Пишем сега блок-пост на тема азиатски (или азиатско-тематични) анимации.
Започваме с
Legend of Deification (original title:
Jiang Ziya)
От трите анимации, тази е най-сложна като сюжетна постройка и символика. Това прави схващането на историята (която е базирана на комбинация от реална историческа личност и митологизираната ѝ версия) доста трудоемка задача. На мен лично ми трябваха две гледания, докато схвана сюжета напълно. Особено като се има предвид, че историята разчита на един-два критични момента, които обаче са супер-кратки и ако мигнете, ще изпуснете връзката.
Допълнително затрудняващ фактор е, че анимацията е
разкошна - дизайнът на персонажите (особено на демоничния лисичи дух) е великолепен, специалните ефекти спират дъха (защото освен креативни са и много добре пласирани), а декорите са подобаващо епични като мащаби. Е, цената на това е че във всеки един момент има минимално количество персонажи на екрана, а самите локации са доста постни - безкрайни пустини, гори, ледени тундри; в целия филм само две "убарнистични" сцени и едната от тях се развива изцяло в пропаднала таверна. Но това се усеща на рационално ниво едва след като изгледате финалните надписи - дотогава всичко е уау.
Самата история, освен че е най-сложна, е и най-high concept от гледна точка на морал и залози. Премисът най-общо опира до "Заслужава ли си космическата хармония, ако е платена с цената на една невинна душа" и the logical fallacy зад този въпрос. Basically, това е филм за китайския Исус - отвъд това няма да спойлвам повече.
ЕДИТ: Оказва се, че има prequel на тази история:
Ne Zha. Ще се гледа със сигурност.
Следваща в списъка е
White Snake (2019) (original title:
Bai She: Yuan qi)
От трите анимации, тази е с най-лекия сюжет - класическа китайска легенда за змийски демон и обикновен рибар, претворена като романтична история.
That said, като казвам "най-лека", имайте предвид, че всички три заглавия в списъка имат много драматични финали, всичките без изключение със сладко-горчива нотка. The flip side е, че и трите завършват оптимистично, при все доста сериозните загуби и емоционални травми на персонажите. Затова ги слагам в общ кюп - вървят добре заедно, и като визия, и като послание, и като чист кеф.
White Snake конкретно на мен ми е много guilty pleasure (ахъм, ясно защо) и супер много се зарадвах на тази находка, след като бях гледал игралния филм
The Sorcerer and the White Snake с Джет Ли, който се придържа близко до оригиналната легенда, която си е абсолютна скандинавска трагедия (нищо, че става дума за Азия). Това ме беше бая вгорчило, но благодарение на анимацията горчилката беше напълно отмита. Препоръчвам.
***
Преди да пристъпя към третото заглавие, искам да дам малко мета инфо за горните две - и двете анимации са дело на китайски студия, което за мен си е феноменално постижение. Редно е даже да ги наричам
анимета, защото въпреки ярките им разлики от традиционните японски анимации, те по нищо не приличат на западните анимационни школи - визуално или разказвачески.
Бях супер впечатлен и съответно, доста натъжен - защото както ще видите, тези проекти излизат на бял свят точно преди... събитията от последните години. (Баси мамата, дори си правя автоцензура, толкова е зле положението. :/ ) Тоест, според мен китайската аниме сцена е била точно преминала прага в своя разцвет като изкуство, талант, идеи и тн. когато вече едва ли ще ѝ бъде дадена свобода да си изявява своите полети на въображението - предвид събитията в Китай от 2020-а насам. Legend of Deification специално е цяло постижение, че излиза през 2020-а.
И двете заглавия tease-ват свои продължения във финалните си надписи, обаче... дали ще видят бял свят, хич не е ясно. Which is a crying shame; това бих казал, че е една цяла творческа школа, която е умъртвена преждевременно и насилствено.
Ахъм, така.
Последна в списъка е
Kubo and the Two StringsДело на Laika Studios, които са известни със своите stop motion анимации (
9,
ParaNorman, etc.), слагам тази анимация в списъка, защото си съвпада тематично, тонално и локално с останалите две.
Историята разправя за момче на име Кубо, което е преживяло
много тежки работи на крехка възраст (загуба на око и родител/и), което е принудено да се крие от злия си дядо, които е някакво божество, което го търси да го елиминира като заплаха. Сюжетът на пръв поглед изглежда като клише, с тази разлика, че е клише with the kids gloves off - нещата хич не са цветя и небесни дъги, и главният герой носи белезите за това.
Бих казал, че като емоционална тежест, това е най-драматичната от трите истории - и нейният финал е
доста далеч от щастлив (поне по моя преценка), макар че както казах, завършва оптимистично, както останалите два. Голяма роля за драмата допринася факта, че сценаристите докрай залъгват зрителите с класически happy ending - до момента, в който дръпват шалтера и показват суровата действителност. Същевременно, това е най-триумфалното в това заглавие - как Кубо успява да надмогне своята мъка и въпреки всичко да "спечели" битката срещу своя зъл божествен роднина. Кавичките са защото тука отново има plot twist, този път градивен.
Визуално, анимацията е разкошна, natch. Отново, не знам дали поради бюджет или други причини, цената, която се плаща, е че има относително малко локации на брой и само една от тях е "населена". Макар че това май си е проблем на CGI
и традиционната анимация открай време - още от класиките насам, които сега чат-пат си ги гледам отново като възрастен, забелязвам, че художниците пестят всеки детайл, който не е критичен за историята. Предполагам това е визуалната версия на
Закона за консервация на детайла. Странно защо обаче при игралните продукции не се забелязва кой знае колко. (Може би щото статистите са евтини в сравнение с виртуалните си хомункулуси.)
И така, препоръчвам горещо и трите анимации! Особено ако се на вълна азиатски приключения (или търсите вдъхновение за някой ваш проект), тогава можете да ги изгледате в пакет и да се надъхате на няколко фронта - както чисто тематично, така и размислящо/извисяващо на общо основание.
by 
) следващия сезон да излезе най-после. То не бяха епистерии, не бяха заплахи от ядрени войни (два пъти! ама кой вече помни "инцидента" м/у САЩ и Иран през януари 2020-а), не беше чудовищна икономическа криза (или няколко)...
