Jane Undead wrote:...
Започвам бавно и тъжно да отговарям на поста.
Шегувам се. Но само малко.
Нека го карам отзад напред, защото тъй май ще е по-леко.
1. За "разиграването на кримка": Научната и приказната фантастика са малко или много (все още се дебатира доколко) мета-жанрове. Т.е. каква история ще сложа в тях (криминале, трилър, екшън, мистерия, приключение, тн.) реално няма значение, защото "задния фон", ако мога така да се изразя, ще си остане НФ или съответно ПФ доде отговаря на (хлабавите) критерии за съответния мета-жанр.
При това положение този роман смятах да бъде криминален (поне засега е такъв; пределно съм наясно какъв plot hijacking ми направи Последният ординарец), защото това ми е най-трудния жанр и желая да се упражнявам в него. Както съм заявил в началото, всичко тук е експериментално: главен протагонист, дължина на повествованието и прочие. Всичко, което добавям, ще е експериментално, също.
2. За "наш'те" и факта, че са некадърници: Ами, да. Все пак, както пише, вече не разследват активно убийства. Нормално е нивото им на компетентност да е паднало. Знам аз как се чувствам всяко лято когато отново започвам тренировъчния си цикъл отначало, камо ли какво им е на онези детективи, дето десет години(!) не са имали в своя район убийство.
3. За аурите: Да, Снежи, знам мнението ти. Но аз също имам мнение. А моето мнение е, че "магията" е също толкова реална и проучваема, колкото и безкрайната област, наречена от хората "наука". За мен "наука" и "магия" са просто двете страни на една монета. Не ми вярваш? Имаш право. Но все пак, мисля, че Никола Тесла би ме подкрепил в моето изказване.
4. И накрая, за драксатите: Както писах в имейла, ще го напиша и тук: тази дискусия е твърде обширна, за да се води по индиректен комуникационен канал. Казано просто, пръстите ми се уморяват.
Кратката версия: Всичко е възможно. Аз стоя зад принципа на Джон Ленън, а не зад Окам и неговите последователи.
Дългата версия: Не знам всъщност доколко ще е дълга. По-скоро ще е поредица от контра-въпроси. Например: защо въшния фенотип и вътрешния генотип да не се различават, или да са противоположни? Или още по-интересно, защо да не са
комбинирани? Все пак нали има и такъв израз "the best of both worlds"? Защо като нещо трябва да е различно, трябва да е различно докрай, в противен случай го отхвърляме като невъзможно или недостоверно???
Консултацията с биолог ще бъде от полза. Но само за да постигна по-ясен образ за моето творение, наречено драксат.
Отново, както съм писал в поредицата имейли: Аз първо гледам какво
желая да направя и след това търся
инструментите, с които да го превърна в реалност. А не обратното - да работя само с това което е налично и да мисля в поставените рамки. Обратния модел ме задушава и ме кара да се чувствам като поета Димчо Дебелянов. ("...живях в заключени простори")
Та... може би моят мироглед да не ти харесва, Снежи. Това е напълно
ок. Няма проблеми. Наистина.
Ако желаеш, можеш да спреш да четеш и аз няма да се сърдя. Напротив. Винаги ще съм ти благодарен за оказаната дотук подкрепа.
Винаги. Защото не смятам, че заради това, че в един момент пътищата ни се разминават, аз имам правото да махна с ръка към миналото и да отхвърля твоят вече даден принос.
Но ще продължа да пиша така. Както на мен ми е кеф. Защото когато започнах да пиша, още при първия ми разказ, зад който седнах, аз поех по този път с единствената идея, да пиша неща, дето аз им се радвам и "куфея". Ако трябва да го претворя на цитат, ще е нещо от сорта: "Баси, аман от автор Х, от автор У и автор Z, дай с'а да напиша аз нещо, дето ще е супер-яко и ще се размажа от кеф само като си ги препрочитам после."
И ето ме тук. Това съм аз и засега това ще бъде. А какво ще стане... времето ще покаже.
ПП. За рибката, забравих да я включа: Признавам, това е единственото ми изпускане. А може би не. Драксатите все пак са опасни за "нормалните" форми на живот, само кога "изпускат" от "реактора" си. В противен случай сами по себе си не отдават лъчения.
ППП. За убиеца - лесно ще се разбере кой. Но за... упс, замалко да се изпусна.