За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството

[Кал]

Всичко, дето ни е на сърце и език (и пръсти), за сборния роман на Величка Настрадинова.

[Кал]

Началото:

- част 1
– част 2
- част 3

(следва)

[Кал]

Финалът на „Марта-та“ ми прилича на финала на „Нарния“ – като край на симфония – гръмък и тържествен – или като края на кабаре – всички са застанали, възторжени, с разперени ръце и удължават последната нота от изпълнението, докато завесата бавно се спуска.

[Кал]

Отзив от Ана Хелс

Толкова приятна книга, че чак малко префърцунена ми идва. Да, да, точно префърцунена. Елегантна до степен на снобизъм, многослойна поради опита, а не поради покъртителен талант, абсурдно естетска, и въпреки всичко – толкова хаотично завършена… Не можах да се влюбя от завист. Завист към нейния вече завършен вътрешен свят от моя все не успяваш да се изгради.

[Кал]

„За змейовете и вампирите...“ в Chitanka.info

(С благодарност към Мандор.)

[Кал]

Отзив от Весислава Савова

Интересна е структурата на романа – мозаечна, както е преведен на български английският термин „fix-up novel”. Отделни разкази, свързани помежду си по определен начин. Всяка част от мозайката на Величка Настрадинова започва с конкретен цитат и той е водещ в самата история. Това, което свързва отделните истории не са само героите, но и техният стремеж към общочовешки ценности като любовта и свободата – и като право, и като отговорност. Отговорността може да дойде и като обвинение от бъдещето с думи като: „Вие ни създадохте такива. Ние сме вашите потомци. Защо се възмущавате от плодовете на собствените си усилия?” или ще ни се напомни за това как „изнасилваме природата” и как трябва да носим последствията си от това безразсъдство. Нещо повече, имаме и роман в романа (или разказ в разказа) – все пак един от героите в него е писател, а неговата отговорност е да помогне в трудни ситуации. Загатнат, оставен на читателите за доразвиване, фрагмент, напомнящ отново за отговорността, този път за отговорността за произнесените думи.

[Кал]

Ако искате да подкрепите „За змейовете и вампирите...“ в онлайн класацията „Книгата, която ме вдъхновява“ – гласувайте тук, до 21 септември.

Ето как я номинирах аз:

Величка Настрадинова е мъдрец – от Далечния Изток; или магьосница – от друг свят (от бъдещето на нашия?). Историите ѝ ме упойват – тъй мелодични са. И ме пробуждат – тъй размислящи са.

[Adi]

Коментарът ми в Goodreads:

Наистина не е честно да съществуват подобни книги. Хубави, естествени, с невъзможна лекота на изказ и впримчващо очарование. Иска ми се да завидя, но не мога, прекалено очарована съм.
Със своята спокойна, домашна магия, "За змейовете и вампирите..." ми създаде чувство на лекота. Съвсем плавно и естествено Марта и Матьо, малката Матева и Борис, както и всички останали герои, ме впримчиха в своя обикновено необикновен свят. Там фантастичното се случва в забързания делник, между един концерт, едно пътуване и претенциите на домашната котка /говореща!/. Там важни послания се предават с историите на писателя Матьо и с преживелиците на великолепната Марта. Също като Шехерезада, Величка вплита една история в друга, свързва я в трета, която пък ще доведе до четвърта, в която ще се спомене пета... И докато се усетиш, вече си вътре в света на възможните чудеса, гониш чортелеци и търсиш тралалато...

[Кал]

Добавих към отзива си в Goodreads:

А през август продължаваме летния маратон на четенето в ЧоБи със „За змейовете и вампирите“, поемайки щафетата от „Пентаграм“. Тук ще се включите ли? :)

И ще добавям всичко интересно. Като долното. :)

[Кал]

Отзив на Ивелина Загорчева в Goodreads:

„Погледнете отстрани: някой немислещ и неотговорен дори пред собствената си съвест нарежда да бъде пресушено някое блато. И подчинените му – слепи и глухи – се втурват да изпълняват. И през ум не им минава подозрението, че началникът им е взел неправилно решение, а когато настъпи екологична катастрофа, всички много зачудени се питат как тъй е станала. И след като съборят паметници на културата, се питат, и след като разболеят цяла детска градина, и след като построят завод, който бълва отрови съвсем безсмислено, от него няма никаква печалба, ни полза… И ако някои добросъвестни писатели се опитат чрез силата на словото да освестят публиката, в крайна сметка те сами осъзнават, че говорят на глухи, и се обръщат към децата, като хранят крехката надежда, че младите сетива още не са загрубели, че свежата памет ще съхрани воплите им и най-най-най-после ще израсне поколение, което няма да повтаря грешките на по-възрастните.“

[Кал]

Споделено четене №1 (и три в едно ): Миро Моравски чете във FOX book café откъси от „Последният еднорог“, „Да пробудиш драконче“ и „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“

[Кал]

Бонус за всички, изпуснали Споделеното ни четене на 12.04. – вече е
налично и в YouTube:

https://youtu.be/bJ47KyVUSP8

Насладете се на откъсите от „Последният еднорог“, „Да пробудиш
драконче“ и „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ с
гласа и китарата на Миро Моравски; и очаквайте следващото издание в
поредицата!

А междувременно, защо не се абонирате за YouTube канала ни? Съвсем
скоро готвим още една изненада там...