Трансхуманизъм, търсене на Аз-а и футурологична сингулярност

[Radiant Dragon]

...и къде да научим повече за тях във фантастиката, науката, личният опит и други информационни канали, налични във Вселената.

(Темата се отваря по предложение на трети лица.)

Някои от вас знаят, че се интересувам от гореизброените неща (както и много други) от няколко години насам. Иронията е, че започнаха живо да ме вълнуват едва след като написах НФ роман. Тоест, прогностиката на технологиите и бита ме вълнуваше и преди това, но след 2012-а нещо "щракна" в мен (не помня сега какво точно) и започнах да разсъждавам по темите на съвсем друго равнище и в много повече плоскости. Може би просто съм остарял.
(То тогава уж и светът свърши...)

Та. Както писах, темата се отваря по предложение всичкото инфо, което аз и други хора имаме по въпроса-тема-дискусия, да се концентрира тук и да го има за рефенренция в бъдеще.
По тоя повод, след малко (или в рамките на деня) ще направя списък с моите дефиниции "Що е трансхуманизъм и тн.", за да се знае какво конгрегираме тук. Вашите собствени тълкувания са добре дошли.

Защо "след малко"? Ами защото сега трябва да keyboard warrior-ствам и по други виртуални земи, а и мисълта ми тече по-трудно в словесна/писмена форма тия дни, така че моля за търпение!

ЕДИТ -- Малко повече време мина, случва се. Започвам.

Схематично нахвърлям характеристиките, от които една или повече трябва да присъстват, като ги добавям в ad-hoc вариант, без оглед кое е по-"важно" от другите:


#. Генетични и структурни модификации на физическата (телесната) форма от страна на човечеството, с цел подобряване стандартите на живот и/или придобиване на нови способности в посока адаптивност/свръхумение; (честно казано, този показател досега не съм го виждал с извънземни?... може би защото авторите често ги правят априори физически превъзхождащи хомо сапиенс)

#. Като горното, само че за ума - усъвършестване на невронните връзки, увеличаване способността за анализ до свръхчовешки нива, укрепване и "циментиране" на паметта, повишаване на когнитивните способности и тн. - а също така и mind-uploading, дигитализация на личността (въпреки че тук има едно голямо "НО"), прехвърляне на съзнанието на изцяло синтетичен носител, копиране на съзнанието;

#. Имплантите, под всякакъв род и форма, като начин за базово/quick-n'-dirty извършване на горните процедури и други;

#. Ускоряване на еволюционното развитие на чужди организми или собственият вид - т. нар. uplifting и пост-хуманизъм; (въпреки че първото често е насочено само към това да се даде "човешки" разум; а какво ли би станало, ако е просто ускорение на еволюцията, без намеса в посоката? Я, дочете ми се нещо на тая тематика...)

#. Всякакво наличие на "истински" ИИ (т. нар. strong AI), което не тотален Omnicidal Maniac (роботите Interstellar, макар не истински ИИ, са много симпатичен пример), а ако ще е Omnicidal Maniac, да има добра причина за това и разбира се, всичко in-between - за разум говорим все пак!

#. Както Кал споменава в долния пост в примера с Зиндел, много ключови са също така творби, които са КОНТРАПУНКТ на всичко, което е включено в този списък - в крайна сметка, още не си знаем на 100% "вселенският потенциал", тъй че редно ли е да бързаме да го изменяме? Въпрос-дискусия, не аргумент по линията "за-против";

#. Реалистично (ще рече обстойно и с множество проследени и екстраполирани фактори) разглеждане на междузвездни и/или галактически общества (и отвъд) и/или междуреалностни такива, с широк поглед върху основополагащите "Къде, Какво, Как, Кой, Защо?";

#. Нещо важно! - технологии (като в тази дума се включва всякакво ЗНАНИЕ), които са базирани не на "твърда наука" (но не пречи да се в синхрон с нея), а на визионерство и размах в мащаба - което ще рече, да, приказната фантастика също може да отговаря на критериите на тази тема!

#. Душата, фините и "скритите" енергии, коренът на Аз-а, света на "невидимото" и тн. - тези неща твърде рядко се засягат, а са не по-малко ключови в осмислянето на Съществуванието (и се съдържат в горното "НО" по отношение на дигитализацията и копирането на личността);

#. Изследване на психологическият ефект и ефекта върху мирогледа, което всичко гореизброено в безкрайните си комбинации ще предизвика у едно общество и неговите индивиди;

#. И така нататък - ако аз или вие се сетим още нещо, ще го добавя към списъка.


Много оплетено ли стана?

[Кал]

Третото лице веднага дава своя литературен принос :

Поредицата A Requiem for Homo Sapiens на Дейвид Зиндел според мен е задължително четиво, защото задава въпроси към трансхуманистите, които те невинаги се сещат да си зададат: например наясно ли сме с всички възможности на човешкото тяло, преди да решим да го сменяме с някакво друго?

Интересна ми беше и Human+ на Martin Higgins, макар че не проникна достатъчно дълбоко.

От родните автори на прима виста се сещам за „10 на минус девета“ от Ники Теллалов с нейното изследване на свободата, която нанотехнологиите биха ни предоставили; и раздела „Киберпънк с човешко лице“ в „За спасяването на света“ – поне „Да обичаш Сам Сама“ там се занимава с видоизменени човеци, сравнявайки две възможни посоки на еволюция.

Има още примери, но тях ще ги оставя на Вик, който първоначално ги спомена в имейл.

[Radiant Dragon]

Ха, гле'й ся к'ви смехории, ще праскам примери преди да съм уточнил дефинициите в opening post-а.

Ама тъй ми се получи деня, така че поне някакъв интелигентен принос да дам сега.

Благодарение на Кал, съм запознат със Зиндел. Какво още:

Скрит текст: покажи

NB: Голяма част от примерите, които ще дам, не съм имал личното удоволствие да ги прочета. Знам, странно е, но през последните години аз "индексирам" огромно количество автори/заглавия/проекти, обаче трудно започвам нещо заради analysis paralysis феномена; надявам се това да го променя в близко бъдеще.

- The Culture поредицата на Iain Banks - води се дефинитивната поредица на тема "класически трансхуманизъм": супер ИИ-та и телесно-мисловни модификации на поразия, хипер-галактическо общество (т.нар. "Култура"), сюжети занимаващи се със съдбите на цели общества и тн.

- Blindsight и The Rifters Trilogy на Peter Watts - първото е ултра-извъртян сюжет на тема "Първи контакт" и като гарнитура включва опит за прилагана на hard science върху хипотезата за съществуването на вампири (!), а второто още не съм го почвал, но ми хвана окото, защото става дума генно-модифицирани обществени аутсайдери, които бачкат геотермални станции на дъното на океана

- The Uplift novels на David Brin - честно казано, не знам защо Кал сам не направи това предложение; достатъчно ми е рекламирал Брин, че да го включа, въпреки че моят личен research по творчеството му не ме спечели (Оказва се, че Брин е автора на The Postman - WTF, екранизацията е един от любимите ми филми евър!!!)

Толкова на тема художествена литература и толкова засега, изчерпах си прима вистата.

Ама после ще прасна и един пост за Eclipse Phase.

Филми? Хмм, сещам за Гатака (класика) и... май т'ва. Паметта ми определено отказва по-нататъшно сътрудничество. Може би защото всъщност толкова ми е богата културата. Ще си помогам с нета и ще размишлявам и така.

За финал, да не е съвсем сухо, макар че повече избива в посока good ol' space opera, ей този блог пост и придружаващите го след това коментари във форума бъкат от предложения и са добър трамплин за brain storming:

A Starsector Reading List
(Самата игра също я бива, мжд...)

[Mokidi]

Офтопик: Книгата на Брин (Пощальонът) е около осем пъти по-добра от филма. И много, много по-фино написана. Препоръчвам.
По топика: "Рифтърсите" е значително по-голяма супа от "Слепоглед", но е много яка трилогия и мисля, че на теб особено пък ще ти хареса. Освен хирургически-модифицираните плувци за големи дълбочини включва страхотни компютърни вируси и биопрограмируеми компютри, и какво ли още не (направо ирландска яхния), много политика и футурология, абе - разкош. Но предупреждавам, че е също толкова клинична и студена като всичко друго на Уотс - НЕ става за Кал и Ко.
Бих включила към подборката Чарлс Строс, по-конкретно Freyaverse поредицата, за "андроидно" човечество, което си е изгубило хората.
Пак тук е мястото и на изумителната Алиет де Бодар, която никой не ще да издава у нас , On A Red Station, Drifting е извънредно интересен пример.
Естествено тук е мястото и на Алистър Рейнолдс и "Домът на слънцата" със спейс-опера за пътуващи в хибернация кланове от клонинги и интересните ИИ-та на корабите им, машинни цивилизации и т.н. Рейнолдс има и други такива разсъждения в подобни посоки, едно от най-любопитните е Diamond Dogs, Turquoise Days. Също препоръчвам.
Според мен тук пада и Хану Раяниеми (или както там се чете) с The Quantum Thief, но така и не мога да се заставя да го чета.
И последно, че ми се доспа, добавям Паоло Бачигалупи - не само с "Момиче на пружина", но и с много по-интересната му "юношеска" (да се разбира - по-опростена и емоционална) трилогия Ship Breaker (Ship Breaker, The Drowned Cities, Tool of War). Третата тепърва чета и определено е... еха.

[Nasko]

По темата сингуларност силно ти препоръчвам „Кървава музика“ на Грег Беър.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

[valentindivanov]

Забелязал съм, че в НФ има две направления на трансхуманизма.
Едното е базирано на технологичната сингулярност, такава, като
я описва примерно Виндж в неговото есе от 199? година. А другото
е биологично, и примерно нещо подобно има описано в (май) "Слан"
на Ван Вогт. Границите между технологията и биологията са размити,
но нещата не опират само до там, ами до това дали каквото дойде
след човека в съвременната му форма е неще друго и съвършенно
ново, или ще е развитие на самия човек.
Коменатът ми може би е малко тангенциален, но така да се каже
държа да напомня, че не е задължително трансхуманизмът да е с
"човешко лице".

[Кал]

Покрай един разказ на Юли Новакова се роди следното:

(...) My main issue with
long-living humans seems to be: will they spend their energy and time
honing their inner world? Let me give you an example: I've been
practicing aikido, on and off, for fifteen years. It took me only a
few years to realize that reaching perfection in aikido is an
unattainable goal: you _always_ find out more about the limits and
potential of your body. You can tweak every movement, come up with new
movements, all the time. And even if you ever run out of new physical
aspects (which I do not believe is possible, but I'm aware we haven't
had enough time to experiment with it ;), you keep developing your
inner energy, your _chi_. Great masters of aikido can sense the
movement of another person before the person has started moving. (This
may sound like hogwash to you, but then we're going into our
conversation about "extraordinary claims require extraordinary
evidence" and cultural biases: are the same claims considered
"extraordinary" across different cultures?) So, we can say that aikido
doesn't have a final goal. It's more like an endless road.

Now think about meditation. Or rational self-reflection. Or any of the
other types of self-improvement. Does self-improvement have a final
goal? Doesn't it sound like a worthwhile pursuit for those who have no
end themselves? And why do we see _these_ kinds of long-lived humans
so rarely in fiction? :)

[Radiant Dragon]

Does self-improvement have a final
goal? Doesn't it sound like a worthwhile pursuit for those who have no
end themselves? And why do we see _these_ kinds of long-lived humans
so rarely in fiction?

Моите две ст'инки:

- Не виждаме, защото самите автори често пишат механично в избрания жанр (а в един имейл бях писал и защо все по-рядко избират "рационалния" sci-fi жанр) и не екстраполират логичните последствия от дадени фактически положения/феномени;
- Защото егоизъм. Пояснявам: хората - поне тези, които живеят "сега" - често се стремят към нещо извън тях, тоест към някаква цел, която в крайна сметка не е пряко свързана с тях - да оставят завет, да променят света около себе си, да се забавляват (до безкрай?...), или просто да имат нови преживявания. Един проблем може да е факта, че сега мнозинството разсъждава така, а ние до голяма степен наблюдаваме света около себе си когато пишем, така че може и да въпрос на неподходящи "лабораторни" условия;

Според мен, за повечето ще бъде въпрос на доколко самоусъвършенстването се разглежда като цел или като път. Ако е първото, да, тогава "безсмъртните" на бъдещето ще са изцяло съсредоточени само в него; ако обаче е второто, тогава, дори да се отделя специфичен фокус от време на време, ще бъде оставяно това вътрешно съвършенство да идва "естествено" с прогреса на индивида в тяхната лична съдба сред Космоса.

(Последното изречение стана оплетено.)

[Кал]

Напоследък наблюдавам у себе си една консервативна тенденция все повече да се съмнявам, че през следващите 50-100 години ще видим истински изкуствен интелект (по дефиницията за artificial general intelligence). Главно заради осъзнаването ми колко малко знаем всъщност за начина, по който работи мозъкът (демек за естествения интелект).

Но Гого Гюров ме разтърси сериозно със следните три демонстрации:

- новият го шампион AlphaGo и неговите наследници (които вече мачкат StarCraft)

- роботите на Boston Dynamics

- дебатът между Project Debater и жив човек на тема „да субсидираме ли детските градини?“

Ще се пропука ли консерватизмът ми? Не знам. Знам само, че се нахилвах все по-широко, все по-захласнато, докато четях и гледах...

[Григор Гачев]

Това, което си гледал, са все още по-скоро играчки. Но до максимум около десетина-петнайсет години ще започнат да се появяват опитни образци на неща, които вече сериозно ще повдигат вежди. А до максимум 10 години след това ще дойдат и неща, които ще са, меко казано, плашещи - например интелекти с мощ извън човешкия хоризонт на разбирането.

По-интересното го казва един мой анализ - тези последните твърде вероятно ще са не изкуствени интелекти, а асистирани интелекти. Което на теория е по-добро и по-безопасно, но на практика разликата хич няма да е голяма, включително където я очакваме да е. А в някои отношения могат да са и по-опасни.

Това обаче е дълга, ако и МНОГО интересна тема...

[Кал]

Прехвърлям разговора от пощите ни:

Всички игри са базирани на победа на една система над друга. Такива постижения на ИИ са естествени за самоoбучаващите се генетични алгоритми. Така е и имитирането на движения от роботи.
Но истински интелект, аналогичен на човешкия, може да има само ако програмата се научи да различава значението от смисъла на думите.
Ти пръв ще констатираш това, ако прецениш някой машинен превод за неотличим от човешкия.
Тук е входът към решаването на етическите проблеми и целеполагането на личността.
Едва тогава ще можем да приемем раждането на новата форма на разум.

Наско, третият линк съдържа дебат между машина и човек на социална
тема („да субсидираме ли детските градини?“), в който машината
формулира тези, привежда примери в тяхна подкрепа и (!!!) различава
тезите на опонента си, а после изгражда контратези. Въпреки че
публиката присъди победата на човека (вероятно заради емоционалното му
блещене и жестикулиране :D), аз харесах повече аргументацията на
машината...

(Още по-интересното е, че човекът на няколко пъти прави смислови
грешки при постройката на изреченията си – започва да казва нещо,
сбърква важна дума, поправя се; или първо казва, че нещо е еди-как си,
после се поправя, че НЕ е еди-как си. Може би умишлено? В последващите
обобщения на машината като цяло не чух сбъркани интерпретации какво е
казал човекът. :-О)

[Nasko]

Нека правим разликата: За интелектуален помощник ли говорим или за разумна личност базирана на небиологичен носител?
Засега всички успехи са в територията на първото - интелектуални инструменти за решаване на задачи поставени от човека.
Цялата тънкост е в това дали ИИ могат сами да си поставят цели. Тук започва границата на човешките страхове - ами ако си постави цел противоположна на моята?
Това и при интелектуалните помощници е възможно - Една ИИ експертна система управляваща голям комплекс от машини разположени на различни места, за да работи трябва мигновено да взема предвид хиляди фактори и и взема решения. Наблюдаващия човек няма да има възможност да прецени дали тези решения са верни и дали не са насочени срещу човешките интереси.
Това вече пряко засяга логическите пътища чрез които осмисля реалността, но това е научна тема... за по-напреднали.

[Григор Гачев]

Един от проблемите с този подход е, че естествена граница между интелектуален помощник и разумна личност не съществува. По средата има едно постепенно преливане, където нещата са в някаква степен и двете.

Друг от проблемите е, че разминаването на целите при поставяне на цели е широко застъпен проблем и сред естествените интелекти. Пример: нашите политици очевидно си поставят цели, различни от нашите и вредящи на нашите интереси. Колко колосална е вредата може много лесно да се прецени, като се сравни България с подобна по размер, история и развитие страна - примерно Словения или Чехия.

Трети проблем е това, което за себе си наричам „синдромът Мефисто“, по разказа на Асколд Якубовски. На нормален език: когато един човешки интелект се сдобие с твърде могъщи помощници, той лесно започва да си поставя цели, твърде различни от тези на „неаугментираните“ хора, и игнориращи техните. Опитите ми за анализ показват, че той започва да се доближава много до чисто изкуствен ИИ със същата мощ.

За мен може би най-опасната ситуация е тази, в която по-силен интелект зависи от ресурси, контролирани от по-слаби интелекти. Именно тогава е, когато той се изправя пред необходимостта да изкривява и формира тези по-слаби интелекти за своите цели, да им отнема свободата. А най-страшното е, че това е реален сценарий дори когато интелектът е по-силен само в тясна област. Пример: иначе не особено умни, но напреднали в социалното инженерство разузнавания заливат света с инженерирани фалшиви информации, за да превръщат хората в свои „активи“ (управляеми марионетки). От видяното досега това е изключително успешна тактика.

(Потенциалът ѝ за успех много лесно се демонстрира на невярващите чрез пробни допитвания. „Безпокои ли ви, че питейната вода в София съдържа два пъти повече водород, отколкото кислород?“ „Бихте ли забранили употребата на дихидрогенмоноксид в храни и напитки?“ „Трябва ли да се забрани изучаването в училищата на арабски цифри?“ „Трябва ли да се узакони използването в България единствено на азбуката на Кирил и Методий?“... Почти няма случай съответните „категорични“ гласове да са паднали под 50%.)

[Radiant Dragon]

Technology Marches On:

https://twitter.com/karnyth/status/1246099458028220417?s=21 - VR avatar motion-tracking in action.

Сега като си помисля какво ще бъде след десет години...

Скрит текст: покажи

Тоя коментар с миенето на ръцете накрая ще бъде смешно out-of-context след 12-16 месеца. Ако видеото и линкът оцелеят дотогава.

[Radiant Dragon]

Е, най-накрая брат ми ме притисна и седнахме да гледаме:

Civilizations at the End of Time: Iron Stars

...което смятам, че е един от magnum opus-ите на този футоролог и на човешкото въображение изобщо.

Базото съдържание е 40мин. (самият епизод), но се правят толкова много препратки към други концепции, че човек спокойно може да потъне за цял ден в ровичкане и това е само обобщената информация. (Ако умът не изключи от претоварване далеч, далеч по-рано.)

Пускам в тази тема, защото отговаря на последната категория от нейната тематика.

Скрит текст: покажи

Щяхме уж да си правим ЧоБи сбирка за туй нещо, ама... живот! Тъй че сега го пущам "на свобода", пък вие по свой график го гледайте и му се кефете. Ако не друго - защото по-образованите умове сред нас е възможно да имат възражения срещу определени фактологии - то поне горното видео е един отличен стартер за научно-философски дискусии от най-мащабен калибър.

[Radiant Dragon]

Айдееее... Като мисля за това и ми идва наум оная вечерна дискусия с Григор на тема невронни мрежи и виртуални светове.

AI Dungeon
(Това доста се чудех дали тук, или в темата за комп игрите, ама скив тоя blurb по-долу.)

AI Dungeon started as a fun college side project at a hackathon. I saw the awesome results of text generation from OpenAI’s GPT-2 and decided to try building some kind of automated dungeon master. I never expected the awesome response I got. When I released it in December it exploded! The only way I was able to handle the massive server costs was from the donations from awesome supporters who saw the vision of what AI Dungeon had tapped into.

Now thanks to that awesome support we’ve received from people like you I’ve been able to give up my job offer at a self driving car company and launch a startup focused bringing the power of AI into games. We’ve named our startup “Latitude” and with several others we’re working tirelessly to bring that vision to reality.

AI Dungeon is really just the beginning of our vision for the future. And we’ll always be grateful for those who support us through Premium subscription and Patreon. A big part of our vision is to use AI to power vast, living game worlds where your actions leave lasting effects on the world. Although these goals may seem ambitious and we still have a long way to go, there is vast untapped potential for AI powered games and AI Dungeon is leading the way in starting to unlock those possibilities.

We are entering a new era of gaming.

И това само месеци след шашкащите резултати, дето OpenAI’s GPT-2 (пълният му вариант) демонстрира, като пишеше съвсем достоверно звучащи научнопопулярни статии.

Сега; вярно, че говоря за все по-свиреп Zeitgeist на големи промени, ама това* сериозно почва да отива на към технологична сингулярност. И вземам малко да се притеснявам. Колкото и да съм техно-оптимист, ако не изградим цивилизационни "канални шлюзове", прииждащите води на бъдещето има риск просто... да ни отнесат в един момент. :/

*(Под "това" да се разбира съвкупността от технологии и breakthroughs, дето ни се изсипват на главата само в рамките на последните две-три години. Като добавим към рецептата и нарастващите глобални "брожения", стратификации, дигитални информационни войни и увеличаващи се социални аберации и нещата стават... крайностепенно изискващи внимание.)

[Radiant Dragon]

After 10 Years in Tech Isolation, I’m Now Outsider to Things I Once Had Mastered

Отворен съм за по-нататъшна дискусия по темата. Най-вече ако можех лично да си поговоря с Jesse McGraw.

[Кал]

Мда... и аз научих нови работи от тая статия. Не знаех за kill switch-а (и още не съм го проверявал какво значи всъщност); нито пък за Stuxnet.

А Джеси просто е пропуснал две поколения хора. От съвременните, дето се сменят на 5- години... Нищо работа.

~

Нещичко от брат ми, като част от по-горния разговор за убедителните ИИ:

Google Duplex: A.I. Assistant Calls Local Businesses To Make Appointments

[Radiant Dragon]

Скрит текст: покажи

Това горното си е чиста проба ранна алфа на музите от Eclipse Phase...
Ти представяш ли си, ако и другите им прогнози на тая игра се сбъднат... при това в същата поредност? Чудя се колко ли real life researched са дъмпнали, когато са я писали през 2010-а.

А и видях, че това видео е от 2018-а. Което означава, че тази технология може би вече е навлязла сред първото поколение early adopters. Аз живея в този свят, обаче на моменти се чувствам като чичо Джеси - отчайващо изоставащ от ставащото.

Междувременно, ето още един стартъп, който е започнал в близките две-три години: https://freedomofform.org/vision/
Посочи ми го едно от новите приятелчета в Дискорд.

А, бе, изобщо всичко е тотална пералня...

ПП. За kill switch-a и аз не бях чувал (и се чудя дали не е overstatement, като се има предвид колко бясно се развиват peer-to-peer мрежите). Stuxnet нас ни подмина доста тихо, затова родните медии не са му обърнали внимание; на Запад обаче беше сензация дълго време, а после след него и Heartbleed, подир чийто aftermath всичко живо започна да ъпгрейдва в endpoint-to-endpoint encryption. (Всичките тия "катинарчета", дето ги гледаш горе в адресната лента на сайтовете в днешно време.)

[Radiant Dragon]

Съвсем случаен recommend във Тубата днес - канал, посветен на това как да си направим частична протеза (пръсти) с лични средства и усилия.

Споделям видеото, което конкретно видях. Не усетих как минаха 17 минути, а мислех само набързо да скив и така...

Aluminum Hand Update! Starting all over...

Както биха казали готините хлапета (от едно време, днешните не ги знам ) - яко киберпънк.

[Кал]

Triumpha пита за препоръки на всякакви видове изкуство, представящи изкуствения интелект убедително.

На прима виста моите:

Игри

... Няма?

Филми

Moon

Сериали

I'm Not a Robot

Книги

Metaplanetary

... Признавам, че съм в шок колко ми е малък списъкът. Хвърляйте сега и вие, аз ще мисля още.

(Но имайте предвид, че аз съм свръхкритичен към това, което ни пробутват за ИИ в повечето художествени истории. И мога да разкоствам с часове масата заглавия, за които вероятно ще се сетите вие. Даже слюнка ще хвърчи на моменти... толкова се вживявам в тая тема.

Интересно защо... Хммм.)

[Кал]

Още находки от Дискорда на Solarpunk Magazine:

Meet the Ganimals

New generative AI technologies can allow us to imagine new species that have been forced to adapt in order to survive. Hidden within a deep neural network, there are millions of these "ganimals" that no one has ever seen before. These ganimals occupy a digital landscape not unlike our own, where attention is short, and engagement is necessary to survive.

To withstand the harsh conditions of the attention economy, ganimals evolve very rapidly. As a result, they occupy a wide range of ecological niches and digital habitats. The data you provide about the ganimals is their "food." Using the feedback you provide, the GAN generates new ganimals by exploring both undiscovered ganimals, and the most highly rated previously discovered ganimals. Thus, by providing feedback on newly discovered species, you can help guide the evolution of future generations.

[Люба]

Напоследък наблюдавам у себе си една консервативна тенденция все повече да се съмнявам, че през следващите 50-100 години ще видим истински изкуствен интелект (по дефиницията за artificial general intelligence). Главно заради осъзнаването ми колко малко знаем всъщност за начина, по който работи мозъкът (демек за естествения интелект).

Но Гого Гюров ме разтърси сериозно със следните три демонстрации:

- новият го шампион AlphaGo и неговите наследници (които вече мачкат StarCraft)[/url]

По повод горния стар пост и сравнително скорошното ми откритие на филма AlphaGo, го споделям

Много си струва да се гледа, включително и заради чисто човешките енергии, върхове и сривове, ценностни сблъсъци, които отключва (поне в зрители като мен). И повдига големи въпроси за етиката - докъде можем и трябва да стигнем/аме, за да изследваме. Определено екипът на AlphaGo не ми беше симпатичен, колкото и да бе воден от стремеж за големия научен връх и откритие в полза на човечеството. Върна ме към въпроса докъде и какво можем и трябва да си позволяваме. Нещо като ГМО и морала/етиката и дефиницията на "здрав разум" при "боравенето с човеци" в тези процеси

[Radiant Dragon]

Triumpha пита за препоръки на всякакви видове изкуство, представящи изкуствения интелект убедително.

На прима виста моите:

Игри
... Няма?

Добави в списъка Primordia. Ако тая игра не ти е убедителна - здраве да е, значи аз с примери не мога да те убедя.

[Кал]

Добавям я... на списъка си за гледане.

(Или вече съм я гледал? И да съм, нямам спомен.)

А идеята е всеки от тукприсъстващите да си даде неговия списък.

[Radiant Dragon]

А идеята е всеки от тук присъстващите да си даде неговия списък.

А, това ще отнеме известно мислене тогава.

Ще ъпдейтна тоя пост като ме споходи вдъхновението.

[Кал]

Наскоро някой ме подсети, че в списъка със сериали мога да добавя и Star Trek: The Next Generation – заради постепенната еволюция на андроида Дейта. Всъщност е изумително колко плавно и без „прескоци“ се случва. Един от малкото плюсове на „бавното“ кино едно време.

[Кал]

Oooh boy. Some heavy stuff in simple words:

Rudy Rucker: Reality is NOT a Simulation

(...) Matter, just as it is, carries out outlandishly complex chaotic quantum computations just by sitting around. Matter isn’t dumb. Every particle everywhere everywhen is computing at the maximum possible rate.

(...) We know that our present-day videogames and digital movies don’t fully match the richness of the real world. What’s not so well known is that computer science provides strong evidence that no feasible VR can ever match nature.

This is because there are no shortcuts for nature’s computations. Due to a property of the natural world that I call the “principle of natural unpredictability,” fully simulating a bunch of particles for a certain period of time requires a system using about the same number of particles for about the same length of time. Naturally occurring systems don’t allow for drastic shortcuts.

(...) But wait, answer the true-believer ultrageeks, if you do smash the whole planet into computronium, you have potentially as much memory and processing power as the intact planet possessed. It’s the same amount of mass, after all. So then we could make a fully realistic world-simulating Vearth with no compromises, right?

Wrong. Perhaps you can get the hardware in place, but there’s the vexing issue of software. Something important goes missing when you smash Earth into dust: you lose the information and the embodied software that was embedded in the world’s behaviors. An Earth-amount of matter with no high-level programs running on it is like a powerful new computer with no programs on the hard drive.

(...) Why am I harping on this? It’s my way of leading up to one of the really wonderful events that I think our future holds: the withering away of digital machines and the coming of truly ubiquitous computation. I call it the Great Awakening.

I predict that eventually we’ll be able to tune in telepathically to nature’s computations. We’ll be able to commune with the souls of stones.

This “Great Awakening” will eliminate nanomachines and digital computers in favor of naturally computing objects. We can suppose that our newly intelligent world will, in fact, take it upon itself to crunch up the digital machines, frugally preserving or porting all of the digital data.

Instead of turning nature into chips, we’ll turn chips into nature.

Check out the links at the bottom too.