Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингулярност

[Кал]

...и къде да научим повече за тях във фантастиката, науката, личният опит и други информационни канали, налични във Вселената.

(Темата се отваря по предложение на трети лица.)

Някои от вас знаят, че се интересувам от гореизброените неща (както и много други) от няколко години насам. Иронията е, че започнаха живо да ме вълнуват едва след като написах НФ роман. Тоест, прогностиката на технологиите и бита ме вълнуваше и преди това, но след 2012-а нещо "щракна" в мен (не помня сега какво точно) и започнах да разсъждавам по темите на съвсем друго равнище и в много повече плоскости. Може би просто съм остарял.
(То тогава уж и светът свърши...)

Та. Както писах, темата се отваря по предложение всичкото инфо, което аз и други хора имаме по въпроса-тема-дискусия, да се концентрира тук и да го има за рефенренция в бъдеще.
По тоя повод, след малко (или в рамките на деня) ще направя списък с моите дефиниции "Що е трансхуманизъм и тн.", за да се знае какво конгрегираме тук. Вашите собствени тълкувания са добре дошли.

Защо "след малко"? Ами защото сега трябва да keyboard warrior-ствам и по други виртуални земи, а и мисълта ми тече по-трудно в словесна/писмена форма тия дни, така че моля за търпение!

ЕДИТ -- Малко повече време мина, случва се. Започвам.

Схематично нахвърлям характеристиките, от които една или повече трябва да присъстват, като ги добавям в ad-hoc вариант, без оглед кое е по-"важно" от другите:


#. Генетични и структурни модификации на физическата (телесната) форма от страна на човечеството, с цел подобряване стандартите на живот и/или придобиване на нови способности в посока адаптивност/свръхумение; (честно казано, този показател досега не съм го виждал с извънземни?... може би защото авторите често ги правят априори физически превъзхождащи хомо сапиенс)

#. Като горното, само че за ума - усъвършестване на невронните връзки, увеличаване способността за анализ до свръхчовешки нива, укрепване и "циментиране" на паметта, повишаване на когнитивните способности и тн. - а също така и mind-uploading, дигитализация на личността (въпреки че тук има едно голямо "НО"), прехвърляне на съзнанието на изцяло синтетичен носител, копиране на съзнанието;

#. Имплантите, под всякакъв род и форма, като начин за базово/quick-n'-dirty извършване на горните процедури и други;

#. Ускоряване на еволюционното развитие на чужди организми или собственият вид - т. нар. uplifting и пост-хуманизъм; (въпреки че първото често е насочено само към това да се даде "човешки" разум; а какво ли би станало, ако е просто ускорение на еволюцията, без намеса в посоката? Я, дочете ми се нещо на тая тематика...)

#. Всякакво наличие на "истински" ИИ (т. нар. strong AI), което не тотален Omnicidal Maniac (роботите Interstellar, макар не истински ИИ, са много симпатичен пример), а ако ще е Omnicidal Maniac, да има добра причина за това и разбира се, всичко in-between - за разум говорим все пак!

#. Както Кал споменава в долния пост в примера с Зиндел, много ключови са също така творби, които са КОНТРАПУНКТ на всичко, което е включено в този списък - в крайна сметка, още не си знаем на 100% "вселенският потенциал", тъй че редно ли е да бързаме да го изменяме? Въпрос-дискусия, не аргумент по линията "за-против";

#. Реалистично (ще рече обстойно и с множество проследени и екстраполирани фактори) разглеждане на междузвездни и/или галактически общества (и отвъд) и/или междуреалностни такива, с широк поглед върху основополагащите "Къде, Какво, Как, Кой, Защо?";

#. Нещо важно! - технологии (като в тази дума се включва всякакво ЗНАНИЕ), които са базирани не на "твърда наука" (но не пречи да се в синхрон с нея), а на визионерство и размах в мащаба - което ще рече, да, приказната фантастика също може да отговаря на критериите на тази тема!

#. Душата, фините и "скритите" енергии, коренът на Аз-а, света на "невидимото" и тн. - тези неща твърде рядко се засягат, а са не по-малко ключови в осмислянето на Съществуванието (и се съдържат в горното "НО" по отношение на дигитализацията и копирането на личността);

#. Изследване на психологическият ефект и ефекта върху мирогледа, което всичко гореизброено в безкрайните си комбинации ще предизвика у едно общество и неговите индивиди;

#. И така нататък - ако аз или вие се сетим още нещо, ще го добавя към списъка.


Много оплетено ли стана?

[Кал]

Третото лице веднага дава своя литературен принос :

Поредицата A Requiem for Homo Sapiens на Дейвид Зиндел според мен е задължително четиво, защото задава въпроси към трансхуманистите, които те невинаги се сещат да си зададат: например наясно ли сме с всички възможности на човешкото тяло, преди да решим да го сменяме с някакво друго?

Интересна ми беше и Human+ на Martin Higgins, макар че не проникна достатъчно дълбоко.

От родните автори на прима виста се сещам за „10 на минус девета“ от Ники Теллалов с нейното изследване на свободата, която нанотехнологиите биха ни предоставили; и раздела „Киберпънк с човешко лице“ в „За спасяването на света“ – поне „Да обичаш Сам Сама“ там се занимава с видоизменени човеци, сравнявайки две възможни посоки на еволюция.

Има още примери, но тях ще ги оставя на Вик, който първоначално ги спомена в имейл.

[Mokidi]

Ха, гле'й ся к'ви смехории, ще праскам примери преди да съм уточнил дефинициите в opening post-а.

Ама тъй ми се получи деня, така че поне някакъв интелигентен принос да дам сега.

Благодарение на Кал, съм запознат със Зиндел. Какво още:

Скрит текст: покажи

NB: Голяма част от примерите, които ще дам, не съм имал личното удоволствие да ги прочета. Знам, странно е, но през последните години аз "индексирам" огромно количество автори/заглавия/проекти, обаче трудно започвам нещо заради analysis paralysis феномена; надявам се това да го променя в близко бъдеще.

- The Culture поредицата на Iain Banks - води се дефинитивната поредица на тема "класически трансхуманизъм": супер ИИ-та и телесно-мисловни модификации на поразия, хипер-галактическо общество (т.нар. "Култура"), сюжети занимаващи се със съдбите на цели общества и тн.

- Blindsight и The Rifters Trilogy на Peter Watts - първото е ултра-извъртян сюжет на тема "Първи контакт" и като гарнитура включва опит за прилагана на hard science върху хипотезата за съществуването на вампири (!), а второто още не съм го почвал, но ми хвана окото, защото става дума генно-модифицирани обществени аутсайдери, които бачкат геотермални станции на дъното на океана

- The Uplift novels на David Brin - честно казано, не знам защо Кал сам не направи това предложение; достатъчно ми е рекламирал Брин, че да го включа, въпреки че моят личен research по творчеството му не ме спечели (Оказва се, че Брин е автора на The Postman - WTF, екранизацията е един от любимите ми филми евър!!!)

Толкова на тема художествена литература и толкова засега, изчерпах си прима вистата.

Ама после ще прасна и един пост за Eclipse Phase.

Филми? Хмм, сещам за Гатака (класика) и... май т'ва. Паметта ми определено отказва по-нататъшно сътрудничество. Може би защото всъщност толкова ми е богата културата. Ще си помогам с нета и ще размишлявам и така.

За финал, да не е съвсем сухо, макар че повече избива в посока good ol' space opera, ей този блог пост и придружаващите го след това коментари във форума бъкат от предложения и са добър трамплин за brain storming:

A Starsector Reading List
(Самата игра също я бива, мжд...)

[Mokidi]

Офтопик: Книгата на Брин (Пощальонът) е около осем пъти по-добра от филма. И много, много по-фино написана. Препоръчвам.
По топика: "Рифтърсите" е значително по-голяма супа от "Слепоглед", но е много яка трилогия и мисля, че на теб особено пък ще ти хареса. Освен хирургически-модифицираните плувци за големи дълбочини включва страхотни компютърни вируси и биопрограмируеми компютри, и какво ли още не (направо ирландска яхния), много политика и футурология, абе - разкош. Но предупреждавам, че е също толкова клинична и студена като всичко друго на Уотс - НЕ става за Кал и Ко.
Бих включила към подборката Чарлс Строс, по-конкретно Freyaverse поредицата, за "андроидно" човечество, което си е изгубило хората.
Пак тук е мястото и на изумителната Алиет де Бодар, която никой не ще да издава у нас , On A Red Station, Drifting е извънредно интересен пример.
Естествено тук е мястото и на Алистър Рейнолдс и "Домът на слънцата" със спейс-опера за пътуващи в хибернация кланове от клонинги и интересните ИИ-та на корабите им, машинни цивилизации и т.н. Рейнолдс има и други такива разсъждения в подобни посоки, едно от най-любопитните е Diamond Dogs, Turquoise Days. Също препоръчвам.
Според мен тук пада и Хану Раяниеми (или както там се чете) с The Quantum Thief, но така и не мога да се заставя да го чета.
И последно, че ми се доспа, добавям Паоло Бачигалупи - не само с "Момиче на пружина", но и с много по-интересната му "юношеска" (да се разбира - по-опростена и емоционална) трилогия Ship Breaker (Ship Breaker, The Drowned Cities, Tool of War). Третата тепърва чета и определено е... еха.

[Nasko]

По темата сингуларност силно ти препоръчвам „Кървава музика“ на Грег Беър.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

[Mokidi]

Забелязал съм, че в НФ има две направления на трансхуманизма.
Едното е базирано на технологичната сингулярност, такава, като
я описва примерно Виндж в неговото есе от 199? година. А другото
е биологично, и примерно нещо подобно има описано в (май) "Слан"
на Ван Вогт. Границите между технологията и биологията са размити,
но нещата не опират само до там, ами до това дали каквото дойде
след човека в съвременната му форма е неще друго и съвършенно
ново, или ще е развитие на самия човек.
Коменатът ми може би е малко тангенциален, но така да се каже
държа да напомня, че не е задължително трансхуманизмът да е с
"човешко лице".

[Кал]

Покрай един разказ на Юли Новакова се роди следното:

(...) My main issue with
long-living humans seems to be: will they spend their energy and time
honing their inner world? Let me give you an example: I've been
practicing aikido, on and off, for fifteen years. It took me only a
few years to realize that reaching perfection in aikido is an
unattainable goal: you _always_ find out more about the limits and
potential of your body. You can tweak every movement, come up with new
movements, all the time. And even if you ever run out of new physical
aspects (which I do not believe is possible, but I'm aware we haven't
had enough time to experiment with it ;), you keep developing your
inner energy, your _chi_. Great masters of aikido can sense the
movement of another person before the person has started moving. (This
may sound like hogwash to you, but then we're going into our
conversation about "extraordinary claims require extraordinary
evidence" and cultural biases: are the same claims considered
"extraordinary" across different cultures?) So, we can say that aikido
doesn't have a final goal. It's more like an endless road.

Now think about meditation. Or rational self-reflection. Or any of the
other types of self-improvement. Does self-improvement have a final
goal? Doesn't it sound like a worthwhile pursuit for those who have no
end themselves? And why do we see _these_ kinds of long-lived humans
so rarely in fiction? :)

[Кал]

Does self-improvement have a final
goal? Doesn't it sound like a worthwhile pursuit for those who have no
end themselves? And why do we see _these_ kinds of long-lived humans
so rarely in fiction?

Моите две ст'инки:

- Не виждаме, защото самите автори често пишат механично в избрания жанр (а в един имейл бях писал и защо все по-рядко избират "рационалния" sci-fi жанр) и не екстраполират логичните последствия от дадени фактически положения/феномени;
- Защото егоизъм. Пояснявам: хората - поне тези, които живеят "сега" - често се стремят към нещо извън тях, тоест към някаква цел, която в крайна сметка не е пряко свързана с тях - да оставят завет, да променят света около себе си, да се забавляват (до безкрай?...), или просто да имат нови преживявания. Един проблем може да е факта, че сега мнозинството разсъждава така, а ние до голяма степен наблюдаваме света около себе си когато пишем, така че може и да въпрос на неподходящи "лабораторни" условия;

Според мен, за повечето ще бъде въпрос на доколко самоусъвършенстването се разглежда като цел или като път. Ако е първото, да, тогава "безсмъртните" на бъдещето ще са изцяло съсредоточени само в него; ако обаче е второто, тогава, дори да се отделя специфичен фокус от време на време, ще бъде оставяно това вътрешно съвършенство да идва "естествено" с прогреса на индивида в тяхната лична съдба сред Космоса.

(Последното изречение стана оплетено.)