Katawa Shoujo

[Кал]

Първи рунд: 25 юни 2011 - Влади, Ицо, Свети, Кал

Втори рунд: 3 юли - Кал, Свети, Ицо, Влади

А някой ден, като спрем да се хилим, може дори да направим българска локализация...

[Кал]

Трети рунд: 24 юли - все същите Юнаци

... още мъничко остана...

[Кал]

Цялата Katawa Shoujo вече е тук.

А мен ме отпишете за следващата седмица. Ще съм зает да се давя в смехове и сополи...

[Кал]

Hanako path - complete.

Има поне едно късащо сърцето изображение там. Дори две. Еротичната сцена обаче не ми хареса – следващия път бих си изключил adult content.

Като дълбочина на образите... хмммм. Доста взеха да се повтарят едни и същи проблеми по едно време. От друга страна, желанието да защитиш някого (и последващата трагедия да го направиш зависим от себе си) наистина е опасна работа. Понякога се улавям, че не съм се избавил от него съвсем. Благодаря за напомнянето, сродни души от Four Leaf Studio.

Следва кой... Шизуне?

[Кал]

Shizune path - complete.

По средата ми доскуча жестоко. Шизуне ми напомня – смътно – на няколко девойки, които познавам, но си остана някак едноизмерна. Не успях да повярвам, че такъв човек има, не успя да ме заболи от нейните болки (нея болеше ли я наистина?). Дори разсъжденията какво възприема и как общува един глухоням човек не ми донесоха нищо ново – и сам сякаш бях стигнал до толкова; сякаш сценаристите не бяха потънали истински в образа.

От другата страна, изненадата с Миша беше ненадейна и сепваща. Искаше ми се нейната мъничка (голяаааама) трагедия да получи повече развитие. Но точно тези трагедии плашат доста – мога да разбера защо не са посмели да навлязат по-навътре.

(В това отношение Brass Restoration влиза много по-смело в това, с което кървим и растем.)

[Кал]

Emi path complete.

Тук приятелите от 4LS определено са се забавлявали. Миличко личице, железен характер, каруцарски речник в най-изневиделични моменти... смях се доста. И като сериозност им се възхитих, де: например чудесното сравнение между ненаблюдаемите процеси във физиката, при които съдим за свойствата на едно явление по взаимодействията на тези около него, и начина да опознаем някого косвено, като опознаваме приятелите му. И, отново, важното напомняне: не се хвърляй да помагаш някому, преди да си разбрал: 1) как възприема тя опитите да ѝ се помага; 2) от каква помощ се нуждае наистина.

Какво не ми достига? Дълбочина на образите и проблемите им. Може би – още ситуации, в които тези проблеми да ескалират. Motto, motto! Е, аз съм си ненаситник в тия отношения... (И пак си мисля за Brass Restoration. Абе ако взема сега да я изиграя пак, дали ще ме разочарова?)

О... да отбележа и хомоеротичните закачки. Бяха възхитителни.

[Кал]

Rin path complete.

За сценаристите на Рин – шапки долу! В диалозите с нея ту се смеех, ту зяпах невярващо, а понякога направо се смеех невярващо... Хем си мислех, че поне малко съм опознал тоя тип мислене: непознаваемото. Хахаха, Калине... мечтай си.

Особено бисерно беше сравнението между определени, много любими в мангата и анимето, артикули от дамското облекло и душите на нежния пол. Или разсъждението как се чувства човек, който обича падането на нощта, когато му подариш вечер с два залеза. Или... неееее. Сами си го гледайте, сами се насмейте.

Тук бяха и най-зрелите размишления до момента: за тълкуването на изкуството, за онова, което тласка творците, за ужаса да осъзнаеш, че никой друг не може да те разбере по начина, по който разбираш себе си. На моменти ми идеше да наритам Хисао – как може да си толкова тъп, бе, човек?! Не разбираш ли, че сега не е моментът да се мъчиш да я разбираш? Просто бъди с нея, слушай, дай ѝ рамо, ако поиска, не се меси, ако не те ще... После исках да наритам себе си. На мен ми трябваха дузина години да разбера какво и кога да правя, като съм с друг човек. (И аз бъркам още, споко. Не съм си изпълнил мисията. ) Ако сърцето на Хисао не го предаде междувременно, би ми било безкрайно интересно да видя какъв ще порасне след дузина години. С такова разклащащо устоите на реалността присъствие като Рин наоколо му...

Изборите бяха У-ЖАС–НИ. Цъклил съм се по 2-3 минути на всеки, за да изкопча поне минимално предпочитание. Искам и двете! Не искам нито едното! Каква им е разликата? What kind of mindfuck is this?! Не разбрах обаче дали някоя комбинация може да ни отведе в край, различен от „внезапния“, „самостоятелния“ или „озарения“.

За тоя маршрут ми се иска да говоря и да говоря – а още повече да слушам и слушам какво са открили другите хора по него... но съм сам. Други има?

[Кал]

Lilly path complete.

Този сценарий успява да бъде най-спокоен; най-страстен; и най-сълзлив, така де, в състояние да ме разплаче. За страстния аспект може да се досетите и сами ; впрочем Лили явно е любимка на художниците, понеже тук са и най-нежните илюстрации. Спокойни са ситуациите, диалозите и мъничките откровения, през които минават героите. И, на принципа „тихите води са най-дълбоки“, изненадата идва на самия финал – а да те видим сега какво ще правиш, като станеш зависим от присъствието на приятел, а този приятел изведнъж... Е, да не ви развалям изненадата.

- - -

Цялостна оценка за Katawa Shoujo... засега няма да давам. Само ще спомена, че в саундтрака има няколко мелодии, които се задомиха в оная част от сърцето ми, която отговаря за музикалните влюбвания: Aria de l'Etoile, Breathlessly, Cold Iron, Innocence, Moment of Decision, Painful History, Romance in Andante, Shadow of the Truth. Какви чудеса прави едно пиано... Илюстрациите като цяло са майсторски и, по-хубавото, изразителни. От текста може да се изрежат някои по-умозрителни/повтаряеми пасажи – любимият проблем на overwriting :/ Искаше ми се да има и повече закачки... но знам, че не се пишат лесно. За сметка на това на някои проблясъци съм се смял от сърце... ех тая Рин. За дълбочината на самите персонажи... смири се, сърчице мое. В такава дължина, 5-6 часа на героиня, и като се има предвид, че това всъщност са млади човеци, още растящи, а значи и задълбочаващи – постижението е забележително. Просто... просто твърде ми влияе споменът от Brass Restoration. А може би е заради по-крехкия период, в който попаднах на Restoration, и ако сега си го пусна, ще е различно... Не ми се пробва, време е да продължа напред, към повече и повече, и повече!

Като... Clannad? Може ли“ Може ли?!

Хехехе, сърчице мое ненаситно, нека първо се впрегнем заедно с ума и повървим по пътеките, които правим ние. Като... „Непоискано добро“.

Последно! Да, можем да направим български визуален роман. Имаме си и композиторите, и художниците, а колко му е да пригодим истории като „Дивна“, „Аурелион“ или „Непоисканото“? Докато продължаваме да изфиняваме сечивата си за бръкване в сърца, тъй че най-накрая да са още по-цели, още помъдрели... Ммм... сега с още по-голямо настървение ще отпрепускам. Ммммм!

[Nameless]

Съвсем в началото съм де, един час и малко, но още от самото начало бях решила да започна с Ханако - и о, изненада, ти също си направил така... (кореспондира с това, което писах в Brass Restoration темата преди пет минути) Признавам, че имам едно нездраво любопитство, но ще послушам съвета ти относно какво трябва да изключа. Малко ми е трудно още да спра да мисля колко много обичам Brass Restoration (wallpaper-ът, който си направих и ми седи на десктопа, не ми помага). Имам някакъв проблем обаче и не мога да играя на малък прозорец, защото не виждам най-долния ред и не мога да го оправя, малко ми е екранчето. А на голям не ми е така удобно, защото ми се налага да прекъсвам за други неща. Но ще се оправя и с това, като не виждам нещо, чета в history-то на репликите. Малко ми е трудно да харесам героите, не е като в Brass Restoration, където ми бе по-лесно да ги заобичвам почти от раз. Миша и Шизуне (нали не й бъркам името?) ми дойдоха леко отблъскващи по едно време, та определено предпочетох да си вися повече край Лили и Ханако. Колкото до Рин, не знам още какво да мисля за нея, смесени чувства. Трагедията на Хисао не ми дойде така силно, както на Рио, поне в начален стадий, но пък тупкането на сърцето определено е... Каквото е. Думо-липса.

[Кал]

[spoiler]Brass Restoration май си остава най-емоционалният visual novel, на който съм попадал. Така че – може би трябва да си дадеш паузичка и нещо друго да правиш седмица-две? Иначе Katawa-та няма да те втресе достатъчно... [/spoiler]

[Nameless]

[spoiler]Brass Restoration май си остава най-емоционалният visual novel, на който съм попадал. Така че – може би трябва да си дадеш паузичка и нещо друго да правиш седмица-две? Иначе Katawa-та няма да те втресе достатъчно... [/spoiler]

[spoiler]Имам нужда от не-пауза. Иначе те са си втрисащи сами по себе си героите, аз съм чувствителна спрямо (липсодумие) такива неща, така че съм убедена, че ще си въздейства.[/spoiler]

Впрочем, как се превежда всъщност заглавието?

[Кал]

Disability Girls. Ужасен избор на фраза, по консенсусно мнение на играепреживяващата общност.

[Nameless]

Признавам, това уби част от магията. Живях в илюзията, че е нещо, свързано със сърцето му...

[Nameless]

Оу, оу, минах Първо Действие (според статистиката, ми е отнело час и 48 минути). И изглежда ми се е получило да избера Ханако, съдейки по краткото филмче (супер ми напълно душата, че има такова) преди Второ Действие. Иначе и съм много доволна от избора си, нямам търпение за какво следва.

Edit: Понеже тъкмо сега малко подскочих, като в тихата стая нахлу Миша, се сетих, че щях да казвам, че се разсмях гласно на Рин при сцената на покрива, много здраво беше. Иначе Еми ми е доста симпатична, не бях казвала досега нищо за нея. А Кенджи е... Ъъъ... Себе си, предполагам.

Edit 2: По-рано успях да стигна до Трето Действие и съм в началото му. Спрях да играя де преди време, после може още малко, уморени са ми очите. Става все по-по, макар че съм по-скоро привързана към Ханако, отколкото към Хисао. Впрочем, разни общи впечатления. Музиката е наистина хубава, много ме радва, като се появява Кенджи. Колкото до самата визия, на Brass Restoration ми харесваше повече като атмосфера и стил на рисуване, но и на тази свикнах и харесах. Не знам защо обаче, ала примерно Миша ми е много отблъскваща на вид, супер противоестествена. Иначе особено много ми хареса в началото часовникът и изобщо кадрите от болницата, разбира се, и филмчето, не знам дали споменах достатъчно пъти колко му се изкефих.

Edit 3: Действие Трето - преминато.

Edit 4: I messed up... Отново не знам къде сбърках, like always...

Edit 5: С мъки и опити - грешката - поправена, всички възможни варианти - проверени. Извод - знаех си, че не трябва да се ходи в стаята й в този момент...

Edit 6: Hanako path - complete. Трябва да си кажа, че съм разочарована. Наистина. Историята вървеше така добре, всичко вървеше така добре и се бях супер хубаво вживяла в обра, обаче краят просто ме разочарова. Претупано е, ето това стана. И твърде захарно. Някак. Хъх. Липсват ми думите, защото наистина не ми хареса как свърши, бе оставено недовършено по мое мнение, вкарвайки се в персонажа Ханако, случилите се действия и решения са просто арационални, дори после да беше дадено обяснение. Може и да бъркам, но в момента съм даже ядосана. Колкото до трудност - близко до нулева, нищо общо с Brass Restoration. И сега какво, може би Лили.

Edit 7: Стигнах филмчето на Лили, но сигурно няма да играя повече днес, твърде ми горчи преживяването. Филмчето на Лили дори не беше така готино като на Ханако, все така ме е яд просто. Можеше да е толкова по-брилянтно.

Edit 8: Историята на Лили ми е много скучна, тотално нищо не се случва... Дано накрая поне стане нещо интересно, не ми остават кой знае колко още части.

Edit 9 - Lilly path - complete. Да се погледне Едит 7, където пише, че няма да играя повече днес. И все пак не беше толкова интересно, колкото Ханако (без да забравяме колко ме е яд), към края стана сълзливо, ама бях сигурна, че Лили ще се върне, освен това нямаше нито едно място, където може изобщо да сбъркаш. Впрочем, даже мисля, че в тази история Ханако си е по-добре, отколкото когато е с Хисао тя, а не Лили. Ммм... Сега не знам, утре ще си избера.

[Кал]

Истинската трудност в Katawa-та е да минеш успешно Рин.

(Впрочем – има огромна разлика в броя на изборите за всяко девойче. За Шизуне например май беше само един. Ако не се досетиш сама защо е така – ще ти пратя един линк в нетя. )

[spoiler]И сега, след като си минала Лили - разрешавам ти да гледаш еро-сцените с нея... Те бяха сладички. (Докато с Ханако... ох, майко. If only I could unsee some of that.)[/spoiler]

[Nameless]

Лили така и не можах наистина да я харесам. А Ханако ми се развали. Сега откровено не знам коя да избера. Защото някак, те понеже си вървяха двете, и беше лесно да се смени едната с другата, докато останалите три момичета са ми доста далечни. Шизуне ми е много странно да я възприемам изобщо така през Миша, не мога да си представя как точно биха се получили романтични отношения с нея, освен че Миша ми е отблъскваща (виждайки я без розова коса... защо...). Еми ми е симпатична доста, но пак е някакво странно, Рин също. Така че не знам, днес вероятно този път наистина, няма да играя, за да мога да измисля с коя. Вчера малко дори моята способност за възприемане беше пренатоварена.

[Nameless]

Започнах с Еми, отново изпитвайки носталгия и яд. И нейното филмче не беше така хубаво... С едно дума, още преживявам Ханако.

[Nameless]

Emi path - complete.

Ами какво да кажа, Хисао е рядък случай на безкрайно тъп човек. Рио понякога беше бавен, в други случаи ужасно бавен, а доста често не се траеше, но Хисао да не зацепи през цялото време какво е станало с бащата на Еми, това е просто някакъв уникален подвиг. Колкото до самата Еми, не знам какво да кажа. Симпатична е, но така и не можах и аз да се "влюбя" в нея. Освен това артът не ми хареса особено, на Ханако и Лили е по-хубав.
Хм, сега, предполагам, Шизуне, колкото и да не ми се ще. Искам да оставя Рин за накрая.

[Nameless]

Снощи малко се неориентирах и започнах да вървя към Рин (без това се чудех как), но после оправих и сега съм на Шизуне, макар че още съвсем нищо не съм играла от нея.

[Nameless]

Само един избор с Шизуне, ама доста изборски... Хъх. Не съм играла след него, само направих и двата възможни варианта, за да видя дали се разкланя пътеката. Ужасно стечение на обстоятелствата, има си хас. И Хисао наистина, наистина не го харесвам, така и не можах да го харесам, а вече нямам и позитивно мнение за него.
Колкото до Шизуне и Миша... Шизуне е хубава, I guess, като цяло това й е качеството, доста ме дразни със себе си, Миша също ме дразни, а откакто се острига не стана по-добре. Дори не знам защо Хисао избра Шизуне примерно, а не Миша, и изобщо какви ги върши.
А това извън всичко, Кенджи без очила... <3 Е така. Наистина са постигнали желания ефект, много е красив. И е доста объркващо, горкият Кенджи.

[Nameless]

Тотално изключих, че трябваше да пиша... Най-сетне Shizune path - complete. Да си кажа честно, беше ми леко по-интересно от Еми и Лили, така че съм доволна. Обаче нелогичностите и противоречията наистина са твърде много вече. Освен това ми е много странно как Ханако-историята бе няколко седмици най-много, а Шизуне е над година. Не е ок, поне според мен, за цяла година би трябвало да са станали хиляди работи. Много се издразних, че във втората година вече на Хисао Лили изведнъж се появи от нищото, нали беше в Шотландия, та Хисао присъстваше в прощалния ден с Лили и Акира, просто е неприятно, че има такива plot holes.

[Nameless]

Тотално съм изтрещяла и избесняла. Вместо да се радвам, че минах Рин, което само по себе си си беше травмиращо, но пък и от Рин ми е любимата сцена, а и си беше наистина хубава история, та вместо да се радвам, съм супер ядосана, защото съм на 99%, 99% е така. Кой е толкова прецакан? Липсва ми сцена от първо действие и нямам понятие как да си я взема...

[Кал]

Да – има една сцена, която е супер трудна за достигане. Помня фрустрацията, имото... *косорошв*

[spoiler]Сега имам следната задача към тебе: Свали си този торент. Инсталирай го на комп, който има ДВД записвачка. Стартирай го и го настрой да НЕ е Full Screen. После, без да настройваш нищо друго, ми запиши цялата папка, в която е инсталираната игра (не инсталацията), на едно ДВД. Уговори се с мен за среща. Носи ми ДВД-то. Подготви си вечери за разцъкване, няколко седмици напред, с онлайн другарче.

Нещо неясно? [/spoiler]

[Nameless]

С малко помощ от нета съм на 100, но все пак нямам финалната картина поради някакви непонятни и странни причини, май не съм видяла всички единги, които не знам какво отношение има към каквото и да е, щом имам всичките сцени записани... Кхъх. Явно И това няма да имам на максимум.

Edit: И впрочем, Кенджи-краят ми се отрази мега кофти. Смисъл, супер е... Не е нещо, което очаквах, шокира ме много, по лош начин, разбира се.
Колкото до историите, любима си ми остава Ханако, защото нея си я обичам най-много, веднага след това идва Рин, нейната определено беше най-оплетена и сложна и също доста силна, а и нямаше прецакан край, по средата ми е трудно да определя дали е Лили, или е Шизуне, може би все пак Шизуне, макар че наистина Миша беше най-интересното, но никак даже не се разви, оправи се един вид от само себе си, а Лили ми беше просто твърде мелодраматична, така да се каже, на последно място остава Еми, към която не можах да се привържа и малко даже.

[Кал]

Още едно пояснение за логиката – във връзка с онази тема.

Имото, имай предвид, че всяка от отделните истории я е писал различен сценарист. После са се съгласували, доколкото може – но е по-добре да приемеш, че след Действие 1 Хисао е петима различни човека. Затова някой път носи каквото там носи, друг път въобще не му и хрумва; някой път той взима инициативата, друг път го взимат него... Така.

Пет различни истории – да?

(В Brass Restoration сценаристът си е един и цялото е много по-хомогенно. Ама аз друго като Brass Restoration още не съм видял... въпреки че ми остават две големи имена за пробване. Едното ти го дадох за задача. )

[Purple]

Минах Ханако.

Имам малко противоречиви чувства. Частта с видеото от екстрите много ме впечатли; аниме в същия стил и със същата история мисля, че би ми оставило двойно по-добро впечатление дори. (Стига хипотетично да не го оплескат.)
В началото героите ме изненадаха, за никого не очаквах да има подобен на истинския си характер. От друга страна, веднъж щом се установи кой какъв е, изненадите не бяха толкова много. Наистина имаше много повтарящи се неща и ми се щеше малко повече разнообразие откъм случки, действия и т.н. На средата се зачудих дали пък не трябваше да се заема с Рин, беше ми най-интересна като персонаж. Но пък ми се искаше да разбера каква е историята на Ханако.
Какво да кажа, сладка е. Бихме могли да си разменим книги. (Особено щом чете Dance Dance Dance... Пък частта с Life of Pi ми стана много забавна.)
Краят ми беше някак... недовършен. Все едно пътят ми се изгуби или нещо такова. Общо взето, трябваше ми малко повече действие.
Шизуне не ми харесва засега. Много е критична.
Лили е готина, чудя се дали ще ме развълнува достатъчно.
Еми е изненадващо сладка и също ми харесва.

[Кал]

(...) if you're in the mood for experiments, have a look at Katawa Shoujo:

https://www.katawa-shoujo.com/download.php

I was more convinced by the way it presents the experiences of people with disabilities or life-threatening conditions. For instance, the fact that they don't complain about their situation every ten pages ... who would do that after the first year or so? :D