прегръдки, стъпки…
– Страх ме е…
– Тебе ли, бе, умнико? От що?
– От това да не се извъртят така нещата… да трябва пак да избирам… да живея или да се прибера…
Мълчанието е само миг.
– Тогава ще му мислиш.
– Ама…
– Смел ли си?
– Еми…
– Смел ли си за мене? Ако ме грози я мечка, змѝя, ще ме спасиш ли?
– Е, иска ли питане…
– Ами ела и ме спаси от най-страшната змѝя…
Мълчание, а после отговор на безмълвен въпрос.
– Самотията, Костадине…


Миро ми взе акъла и ми грабна сърцето още с първия разказ, който му четох (и заради който създадохме рубриката „Фантастичното нефантастично“ в алманаха „ФантАstika 2008“). Как ги усеща и улавя отношенията ни тоя човек... направо е свръхчовешко. ;)

User avatar
Кал
Първопроходец
 
Posts: 12506
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 9816 times
Has been thanked: 7731 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby брръм » Wed Nov 14, 2018 1:01 pm

https://myromorr.wordpress.com/2018/11/ ... %d0%b5-4g/

Спектакълът 'Коренуване' ставал на 4 години :О

Ще се отпразнува на :
13 декември,
20.00 ч.,
Четвъртък.
Вход: свободен, (Изходът: свободноизбираем)
парола: Празнуване.

във Шизи Импро Клуб

User avatar
брръм
 
Posts: 186
Joined: Sun Feb 18, 2018 3:38 pm
Has thanked: 483 times
Has been thanked: 318 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby Dess » Fri Dec 21, 2018 5:40 pm

Ето го и моя отзив в Goodreads. Много специална книга, ей!
"Невидена река" е една необикновена книга. Затрогваща. Замисляща. Ненатрапчиво философска и поразително красива. Търсеща. Преоткриваща онези малки бели камъчета, които всички някога сме пускали с надеждата един ден отново да намерим пътя към себе си.

Миро Моравски умее да разказва. Умее да те увлече в историята, да те приземи с диалога, да те потопи в атмосферата на Родопите такива, каквито съществуват само в народните приказки... и в сърцата на изгарящите от меланхолия пътници. Героят му, с обърканите си мисли и хаотичните настроения, със своите спонтанни изблици на гняв, униние и самосъжаление, с ината и упорития си стремеж да избяга от реалността, напомня на изгубено дете. И докато той се лута из самодивските поляни и болезнените си спомени, ние оставаме поразени от лекотата, с която книгата ни води напред, с която съчетава дълбоките разсъждения с ехидни дружески подмятания, природните картини с душевния пейзаж... текста с мелодията. Разказът прелива в стих, а стихът в напев, и благодарение на музиката казаното въздейства още по-силно, докосва онези съкровени струни в душата, които често дори сме забравили, че притежаваме.

Във втората половина сюжетът ускорява ход, появява се и външен конфликт редом с вътрешния, мистерия, свръхестествен елемент... или може би той е само в главата на героя? Въпросите се трупат, историите се преплитат, фолклорното, родното, сякаш взема превес... Кой ще надделее в двубоя, в класическото надпяване, Радо или самодивата? Страхът или свободата?

Тази книга... тази книга ме стисна за гърлото, остави ме без дъх, и в същото време ме изпълни с вяра и желание да се боря, да не се отказвам, да не спирам да търся. Пътят продължава... Чакам със затаен дъх следващата история от Коренуване!

А дотогава... ще ходя да слушам изпълненията на живо, по време на които Миро и Дивите разказват, изсвирват и изпяват историите от книгата в един неповторим спектакъл. Не го пропускайте!
Reachin' for the stars... Why wait for one to fall?

User avatar
Dess
трън в гащите
 
Posts: 301
Joined: Mon Nov 07, 2011 3:42 pm
Has thanked: 427 times
Has been thanked: 582 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby Dess » Mon Mar 11, 2019 3:07 pm

Който е харесал Реката - да идва на новия спектакъл от цикъла, "Грехът на русалията". Цитирам инфото от ФБ събитието:

Моро разказва нова история от своето Korenuvane.

"Двамата се спускаха по планинската пътека.
Мълчаха дълго.
Накрая дребничкият Севдал спря рязко и се тропоса отстрани на тревата.
Думите се заредиха бавно, сякаш бяха толкова тежки, че не можеше да ги удържа.

- Небето е студено, Видене… Много студено.
Знаеш ли що е студено небето? Щото е чуждо. Няма нищо общо с нас.
Щото е далеко. Щото е другаде. Толкова далеко и другаде, че не можеш да си представиш…

Едрият Виден стърчеше неловко, и мачкаше шапка в ръцете си.

- А... можеш и да си представиш. Можеш и още как. Знаеш ли колко е далеко небето?
Колкото смърт е далеко, толкова!

Големият мъжага не издържа и сграбчва младежа за раменете:

– Севдале, не ме плаши! Кажи що стана? Дядо Манол не може да не помогне, кажи що рече?
– Рече да си обирам крушите, т‘ва рече.
Рече ми да не идвам повече, ако съм нямал търпение да се изуча. Да съм имал търпение, чу‘еш ли?

Той вдигна глава нагоре.

Има нещо дето е по-студено от небето, да, знам – на дядо Манол сърцето!
– Стига вика, де. Искаш ли да идем долу при Павле и да пием по едно? Тъкмо ще ми речеш всичко.

Малкият стана ядно.

– За кой ги учим тез' танци, Видко, като са толкоз тайни и не ги играем нийде? Нали уж сила имали, лек давали, живот вдъхвали? За чий хал ни е тая сила, като не я развеем? Гле‘й що народ е болен… Що чакаме? Видовден ли чакаме, а, Видко?

Едрият мъж продума нерешително:

– Ако искаш, дай да слезем долу… В селото, там при Павле, тъкмо ще се постоплим…

Севдал го изгледа иронично.

– Виж се сам – колчав русалия, а ще се топлиш при Павле у кръчмата…
Нали танц за жарава играеш? Хайде давай, удрѝ го, стоплѝ се!
– Туй са… други работи, Севе, недей ги бара… Дай като мъже да идем да ударим по едно пиене.

Псле нескопосано се опита да го удари на майтап.

- Айде, от Мара ли те е страх? Да не рече – пак ли с оня пустосник Видко пи, чумите да го тръшнат?

Но момъкът вече не го чуваше.

– Хайде, играй, ей го, ако го не помниш… - той танцуваше унесено и пееше:
„Дай ми, сърце, жар от тебе, студа да изпъдя,
Дай ми, душо, огин в тебе, Райко да запаля.“

– Севдале, съвземи си, друже! Стига вика, туй не се играе тука, знаеш що каза ватафа - на лоша поличба е! Ако те види някой?
– Идвай тука! Ще ме види… Я се хващай, ако си мъж!

От гората далеч се дочу смях и странен тропот.
Виден се огледа:

– Стига, Сево, хайде, иде някой! Спри и тръгвай, чуеш ли?

Момъкът продължаваше да пее.

- Ще те зарежа тука! Няма да ти гледам сеира, хайде тръгвай!
– Върви къдет‘ щеш…
– Ами аз слизам. Ще те чакам долу, чу ли? Айде, ще поръчам и за тебе! Павлето пак е докарал от гюловата, а?

Той чака известно време, после забърза надолу по пътеката.
Севдал потанцува още, после изморено седна на тревата.

– Не мож‘ да стане туй дето не му е дошло времето.
Не мож‘ да стане…
Най-голямо зло с турено добро се сторва.
Турено добро…
Не можело… А що може?"

***

Този път спектакълът ще разкаже историята на Севдал русалията и неговият опит да използва знанието на тези древни български воини и лечители, за да помогне на свой близък приятел.
Дали това е разрешено от самите русалии, и дали изобщо е помощ или вреда, ще разберем на
21 март, четвъртък, от 20.30 ч. в ШиЗи Импро Клуб / ShiZi Improv Club (читалище Славянска беседа).

Заповядайте :)


Туй ще му е премиерата, тъй че ще е супер да подкрепим Миро вкупом... аз само дистанционно, за съжаление, но всички живущи в/близо до София да не се офлянкват. Завиждам ви :)
Reachin' for the stars... Why wait for one to fall?

User avatar
Dess
трън в гащите
 
Posts: 301
Joined: Mon Nov 07, 2011 3:42 pm
Has thanked: 427 times
Has been thanked: 582 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby Dess » Wed Apr 17, 2019 11:02 am

И най-новата ФБ публикация по темата (от вчера, 16.04.):

Знаете ли, че днес е Световният ден на гласа? По този повод ви припомняме родопската легенда за Глухите камъни:
"…Някога по тези планини живял овчар с най-вълшебния глас, който някога бил чуван. Някои твърдели, че това бил самия Орфей, а други казвали, че е учителят му… Но всички били единодушни, че неговите песни камък можели да разплачат.
Болка имал на душа този певец. Любовта на сърцето му била младата щерка на богатият наместник в града. Силно се обичали младите, но силна била и омразата на наместника, от който сладкогласният младеж дори се осмелил да поиска ръката на дъщеря му. Отказът му бил яростен и категоричен, и той едва не наредил да окачат наглеца на бесилката.
Но овчарят не се предавал лесно. Когато имал сгода, винаги заставал пред оградата на къщата, в която живеела любимата му. Пеел песни, носил цветя, бягал от стражите…
Ядосаният наместник решил да сложи край на тази опетняваща честта му история. Послужил си с хитрост – заръчал да предадат на младежа, че ако докаже, че може тъй да пее, че да трогне и боговете, и умрелите, сам той, наместникът, ще му даде ръката на дъщеря си.
Какво трябвало да стори? За да докаже магичния си глас, овчарят трябвало на градските гробища да иде да пее, от залез слънце, та чак докато надгробните камъни не му отвърнат..."

Как завършва историята може да разберете в "Невидена река" на Мирослав Моравски. А ако си купите диска към книгата, ще чуете и гласа на самия Миро, който изпълнява авторските песни, включени в повестта.


Издавам за любопитните: легендата я има и в блога на Миро.
Reachin' for the stars... Why wait for one to fall?

User avatar
Dess
трън в гащите
 
Posts: 301
Joined: Mon Nov 07, 2011 3:42 pm
Has thanked: 427 times
Has been thanked: 582 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby Dess » Sun Jul 28, 2019 1:34 pm

Скрит текст: покажи
Абсолютно! Да можех и аз да пея и свиря, бих се включила с огромен кеф, ама... :)

Затова пък ще пробвам да се добвра като зрител. Стискайте палци!
Reachin' for the stars... Why wait for one to fall?

User avatar
Dess
трън в гащите
 
Posts: 301
Joined: Mon Nov 07, 2011 3:42 pm
Has thanked: 427 times
Has been thanked: 582 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby Dess » Tue Aug 06, 2019 8:44 am

Скрит текст: покажи
Хахаха, харесва ми как си решила проблема с авторството :) За протокола - описанието на самото събитие (първия текст горе) е на Миро - за неговите събития винаги той си ги пише, а анонсчето е мое. Тоз път не особено inspired, ама в жегите давам заето. :))
Reachin' for the stars... Why wait for one to fall?

User avatar
Dess
трън в гащите
 
Posts: 301
Joined: Mon Nov 07, 2011 3:42 pm
Has thanked: 427 times
Has been thanked: 582 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby frog » Thu Apr 23, 2020 9:05 pm

Някой да беше чувал (за) това? Хахо-хихи в БНР...

"Музиканти и разказвачи се събират в "Невидено", за да възродят българския фолклор"
https://www.bnr.bg/horizont/post/101195 ... rski-pesni

Само на мен ли ми е чужда идеята, че Миро възражда фолклор? Как възраждаш нещо, което никога не си напускал и никога не те е пускало? Anyway. Не че аз винаги съм играела хорА. Но идеята на Коренуване не е възраждането на фолклор :shock:
За 24 ноември 2019 от споделеното в студиото smb wrote:“Невидено” е група-спектакъл. Тя е пиеса от песни и книга, прочетена на живо. Така описват себе си етно-рок бандата, които освен музиканти, са и актьори и разказвачи. Събрани около спектакъла “Коренуване“, те решават да продължат с творчеството и свиренето, завладени от магията на българския фолклор.

Що е "Коренуване"?

"Коренуване" е една история с песни за музикант и емигрант, който се завръща за кратко в България. Тръгвайки обаче по Родопите и връщайки се в спомените си, осъзнава, че не може да се върне обратно при семейството си. "Има един магичен мистичен момент, в който той се вижда с едно самодивско създание и с него говори само с песни. В този диалог ние се надпяваме и надсвирваме", разказва авторът на историята, който е и вокалист и китарист в групата, Мирослав Моравски.

"Довеждам го до катарзис. Той открива много истини за себе си, променя доста неща и решава да поеме по различен път чрез мен и нашето взаимодействие и общуване с песни", допълва Беатрис Благоева, която играе ролята на самодива в спектакъла.

Пътят обратно

Основното послание, закодирано в музиката на "Невидено" – да покажат обратния път към дълбоките корени на българското:

"… и към това, което ни прави такива каквито сме били и каквито ще бъдем", подчерта перкусионистът Мирослав Зографски.

"Българинът има свойството да къса с корените си, а във фолклора има много закодирани смисли. Има една магия, която сме забравили, но я има от хилядолетие. Години са се изисквали, за да я забравим, изтрили са я, но ние сме упорити и си я връщаме обратно", допълни басистът в групата Минчо Недев.

Защо "Невидено"?

Първоначално носят името "Оркестъра на дивите". Но вдъхновени от първата част на историята на "Коренуване", наречена "Невидена река", стават "Невидено":

"Реката е нещо, което свързва всички ни. Тя е във всички хора, някои я виждат и усещат, а някои хора са в нея, без да могат да я видят. "Невидено" всъщност е пътят към реката, пътят към това, което усещаме, но е трудно да обясним с думи“, обясни Мирослав Моравски.

Фолклорът днес

Според Анна Анова, която е вокалист и гъдулар в "Невидено", фолклорът днес е забравен и възприеман дори за "бутикова" музика:

"Не всеки може да го слуша, да се качи в колата си и да си го пусне. Може би това е нашата най-голяма борба."

"Много често идват хора при нас, които казват - "Изобщо не харесвам народна музика, обаче това е много яко!" Като напишеш "Фолклорна вечер" и край - хората си мислят, че излиза в най-добрия случай Валя Балканска. Етикетите са голям проблем", смята Мирослав Моравски.

Още днес може да чуете "Невидено" на живо – от 19 ч. в клуб MAZE в София. А преди това ги чуйте в звуковия файл или вижте гостуването им в "Изотопия" тук.

Темна е могла паднала - Благодаря ви, че ни разплакахте.
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.

User avatar
frog
добромет
 
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 115 times
Has been thanked: 3586 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby frog » Thu May 07, 2020 8:22 pm

Миро twitch-ва в момента. https://www.twitch.tv/moromiro?fbclid=I ... xE-Sw&sr=a = https://www.twitch.tv/videos/613961253

И за този материал не знаехме, предполагам: https://www.bgonair.bg/a/36-sutreshen-b ... M4qS6LT9Oc. Става дума за същия декемврийски концерт, но никой не ни беше казал, че е провел такава информационна кампания, включваща БНР и България ON AIR.

Група-спектакъл "Невидено" с уникален фолклорен проект
Група млади етно-рок музиканти създава своеобразен мост между поколенията с невероятните ритми, които създава. Членовете на група "Невидено" Анна Анова и Мирослав Моравски разказаха за своя спектакъл "Коренуване" в студиото на "България сутрин".

Първото участие на групата на живо е в етнографски музей.

"Ние сме една малко шашава формация. Смесица между актьори, разказвачи, музиканти. Разказваме една история по време на концерт. Песните са свързани с историята", сподели Мирослав за Bulgaria ON AIR.

"Историята е изцяло осъвременена, но преплетена през нашия фолклор. Има леко митична част на нещата", разказа Анна Анова.

Членовете на проекта са с различни професии. Свързва ги фолклорът и Мирослав, който обединява музикантите около идеята си.

"Опитваме се да разпространим фолклора и да помогнем на хората да не забравят откъде са тръгнали и кои са корените им. Нещата, които правим са направени така, че да бъдат възможно най-достъпни", обясни Анна.
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.

User avatar
frog
добромет
 
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 115 times
Has been thanked: 3586 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby frog » Sat Jul 04, 2020 2:48 pm

Относно имената и все пак "Чърчил" бих искала да споделя, че изпитвам известно мечтание някой ден книгата да стигне до Морски. Не защото пее за жаби, а понеже на света има не двама, а ТРИМА :shock: :shock: :shock: Мировци със сходен поглед. Двама от тях са музиканти, третият е почитател, но знам ли – може да не е само потребител на музикалното изкуство. Двама от тях имат и нещо общо в разсъжденията, за третия не мога да знам, не го познавам.
Морски, както може би ви е известно, се върна от дълъг гурбет през не много голяма вода, но все пак вода. Познато да ви е? В GB е бил.

Веднъж до Варна занесох първата Мина, за да я подаря на Теодосий след негов концерт, понеже той се споменава вътре. Не му издадох причината, но ми благодари, а може и по бузата да ме е целунал. Има такъв благодарствен навик освен ръкостискане и искрено кимване.

Та подарих тая причудлива пролет Мировата книга на познатия ми дивен Миро от кооператива. Звучно се впечатли, че имало link, на койдо да слуша, докато чете. Не знам дали е прочел, но смятам, че книгата трябва да си я има. Мирова е.

Книгите радват хората.
По финансови причини все по-рядко ги подарявам, но и защото уважавам правото на всеки сам да определя какво чете и с какви книги разполага. Все пак знам колко е тежко човек да е заринат.
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.

User avatar
frog
добромет
 
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 115 times
Has been thanked: 3586 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby Dess » Tue Jul 14, 2020 8:23 am

По случай рд на автора облъчихме ФБ пространството със следното:

Днес авторът на Невидена река Мирослав Моравски, още известен като Moro Miro, има рожден ден. И по тоя повод искаме да го черпим бира, билкова отвара или две шепи ледена вода от поточе, по избор. И за да е пълен купонът, ще му зададем няколко въпроса:

Скрит текст: покажи
- Бил ли е участник в ПТП? (Колко пъти е гледал „Кацнал на едно дърво“ (1971) с Луи дьо Фюнес?)
- Припарвал ли е, като наблюдател, до лудница?
- Що е "Стикъл"?
- Какво е значението на "сапикясвам се"?
- Какво е "метилява градушка"?
- Какво действие има билката мента?
- Откъде знае толкова много за самодивите?
- Как се казва самодивата, тая, неговата?

„Въпросите напират, едва ги удържам. Колчем обаче понечвам да питам нещо, баба Кина слага пръст на устата си. [...] Повървяваме мълчаливо, после отново ми се прищява да ѝ задам въпрос. [...] Искам да ѝ задам хиляда въпроса едновременно. [...] Слушам песента, а въпросите преливат в главата ми.

Далеч назад някой ме пита нещо.
Кой е този досаден човек? Няма ли да ме оставят на мира всички вече…

С усилие се изправям. Този с въпросите съм аз.

Объркването ми расте с всяка минута.

Добре, Радославе, сега спри, да премислим нещата.“

Кои въпроси са истински? (всичките са от текста)
- "Абе да не умирам, мамка му?"
- "Ами ако полудявам?"

- "Как се спираше с мотор?"
- "Чакай, може би все пак наистина съм припаднал?"

- "Вярващ ли си, бе, момче?"
- "С теб ли говорех?"

- "Та няма ли други като тебе?"

– "А по-точно? – поглеждам безпомощно към тъмните прозорци."
– "Казах ти: не мога да ти кажа."

- "Какво да правя, мамка му."

- "Как да задам въпрос с песен?
Да задам въпрос? Главата ми е празна."


И понеже аз съм автор само на първия параграф, реших, че трябва още малко да се напъна по повода ;), и вчера писах в „Какво четеш“:

Хора, вчера мой близък приятел и много любим писател и музикант, Мирослав Моравски, имаше рожден ден. Всъщност, той точно така ми стана близък – плени ме с музиката и историите си, омагьоса ме, докосна нещо в мен... още преди изобщо да се познаваме. И сега, по случай празника му, ми се иска да предам нататък – да помогна на още хора да открият магията.

Говорила съм вече тук за книгата му, „Невидена река“, за преплитането на фолклор и съвремие, носталгия и традиция, фантазия, мъдрост и житейски кръстопътища. Това, което я прави наистина специална, е, че силата на думите се умножава от силата на мелодията – историята върви с албум авторски песни, които я разгръщат, допълват, завършват...

И понеже не ми достигат думи, ще ви споделя тук мъничко от началото на книгата, откъс от моя любима песен – и линк, където безплатно можете да чуете прекрасната акустична версия на целия албум. Честит да си, Миро! ❤️
Скрит текст: покажи
В другия си живот искам да съм сънливец.
Обичам да сънувам.
Сънят е като къща, в която си се сгушил на топло, на завет от ветровете на деня.
Обичам да си седя там, където дори кошмарите изглеждат като добре режисирани филми, макар и пълни с британски хумор.
Ти и сега си сънливец – би отбелязала скептично Теа.
Много обичам съня, в който мога да се излежавам, да не мисля и да не се съмнявам в нищо.
Но най-много го обичам в онзи момент, в който острието на очакванията връхлети тази къщичка, като цунами върху колибка на плажа.
Моментът на събуждането.
Приливът на утрото, изгревът, това, на което би следвало всъщност всеки да се радва.
Не е ли така? Преди хората са си казвали: „Ура, оживях още един ден! Ще видя още веднъж слънцето, ще направя това, ще направя онова…“
Но не и днес, когато си взел назаем толкова много от утрешния ден – сили назаем, пари, махмурлук.
Време, любов и дори сън назаем.
Сънят е като къща, в която нямаш заеми, изцяло изплатена, изцяло твоя.
Познава се по това, че не е за дълго…
~
Брод

Спри света и погледни ме
през смеха на времето.
Няма възел друг в съдбите,
само там в сърцето ти.
Вятър блъска редовете,
в примки дни провесени.
С твоя почерк е изписан
в бъдещето всеки миг.

Казваш „трябва“,
мислиш „искам“,
а сънуваш може би?
Ставаш пак и слагаш онзи
дневен, дребен, среден лик.
Бури чакаш, все не идват,
гаснат дни прeкършени,
спи в ръката вятър зимен –
искаш да го пуснеш ли?...

https://m.soundcloud.com/korenuvane/set ... seen-river
Reachin' for the stars... Why wait for one to fall?

User avatar
Dess
трън в гащите
 
Posts: 301
Joined: Mon Nov 07, 2011 3:42 pm
Has thanked: 427 times
Has been thanked: 582 times

"Запазете си 27-и май!"

Postby frog » Fri May 21, 2021 12:14 pm

Миро wrote:Непременно си го запазете!

Защото "някак просто ей така внезапно", както се пееше в една песен, изпод тежките празници, иззад руините на нашата организираност в последните месеци, извън всяка логика, мярка и обстановка:
На 27-и май, четвъртък, от 19.30 ч., с група Невидено ще поставим спектакъла "Невидена река", на сцената на "Славянска беседа"!

Този месец стават точно три години от първото издание на книгата, музикалния албум и представлението https://bnr.bg/post/101195823/nevideno- ... rski-pesni. Време е да го отпразнуваме и да разкрием малко новости, малко тайни и други интересни неща.

Затова ви каним официално - заповядайте да видите първият спектакъл на Коренуване - "Невидена река", поставен на голяма сцена.
Този път нещата ще са още по-грандиозни - на сцената ще има оркестър, актьори, конферансиета, декори и макар и за съвсем кратък ефирен миг - една истинска самодива...
Така че - запазете си датата 27-ми май (четвъртък). А най-добре си запазете и билети ето тук: https://www.salzaismyah.bg/site/play/412
: )))

Хубав и слънчев ден и доскоро!
\m/\m/

Билетите са по 12 лв. Изумена съм, че с карта плащането е толкова видимо и безкодово, че...

Дори да нямаме право на щанд, след представлението съм решила да застана пред залата и да размахвам книги и албуми.
Здравейте, приятели,

Остана седмица до спектакъла в Славянска беседа, билетите са в продажба тук, и е време да представим групата, с която ще бъдем на сцената, и която ще свири заедно с Радо през всичките му преживелици и пътешествия.
Това е оркестърът за истории и откровения - група "Невидено"!

Всеки от бандата преминава през няколко превъплъщения на сцената.
Едни сменят инструменти, други лица, трети микрофони, и това разнообразие прави нещата много различни.
В Невидено са се събрали както музиканти, така и актьори, певци и разказвачи.

В тази вълшебна вечер, освен китарата и гласът на Радо, ще може да чуете и песните и мъдростта на самовилата - в изпълнение на Беатрис Благоева; песнопойната гъдулка и вокали на Анна Анова; подкрепени от бас линията на Минчо Недев и ударната сила на перкусиите на Мирослав Зографски.

Пускаме едно видео от времената на живите участия - репортажът е на живо в бар Фенс, където може да наблюдавате превъплъщенията на музикантите: https://www.youtube.com/watch?v=C5gWsYj7kio
(подсказка - задължително чуйте последното парче-изненада... ;))

Ще се радвам да се видим на спектакъла.
Здраве и веселба,
\m/\m/
Бесовете ви чувам“ ~ Jane Eyre Grisel. I refuse to be there for you when you need me.

User avatar
frog
добромет
 
Posts: 3265
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 115 times
Has been thanked: 3586 times


Return to Книгите

Who is online

Users browsing this forum: CCBot and 0 guests