Така, ще използвам мястото тук да си кажа тристата уговорки:
Аз не съм филолог, а биолог. По отношение на писането, езика, стила, съм самоука. Опитът ми не е кой знае колко голям. Първо написах два романа, после започнах да пиша и разкази (а бях сигурна, че не мога в толкова кратка форма да кажа всичко, което искам или трябва. Приказлива съм!).
Първите ми грешки бяха тези, от които извлякох най-голяма полза. Мога само да ви препратя към мястото, където съм ги споделила:
http://www.writing.vesel.info/?cat=17
Мисля, че те важат както за романа, така и за разказа. По-нататък не съм ги допускала никога повече. Толкова важни бяха.
Трето и също важно – не съм изчела толкова много фантастика, колкото може би трябва, за да се изказвам тук. Приемам и тълкувам прочетеното повече с интуиция, отколкото с безпристрастно и аналитично око. Но се старая.
Ако кажа, че нещо не ми харесва, това означава, че то не е близко до МОЕТО усещане за нещата, а не че не е правилно или добро въобще.
И така, трудно ми беше да започна. Изчетох внимателно разказите на Azira и kelefarn. И в двата по нещо ми липсваше. Мислих дълго какво е то. (Калин и Владимир вдигнаха летвата много високо с „Да обичаш Сам Сама”. Знам, че всеки разказ трябва да се разглежда по отделно, без да го сравняваме с другите, но някак не мога да се абстрахирам.)
Затова реших да си създам и аз някакви критерии, по които да анализирам разказите.
На първо място мисля, че това е идеята. Има ли я, хубава ли е, допада ли ми лично на мен. Как е разработена. Става ли ясна на първо четене или трябва да се взираш, за да я забележиш.
На второ място поставям страстта. Разказът „Да обичаш Сам Сама” ме провокира да кажа някои неща в блога си за разказите, написани със страст, за творците, за творчеството. Ще копирам тук част от тях, за да стане ясно какво имам предвид под разказ, написан със страст:
„Има разкази, написани със страст.
Има и технически написани разкази.
Техниката е нещо, което се овладява с четене и писане и с малко интуиция.
А страстта, бих казала, е вдъхновението.
Има разкази, които ми харесват.
Но има и такива, които ме поразяват. Които ме оставят без дъх и някак ме пресищат - така, че да не мога повече нищо да прочета преди да са затихнали в мен.
Самата аз, когато пиша, не винаги влагам страст. Често се осланям на техниката и повече обяснявам, отколкото показвам. Получават се интересни неща, но едва ли събуждат вълнение, едва ли покоряват онзи отсреща, който ги чете.
Човек не по всяко време е способен да събуди страстите у себе си, да ги извади и да ги пренесе на листа. Нека това да не звучи като оправдание нито за мен, нито за другите, но ми се иска да чета, а и да пиша повече разкази, наситени със страст, „родени от страстта” - първични и жизнени, в които гримът на техниката не е осакатил, не е задушил диханието на живота и натуралността му.
Най-страстните разкази са и най-трудни за четене, защото те приканват не да ги разбереш, а да ги усетиш. Защото нищо не ти обясняват и нищо не ти дават наготово, а само пораждат чувства и страст. След прочитането на такъв разказ, за мигове се чувствам безсилна да продължа напред. Стоя като прикована във времето без мисъл в ума си. Чак после усещам какъв заряд ми е дал и какъв път е открил пред мен.
Тогава ми се приисква да давам повече, да късам парчета и да ги раздавам - парчета от душата си, без това да ме нарани.”
Докато пишех тези критерии, в блога ми се появи коментар от Svetlina (vitanova, жълтурчето): „...че няма професия писач от сърце...”.
Да, страстен и професионален май са несъвместими. Но страстта има много измерения – приемам да е не само авторова, приемам да е заложена в героя. Приемам я и като идея – силната идея също е форма на страстта.
Ще я търся и ще я изследвам под лупа. Тя дава заряда, който носи цялото произведение. Тя е чувството, което ти остава, като го прочетеш. Дори да има някакви други липси, страстта може да ги заличи.
Уф, как се отплеснах, казах ли, че съм приказлива?
На трето място слагам стила. Тук включвам и това, дали съм разбрала с лекота внушенията. Как ми разкривате идеята, как ме водите през случващото се. Какъв е изказът – тежък, лек, четивен, нечетивен и т.н.
За фантастичното няма да говоря много, ще оставя там думата на Калин. Но ако нещо ми направи впечатление, ще го отчета.
И накрая – правописът – ще го споменавам и него. Някъде много бият на очи правописните грешки.
Това са моите критерии, според които ще разглеждам разказите ви. Ако сте дали насочващи въпроси, ще опитам да отговоря и на тях. Надявам се да съм полезна.
Ще кажа още две неща – чувствам се длъжна да ги кажа, щом ще правя анализ на написаното от друг:
Знам колко трудно се „оправят” вече готови разкази. Знам, че когато сътвориш нещо хубаво, си почти уверен, че то е съвършено. Знам също, че когато човек пише, някак повече усеща нещата, отколкото си ги обяснява (поне при мен е така). Затова и анализите са толкова трудни. Но целта, както каза Калин, е да се видим отстрани, през очите на читателя, който, в повечето случаи, е по-критичен, отколкото бихме били ние (като пишещи) един към друг. Учете се, както се уча аз.
Ще завърша (макар вече да ви се струва, че никога няма да свърша тази реч) с още един цитат на коментар от блога ми. Коментарът е от Графа – човек на 72 години – по-мъдър от всички нас, не само заради възрастта си обаче:
„Ако погледнем от друга гледна точка, няма разбран и не разбран творец. Защото няма творец, който да знае какво е казал! Истинският откъсва част от себе си и тя тръгва сред хората. Но той я вижда от своята страна, всеки от хората – от своята. Всяко виждане е с нещо различно. Дълговечността на творението зависи от това, какви възможности дава за “дотворяване” – те определят какъв ще е броя на “съавторите”.”
) Другите участници в работилницата също предлагат въпроси и трикове, които помагат да усъвършенстваме сами писането си. Вече казах "Препоръчвам горещо" - това ще ми бъде лайтмотивът тук. 
Чоглаво ми е, да, ама ето на - организаторската част от битието ми ме е обсебила напълно (сигурно сте видели инициативата за 