Кал wrote:А защо е нужна тази дихотомия? Защо трябва да разглеждаме писането по вътрешна необходимост отделно от писането, което ни носи приходи? Вярвате ли, че който и да е наистина успешен текст – успешен и като приходи, и като трайно присъствие в литературата, така де, в умовете и сърцата ни – е бил писан по такава някаква схема: „по график и според редакторски наставления“, с недоволство „от тиражите и хонорарите“, с омраза към акта на писане и порив да се изстиска „всяка възможна стотинка от написаното“?
Туй - отцепка от темата "Кой защо как (не)"
Много ми е интересна лично на мен тази двойнствена дву-противопоставеност и същевременно - сливането на отделните понятия в нея:
- писането за пари срещу писането за удоволствие
- писането в западната система срещу писането като изкуство
Двете са различни неща. Коренно различни. Другите две - също...
Проблемът по-скоро е в самата американска (най-вече) система, която принуждава брилянтните автори да пишат. Както и във възприемането й от нашата гледна точка на "тъмни балкански субекти", отнасящи се с подозрение към такива работи.
Писането е занаят - поне за онзи, който иска да бъде публикуван.
Става занаят по простата причина, че ако си достатъчно добър да искат да те купят (в количество, не просто един-два-пет разказа), значи сключваш договор и имаш крайни срокове. Реално това е перспективата, към която опитите да се продава "у Щатско" се стремят: авторът (и екипът му де) да бъдат забелязани, харесани; да се наложат. Да сключат договор.
Сключването на договор означава, че има предварително планирани теми за 1-2-3 книги напред и крайни срокове за тях. Означава също, че докато авторът бачка, издателството върти рекламна кампания за тези бъдещи книги, съответно промяната на плановете от страна на автора е проблемна.
Разбира се, всичко зависи от вида на договора, но... никой от нас не е Стивън Кинг. Дори и да е, той също в началото не е имал пространство за мърдане.
Наличието на договор и срокове, и планове обаче не означава, че авторът "изцежда стотинките" или не изпитва удоволствие, или не извършва "магията" и не прилага изкуството. Означава просто, че разполага с (достатъчно по презумпция) пари да магьосничества повече и по-свободно, отколкото ако ги нямаше.
Оттам нататък изборът си е на всеки, самостоятелен: дали, ако му се отвори този шанс, ще се продаде "на зелено" и ще има гаранция за издаване (на определен брой книги поне); или ще си пише за удоволствие и без срокове с надеждата и следващото му произведение да бъде публикувано.
Нещо такова.