В един момент стигаме до:
Кал wrote:Аз бих искал да разбера повече за причините - конкретните причини във всеки конкретен случай на отлагане, - преди да мога да преценя.
Защото ето ви обратния казус:
Стивън Кинг си пише "Тъмната кула" тогава и само тогава, когато е усетил, че следващата книга е "узряла".
Стивън Кинг го прегазва камион.
С.К. се уплашва, че може да не му остава много - и хуква да си довърши магнум опуса.
Резултатите от хукването - особено антиклимактичният завършек - не са приятни. Можеше ли да станат по-добри, ако Кинг не бе бързал толкова?
А последният "Хари Потър"?
А новите Малазани?
...Не бих искал да правя обобщения, без да зная какво се случва в живота на авторите. Достатъчна част от него.
И още нещо: Ако една поредица продава ОСНОВНО защото предната книга е още прясна в паметта на хората... сори, аз не я искам. Моля някой да ме предупреди предварително, да не я хващам въобще.
Аз, като читател, искам поредици, в която всяка книга ще ме стисне за гърлото все едно от кой край ще разгърна. И кога. И нека е проклет авторът, който даде за издаване книга, защото са го натиснали хора или външни съображения. Проклинам го от името на похабените дървета, на похабеното мое време, на похабения потенциал на самата книга.
(Така съм проклинал Зиндел за претупания финал на "Реквиема". Кой редактор те пришпори, приятелю? А ти защо го послуша? ((
...Някой ден ще се престраша да го питам как би написал тоя финал сега.)
Roland wrote:Ъм, последният Хари Потър е великолепен финал с едни излишни 200 страници по средата, които не са резултат от ръшване така или иначе. Иначе съм съгласен с това за причините. Когато Стивън Линч се бави, щото бори лични психологически проблеми, това е напълно ок. Когато Мартин се бави, щото е твърде зает да си пие бирата по конове, това не е ок.
Кал wrote:Моят въпрос, Симо, е:
А това ли е съществената причина Мартин да се бави?
(Нали и двамата знаем, че пиенето на бира по конове и борбата с онова, което яде вътрето ни, не са взаимоизключващи се процеси?)
Заинатил съм се, понеже ми е трудно да си представя, че един автор до такава степен ще се отврати от чедото си, та да го бави само щото така му е щукнало...
Но признавам, че не познавам личния живот на Мартин. В безкрая от възможности не е изключено той просто да се лигави. За мен това би било маловероятна причина - и затова бих ровичкал повече...
(Някой ден ще публикуваме творческата история на Бийгъл, да видим там как се убива нетърпеливата читателска маса. :/)