Цитатите, които ни промиха

[Люба]

Тва горното е много мъжко и пряк прочит (само да се заявя от поредицата "сексистки" и разделящи половите)

Инак се отбивам да постна нещо краднато от моята учителка от Езиковата в мрежата. Не е нейно.

Pepa Docheva
12 July at 08:42 ·

Литературно-медицински анализ на парчето "Видимо долни" в изпълнение на Криско и Мария Илиева:

Видимо дебилни
(анализ )

"па-палим,
Палим,
Виждам ва двойно"

Още в началото разбираме , че става въпрос за лирически герой в неравностойно положение, който е решил да отхвърли бремето на недостатъците си и, пренебрегвайки заекване, кривогледство и лоша артикулация, да изложи вижданията си.

"Болярската схема, братчед, централно"
Разбираме, че са му останали и живи роднини, които не са се отказали от него и той все още може да говори с тях. Той хвали братовчед си, че живее в центъра на Велико Търново

"Виждам я редовно, пукаме се готино
Дрехи по земята и в нас е пълна кочина
Най ми е удобно дупето ти сочно
Ставам кат животно един път като почна"
Той въвежда лирическата героиня фамилиарно и без социални уговорки. Видно е, че бърза да уведоми братовчед си, че прави секс. Без да си дава сметка, разкрива информация, че тя е мърла, но за сметка на това е склонна към анален секс, което е податка към братовчеда, че хигиената е за хора, които още не са правили секс.

"Мога да я галя по дупара денонощно"
Тук, след граматически разбор, стигаме до извода, че лирическата героиня има нещо, наречено "дупар" - м.р., ед.ч. Каквото и да е това, лирическият герой го харесва и може да го гали дълго. Вероятно е порода куче.

"Тялото ѝ мазно, пипа си го бавно
Фаща ма за джоба, вика "Нещо ми е жадно""
Свръхпроизводство на себум, жажда, забавяне на движенията и пълна дезориентация къде да търси водоизточник (справка:пипа го за джоба), сочи сериозно хормонално нарушение. Препоръчва се ендокринолог

"Палим, палим, палим от качака
Тя ми вика "ти си... баси маняка""
Той пуши цигари без филтър или марихуана и тя е изумена. Смята, че това е свръх нейните възможности и го смята за модерно. Вероятно е от малък град и е нямала достъп до интернет.

"Покажи на тия хора как са мяташ,
как го движиш, как са бараш, колко са раздаваш
Как са мяташ, как го движиш, как го бараш, колко са раздаваш"
След като е разказал на братовчед си за това, че прави секс, лирическият герой все още не е сигурен, че е бил убедителен. Той кара героинята да танцува, да се пипа и да симулира секс, за да покаже нейните умения на роднините си, които с времето са се увеличили. Докато тя се мята (има вероятност да са свършили парите и да искат заем от братовчеда във Велико Търново) тя се пипа по тялото, което увеличава производството на себум и не е препоръчително.

Благодаря.
Letiashta

[negesta]

Люба ми напомни за тези литературни анализи на съвременна поезия (любима рубрика, която е колкото забавна, толкова и тъжна).
http://peatnekoga.com/issue-021/lam-barut21/
http://peatnekoga.com/issue-017/lam-barut17/
За всичките броеве: тук.

Малко подбрани оттук-оттам откъси:

"валентинката

на празника на любовта
ти нарисувах сърце
в снега
пред твоята градина
не ти звъннах
все пак минаха два месеца
от края
и като дойдох пиян
и безидеен до дома ти
ти нарисувах сърце
не ти звъннах
едва сега осъзнал
че имаш право
и нашата няма да я бъде
ти нарисувах сърце
от урина
ако се чудиш

Предполагаме, че адресатът на поетичното послание в снега се чуди дали авторът е ползвал урина, сок от портокал или пера от птицата додо точно толкова, колкото и ние – ще рече, никак. Обаче все пак се питаме от кое точно трябва да се вълнуваме в това подобие на стихотворение – от способността на автора да „рисува” форми, докато пикае, или от манталитета му на пикльо, който той е решил да възпее и разгласи по целия свят? Гаджето му скъсало с него и той отишъл и се изпикал пред къщата ѝ! Браво! И после написал „стихотворение”, за да се похвали със случката. А после му дали и „национална награда за поезия”, която не се казва „Пикай сърце”, а „Иван Николов”! Може би затова „поетът” толкова гузно гледа от една снимка след награждаването, барабар с Дишев, в чиито блеснали оченца също се прокрадва истината. Не само ние знаем, че всичко тук е шарлатанство."

Как бързо възмъжава
младият площад
дядо му е бил
море
поле – баща му
нива – майка му
децата му ще бъдат
небеса
ще си играят
с катедрали
от облаци
и гилотини
от светкавици

Как бързо възмъжава
младият площад
виж
вече мисли за женитба –
с някоя красива
революция

Тези стихове пораждат у нас някои въпроси, най-важният от които е каква е била баба му все пак? Дядото – море. Добре. А бабата? Имало ли е баба въобще? Защото може да става дума и за престъпление. Да не би да е заровена под площада???

Ясно е, че без баба стихотворението просто не работи! Всичко е чудесно – да, площадът е син на поле и нива (?), внук на морето (?), възмъжава, тоест, мисли за женитба (естествено!) – читателят усеща дълбоко всички тези неща! И стихотворението би било проникновено и остроумно – но бабата, бабата къде е? Никой не се е родил без да е имал баба и, излишно е да споменаваме дори, не би могъл да има никакви деца, – независимо дали те ще си играят с гилотини, картечници или химически оръжия още от люлката...

И така, на фона на ликуващ звън, наша милост влезе в редакцията.
Там, в отегчени пози се излежаваха редакторите. Единият, изопнал крака на канапето, четеше “Литературен вестник” и от време на време сумтеше. Другият се беше проснал във фотьойл и съсредоточено броеше прашинките в струята светлина, нахлуваща през прозореца. Влизането ни не предизвика особена реакция.

– О, благоволихте…

– Чуйте това – тръгнах да вадя стихосбирките от чантата.

– Някой чéте ли номинациите за конкурса за литературна критика на ЛВ и “13 века България”? Рада, Вие не писахте ли за този Валентин Славеев? То трудно им се помнят имената вече – новите кандидат-поети и критици се роят просто! Славеев е писал “рецензия” за някаква стихосбирка и е номиниран в конкурса. Чуйте сега: “Нахвърлям този абзац преди да съм отворил книгата на Димана Йорданова. Без да имаме избор се наложи като важно да сме адекватни с авторите, преди или след като сме ги прочели.”
Да не би докато сме спали снощи, българският внезапно да се е разбъркал и вече да е само подобие на език?

– Вие не разбирате – обади се наша милост – критикът винаги има нужда да “нахвърли” един абзац, преди да отвори книгата. Някои дори хвърлят боб. Други гледат на кафе, за да видят дали наистина е хубава. Когато се “нахвърля” абзаца, думите трябва да паднат малко напосоки, за да може да се гадае по тях. Дайте вестника насам, да видим как е разчел знаците кандидат Славеев:

По същество поезията на Димана е писана от зрял човек. Който, обаче не е спрял да вярва в самото вярване. Осъзнато пада, вдига се, спъва се нарочно…

Ето, това е много точно описание на зрелия човек. Да знаете само какво става в пощата, когато изплащат пенсиите – какво спъване и осъзнато падане настава! Някои дори когато се доберат до гишето, продължават да падат и проявяват истинско акробатично майсторство, за да се разпишат на служителката. Казват, че в някои напреднали страни учат децата да се спъват сами още от детската градина. Понякога отнема цял живот, за да се доусъвършенства това изкуство. С други думи, Славеев е прозрял в същината на нещата…. Обаче тук вече навлизаме в дълбоката мистерия:

Любовта в тази книга е изгризана. От нея няма следи, както от нищото не следва абсолютно нищо…. Държащите книгата [с щръкнали кутрета, разбира се] да се подготвят, че тя е уравнение с няколко неизвестни и един голям X, който освен неизвестен е и задраскан от себе си в зародиш. Саундтракът на книгата на моменти се снема до грешно цвилене на цигулка. Това са местата, предназначени за детски легла, в който [sic!] никога не е имало родени деца…

[Кал]

Спряха се на следното:
Людмил на телешко варено, моруна с масло и крем по баварски; Данчо на пилешка супа, фазан задушен и баклава. Владай си избра ракийка с шопска салата, водка с краби, бяло винце с пъстърва, свинско със зеле и с червено, биричка с ементал, коняченце с торта, кафе с един коняк и с газирана вода. Христо веднага откри отзад напред картофи „огретен“ и успя, мобилизирайки всичките си сили, да премълчи баварския крем.
Поръчаха всичко това на стария добър келнер, който услужливо тичаше по масите. Останалите клиенти свойски му викаха „бай Япо“ и Владай също така го извика, изреди му цялата поръчка — първо напитките, а после и храната.
Бай Япо внимателно, с полупоклон изслуша поръчката, записвайки си желанията в тефтерчето, а после, щом всичко, газираната вода дори, бе споменато, рече ей така:
— Я ми кажете, млади приятели, крилцата в гардероба ваши ли са?
— Наши са.
— А ските, прекрасните, марка „Пирин“, и щеките?
— Наши са.
— А харпунчето, приятели, ваше ли е? А тези холандски пурети?
— Наши са, наши са!
— А като е така, ще получите, мили мои, най-много кюфтета, а на повече от бай си Япо не се надявайте.
— Но защо, как така, с какво да си обясним това отношение!
— Ще ви каже бай ви Япо, ще ви отвърне на въпросите — говореше ласкаво келнерът, без да изправи гърбина. — Не обича бай ви Япо хора, дето са си смогнали на харча — в това е тайната. Гледам, костюмчета сте си купили, принадлежности всякакви, а сега, гледам, и да похапнете искате по-особено. А народът?! — внезапно стана строг сервитьорът.
— Кой народ, бай Япо?
— Нашият.
Разговорът тръгваше опасно и Владай се намеси с глас лукав и плавен, но с нотки на подрънкващи белезници:
— Че той, според теб, гладен ли стои, народът?
— Не е казвал бай ви Япо такова нещо. Я кажете, добри хора, говорил ли е бай ви Япо такова нещо? — обърна се келнерът към околните маси. — Идват тези, другари ли са, какви са, не ги знам и аз, и твърдят на всеослушание, че нямало ядене. Че аз, ако е за ядене, сега ще ви натъпча устата с цял панер кюфтета.
Очертаваше се скандал. Людмил пръв се усети:
— Я дай, бай Япо, по порция кебапчета.
— Е, това исках да чуя — стана пак нежен бай Япо. — Това вече ми хареса. Наши хора сте, значи, народни хора. Виж ти, как външният вид лъже. Подведоха ме, момчета, ските ви, пуретите, харпунът, крилцата. Пък и дрешки, гледам, сте си купили — това ме поусъмни. Викам си: тези хора са си смогнали на харча и сега риба им се дояла, раци, едва ли не… Подведе ме, момчета, поръчката ви, странна ми се стори, нагла… Ех, ще ме простите — разприказва се старецът, а кебапчетата ви цвърчат вече, ще изгорят, ако не се сети да ги свали някой от огъня.
Бай Япо изчезна и се върна внезапно, може да се каже, малко преди да беше си тръгнал. Ловко носеше четири чинии, постави справедливо пред всекиго по една и пак се скри.
Мъжете, сконфузени от погледите, които все още им хвърляха от съседните маси, набързо задъвкаха кебапчетата. Май някой все пак се бе сетил да ги свали от скарата доста отдавна — тежък, вечен хлад внасяха вътре в телата им безвкусните хапове.

[Radiant Dragon]

Когато еко-терористите спечелят :

“There’s a lot of land up here that they can’t plant their damn forests on, you know. So we still have mountain sheep, and shepherds, and even sheep dogs. That part of our lives is the same as it has been for centuries.”
He frowned. “You don’t like the forests?”
“Oh, I don’t mind them. But there’s a difference between restoration and uberretrogression. These days if the ecological agency finds a clear piece of land bigger than a patio they want to plant a tree on it. It’s a direct continuation of the Greenwave policy that came in after protein cells were developed. The old radical Greens saw that as their chance to finally repair the damage that farming had done. It’s all a load of bull. Farmers were good for the countryside; they took care of their land. They had to, they depended on it. And I swear there was never so much woodland in Europe before, no matter how far back you go into prehistory to try to justify today’s acreage. What we’ve got now is no more natural than the intensive arable farming that went on in the second half of the twentieth century and first half of the twenty-first.”

[Кал]

Spoiler

Farmers were good for the countryside; they took care of their land. They had to, they depended on it.

Would I live to see that. :/

Seriously though, this seems to be a common misconception: that farmers--just because of being farmers--know how to maintain the countryside. Firstly, I know very few genuinely sustainable farmers--e.g. what the guys at Trinoga in Zhelen do. Secondly, maintain the countryside for whom? For their own farming purposes? Or for all the species that make their home there? After all, the Natura 2000 network wasn't created for no reason.

[Radiant Dragon]

Spoiler

The statement is really one-sided when taken out of context; but in the book, the author actually has put a decent effort at presenting multiple points of view, each with their pro's and con's - and then has gone the extra mile to present them through non-archetypical characters. For example, the above opinion is voiced by a character who lives in a very "close to the land" way, yet has misgivings about things going to the extreme. (In her point of view) While at the same time, one of the main protagonists - who hails from the "bad guys" corps - is actually quite environmentally aware (having being born on a planet under heavy century-long terraformation), to the point of thinking it's barbaric and disgusting to eat real food.

The story really takes long to pick up, yet I already have reasons to like the book as much as I do. Especially the episodes with the fictional (in-universe) prince Mozark and his quest around the Ring Empire. That narrative part gives me some serious SPORE-like vibes, spiced wonderfully with a side order of epic. (And it's a narrative told to pre-schoolers. )

[Radiant Dragon]

Planet of the furries :

Roseport might have been built by humans originally, but the new-natives who occupied it now were no longer thoroughbreds. Bipeds, tripeds, quadrupeds, even serpentine organisms, were ranged on the open ground between the buildings and the lake; they were mammalian, reptilian, equine, canine, simian, hulking things that didn’t fit any terrestrial classification. Each of them had retained a few human elements—hands, limb joints, facial composition, even hair in the form of manes and plumes—but that was all. Most had a kind of segmented exoskeleton, a dark amber shell as flexible as thick rubber. Some had developed entirely new types of hides.

Spoiler

Впрочем, цялата глава посветена на планетата Santa Chico е абсолютно епична. Става въпрос за пълна каша/конгломерация от Камероновия Аватар, нещо, което е излязло от страниците на техно-трилър на Майкъл Крайтън, с големи дози от The Dragon Riders of Pern и Апокалипсис сега, but in a good way, което ще рече - напълно уникално.

За капак - макар че това май подхожда повече на темата "Само за гении", първоначалните заселници на планетата са от Калифорния.

[Кал]

– Хилядолик, на общата връзка си. Слушат ни дами.
– Извинявам се - каза шегаджията, без да си личи каквото и да е разкаяние в гласа му. – Хайде да ходим към основната си цел. 
– Искаш да убиваш псайкъри, така ли?
– Ми много ясно.
– Ще трябва да те разочаровам, Хилядолик. От нас се иска само да разчистим пътя на Маеле. 
– Стига де, пак ли? Винаги нейните обират най-якото.
– Стани един от тях.
– Кво, да ѝ падна на колене на тая? Луд ли си? 
– Хилядолик - обади се Котарака, - ти можеш ли да правиш две неща едновременно?
– Да, ве, мога.
– Тогава опитай да вървиш и да мълчиш.

[Кал]

ХРИСТОС: А тия да не би да са...
САМОДИВИТЕ: Самодиви в бяла премяна! Самодиви в бяла премяна!
ХРИСТОС: Тук ми мирише на измама. Те са божества от езическата епоха, следователно не съществуват, както съм писал в писанията си. Виж Евангелие на Матея, глава трета, член триста седемдесет и пети, алинея осма, параграф двайсет и две, стих осемдесет и трети до осемдесет и девети, допълнение двеста седемдесет и пето.

Подсети ме за началото на ей тая приказка с Юна...

[Кал]

ЕВРИДИКА: А за тебе сега се сещам... И друг път съм те срещала из Родопа с тия бичмета на рамо... Нали ти беше, дето искаше да ставаш цар на юдеите? Обаче ти мина котка път и те поопънаха на тоя гергеф, дето го мъкнеш на гърба си...
ОРФЕЙ: Не я слушай, божествени разпъвачо, изпаднала е в умопомрачение... Моето семейство...
ХРИСТОС: Не ѝ се сърдя, момко, защото тя не знае какво върши... Но при първа възможност ще я поопъна, това ще е за нейно добро и за доброто на семейството...

[Кал]

Откъс от романа, който редактирам:

– Но знаеш ли, Волер, какво ме изкарва от кожата ми? С кое не мога да се спогодя?
Волер предпазливо поклати глава.
– С романтизирането на престъпността – възвести онзи.
Волер не се сдържа:
- Простете... с кое?
- С романтизирането на престъпността – повтори босът с такова отегчение, сякаш му се е наложило да обясни за осми път, че гърло се реже отляво надясно. – По телевизора, гледаш ги едни яки мадами, как без да се прицелват, дупчат по сто човека наведнъж, моля ти се, пък после излизат от избухващи сгради с развени фусти и си палят цигара от огъня... Музика, цветнотийки, даже и някой майтап пускат понякога. Никой не ти казва, че горкото момиче може да е искало да стане художничка, но неволята го е плъзнала по един път без връщане назад.

[Кал]

– Скъпи инакомислещи, събрали сме се, за да оставим различията си настрана и да се съсредоточим в демокрацията. Хубавото на демокрацията е, че тя трябва да представлява изключително интереса на народа, без, разбира се, да дава на народа власт да представлява интересите си.

[Кал]

Отдясно бе кухнята, а помещението отляво изглеждаше сякаш холът, всекидневната и работният кабинет са се сбили за тясното пространство.

[frog]

Долу-горе така ми действа котаракът Румен всеки рядък път, когато стана част от, ъм... "паплачта", която го чете.
Е, има и хубави неща. Но ми е трудно да ги чета. И ми е досадно колко е известен. Аз не обичам твърде известните явления.
Anyway. Има книга... https://www.facebook.com/kotarakutrumen ... 2658708954
https://pik.bg/%D0%B8-%D1%82%D0%BE%D0%B ... 83037.html - членоразделно.

скъпи мои читатели и по-читатели, това на вашите екрани бялото на черните точки сас сивата кодка отпред (за чернобелите приемници - бяло на черни точки сас сива кодка) е моята новоиздадена книга с неочакваното заглавие КОТАРАКЪТ РУМЕН!!1 тя прецтавлява сто и четери цтраници двайсе и четери каратоф серотонин, пресни електролити за сутрешния ви йоден ви баланс, саоражемие с твърди корици за перфектна хомеостаза! не че ми е проглем да се хваля и сам, но даже и од печатницата хората казаха че рятко са виждали такова прекрасно издамие! и по-неже знам че вече сте я по-желали в дошата си, ето как можете да е предобиете:
на 20 ноенври (втормик) прецтавяне на книгата тук: https://www.facebook.com/events/292317224949749

19:30 в клуб MAZE на Хр. Белчев 1.

от 21 ноенври нататък тук: софия, амгел къмчеф 22 в Sedgwick Shop
след 27 ноенври до исчерпване на количеството ште можете да я по-ръчате и онлайн од кобчето ШОБ НАО най горе ф цтрамицата ми.
край на саопштемието!!

кредиц: Studio Noise, Kottarashky

Moже би единственият по-голям смисъл от писанията на собственичката на котарака (Наталия Атанасова) е някой да напише академичен труд по езика, който използва. Иначе ежедниевният смисъл е влизаш, прочиташ, скъсваш си гъза от смях и сълзи, излизаш (за fb става дума, да...). И си идолопоклонник. И те топли споменът за гласа на котарака Румен. Евентуално.

преячели мои, далгоочакваната ми книга най после е готова за разграбване и консомация! ти да видиж!! заповядайте на прецтавянето ѝ на 20 ноенври од 19.30 в клуп Maze!!!11 ас няма да пресъствам лично, по-неже неси падам ного по-барове, но Ч.Т. ште е там од мое име. инстроктирал сам я дане говори ного, че да не се излага, ами да каже там две прикаски и да седне да пише афтографи, ваопште дасе държи кротко и по-саштество, но на нея неможе дасе разчита, така че кой знае какви ште ги натвори.
имам и ена изненада! и тази годима сам направил за ваз моят Лош Калемдар! заповядайте на сабитието зада сте първите които ште си го окачат на стената. тази година е оште по красиф поради простата пречина, че ас ставан фсе по хубаф, но и бгагодаремие на ходожничката виктория николова - киви, която го ельострира штедро и саз размах както него, така и самата ми книга.
...
и ено лерично одклонение ште направя на финала заштото какво е животад сам по-себе си ако не именно това. асам ного радостем че тази книга видя бял свяд и искан дави кажа че штом котаракад румен може, начи може секи!

Yeah actually... В такива моменти искам и аз да имам книга и да я чете цял народ. I'm vain.

тайната е в здравия сън, силната храна и няколко специални мантри които сам изложил по-дробно ваф книгата си. естествено, заслугата за това е исцяло моя, ако несе броите вие, които сте с мен вече годима и половина тук и навсякъде където ида и ме подкрепяте така неоморно и од сарце. осештан тази подкрепа саз секи мой божествем косам. за всичко което сте направили зада се стигне дотук искан да ви кажа ено голямо САМО РУМЕН!! ДАЖИВЕЙ ТОС ХУБАФ ЧОВЕК!!1 и че доброто винаги по-беждава злото, особено когато доброто е по космато, по красиво и гледа да се пази от течение.

ваш К.Р.
лош алфа машкар в добрия смисал на думата

Но да се почувствам горда българка! Да позлобея хубавичко! Все пак "Котаракът" не може да се преведе!!! Ще го чете само един народ И всички, които поназнайват български. Не целият свят.
Е, може и по това да се напише академичен труд

И за капак нема да пропусна темата за македонците!!! Котаракът няма да може сосем добре да се преведе на македонски, понеже в него има примерно "шт", "од", обеззвучаване на съгласни.

Явно книгата ще се нареди до тия продукти.

Знам един достоен "отговор" на издаването на КотарАка... С Крис от чешката група да издадем Септемврин And let the (entirely and purely linguistic) jerking off begin!!!

Let us not forget that Дилов-син си издаде подборки на свои дълбокомислени fb постове. Те също могат да се изследват, защото при малко повече четене се забелязват разни тенденции в конструкцията. Имам една такава книга от благотворителен базар, ако някой се интересува да погледне.
Абе нема лошо хората да издават каквато гнус решат. Но според мен от fb трябва само на highly recycled paper. И да си личат старите буквички. И пъстри петънца да има, пръснати в художествена случайност (асиметрия). Пък понякога и малко наилонче да се подава.

[Кал]

- (...) С пушки щяла да ми стреля! И по кой ще стреляш с тия пушки?
- По стражите. Ще ги заплашим с оръжията и ще ги принудим да отворят портите.
- А ако откажат?
- Питаш ме дали съм готова да убия, за да се освободя?
- Въпросът е уместен – вдигна рамене Йозеф. – Ако убиеш, трябва да бъдеш пратена в Обинтованата земя. Такива са законите.
- Но ние се смеем в лицето на законите – викна революционерската майка.
- А, не и срещу убийците. Ако има нещо, което ограничава повече от законите, то е смъртта. Признай си: би ли убила, за да се освободиш, а после би ли останала доброволно, защото на убийците тук им е мястото? Ако не, значи си лош човек.
- Не съм лош човек – плесна ръце Мириам с такава детска немощ, че на Йозеф му се прииска да я вземе в прегръдки и да я потупа по косите.

Не знам защо, но се сетих за Веси при последната реплика...

[Vessey]

Не знам защо, но се сетих за Веси при последната реплика... :D

Защото ме изтормози вчера с безтонните си шеги. :D Относно лошотията или липсата на такава, трябва ми повече контекст, за да преценя. :) Thanks for the honourable mention. :)

[Кал]

В неделя ще женя големия син, догодина – малкия, по-догодина ще оженя и жената, та да си видя и аз рахата най-накрая.

[Кал]

A joke for linguists:

[quote="In "Grist," Tony Daniel"]“Saw a man walking a dog the other day with the legs cut off,” said Molly. (...)
“The man or the dog?”
“Maybe the day.”[/quote]

[Кал]

Both cases [of liberalism and social democracy] exemplify the well-known maxim that those who stay in the middle of the road run the risk of becoming road kill.

[Кал]

За Виктор всичко, което бе оставил зад себе си на Земята, сега нямаше значение. Животът му преди излитането бе завършен период, за който не мислеше или рядко си спомняше безстрастно. Сега той имаше само една цел, Луната, и след нея нищо не съществуваше. Бъдещето обратно на Земята го изпълваше с пълно безразличие. Само една грижа го измъчваше, как щяха да издържат още пет дни в тази кибритена кутийка? Виктор бе търпелив и издръжлив, но проблемът беше в палатката. Това бе палатката, издигнала се отпред на тъмносините му шорти с жълтата емблема на проекта „Сестрица Луница“ и тя не бе подпряна с алуминиево колче. Безтегловността в съгласие с физическите закони способстваше на обилното кръвно оросяване на всички телесни части и особено на слабините му. Два дни в състояние на безтегловност в двуместния модул, където едва имаше място за трите тела, но нито сантиметър повече, бяха напрегнали осезанията на младия мъж до крайност. Бюстът на М се бе разлял в две съвършени кръгли форми, по които при всяко помръдване преминаваха вълни като спирални оптически илюзии. Дори поувисналите долу на Земята гърди на Ангялка в открития космос бяха изпълнени със заоблеността и подвижността на две порции крем карамел, обърнати върху порцеланова чиния. Виктор мислеше за предизвикателствата на мисията, след това за Дина, която обичаше толкова много и по чиято молба се бе съюзил със сирените феминистки. Накрая мислеше за безкрайния черен вакуум, от който го деляха петдесет сантиметра стар метал. Но палатката не се подчиняваше на рационалните му размисли и не се респектираше от звездния безкрай.

[Кал]

Тъкмо си викам „Ъ?! Коректорска грешка в книга, минала през ръцете на Вихра Манова?“ – а то какво било...

Виктор застана в отвора на люка пред обектива, който запечатваше първите му стъпки върху небесното тяло. Той носеше титаниев драйвер стик за голф, без съмнение осъзнавайки огромния рекламен потенциал на една игра в открития космос. Скочи меко и забавено върху реголита на повърхността и направи няколко крачки. След това заби един щифт, постави малката жълта топчица върху него и с елегантен замах с драйвера изпълни началния удар. Топката полетя към небето, но не очерта траектория, а продължи да се отдалечава все по-нагоре и по-нагоре, преодолявайки притегателната сила на небесното тяло. 
– Това беше толкова странно – пошепна Виктор, – лунното притегляне е една шеста от земното, затова след моя иначе отличен удар топката трябваше да прелети около два километра и да падне на повърхността. А тази топка отлетя към Марс!  
В командния модул, с много по-широко полезрение, Габинка отговори с растящо безпокойство на съмненията му: 
– Викторе, ти каква цел зададе на програмата?  
– „Полет до луната“ – на английски, разбира се. Ти защо питаш, нали беше във видеоконференцията? 
– До „луната“, с малка буква?! – извика горестно на ръба на сълзите момичето. 
– Разбира се – отговори ѝ българинът. – Защо, какъв е проблемът с това? 
– Залегни! – изкрещя тревожно Габи и гласът ѝ достигна до него, смесен с премодулирано пращене. 
Виктор се просна забавено в жълтия прах, но тъкмо навреме да се размине с ядно захвърлената камера и тенекиения изкривен вой по интеркома: 
– Надени се на чепа на Смъртта, тъпако!

Spoiler

После така и не се разбира на коя „луна“ са кацнали първопроходците...

[Кал]

(...) гражданинът в страните с модерна демократична политическа система подхожда към избора на „своите“ представители във властта така, като към покупката на нов хладилник например или на нов телевизор. Знае предварително, че стоката е прехвалена от рекламата и вероятността да се разочарова от нея е по-голяма, отколкото да остане доволен. Пък и е наясно, че изборът на една или друга марка няма да повлияе особено на битието му (и без друго всички са произведени в Китай). На всичко отгоре е сигурен, че новата придобивка ще служи само няколко години, след което така или иначе ще бъде подменена с нова. Защо тогава да обръща особено внимание на цвета на избраната бюлетина?

[Кал]

[quote="In "Magic Kingdoms," Terry Pratchett"]Of course fantasy is escapist. Most stories are. So what? Teachers are not meant to be jailers.[/quote]

[Кал]

It was then and there that Priscilla made up her mind to go to bed with Ricki. But while her mind was convinced, her body needed encouragement, so they went to the Virginia Inn at First and Virginia and drank a gang of discount champagne. Still, Priscilla's endocrine system was lagging a few laps behind her resolve. “My pilot light has gone out and needs to be relit,” she said. Ricki suggested a porno movie. She hoped that a double bill of Starship Eros and Garage Girls would turn up the thermostat. Priscilla hoped so, too.

Once in the theater, however, the Chianti and champagne began to get to Ricki. They were sitting up close, in the third row, and all of those colossal in-and-outs and up-and-downs made her queasy. It was a classic case of motion sickness. She held her tummy and moaned. Priscilla turned to the row of baldheaded men behind them. “Would you mind not smoking,” she said. “This woman is having a religious experience.”

“If they jiggle one more time, I'm gonna spew,” said Ricki.

[Кал]

My plan was to study religion and become a military chaplain. But college has a way of shifting your priorities. There’s something about the unsupervised freedom found within an idealized coed environment that makes you question everything you once believed. That something is called casual sex. Let’s be honest: God is great, but He’s not much of a cuddler. He and I didn’t even make it to the end of freshman orientation before deciding to see other people.

[Кал]

[quote="In "The Snow of Jinyang," Zhang Ran"]It was three-quarters of the way into the hour of the sheep, after lunch but well before dinner, naturally a fine time for business in the brothels of Xuanren Ward. Powder and perfume steamed in the sun; gaudy kerchiefs dazzled the eyes of passersby. Snatches of music drifted through two sets of walls from Pingkang Ward, on the opposite side of West Street, where the licensed courtesans of the Imperial Academy entertained blue bloods and VIPs. But the sisters of Xuanren Ward held their neighboring colleagues in contempt. They thought all that training as unnecessary as pulling down your pants to fart—the end result, after all, was still the same creak-creak-creak of a bed frame.[/quote]

Spoiler

Специален поздрав за... те ще се сетят кои.

[Кал]

В понеделник станах рано. Взех си душ. Измих си зъбите и се избръснах. Докато подминавах голямото огледало в коридора, се спрях. Не приличах на себе си. Сякаш изглеждах по-голям с късата коса и... по-мъжествен. Разкърших рамене. Изправих гръб. Глътнах корема и стиснах бицепси. Още правех културистки чупки, когато баща ми се показа иззад ъгъла. Вдигнах ръце да кихна. Хавлията падна на пода. Придърпах я и зашляпах към стаята си. Какъв срам.

[Кал]

[quote="In "The Snow of Jinyang," Zhang Ran"]Yellow-Beard said, “All the fire-oil carriages running about in Jinyang were built here. They make up more than half the Institute’s income. The newest model will be released soon. It’s called Elong Musk—for the long-lasting fragrance of fire-oil after the vehicle darts out of sight. Even the name sounds fast!”[/quote]

[Кал]

– Ще влезем, само нека първо се отбием до падналия самолет.
– Кое?! (...)
– На платото над нас има останки от самолет. Свален американски лек бомбардировач от Втората световна война. Всички местни го знаят. Стигал съм до него по време на излетите си с джипа.
Изкарал добри оценки по европейска история и обиколил повечето изучавани места, Питър все пак си оставаше американец:
– И българите са свалили наш самолет?
– Защо не? – контрира Мартин, в когото българското и американското неуморно се бореха за надмощие. Сега играеше домакин и българското надделя. – Да не би виетнамците и афганистанците да не са сваляли наши
сега пък наши взе да означава американски
хеликоптери?! И изобщо защо да подценяваме българските военни? С дезинформацията за Царичина, гледам, добре са се справили. Докато за Розуел и Зона 51 например цял свят е чувал...

[Кал]

Потенциалните вярващи, понастоящем - умерени скептици, понякога искаха доказателство за силата, дори за съществуването на Бог. Мислеха си неща като:
Моля те, Боже, искам сега, в тази минута шефът ми, това гадно копеле, да получи инфаркт и да пукне! Ако го направиш, обещавам да спазвам всичките Ти предписания и всяка неделя да посещавам църквата Ти!
Или:
Джакпотът в лотарията тази седмица е 21 000 000 долара. Направи така, че аз да ги спечеля! В замяна обещавам да не изневерявам никога повече на жена си! Дори и порно ще спра да гледам! И няма да пия!