[ЗАКРИТО][POLL] Възхищавате ли се на хората?

[Radiant Dragon]

Едит: Анкетата се закрива, поради дефиниционно недоволство и радиотишина от страна на участниците.



По примера на точка 1-а от Пиксарския списък в този пост.
(Ако линка не позиционира правилно, решение - скрол до моя пост ръчно)

Думата е ваша.

ПП. Моя вот засега остава скрит.

[frog]

'Ма аз не мога да гласувам! В никой случай не мога да избера едното. Щото някои хора ги улавям в процес, а други - с резултат.
Ама да кажем, че почти ежедневно = постоянно се възхищавам от примерно Лора колко спокойно, системно, методично, ефективно се подготвя за всичко. И затова после резултатът е a piece of cake. Той си се подразбира. Него не го мисля, защото е ясен.

[Кал]

И аз не мога да гласувам – по съображенията на Хриси.

Вик: „или – или“ въпросите не изразяват добре хората, привличани от ЧоБи. Може да опиташ с оставяне на повече опции.

[Radiant Dragon]

Въпросът е временно решен.

Ако се съберат много ("много" си го оставям скрита дефиниция) гласове на третата опция, ще се видя принуден да променя вида на анкетата. *нацуп*

ПП. Пък и явно не се разбира смисълът на така зададения въпрос и възможни отговори. Stand by to elaborate... soon.

[frog]

Добре. Братовчед ми е VІІІ клас в... немскътъ гимназия. Съжалявам, че примерите ми са все свързани с учене. Не ми пука (е, жал ми е), когато има лоши оценки, почти толкова не ми пука, когато се похвали с хубави оценки. Запозната съм с подобни етапи на подготвително обучение и там цифрите са просто цифри. Съжалявам, ако изглежда, че наблягам на опозицията факт-съдържание. По ми е занимателно да научавам вече какво може да прави на тоз небесен език. И понеже знам, че вече най-вероятно се справя съвсем по-хубаво от мен, това буди възхищение. [spoiler]Което не пречи да го поправям...[/spoiler]

[Люба]

Айде и от мен малко
Въпросът е "Възхищавате ли се на хората?"
Този въпрос е доста всеобхватен. Носи на отговор "да"/"не". А също и на разни възможни варианти
Инак дадените сега отговори като възможности - покриват една част само от хор-ското, човешко на успеха. Като и той е доста широко понятие сам по себе си - успех в какво?! - в намиране на мир със себе си и околните, успех в науката, успех в професионалната сфера на реализация, успех в това да сме човеци, успех в това да преодолеем нещо, което до момента не сме можели, др.? Затова и многополезно би било - или да се даде отворена опция да се дописват отговори и да се хванат нюанси, или да се стесни въпросът и отговорите като смисъл, че да е лесно да се припознае или не човек
И също - ако има възможност за повече от един избор - значително облекчение. Може и да се степенуват по важност, ако трябва за целите на "изследването"



Инак, Вик - чакаме си там каквото си писал.

[Radiant Dragon]

Такаа... Вотът солидно клони към желание за повече опции.

Нека първо се опитам да поясня. Ако обяснението ми после все още е недостатъчно/неприемливо, кажете.

Анкетата сигурно изглежда малко неясна, но всъщност тя не се стреми да обхване цялостното общо понятие, което се крие за фразата "да се възхищаваме на другите", защото толкова широк спектър наистина трудно би могъл да се обхване в една скромна тема, чиито програмен код позволява само до 17 отговора. Те със сигурност са повече.
Мислех си, че насочващата информация се състои в отговорите. Съответно как ние се възхищаваме на човешкия аспект, наречен успех. Оказва се, че явно тук се получава втори сблъсък - целевата аудитория отново обявява думата "успех" за широко понятие. А междувременно аз смятам, че давайки линк към следното изказване:

The 22 rules of storytelling, according to Pixar
...
#1: You admire a character for trying more than for their successes
...

...ще бъде достатъчно за разясняване.

Е, явно това не е достатъчно.
Затова ще стесня дефиницията до конкретни рамки.
Под "успех" аз разбирам две неща: преборването на даден проблем или постигането на поставена цел. Тези две дефиниции ги разглеждам двустранно - тоест от гледната точка на самия човек, който се "бори/постига" в момента, така и тази на страничните наблюдатели. Следвайки линията на мисълта, възхищението се базира на събирателните възгледи на вършителя, обект на възхищение и индивида, изпитващ възхитата. Казано просто, каквото аз смятам за решение на проблем или постижение + това, което другия смята за решение на проблем или постижение, са показателите, по които аз меря успеха [му].
И оттук - човек не винаги постига целите си и много често дълго бори проблемите си. Но докато някои хора лесно се предават, други, пак с НЕЗНАЧИТЕЛНИ резултати, продължават да опитват.
Стигаме до въпроса на анкетата - кога се възхищавате на някого: когато човека най-сетне постигне целта си (по вашата + неговата дефиниция), ИЛИ само факта, че той/тя опитва (без непременно да постига), ви е достатъчен, за да предизвика възхита у вас. А ако и двата отговора са вярни, тогава кое повече? Процесът или финалът?

ПП. Анкетата е оставена с "отворен вот", т.е. можете да си променяте гласовете по всяко време. Ако обяснението ми е достатъчно, заповядайте да гласувате (истински)! Ако не, винаги можете да продължите да ме храните.

[Кал]

Усложняваме (:

Даден човек вече Х години се бори, за да постигне някакъв резултат. Нито той, нито ние забелязваме „успех“, по твоята дефиниция.

Мога ли според теб да дам един и същи отговор, когато X =
а) 1
б) 5
в) 50?

[spoiler](Описаната ситуация ми е изключително важна в личен план. Определянето на Х – отвъд което си казвам „край, стига толкова, ти не си за това“ – е едно от нещата, които ме занимават всеки ден. Или година. )[/spoiler]

[Лъч]

Ако фактора с годините, за който Кал спомена, не съществуваше, щях директно да цъкна "опитите им и техните евентуални провали по пътя към успеха".

За мен крайния резултат (въпреки че искам да му се радвам дълго и да си живея идилично в безкрайния момент на успех-щастие), е само миг, като стъпалце, от което да скоча още по-високо към следващото и т.н...

[spoiler]...брей че кратко взех да се обяснявам за такива работи... [/spoiler]

[Radiant Dragon]

Няма краен срок за дадено постижение.

Всеки човек е способен на всичко, независимо от "стартовите" си характерстики. Това ми е лично кредо в живота.

В тоя ред на мисли, Кал, човек се проваля само когато той се отказва, или ти се отказваш от него.


[spoiler]В практичен план невинаги става така. Но в абсолютен, съвършен план, няма граници. (Може би тук е подходящо да отбележа, че тази анкета е замислена в романтичен тон.)[/spoiler]

[Люба]

Човек се отказва и когато е изчерпан и няма сили, идеи, вяра, че все още има шанс, способност, начин да постигне каквото. Когато му липсват определени емоции, преживявания и постижения (малки или големи), за да подхранва нуждата си да прави нещата, които го удовлетворяват и радват.
Дори теоретично да го знаем това с липсата на невъзможно за човека, обезверяването и отчаянието също са човешки и си водят съответните демотивиращи настроения, мисли, т.н.

Леко за реализъм само вмятам