Раздумки на редактори

[frog]

Кофти е така, разбира се, но просто казвам, че е голям проблем отслабването/има голям проблем с него/с него е борба.
_____________
Настоявам следното да влезе в упражненията за редактори!!! Без последващите цитати.

По този начин митологичният разказ за нравственото падение на човека с цялата си система от няколко нива на емпатия и последвалото изкупление катарзис органично интегрира в себе си други аспекти на необходимото за устно запаметяване и препредаване на колективната памет на еврейските племена: родословието на фамилиите, представата за мирозданието, а дори и „техническите медицински инструкции“ например за обрязването на новородените момчета, изложени на няколко страници в книгата Битие. Включвайки това познание вътре в големия нравствено-космически разказ за Сътворението и за моралното падение на предците, древното безкнижно общество на евреите е съумяло да постигне най-удобната и сигурна форма на припомняне и запазване на всички необходими за племето аспекти на информацията, която е ценно да бъде запаметена и да достигне ненакърнена до следващи и следващи поколения – включително родовата памет, обичаите, медицинското познание, а и практическите „чалъми“ как да се извърши някоя работа.
В митичния разказ винаги има стремеж към интегриране в единно знание, нужно за усвояване и запаметяване от племето, за да се съхрани и предаде на поколенията колективната памет с оглед на „свързването“ на целия свят в неразривно единство, което всеки път се препотвърждава чрез ритуала, задължително включващ емпатия и катарзис.
Същата „схема“ на предаване на знание чрез нравственото послание на мита следва разказът за Ной и синовете му, както и за Лот и дъщерите му.

Към три пъти [пардон – пет] повтаряш едно и също. Ако го променяш, направо ми го сложи в писмо, защото ще е дълго.

Ако текста не е идентичен, а разновидност на друг подобен текст, но със същия смисъл, то е най-добре да отиде в бележка под линия. Ако е идентичен с предишен текст, оставяй първия вариант, който се появява по-рано и изтривай втория, който го дублира по-късно. Или по твоя преценка, според където ти звучи, че е по-на място. Старах се да изчистя тези дублирания, но явно не съм успял навсякъде.

Seriously. На няколко пъти "блокирах" от тоя епизод. Умът ми просто отказваше, hard as I tried. А философът ме остави аз да му оправям л...екетата. Е, той просто не ме е разбрал, най-вероятно програмата просто не му е показала огромното оцветяване на откъса с повторенията – not sure, not sure, обикновено променя цвета, но не го маха. Резултатът и травмиращият ефект е колко време и CV клетки буквално ми умряха. И колко ненавиждам вкостененото зацикляне в безплоден обяснителен изказ. Това е недъг и порок на ума. За щастие, не целият учебник е такъв. Явно е било моментно умопомрачение, но бога ми, дълго ще ме държи.

Смърт на неуместното философстване.

[Dess]

Уау. Хриси, поздравления, че изобщо си схванала „какво е искал да каже авторът“. Аз по такива текстове тип литературен анализ за седми клас просто се плъзгам, без да успея да вникна достатъчно дълбоко, че да осъзная повторението. Твърде много се респектирам от „академичния“ изказ.

[frog]

Оф, след над едномесечна "почивка" от моя страна 26 стр. по-късно кошмарът точно с тази повторителна тематика пак прави опити да се появи, но понеже е дъвкано с безброй други неща в продължение на 54 стр., вече явно еднократни припомняния са достатъчни.
Все си мисля, повтарям и вярвам, че текстът не е труден, ама на моменти седя и го мисля бая дълго на порции.
К'ва ли ше е последната глава, дето е написана междувременно... It was meant to be a nice book и беше доста приятна едно време...
Май за такива текстове имам висок праг на болка, щото имам чувството, че все такива ми се падат. И хем е лесно, пък агонията е... и човешкият фактор си каза ДУМАТА. На няколко пъти, много думи.
Като му давах сега откъс за отговори изрично написах на местата за "да/не" да не ми развива теми, а да отговаря кратко. Засега е мирен, ама знае ли се кога може да се отприщи.

[Dess]

Отскоро идеята ми най-сетне да събера всичките си разкази в сборник нещо пак взе да надава глас, та се захванах да преглеждам и редактирам по-старичките (ветераните са от 2010-2011!). Реално повечето са претърпели доста кърпене през годините, но тук-там е останал някой автентичен като този, който направо си проси да бъде включен в упражнение по стилова редакция. И не, тогава още не бях чела Калоян Захариев... Затова пък доста успешно имитирам всичките му ранни слабости. А Кал се е изказал направо ласкаво за това нещо тук, вместо да ме скастри по-строго (и напълно заслужено) за тая пълна логорея.

Добрата новина е, че вече (гледам да) не пиша такива описания, а лошата – че все още твърде често предозирам със „смешки“, което убива ефекта. Но поне редакторката в мен е една идея по-будна.

[Кал]

Откъс от днешна кореспонденция:

В трите издателства, за които работя - Изток-Запад, Книгомания и Прозорец - след мен минава само коректор. Също и аз, когато по-рано съм работил като преводач и след мен е чел редактор, никой не ми е давал отчет. Случвало се е редактор да не разбере какво точно става в превода - тогава съм писал мотивирано писмо, с посочване на конкретни страница и пасаж, и сме се разбирали. Понякога е трябвало да преглъщам, макар да не съм бил съгласен с редактора.

Който ми помогна да си доотговоря на въпроса „кой е отговорен за вида на крайния текст“.

При типичния за България издателски процес (описан горе), за смисъла и звученето на текста крайната отговорност е на редактора му. (За граматиката – на коректора.)

Имайте предвид, като се прицелвате с доматите.

(Но по-добре не хвърляйте, а ги хапнете. Или поне първо разпитайте директно съответните хора. От издателство до издателство и издание до издание разликите в работния процес са много.)